В последно време наградите в блог пространството валят. Много се зарадвах на първите няколко, които получих... след това започнах да изпадам в затруднение на кого да ги предам, защото блогърите, с които си общувам вече имаха повечето от тях. Самата дума „награда” леко ме притеснява, а съвсем скоро случайно научих че съществуват блог-класации, в които блоговете са класирани според директните линкове в публикации на други блогове /дали не става дума за реклама/. Мен лично не ме интересуват. Аз имам блог, защото имам вътрешна потребност от това, защото създаването на вкусна и здравословна храна е важно за мен и искам да го споделя и с други хора, защото искам да споделя усещането си за света.
В Blogger се включих заради удобната функция „Следене”, след това започнах да публикувам, сега вече имам много нови виртуални приятели, с които съм щастлива, имаме общи интереси, харесва ми да им „гостувам” и да приемам техните посещения. Този „подарък” е за вас приятели. Снимката е от тази сутрин, от терасата на спалнята ми. Вятърът гони дъждовните облаци, за да разкрие прекрасното синьо небе. Аз имам нужда от това – от надежда. От надежда има нужда целия свят, от надежда се нуждае България.
Постъпете с „подаръка” както намерите за добре, запазете го за себе си или го подарете на други ваши приятели. Аз съм щастлива, че се познавам с вас:
П.С. Това синьо небе е подарък за всеки посетител на блога. „Страннико, радвам се, че си се отбил, чувствай се като у дома си!” Между другото истинското ми име е Зорница : )
Диана
Дими
Мими Марги
Латинка
Дани
Kritz
Andrea
Vera
VZcool
Jasenka
Maslinka
Recently in Internet is a real award rain. I was very happy for the first ones I became, but after than I began to wonder whom should I forward all this awards. Because most of bloggers I know already had them. Actually the word “award” is a little bit embarrassing for me. And also I find out, that there are blog countdowns, where the winners are the blogs with the greatest numbers of links in other blog’s posts /is not this commercial? /. I don’t care about this countdowns, I am a blogger, because I wont to, because creating delicious and healthy food is important for me, because I want to share my attitude for the world.
I was involved in Blogger, because of the convenient function “Following”, than I began to post and now I have so many virtual friends. We have similar interests, I like to visit their blogs and I love they to be my guests.
This “gift” is for you, my friends. I made this picture this morning, from my bedroom balcony. The wind is taking away the rainy clouds, discovering the deep blue heaven. This is what I need – HOPE. Hope is what the world needs, Hope is also what my Motherland needs.
Do whit my gift whatever you want. Keep it only for you, or present to other your friends. I am happy, I am knowing you.
P.S. This blue sky is present for each one of you, visitors of my blog. “Stranger, I am happy You passed by, feel yourself at home!” By the way my true name is Zornitsa.
