Ягоди гратин

У дома ягодите трудно стигат до приготвянето на някакъв сладкиш. Хапваме ги в натурален вид, рядко като ягодово тирамису. Миналата година консервирах ягодов сос, който се запази в идеален вид до пролетта. Тази година ще повторя. Замислила съм и една ягодова торта, дано да имам време да я осъществя.

Лесен и приятен е този десерт, избрах го заради възможността да се заменят продуктите и ако ягодите са достатъчно сладки, захарта може напълно да се изключи.

Какво е необходимо:

250 гр. ягоди

1 супена лъжица марсала

лимонов сок – само няколко капки

150 мл. млечна сметана

1 с.л. пудра захар /опционално още една/

2 малки яйца

1 прахче ванилия

150 гр. извара /сирене „Филаделфия” или рикота/

Нарежете ягодите на парченца и ги мариновайте за кратко в марсалата и лимоновия сок. Ако плодовете не са сладки, може да прибавите и една равна супена лъжица пудра захар. Разбийте яйцата, заедно със сметаната, пудрата захар и ванилията. Ако използвате извара, претрийте я през цедка или гевгир, за да получите хомогенна маса. Добавете към яйцата и сметаната. Разпределете ягодите в огнеупорни купички и залейте отгоре с яйчно-млечната смес. Печем до зачервяване в предварително загрята фурна на 170 градуса.

Морковен кейк без захар

Отдавна искам да приготвя морковен кейк. Принципно избягвам бялата захар и всякакви напълно рафинирини продукти в кухнята си. По идея от тук адаптирах рецептата за този ароматен и много вкусен сладкиш без захар. И лесен за приготвяне не на последно място.

Необходимите продукти:

75 мл.царевично олио

4 с.л. мед

4 големи яйца

2 средно големи и добре узрели банани - намачкани

500 гр. ситно настъргани моркови

300 гр.брашно

1 опаковка бакпулвер

1 ч.ч. /от 200 мл./ ситно смлени орехи

щипка сол

1 чаена лъжичка лимонова кора

В купа смесете брашното и бакпулвера. На слаб огън разтопете меда, като добавите към него олиото, солта и лимоновата кора. Яйцата разбийте добре. Добавете медната и яйчната смес към брашното, разбъркайте. Добавете морковите, бананите и орехите. Разбъркайте до хомогенна смес. Печем до суха клечка във фурна загрята на 180 градуса.

Питки с ленено брашно и ленено семе

Необходимите продукти:

2 ч.ч. /200 мл./ бяло брашно

2 с.л. ленено брашно

4 с.л. ръжено брашно

2 с.л. счукано ленено семе

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

250 мл. айрян /стайна температура/

3 с.л. зехтин

малко заквасена сметана

Брашната се пресяват заедно и се смесват с маята и захарта. Добавя се айряна и зехтина и се замесва тесто, добавят се ленено семе и солта и се оформя на топка. Покрийте в намаслена купа да удвои обема си. Премесете на набрашнена повърнохст и оформете питки по желание. Оставете да втасат поне още 30 минути. Намажете с малко заквасена сметана и изпечете в предварително загрята на 200 градуса фурна. Охлаждат се върху решетка.

Патладжанени пънчета

Зная, че преди време приех ръкавицата да разкажа за себе си. Ще го отложа. Поне по правилата на играта 10/5.

В предишния пост споменах, че не съм особено доволна от начина, по който изглеждам в някои от летните си дрехи. За това за известно време у дома забранявам шоколада и всякакви други зловредни, но ужасно вкууусни изкушения. Само салати, печени зеленчуци, плодове, млечни шейкове – с обезмаслено мляко, не със сладолед, и разни други леки и разтоварващи храни. След като устоях да се храня по този начин 5 дни на почивка в хотел ол инклузив, ще издържа и в домашни и офисни условия. Ей, голям съм инат, това е нещо, което не знаете за мен ;-)

Ето една идейка, която си донесох от почивката ми :- )

Необходимите продукти:

2 бр.средно големи патладжани

2 бр.средно големи домати

малко сирене по ваш избор

3-4 супени лъжици зехтин

сол

копър

Нарежете патладжаните на шайби с приблизителна дебелина около 2 см. Залейте ги с подсолена вода и оставете да престоят за около половин час. Отцедете от водата и подредете на дъното на намаслена тавичка, върху всяка парче патладжан сложете резенче домат. Залейте с останалия зехтин, посолете и изпечете на 200-220 градуса до готовност. Поднесете с намачкано бяло сирене отгоре или тънки люспи пармезан, които сте сложили, докато пънчетата са още горещи. Украсете със стръкче пресен копър.

Тиквички на фурна

Онзи ден вадих летните дрехи и в някои от тях изобщо не се харесах. Позволявам си да се изкушавам лесно от разни вкусотии и резултатът не закъсня. В този сезон лесно се поправя тази грешка, изобилието от пресни плодове и зеленчуци и високите температури не предполагат много суетене в кухнята.

Искам да ви предложа един по-здравословен /а и много по-лесен/ начин за приготвяне на обичаните от всички тиквички. Обичам ги пържени и хрупкави, но така буквално се „изпива” и доста мазнина.

Необходимите продукти

тиквички /около 1 килограм/

зехтин /2-3 супени лъжици/

сол

Обелете тиквичките и ги нарежете на шайби. Подредете ги на един ред върху кухненска хартия или чиста памучна кърпа и ги покрийте отново с хартия. Оставете ги така за час два хартията да поеме част от водата, която съдържат. След това подредете на един ред в тава, застлана с пекарска хартия, напръскайте със зехтина и посолете. Изпечете до зачервяване във фурна загрята на 200-220 градуса. Залейте с предварително приготвен доматен сос или кисело мляко, разбъркано с малко сирене, копър и чесън.

Земенски манастир

Всяко кътче от територията на нашата страна е пропито с история. Толкова история, че чак ни е трудно да я носим. Като дете мечтаех да стана археолог, поглъщах жадно всякакви исторически книги и като че ли през по-голямата част от времето живеех в собствения си измислен свят от епохата на Асеневци. Години по-късно не ми достигна кураж да живея живота на арехеолозите и задълбах в друга посока. Но любовта ми към всякакви места белязани от исторически събития, към древни руини, тракийски гробници, светилища и всякакви „камънаци” не угасна.

 

Вчера сутринта /неделя/ след като закусихме с овесени палачинки, на които ще пусна и рецепта, след като ги направя поне още веднъж, заминахме за Земен.

Път окъпан в зелени поля и цъфнали люляци. Целта – Земенският манастир.

 

Един от най-старите в България. Църквата е от 11 век и постройката е напълно запазена. Стенописите... изографисаните са като живи... Бях прочела, че не спадат към никоя от школите, но не очаквах да видя това, портрети на живи хора, не икони...

Манастирът на няколко пъти разрушавали, но черквата оцеляла. Подът е каменен, а легендата разказва, че за него всеки от околните села донесъл по камък. Олтарът също е каменен и на мен ми се стори много нехристиянски...

 

Комплексът днес е филиал на НИМ. Има прекрасен двор – зелена поляна с дървени пейки за посядане под вековните дървета. Съжалихме, че не си взехме вестници и термос с кафе, за да прекараме няколко часа под шарените сенки.

 

Прекрасно е, ако минавате из този край, отклонете се към Земен... или отидете нарочно : -)