Copyleft: Прагматичният идеализъм

от Ричард Столман

Всяко решение, което човек взема, произлиза от неговите ценности и стремежи. Хората могат да имат много различни цели и ценности — славата, печалбата, любовта, оцеляването, забавлението и свободата са само някои от нещата, към които един добър човек може да се стреми. Когато целта е въпрос на принципи, ние наричаме това идеализъм.

Работата ми, свързана със свободния софтуер, е мотивирана от идеална цел: разпространение на свободата и сътрудничеството. Искам да насърча разпространението на свободния софтуер, с което да се измести собственическият софтуер, възпиращ сътрудничеството, и по този начин обществото ни да стане по-добро.

Това е основната причина Общият публичен лиценз на GNU да е написан така, както е написан — а именно като „copyleft“. Всяко парче програмен код, добавено към защитена с GPL програма, трябва да бъде лицензирано като свободен софтуер, дори и ако е съхранено в отделен файл. Кода, който разработвам, аз правя достъпен за ползване под свободен лиценз, а не за ползване като собственически софтуер, и така искам да насърча и други хора, които пишат софтуер, също да го освобождават. Смятам, че щом разработчиците на собственически софтуер използват авторското право, за да попречат на споделянето между нас, тогава ние, които си сътрудничим, можем да използваме авторското право, за да дадем на другите като нас тяхната лична изгода да ни последват: като им дадем да използват нашия програмен код.

Не всички, които използват GNU GPL, имат същите намерения. Преди много години, помолиха един мой приятел да препубликува една защитена с copyleft-лиценз програма под не-copyleft условия, и отговорът му гласеше горе-долу по следния начин:

„Понякога аз работя над свободен софтуер, а друг път — над собственически. Но когато работя над собственически софтуер, аз очаквам да ми бъде платено.“

Той имаше желание да споделя работата си с общност, която също споделя своя труд, но не виждаше никаква причина да дава милостиня на бизнес, произвеждащ продукти, които щяха да бъдат извън достъпа на нашата общност. Целта му беше различна от моята, но беше решил, че GNU GPL ще свърши работа и на него.

Ако искате да постигнете нещо на този свят, идеализмът няма да ви бъде достатъчен — трябва да изберете метод, който работи за постигането на целта ви. С други думи, трябва да бъдете „прагматични“. Прагматичен ли е GPL? Да разгледаме резултатите, които е постигнал.

Да вземем например GNU C++. Защо имаме свободен компилатор на C++? Само защото GNU GPL постановил, че трябва да бъде свободен. GNU C++ беше разработен от индустриалния консорциум MCC на основата на компилатора на GNU за Си. MCC обикновено правят работите си колкото се може по-собственически. Но те направиха предния слой на компилатора за C++ свободен софтуер, просто защото в GNU GPL беше написано, че това е единственият начин, по който те биха могли въобще да я издадат. Предният слой на C++ включваше много нови файлове, но тъй като те бяха предназначени да се свързват с GCC, Общият публичен лиценз се прилагаше и към тях. Очевидна е ползата за нашата общност.

Или да разгледаме GNU Objective C. Поначало NeXT искаха да направят този преден слой на компилатора собственически софтуер. Те предлагаха да го публикуват като обектен код (.o) и да оставят потребителите сами да го свържат с останалата част от GCC, като си мислеха, че така могат да заобиколят условията на GPL. Но нашият адвокат им обясни, че по този начин няма да могат да избягат от изискванията на лиценза и ще го нарушат. И така, те трябваше да лицензират предния слой на Objective C като свободен софтуер.

Тези примери са отпреди години, но GNU GPL продължава да ни носи още и още свободен софтуер.

Много библиотеки на GNU са защитени с GNU Lesser General Public License, но не всички. Една библиотека на GNU, която е защитена с обикновения Общ публичен лиценз на GNU е Readline, чрез която е реализирано редактиране от команден ред. Веднъж открих една несвободна програма, която беше проектирана така, че да използва Readline, и обясних на разработчика ѝ, че това, което е направил, не е разрешено. Той можеше да избере да отстрани от своята програма редактирането от команден ред, но той всъщност избра да прелицензира програмата си, този път под GPL. Сега тя е свободен софтуер.

Програмистите, които пишат подобрени версии на GCC (или Emacs, или Bash, или Линукс, или която и да е защитена с GPL програма) често работят за някоя компания или университет. Когато програмистът иска да върне своя принос в общността и да види труда си възприет в следващата версия на продукта, шефът му може да каже: „Почакай малко, твоят код ни принадлежи! Ние не искаме да го споделяме — смятаме да превърнем твоите подобрения в собственически софтуерен продукт“.

Тук на помощ идва GNU GPL. Програмистът показва на шефа си, че един такъв собственически продукт би представлявал нарушение на авторското право и шефът осъзнава, че може да избира само между две алтернативи: да публикува новия код като свободен софтуер, или изобщо да не публикува нищо. Почти винаги става така, че шефът разрешава на програмиста да направи, както е възнамерявал през цялото време, и кодът намира място в следващото издание на софтуера.

Общият публичен лиценз на GNU не е „доброто татенце“. Той казва „не“ на някои от нещата, които хората понякога искат да направят. За някои потребители лицензът е лошо нещо, понеже „изолира“ някои разработчици на собственически софтуер, които „има нужда да бъдат привлечени в общността на свободния софтуер“.

Истината е, че не ние изолираме тях от нашата общност, а те сами избират да не се присъединят. Решавайки да пишат собственически софтуер, те решават да останат извън общността ни. Да принадлежиш на общността ни означава да влезеш в сътрудничество с нас — не можем да „вкараме в общността си“ някой, който сам не е пожелал да се присъедини.

Това, което обаче можем да направим, е да предложим на хората мотив да се присъединят. Общият публичен лиценз на GNU е проектиран така, че нашият вече разработен софтуер представлява стимул за тях: „Ако ще публикувате софтуера си като свободен, можете да използвате и нашия код“. Разбира се, не всички биват спечелени за каузата, но понякога и това се случва.

Разработката на собственически софтуер не допринася с нищо към общността ни, но авторите му често просят подаяния от нас. С признанието и благодарността си потребителите на свободен софтуер могат да четкат самочувствието на разработчиците на свободен софтуер, но колко по-прелъстително е когато пристигне бизнес оферта: „Позволи ни да сложим твоя код в нашия собственически софтуер и програмата ти ще се ползва от десетки хиляди души!“ Изкушението може да бъде много силно, но в края на краищата за всички нас е по-добре, ако му устоим.

Съблазънта и натискът се долавят по-трудно когато се упражняват индиректно, посредством организации за свободен софтуер, които са възприели за политика да обслужват собственическия софтуер. За пример ще дадем X Consortium (и нейния наследник, Open Group): финансирани от компании, които разработват собственически софтуер, в продължение на десет години те се опитваха да склоняват програмистите да не използват copyleft лицензи. Когато Open Group се опита да направи X11R6.4 несвободен софтуер, всички ние, които издържахме на натиска, бяхме доволни от избора си.

През септември 1998 г., няколко месеца след като X11R6.4 беше публикуван под несвободни условия на разпространение, Open Group дадоха назад и повторно го публикуваха под същия свободен не-copyleft лиценз, който беше използван за предната версия, X11R6.3. Благодарим ви, Open Group, но вашият обратен ход не опровергава изводите, които ние си направихме от факта, че внасянето на ограничения беше възможно.

Прагматично казано, като мислите за по-големи дългосрочни цели, желанието ви да устоите на този натиск ще се засилва. Ако съсредоточите мисълта си върху ценностите на свободата и общността, която изграждате със своята непоколебимост, ще намерите в себе си силите да продължите. „Отстоявайте нещо или останете без нищо.“

И ако циниците осмиват свободата и взимат на подбив общността… ако „здравомислещите реалисти“ твърдят, че единственият идеал е облагата… просто ги игнорирайте и продължавайте да си използвате „copyleft“.

---

Това есе е публикувано в книгата Свободен софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман.