Паметна плоча, потънала в забрава,
обрасла в буйна трева и мъх,
напомняше за войн, загинал при Драва,
отдал на Родината сетния си дъх.
Отдавна не се четеше името на боеца,
времето го беше изтрило като с гума,
мъх покриваше издълбаното с резеца,
но още се личеше една последна дума.
"Родина" - последната оцеляла дума,
само тя още се четеше на плочата ясно,
заради нея боецът беше срещнал куршума,
уцелил го в гърдите, на сърцето отдясно.
И сигурно не беше никак случайно,
че точно тази дума до днес е оцеляла,
защото макар и анонимно, незнайно,
за нея свята кръв в бой се е проляла!
Няма коментари:
Публикуване на коментар