Безтегловност

Bryan Adams, празна магистрала и лилави облаци. Питам се, това ли е смисълът на живота. Тези кратки откраднати мигове на безтегловност. Спокойно задоволство и дори малко гордост. Последните минути преди да се разбихри бурята и да ни остави без дъх.

Въздухът е изпълнен в наеликтризирано очакване. Лилавите облаци треперят в края на хоризонта. Устните ми правят плах опит да се извият в усмивка...

Твърде късно. Завалява дъжд. Моята почти щастлива безтегловност се удавя в буря от хиляди въпроси.