Филмите, от които ми се драйфа (част 1)

"The Walking Dead" - един от най-реалистичните хоръри появявали се на телевизионен екран след "Дунав мост". Разбира се тук актьорските изпълнения са, ако не толкова реалистични, то поне два пъти по-живи от съответните превъплъщенията на Йоана и Чочо Попйорданови. Усещането, че, ако бръкнеш в главата на зомби можеш да извадиш пихтиест мозък, е десет пъти по-наситено, отколкото, ако си представиш, че такъв можеш да извадиш от главите на Чочо и Йоана. Оценка 1/10 (Единицата в повече е заради безподобния реализъм в шести епизод, където всички се натряскаха, като тюфлеци, в следствие на което най-после започнаха да постъпват логично спрямо ситуацията).

Ако ви се драйфа, вината е във вашия телевизор

"Transformers" - кой не е драйфал при вида на Шая Лебьоф, кой не е прегръщал тоалетната чиния! От блога на Скротума научих, че на самата Мегън Фокс и се вомитирало, когато излизала на снимачната площадка придружена от Лебьоф (последното не бе допълнено в новината, но аз веднага се сетих). Затова, когато гледате бъдещите му превъплъщения, избягвайте предварително да ядете Бьоф Строганов или изобщо да ядете. За предплочитане е направо да не гледате филма. Между другото Мегатрон и другите метални отпадъци можете да ги гледате в епизодите на "Капитан Планета". Оценка... колебая се между 00/10 и -10/-10.

"Мога да си прекарам мозъка през ей такава дупка."

"The Hurt Locker" - филмът изиграл жизнено важна роля в оформянето ми като млад хейтър. Някои филми са ми повдигали самочувствието, други са ми повдигали малкия Ностромо (е, те са много), но от този най-вече ми се повдигна. Няма толкова надценена боза в историята на съвременната кинематография, а аз лично съм пил много бози и знам, че само пластмасовата им бутилка струва повече от този боклук. Драйфа ми се дори само като си помисля за Бигалоу и несретното й творение. Оценка: да си гледа работа, не заслужава да му давам оценка.

Нали се сещате защо се държи за стомаха...

Надценените и подценените филми на десетилетието

 Настоящият списък ме научи, че няколкото хиляди филма, които излизат годишно, са всъщност около 300 и никак не е трудно да ги пребродиш, за да си избереш любимо(-и) заглавие(-я). Добре беше да го знам, защото, предварително сблъсквайки се с предложението на Ламот и Иво да изтъкна по три филма за всяка от последните десет години, накарали ме да се почувствам добре, се изправих пред стена от обезобразени трупове на отдавна гледани филми, които нямаше да разпозная и посмъртно. Благодарение на Ламот, който учтиво ми предостави този линк, успях да си извлека един (нелице)приятен списък на надценените заглавия от последното деситилетие. Понеже знам, че ще ми го биете в главата, а някои от вас и дълбоко ще се засегнат, защото ще спомена култови за тях заглавия, веднага ще ви кажа, че вината този списък да изглежда така е изцяло на Ламот. Търсете го в БАН, катедра Химия и си вземете бухалката, повтарям бейзболната бухалка, не шибалката за мухи - все пак едва ли искате просто да спомогнете сутрешната му ерекция.

**************************************************************

НАДЦЕНЕНИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
**************************************************************

2000

"Уно Мементо" - винаги съм се питал какво ли ще да е да изгледам първо края на поредната серия от любимата си кримка и после без притеснения от сорта на "Ай стига бе, тоя дали ще го убият?!" да изгледам началото и средата. С "Уно мементо" дори не ми се наложи да си играя със слайдера, достатъчно беше да си повия краката с топло одеяло и да посърбам два часа гореща боза.

"Радиатор" - много може да се говори за този оскаров лауерат, но едва ли някога ще се каже нещо... съществено. Важното е, че дъ биг кохонес на Ръсел Кроу и напомпаното его на чичко Ридли Скот лъснаха под римското слънце като легионерски гъзове насред поле от посечени варвари.

"Арменско куку" - няма как да не се вълнувате от вътрешния свят на американските юпита, преситили се от благинките на живота... Не се вълнувате? Спокойно, в този филм и без това никой няма да ви пита.


2001

"Изкуствен пелтек" - два часа ще изучавате какво се случва на един пелтек, докато не осъзнаете, че всъщност не му се случва нищо особено.

"Свалките на черния ястреб" - ако не ви е ясно какво точно прави Америка с някои страни от африканския континент, както и в Близкия изток, то този филм ще ви го разясни от А до Я - сваля ги, вкарва им малко романтика направо в задния двор, от което на американците им се натопорчва самочувствието и така те тръгват да се изживяват като супергерои, поради което започват да си бухат едни статуетки направо в задните дворове, само че по по-любезния начин. Разбира се чичко Ридли цели най-голямата статуетка, но тази година халтурата му е прекалено стегната, за да я поеме.

"Сдухан ум" - определено сред най-добрите филми на 2001-ва, което не говори съвсем добре за киноиндустрията през тази година. Отново тук се изявява любимеца на Ридли Скот, но този път си е прибрал топките или поне така си мисли, докато ги влачи на половин метър зад гърба си.


2002

"Стисни го, ако ти стиска" (европейско нецензурирано заглавие "Стисни го, ако те протрива") - човекът, за когото е измислено режисьорското столче, титанът на режисьорския занаят и Моисей сред юдеите, Стивън Спилбърг в най-пълна степен заслужава наградата златното цукало за 2002-ра с тази си велика епопея, възвеличила борбеният дух на дребния шмекер Леонардо ДиКаприо. Ако търсите поуката, то тя е, че таланта винаги изплува. Поразсъждавайте върху това, обмисляйки как ли биха се отразили ораторските качества на Хитлер, ако същите днес бяха впрегнати в рекламната политика на Хоум шопинг. Дали нямаше всички да сме щастливи притежатели на наколенките на доктор Ливайн.

"Специален домат" - някак не ви се вярва, но тази година вторият приз отново е не където трябва. Потреперват ли ви шортите всеки път, когато чуете думата "фантастика" да се преплита с името на чичко Спилбърг - е, това е, защото сте фенбойче по скротумски и все се надявате, че дребното еврейче няма да издрайфа поредната си дрисня от рода на "Индиана Джоунс и кралството на кристалните черепи". Е, да, ама сте в грешка, защото тази фантастика с криминални елементи сама по себе си не е нищо повече от "Лека нощ деца" в симбиоза с "Монолози за вагината".

"Заразно кво?" - да бе, и аз си умирам да гледам Мила Йовович в "тай чи" и други пози.


2003

"Реката на майните" - не ме разбирайте погрешно, обожавам Истууд от времето на "Непростимо" и "Мостовете на Медисън", но след това "го хванаха безличните".

Иначе постна година...


2004

"Вибраторът" - отново Лео, отново самолети, отново неясно какво. Вече дори не си спомням кой беше последният добър филм на Скорсезе след "Добри момчета". Всъщност сетих се, но за него след малко...

"Убийствен мързел" - гледайки го ме налегна такова безсилие пред "даровитостта" и "оригиналността" на въпросния сценарист, че чак ме домързя да спра филма - просто се облегнах и заспах.

"Бебе за милион памперса" - клин Клинт избива. Така го избива, че същият вече не знае какво точно прави. На тези години човек трябва по-често да си сяда на задника и да си почива.

"(Дошъл ли ви е) терминът" - мисля, че знам какво е сатира, но, когато става дума за съчетаването й с метафора, Спилбърг издиша почти толкова ефектно, колкото Хинденбург някога е издишал над Ню Йорк. Затова пък буквализмът на историите му за Втората световна все още е ненадминат еталон за перфектно свършена работа. Какво да го правя тоз - да го критикувам ли, да го разцелувам ли...


2005

"Град на гЪзЪ" - ЛЮБИМИЯТ МИ! Тук направо ще копирам коментара ми при Ангел: "Визуално ноар пиршество, което можеше да избие рибата, ако сценарият не бе плоска поредица от опити да пунтира нещо, което явно не разбира плюс диалог (и глас зад кадър) писан(и) от четвъртокласник. С цялата тази визия можеше да се получи заглавие, което да оттеква през вековете. Вместо това Франки Милър си изми ръчичките с петолевките на зарибените дечица, което веднага ме подсеща защо Робокоп 2 & 3 съксват отвсякъде."

"Бèсно кралство" - страхотно, отново Ридли! Ако се чудите защо героинята на Сигърни Уивър от "Пришълец" носи звучното име Рипли, бъдете сигурни, че Ридли е "навявал" за себе си. "Небесно кралство" не е по-далеч от манията за величие на тоя исполин в налагането на жанрова мода в киното още от времето на "Пришълец". За съжаление и тук всичко е омацано с един неподражаем в наивитета си и изнасилен в желанието си да поддържа пламъкът на драмата сюжет.

"Гадост и изгъзици" - не знам кой е излъгал Кийра Найтли, че става за актриса, но на същия трябва да му се изтръгнат топките с керпеден и да бъдат провесени пред студията, тъпоумно тръгнала да измества ненадминатата адаптация на BBC от 95-та.


2006

"(3)00" - или "Двете нули", както е познат в Европа, е филм за това как оправданието "Е, той все пак е правен по комикс!" може да те докара до състояние, в което да не знаеш дали пък случайно наистина не живееш в двуизмерна книжка с картинки и всички около теб намират това за прекрасно.

"Кървав диамант" - Лео, Джимон и разни приключения, завършващи с поучителната смърт на потъналия с Титаник. Да, добре, както и да е.

"В като Венета (Райкова)" - след като Уашовски се взеха насериозно след грандиозния успех на "Матрицата", нещата тръгнаха към безкомпромисна философия, нищеща смисъла на живота и политиката, което нямаше как да не ни напомни за сигнално жълтата Вендетка. При нея поне има какво да се види.

"Яйцата на хората" - изтъркан сюжет, притеснително слаба визия за антиутопичното бъдеще и два часа обикаляне по мъките. Не, мерси.

"Хълмовете имат яйца на очи" - глааааааден съм! Ламоте, заради тебе вече три часа пиша и издирвам филми като сбъркан. Надявам се имаш достатъчно добро обяснение на какво дължа това непосилно мъчение.

"Клиторът на Леонардо" - поклон, Вал, за оригиналното заглавие, което между другото казва всичко.

"(Знамената на) ваш`те майки!" - ами на Клинт Истууд явно чавка му е изпила мозъка.


2007

"Зодиак" - има хиляди по-полезни неща, които да правите, от това да гледате този филм, и едно от тях е да си прочетете хороскопа за месеца.

"Аз съм леген, да!" - единственото по-неприятно изживяване от това да гледате Уил Смит да се изживява като легенда, е да гледате как същото прави сина му в изгъзицата "Карате Кид".


2008

"Черният рицар" - след това разпростиране по темата, вече нямам сили да го анотирам.

"Трансформациите на Брад Пит през годините" - "Бенджамин Бътън" е ярък пример за това, че човек трябва повече да чете, отколкото да се застоява пред монитора.

"Изгори преди да го гледаш" - да, искаше ми се да го бях направил.

"Замяната" - ех, Клинте, Клинте. Добре че поне Джоли ти изнесе филма на мъжествените си плещи.


2009

"Вонята е опиат" - този филм спечели Оскар... С това се изпари и последната капчица детска наивност, до този момент капсулирана нейде дълбоко в душата ми. Оттук нататък Академията спокойно може ДА ГО ДУХА!

"Танцуващият в сектор 9" - правилно разчитате - "Аватар" беше "Танцуващият с вълци" в космоса, "Сектор 9" - един доста по-егоистичен "Танцуващ с вълци" в Южна Африка. Извънземни, развили технологии изпреварили ни с векове, съвсем естествено притежаващи интелекта на паразити, живеят сбутани в гето, а земляните пет пари не дават. BRILLIANCE!

"(Не)сериозен човек" - и тук съм се разпростирал. За съжаление рошавите братя се изчерпват от време на време и вместо да "презаредят" с разпускаща творческа "суша", те продължават упорито да се натискат за шибаните статуетки. Да им приседнат дано.

"Кондомите" - няма как да сте очаквали нещо по-различно от режисьора на "300", освен да продължи с градацията в следния ред - героизъм, героизиране, геронтомания, Зак Снайдер.

"Обществен мрак" - и за него съм драскал. Стерилно безличен го описва достатъчно кратко и ясно.

"Пред ложе(ние)то" - този филм възкреси Сандра Бълок. Не само, че не стана ясно защо, но не стана ясно и как. 2009-та като цяло е една огромна мистерия за филмовия ми нюх.

"Пара под ненормална активност" (европейско заглавие: "Въздух под налягане") - тъпи, шибани американци.

********************************************************

ГОЛЕМИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
********************************************************

2000

1. Malena
2. The Patriot
3. Crouching Tiger, Hidden Dragon

Подгласници:
Chicken Run
Unbreakable
Erin Brockovich
The Emperor's New Groove
O Brother, Where Art Thou?
The Road to El Dorado


2001

1. Vanilla Sky
2. Moulin Rouge!
3. Mulholland Drive

Подгласници:
Shrek
Monsters, Inc.
The Majestic 
Training Day
Rat Race
The Score


2002

1. 25th hours
2. The Pianist
3. Chicago

Подгласници:
Gangs of New York
The Hours
Hero
Ice Age
Lilo and Stitch
The Mothman Prophecies


2003

1. Cold Mountain
2. Girl with a Pearl Earring
3. Finding Nemo

Подгласници:
Hulk
Love Actually
Matchstick Men
Touching the Void


2004

1. The Incredibles
2. The Passion of the Christ
3. Troy

Подгласници:
Collateral
The Notebook
Man on Fire
The Village
Closer
Around the World in 80 Days


2005

1. Corpse Bride
2. The Producers
3. Madagascar

Подгласници:
Walk the Line
The 40 Year Old Virgin


2006

1. Apocalypto
2. Casino Royale
3. The Fountain

Подгласници:
The Devil Wears Prada
United 93
Little Miss Sunshine
Tenacious D in The Pick of Destiny
Hoodwinked!


2007

1. No Country for Old Men
2. Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street
3. Sunshine

Подгласници:
Michael Clayton
The Mist
The Simpsons Movie
Elizabeth: The Golden Age
American Gangster
Stardust
The Jane Austen Book Club
Becoming Jane


2008

1. The Reader
2. Let The Right One In
3. Seven Pounds

Подгласници:
Kung Fu Panda
Rambo
Vicky Cristina Barcelona
Iron Man
Get Smart


2009

1. The Road
2. Moon
3. Toy Story 3

Подгласници:
12
Inglorious Basterds
Taken
Pandorum

Герои на нашето време: Яките пичу`е

Пак се набутах. Елфа ме кастна за новата супер продукция "Яките пичу`е от Свещенната гора", в която ще вземат участие и много други големи имена, които в следващите няколко реда ще се опитам да ви презентирам подобаващо зле:

- Индиана Жоунс - от малък бил запленен от образа на древната шумерска богиня на плодородието Инана. В годините на плодородието си бил хванат от пазача на местния музей да мастурбира пред нейна статуетка, както и пред платно с образа на Венера Милоска. Нанесените щети върху експонатите са отстранени след реставрация.

- Хан Соло - преди да стане междузвезден контрабандист, често бил засичан да обикаля местната римокатолическа църква, опитвайки се да измести солиста в църковния хор. Когато не търсел солова изява, обикалял блатата и замерял жабите с камъни. Това занимание предопределило взаимоотношенията му с другият известен контрабандист от междугалактическата сага - Джаба Хътянина.

- Роки - до 14-годишна възраст живял изолирано в месарски склад в едно от предградията на Чикаго. И до ден днешен местните жители твърдят, че никога през живота си не са яли толкова крехко говеждо месо. Ако сега тръгнете по улиците на въпросното предградие, ще чуете в непринудени разговори между гражданите умилителни възклицания като: "Где е момчето с кривата устаааа, беее!".

- Рамбо - типичен тюфлек. 18-годишен напуска дома си, за да се впусне в приключения по поречието на река Меконг. Баба му твърди, че е заминал, защото объркал името на реката с любимия си герой от детство - шимпанзето Кинг Конг. Травмите, които получил във виетнамската джунгла, оставили неизличими следи в съзнанието му и до днес той продължава да бълва продължения на приключенията си.

- Джеймс Бонд (Шон Конъри) - почти сигурни източници твърдят, че в нощта след премиерата на "Dr. No" (първия филм за Джеймс Бонд) Нейно Величество кралица Елизабет потърсила усамотение в покоите си и, след като поръчала да й донесат 4 килограма краставици, пожелала да я оставят на спокойствие. Днес Шон Конъри е Сър Шон Конъри.

- Мръсният Хари - сменил набързо няколко биографа, защото го дразнели как дишат. Телата им все още не са открити.

- Супермен - в края на 70-те години легендарният Кристофър Рийв открива цяло ново течение в модната индустрия. Хората масово започват да обличат долните си гащи върху панталоните. Модни къщи по цял свят фалират, което води след себе си съкращения и трусове на фондовата борса, както и смяна на политически лидери.

- Филип Марлоу - в годините на съзряването си носи гълъбовосин костюм с тъмносиня риза, вратовръзка и кърпичка в горното джобче, черни високи обувки и черни памучни чорапи на тъмносини ивици. Бил е спретнат, чист, избръснат и трезвен и хич не го било еня дали на някой му пука. Изглеждал е точно така, както е трябвало да изглежда един добре облечен частен детектив, тръгнал на посещение при четири милиона долара.

- Батман - не е тайна, че баща му, дългогодишен ватман в готъмското метро, често взимал сина си, отивайки на работа, и дори веднъж го изгубил на левия завой за Тутракан. Предполага се, че точно тогава момчето се било надвесило от прозореца, за да хване летящ плъх за опашката и случайно залитнало. От този момент нататък малкият Батманчо се променил коренно и хрониките на града красноречиво говорят за това.

- Тарзан - дълги години полемиките за произхода на Саскуоч, не спирали да тровят големите умове, докато един ден един от тях не се запитал логичното: с кого Тарзан е споделял мочурливото си леговище преди да се появи възлюбената му Джейн. Антрополози усилено работят по случая.

- Форест Гъмп - има сериозни съмнения да се смята, че преди да бъде открит за Холивуд, Гъмп всъщност е бил бавноразвиващ се, но, започвайки снимки, в едно сумрачно ъгълче зад декорите му се "случила" Робин Райт-Пен. След този случай той "влязъл" в роля и оттогава всички го знаем като геният на столетието.

Други лауреати, заслужили мястото си в този списък:

- Индира Ганди (често бъркана с дясната ръка на Индиана Джоунс) - лексикално предопределена за тази категория без оглед на първичните й полови белези.

- Махатма Ганди - за големият Бен Кингсли все още се говори, че се е въргалял мъртво пиян с 64 девственици в пещера в южен Афганистан, докато Махатма лично изпълнявал себе си в продукцията на Сър Ричард Атънбъроу.

- Списъкът на Ссссчиндлер - цели две попълнения - Лиъм Нийсън и (този път истинският) Бен Кингсли.

Мисля да приключа с тази стена на (по)зòра, че ми стана съвестно. Денят преваля, а ето, че изръсих повече глупости, отколкото ми е дневната дажба. Сега сте вие, пичу`е...

Release candidate: "Pantheon of the nasty bitches"

Ето, че дойде време да нахраня папагала, както се изрази веднъж многоуважаваният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер в едно от многото си класически превъплъщения на големия екран, белязали дните му на културист в Холивуд. Реших да направя обещаното кратко обобщение на това, което някои хора определят като гигантско недоразумение, и което аз намирам за прекалено ласкателно определение. Става дума за така наречената класация "Пантеонът на гадните кучки", която се превърна в културно-масовото събитие на годината за моят незначителен блог и то благодарение на копирайтърските способности на Bla, който имаше инициативността да я предложи на вниманието на свежарите от Svejo.net и в тоя смисъл да ме изложи на длъж и на (тебе)шир. Представянето изглеждаше така, а резултатите бяха, че за един следобед блогът ми отчете толкова посещения, колкото не беше виждал за цялото си съществуване, поради което съвсем естествено ми се доплака. Е, съдбата е гадна кучка, която много рядко излиза от роля, но този път го направи...

За да не остане целият този шум без подобаващ край, а и, както вече казах, за да уважа вас и да не унижа себе си, пренебрегвайки даденото вече обещание, сводката от вашите предложения за най-гадни сред гадните и най-зли сред злите кучки вече се помещава тук: "Pantheon of the nasty bitches". Надеждите ми са тя да расте с ваша помощ и подкрепа и, когато някоя кучка ви ядоса, за назидание да я добавите с коментар. Идеята е ясна - злото трябва да бъде изобличавано. А и така, когато ви се догледа филм със зли кучки, ще имате богат набор от препоръчани такива.

Разбира се останаха няколко въпросителни, като например дали да се добавят в списъка предложения, като:

Alien queen - H.R. Giger - Aliens - 1986 - Дринов
The mother - Anthony Perkins - Psycho - 1960 - Nostromo
Madeline Ashton - Meryl Streep - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo
Helen Sharp - Goldie Hawn - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo,

но реших, че "кучкостта им" е подложена на няколко съмнителни момента. Първо - липсва актьорският елемент ("Aliens"), второ - липсва актрисата ("Psycho"), трето и четвърто - комизмът им идва в повече ("Death Becomes Her"). На база на тези разсъждения, сериозно се замислих върху предложението на Ламот:

lammoth каза...
Всички шефки са зли тъпи кучки! Да им съхнат циците. Заради една от тях са ще пропусна мача Италия-Словакия. БАН съкс. Искам да си ходя вкъщи :(
24 юни 2010 17:20

Шефката на Ламот - В ролята самата тя - БАН - 2010 - Lammoth

Каквото и да си говорим мисля, че доводите му са железни...

Пантеонът на Гадните кучки

Ма не знам що така се подведох от две подмятания - иницииращото - от страна на върлият сатанист и зомбист, и още по-върл заклеймител на християнската вяра и скодоумие - Бла и подемащото - от вездесъщия приказен герой и прокламатор на вярата в единственият и всеопрощаващ Дядо Коледа - Le Grand Elf. Аз, понеже лесно прихващам разни такива срамни... ъъъ... инициативи, реших че тука му е мястото да направя една бърза подборка на що зло съм видял от това същество с ХХ(Х) хромозома, озарявало - къде за нещастие, къде за две - екрана на моите младини. Следващият компилейшън няма претенциите да е пълен, но има претенциите да е направен "на две, на три", така че не ме съдете, ами по-скоро се включете с попълнения...

Nurse Ratched (Louise Fletcher) от "One Flew Over the Cuckoo's Nest" (1975). Няма как да не сте имали мокри сънища в компанията на едрогърда мед-сестра и същевремнно да не ви се е искало да я нашляпате. (За Ламот знаем, той вече го е правил.) Е, сестра Ратчед изобщо не е в тази категория, защото в нейният случай този, който трябва да си пази задника, сте вие. Майката на актрисата Луиз Флетчър трябва доста да си е покихала навремето, защото и днес не са малко хората, които продължават индиректно да я "поздравяват"...

Marquise Isabelle de Merteuil (Glenn Close) от "Dangerous Liaisons" (1988). Лице родено да играе гадни кучки, наред с образът й в друго емблематично заглавие - "Фатално привличане". Едва ли сте забравили физиономията й, когато героинята й произнесе фразата "All right. War.", както и срамът и унижението залели тези меко казано отблъскващи черти във финалната сцена. Е, това е тя, абсолютната Глен Клоуз. Желанието ми да избягам, като я видя, е извън моят контрол...

Phyllis Dietrichson (Barbara Stanwyck) от "Double Indemnity" (1944). Който е смятал, че ще я пропусна, акъл е нямал. Филис е първородният образ на злото. На второ място след Ева. Малко ще е, ако кажа, че този филм е сред 10-те най-значими за миналият век поне в личната ми класация, а Барбара Стенуик е колкото гадна, толкова и съблазнителна. С две думи - дявол в сластни форми...

Annie Wilkes (Kathy Bates) от "Misery" (1990). Дори Стивън Кинг се е будел облян в пот, след като е гледал изпълнението на Кати Бейтс. За тази дама дори не е необходимо да играе, за да ви докара сърцебиене. Ако умирате от желание Кати да ви напляска, достатъчно е да сте добър писател с няколкохиляден тираж и порядъчен брой откачени фенове.

Baba Yaga (various artists) от славянският фолклор. Често привиквана в нощни доби заедно със съратника си дядо Торбалан, за да всява респект и психически травми у малките дечица. Ефект - поразителен и постоянно наблюдаван в ежедневието около нас. Великият Мусоргски не пропуска да я увековечи в своите "Картини от една изложба".

Та остава въпросът кои са вашите кошмари? Споделете ги и обещавам после да ги сбера и класифицирам, за да ви е още по-зле като се присетите...

По заповед на... bungle

Защо американците са по-податливи на Холивудската продукция? Защото са патриоти и подкрепят местната кино-индустрия? Защото не им се налага да сричат субтитри? Защото при тях ходенето на кино е като излизането "на кафе" - става с гадже или приятели и половината от удоволствието е в оплюването на поредната тийнмууви издънка? Или пък защо да оплюват? Кой не се е хилил на лафовете от "Американски пай" и "Пич къде ми е колата"? Нима не ви се е искало просто да простеете два час и да пръскате слюнка по теметата от предния ред? И в крайна сметка изкуство ли е киното или само ентъртеймънт?

По-изкушените от вас знаят отговорите на тези въпроси и отдавна не им пука кой какво гледа и на какъв б(л)ог се моли. Кино-справедливостта е отражение на действителността. За филмите няма нищо задължително. Утре може да излезе заглавие, което да описва дългият път на екскремента до водите на световния океан и пак ще е по-смислено от афиша на средностатистически киносалон за следващите няколко месеца. Атеистите знаят, че няма сила, която да регулира това, поне докато на хората им се иска..., затова и винаги ще има порно и изкуството ще плува в такъв океан от отходни води, в който все по-трудно ще става заблудените души да намират верния път към стойностните продукции.

Действителността е такава, че не ти се предлага спретнат каталог от морални ценности и идеали, които да следваш по пътя на съзряването си като индивид с определени вкусове и виждания за това какво е и какво може да бъде изкуството. Ако разчиташ само на телевизията, ще търчиш в киното след всеки бомбастичен трейлър пръкнал се от продуцентския задник на ограничен холивудски задник, ръководещ гигантска студия от професионални задници, занимаващи се само с изцеждане вимето на кравата наречена "масов кинозрител". На фона на това, как мислите, че ми "идват" такива "концепции" вмъкнати в коментари, като този към статията на Cinemascrotum Ревю: „Cop Out“:

Анонимен:

Не знам къв е тоя скротум и от къде се е пръкнал, ама не съм видял 1 положителен коментар за някой филм. Явно той трябва да измисли „гениален“ филм, защото никой от тези, за които е писал не е достатъчно добър за него. Филмите все пак са за развлечение и не е нужно във всеки филм да има някакъв супер титаничен замисъл. И хората са прави – говори с уважение, за тези които се опитват по някакъв начин да те забавляват с техните филми (актьори, режисьори, сценаристи и т.н.). Те правят нещо или поне се опитват, а ти само говориш. Ясно ми е…. И търси повече положителните черти на филмите и посланията, които носят, а не това кой филм на кой приличал и кой къде сбъркал в актьорската игра.

Колко трябва да ти е промито съзнанието, за да сътвориш подобна генно-модифицирана квалификация за нещо, което явно не разбираш. Истината е, че точно срещу такъв тип мислене трябва да има регулатори/справочници/каталози със специализирано съдържание като:

# Cinemascrotum, за да си спестите парите за билет и обикнете киното, заради това, което НЕ Е.

# trains in the night, за да откроявате стойностната музика в океана от посредствена MTV-култура.

# ticks and crosses on the movie list, за да обикнете киното заради това което Е.

# Valkocompany, за да си спомните, че сте оставили вашата кучка заключена с белезници за краката на леглото, докато тя чака с копнеж да й разтриете ходилата.

# The Spiral's Buzz, за да разберете къде грешите в отношенията си с любимия човек, Господ и дистанционното на телевизора, и защо не трябва да оставяте кучката си да чака вързана с белезници за краката на леглото.

# Cynical Speech, за да се освободите духовно и мастурбирате без граници от вербалните еквилибристики на цинични приказни създания.

# Cinema is an old whore, за да разберете как по време на прожекция да се предпазите от нежелани гости от Венера.

# Lammoth's Blog, за да откриете, че всичко има две страни - една смешна и друга, която ще ви скъса (задника) от смях.

# Необмислени желания, за да осъзнаете, че литературата е по-доброто лице на киното.

И пет пари не давам за мислене, което се ограничава в това да приема боклуците, които всеки ден му снася маркетинговата стратегия на задници, издигнали пред себе си единствената цел да го превърнат в покупателна Анонимка.