Пица с тиквички

Моите наблюдения върху италианската кухня са, че повечето ястия са максимално опростени, но са приготвени с първокласни продукти и от там идва незабравимия им вкус. Също така си мисля, че за италианците пицата и пастата са нещо като миш машът за нас – всякакви комбинации според наличния материал.

Не си позволявам да готвя с досада или с лоши чувства, вярвам че предавам отношението си върху храната. Понякога влизам ядосана в кухнята, но после докато мия и режа зеленчуците или месото или замесвам тестото, яда ми минава и душата ми се пречиства. Когато нямам желание да готвя, не готвя. Половинката ми се справя превъзходно сам и често вечерите ни са приготвени от него.

Днес следобяд, когато се чухме за да се уточним какво ще вечеряме и кой ще готви, не се разбрахме и аз се прибрах след работа само с ягоди, череши и домати за салата, той пък закъсня. Вечерята трябваше да е нещо бързо и леко.

И такааа... да се върнем на пиците. Някога, мнооого отдавна били храна за бедните – тесто, намазано с доматен сос и каквото се намира още – бързо, засищащо и вкусно. После се появила историята на „Маргарита”-та и от тогава се започнала една мания...

В хладилника ми се намираха тиквички и ето какво сътворих набързо.

Необходимите продукти:
За тестото:
1 ч.ч. /от 200 мл./ бяло брашно
2 с.л. ръжено брашно
1 ч.л. суха мая
½ ч.л. сол
½ ч.л. захар
2 с.л. зехтин и още малко за намазване на тавата и блата
1 ч.ч. /200 мл./ хладка вода или прясно мляко

И още:
1 средно голяма тиквичка
1 стрък зелен лук
5-6 черни маслини без костилки
кашкавал
сол

Замесете тесто от избороените продукти и оставете покрито да втаса за около половин час. През това време нарежете тиквичката на шайби, не я белете. Посолете и оставете в купа, след 15-20 минути внимателно изтискайте колкото може повече течност. Лука нарежете на ситно, маслините на кръгчета.
Разточете тънко тестото, намажете леко със зехтин. Подредете тиквичките от горе, върху тях пръснете лука и маслините. Покрийте с настърган кашкавал. Печем до готовност във фурна, загрявала поне половин час на 250 градуса.

Пица с картофи

Пица с картофи е традиционна италианска пица, която за съжаление в пицария в България едва ли ще ви предложат. Жалко, защото е много вкусна. Но пък се приготвя лесно и не изисква кой знае какви продукти. Единственото условие, според мен, за добра пица, е да имате добра рецепта за тесто. Обикновено го приготвям по следния начин:

2 ч.ч. брашно тип 700

около 250 мл. топло мляко /може да замените с бира/

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол

зехтин

Винаги разточвам с царевично брашно, както и поръсвам тавата с него. Загрявам фурната поне половин час на 275 градуса.

Ще са ви необходими още 2-3 картофа, обелени и нарязани на много тънки шайби, добре измити и подсушени, малко риган, зехтин и сол.

След като сте разточили блата на тънка кора и сте го поставили в тавичката, го намажете със зехтин, върху него наредете картофите като леко се застъпват, напръскайте с малко зехтин и наръсете с риган. Печете на 200 градуса до изпичане на блата. След като извадите от фурната посолете с морска сол.

Една „Маргарита”, моля!!!

Тази година класическата пица „Маргарита” – един от символите на Италия, става на 120 години. Според най-известната история през 1889 г. кралица Маргарита Савойска, съпруга на крал Умберто Първи, пожелала да опита неаполитанската пица, която до тогава била храна на бедните. Рафаеле Еспозито приготвил в пицарията си три различни вида специално за кралицата, две традиционни и една специално за случая. Специалната пица била в цветовете на италианското знаме – червени домати, зелен босилек и бяла моцарела. Именно тази пица се харесала най-много на кралицата, която предприемчивия Еспозито по-късно нарекъл „Маргарита”.
Когато приготвям тесто за пица, използвам най-често тази рецепта, но във всякакви варианти – ползвам типово и пълнозърнесто брашно, вместо вода – айрян, прясно мляко или бира. Винаги се получава много вкусно, но блатът трябва да бъде разточен много тънко /обичаме я хрупкава/, а за разточването и набрашняването на тавичката ползвам царевично брашно. В този случай го намазах съвсем леко /даже прозрачно/ с доматено пюре, от горе подредих много тънко нарязаните доматчета, върху тях моцарелата и босилекът. Винаги пека във фурна, която е нагрявала поне 20 минути на 250-275 градуса. Дали е кралска тази пица не знам : ), но вкусът й е божествен.