Няколко прости съвета за козуначени ентусиасти

 Не си ти, ако не си покажеш козунаците:) Всъщност минавам не точно да ви ги покажа, колкото да дам малко акъл. Не защото го имам в повече, а защото обикновено го нямам. Това само по себе си, води до някои малки недоразумения и натрупването на важен житейски опит. Именно тези  уроци са най- незабравими. На времето имах една учителка по математика, която не ни научи на математика, но с една 30 сантиметрова линия и елегантно шляпване през ръцете, определено успя да ни предаде  важни мъдрости. А именно, че от всичко и от всички в тоя живот можеш да научиш нещо. От някои разбираш какво да правиш, но доста по- често разбираш какво точно да не правиш. Та тази година тествах различни рецепти за козунаци. Повечето с квас и просто пускам линк към най- успешната от тях. За първа година съм направо във възторг и затова реших да споделя някои от грешките, които допусках през годините, както и някои трикове, които са изключително елементарни и от типа “как не се сетих по- рано бе” Тези 5 съвети са за лаици и няма значение дали работите с мая или с квас. Има големи майстори, които правят чудеса, но аз не съм от тях Как’ Сийке😂 Ако търсите конкретна рецепта може да погледнете тук. Горещо препоръчвам козунака по метода Tangzong, който правих миналата година. Има и по- мързеливи опции за хлебопекарна.

Предколедна треска - Два варианта на Щолен с Tangzhong

Щоленът! Този така емблематичен коледен десерт. 

Да ви призная, аз съм от хората които не обича шоколад, обожават плодови десерти, могат да ядат сурово тесто до припадък. Така и не разбирах защо мама едно време ги печеше тия кексове и сладкиши, ми не си ги ядяхме така от купата направо, но това е друга тема. Щоленът отговаря на всички мои изисквания - по оригинална рецепта няма никакъв шоколад, има марципан, мнооооого пияни плодове и е от сбито, тежко, маслено тесто, което наподобява леко недопеченото. Няма какво повече да искам! Обикновено не ми остава много време за него, но тази година се вманиачих на тема квас, изрових и изпонаправих (знам, че няма такава дума) къде, каквато рецепта докопах. Една от любимите ми е тази на Луиза от Salted lemons. Много е сполучлива, но няма смисъл да пълним пространството с едни и същи рецепти, така че реших да споделя още един мой фаворит. За Великден бях пуснала козунак по метода Tangzhong. Сега пробвах и щолен по същия метод и стана наистина фантастичен. Ще споделя рецептата в два варианта - с квас и с мая. Не знам дали ще направите тази рецепта, но ми се иска да прочетете следващите редове. Докато правех варианта с квас, се оказа, че не мога да намеря къде съм забутала марципана, който бях купила. Наложи се да направя и него, както и захаросаните портокалови корички. Осъзнавам, че е особено мазохистично занимание и предназначено за хора с много търпение, желание и изпитващи остра нужда от психотерапевт. Ние сме свикнали всичко да е бързо! Дори и когато сме изцяло отдадени и вглъбени в това, което ни носи удоволствие, ни пак очакваме всичко да стане бързо. Правейки този щолен от захващането на кваса, през захаросаните плодове и марципана се замислих, колко по- различно са живели точно две поколения преди нас. Щоленът е немски коледен хляб, но във всяка национална кухня има по няколко подобни празнични рецепти, които са отнемали дни и седмици на нашите баби и те са приготвяли с огромно търпение и старание. Представете си, че за да започнете, първо трябва да сте събрали житото, да сте го занесли в мелницата, за да имате брашно. Няколко дни преди да замесите сладкишите е трябвало да издоите кравите и да избиете маслото. Домашно избитото масло в повечето случаи е по- високо съдържание на вода, гранясва бързо и затова е било претопявано. Сега е модерно и му викат гхи, но едно време баба и дядо ми казваха просто Мандраджийско масло (в някои райони на България - кафяво масло). Плодовете са старателно събирани и сушени през лятото и есента. Яйцата доста често са събирани и запечатвани с восък от есента. По това време на годината свободно отглежданите кокошки вече не снасят. След целия този труд идва ред на залагане на кваса. Няма такова нещо като мая, с която всичко е готово за 2-3 часа. Който е захващал квас, знае, че са нужни поне 14-20 дни, докато имате сравнително силна закваска, която да е е способна да се справи с едно толкова тежко тесто. Втасването на щолен с квас отнема почти 24 часа (на няколко етапа). И за това трябва постоянна температура. Нали си представяте - къщи без изолация и PVC  дограма, една стая, която се отоплява и а отвориш врата да отидеш да вземеш още дърва за печката, а температурата ти е паднала 10 градуса. Аз сега бутнах тестото в мултикукъра на 22 градуса, фръцнах се, казах му довиждане и заминах на работа. Пуснах миксера да го меси 20 минути, направих си марципана и коричките, играх си два дни с втасваници и месеници и си викам еййййй, страшна работа свърших, почти като баба го направих. Почти, ама не точно. А и точно моята баба за щолен май не е чувала. Де ти такъв лукс. То масло, то захар, то плодове. По земите на моите баби, най- много някоя по- разточителна баница да завъртят за празника. Та доста изнежени души сме днешните хора. Липсва ти нещо - хоп до магазина, ама с нотка на трагедия, че трябва да се облечем и да излезем в студа, пък оня готованец, половинката, нищо не върши! Най- големият проблем по Коледа е как да излезеш от паркинга на МОЛа за по- малко от 2 часа и как да се докопаш до дървената кухня на Лидл, че детето не може без нея:)  Всичко ни е бързо, от всичко ни е по много, все сме недоволни и все нещо искаме. Може би ако по празниците забавим за малко хич няма да ни е излишно. Излишна ни е само суетата, истерията за пазаруване, цялата надпревара, преяждане и презадоволеност. Не знам до колко това ни помага да зарадваме близките или само ни изнервя, така че да се изпокараме празнично:)

Да оставим на страна консерваторското ни общество и да се върнем обратно към щолена. 

Тиквени хлебчета

Единствената причина тези хлебчета да видях бял свят е някакво мое спонтанно желание да снимам нещо есенно. Идеята ми изплува от Pinterest и реших, че точно те са най- подходящите. Честно да ви кажа, изобщо не съжалявам. Дали ще си играете да ги печете във формата на тиква или като мъфини или цял хляб е въпрос на ваш избор, но ви гарантирам, че както и да ги направите няма да съжалявате. Много ароматни и есенни, комбиниращи се както с някакво сладко, така и като чудесна добавка за платото ви със сирена. Вкусът на тиква изобщо не е натрапчив и се харесват дори и на хора, които не я обичат. Сигурна съм, че ако ги направите под формата на тиква, нито едно дете няма да ги откаже. Може да въвлечете дечурлигата в процеса по месене и оформяне, пък в крайна сметка, к`вот` стане - стане😁

За хляба

Както е добре известно, хлябът е традиционна, почти свещена храна за много народи.  През последните години е обвит от също толкова голяма доза противоречия. Бил вреден, ама не точно, защото пък бил богат на витамин B,  от него се напълнявало, ама не точно защото пълнозърнестия освобождавал бавни въглехидрати, съдържал мая, от която направо се умира, затова само с квас, но всъщност и в двете има един и същ вид дрожди. В Интернет лесно ще намерите отговор на въпросите какво се е промени  и защо един традиционен и толкова древен продукт измина пътя от "осанна" до "разпни го". Без да претендирам за изчерпателност, но мога да изброя някои от основните проблеми:

 Замяна на пълнозърнестото брашно с рафинирано такова, от което са отстранени всички полезни вещества

• Заместване на традиционни сортове пшеница (пр. лимец и камут) със сортово модифицирана такава (моля де не бъркате генна и сортова модификация). Макар и сортовата модификация да е в следствие на селектиране, а не на директно промяна на гена, тя все пак си има своите негативни поражения и едно от тях е понижено съдържание на витамини и минерали  повишеното съдържание на глутен. Най- просто казано, глутенът не само че не допринася с нищо за организма ви, но успява да извлече част от полезните вещества, които сте приели. Повече за вредите от него може да намерите  тук.  На практика съвременната пшеница в най- добрия случай е с три пъти по- голямо съдържание на глутен, от колкото използваната от нашите баби и дядовци. Предполагам, че не е чудно защо при това положение хлябът ни има съвсем друг вкус и характеристики.
• Влагане на подобрители в брашната - проблем, като при всичко останало, което си купувате от магазина. По възможност избягвайте брашна без обозначен състав на етикета. Ако имате възможност купувайте такива, които се мелят пред вас.
• Заместването на квас с мая - традиционно хлябът се е замесвал с квас. Процес, който е значително времеемък - от отглеждането на самата закваска (7-10 дни) до изчакването на хляба да втаса (4-12 часа). Преди около 150 години е открит друг метод, който значително съкращава времето - използването на термофилни дрожди или по известни като  мая. От началото до 40-те години на 20век, Европа и САЩ са въвлечени в поредица от войни, които водят до продоволствени кризи, последвани от бурна индустриализация. Маята се явява удобна възможност за ускоряване на процеса на приготвяне на хляб и изхранване на населението. Проблемите с хляба обаче се дължат до голяма степен точно на тази подмяна . Дългият процес на дива ферментация на пшеницата с помощта на квас, позволява на бактериите и маята в нея да направят първоначалното разграждане на голямата протеинова молекула, която в не-разграден формат е трудна и тежка за храносмилане и може да причини наранявания върху лигавицата на червата. Затова драстичното съкращаване на времето за ферментация не е най-доброто решение от здравословна гледна точка, а цена, която плащаме с увеличаващият се брой хранителни алергии, непоносимости и стомашно-чревни проблеми (Източник: Надя Петрова).

Содени хлебчета с левурда

Има един момент, когато знаеш, че зимата е свършила, но някак пролетта още не е настъпила. Странно време, в което боклукът и мръсотията са оголени на показ и все пак във въздуха витае нещо чисто, ново и миришещо на озон.

Точно този момент отмина, но все още продължава сезонът на всичко зелено. Рецептата днес е за содени хлебчета с левурда.

Неделни закуски: Милинки със сирене

Не харесвам особено режисирани снимки с много декор и изобщо не разбрах как ми хрумна спонтанната идея да изляза да снимам точно такова нещо. Може би ми повлия тоталната липса на зимно време тази година и желанието да се възползвам от остатъчните туфички сняг.  Резултатът не е впечатляващ и се дължи най- вече на студения вятър и отрицателните температури. Така де, освен топящ се сняг, уцелих и единственият ден с минусови градуси за тази зима:)

Снимките са от миналия уикенд и за да не изпусна съвсем последните наченки на зимен дух,  бързам да си публикувам и рецептата за милинки, преди групово да преминем на салати и диети.

Убийствено вкусни и само с едно пакетче масло:) Може би няма да ги повторя пак тази година, но прегрешението определено си заслужаваше.

1: Денят преди Коледа / содена питка и поничкови мъфини

Денят тръгна добре, но вече леко започнах да се изнервям:) Винаги е така, когато децата са в еуфория. Изпадат в лигав транс, а конкретно днес беше съчетан и с интерпретации на коледни песнички. Цял ден. Действието се развива на фона на тиква, орехи, коледни картички, опаковане на подаръци, абе кеф:) 

16: Щастие на клечка

Подозирам, че дори и да нямах деца, пак щях да обичам подготовката покрай Коледа. От друга страна, именно те и очарованието в техните реакция,  дават основен тласък. Малкото се радва на всичко тематично, което се появява в къщата. Най- вече на всякакви сладки и сладкишчета, особено ако са на клечка. Разбира се, не толкова заради вкуса, който и с клечка и без е еднакъв, колкото заради вида.

18: Английски ябълков пай

Някои хора са пристрастени към шоколада. Аз не съм. Забелязала съм, че шокохолиците, като цяло не харесват десерти с много плодове и букети от подправки. За сметка на това, другата, мъничка част от човечеството, която не си пада по шоколада, харесва точно тези вкусове. Не мога да си обясня това явление, но аз съм от тези с многото плодове, масло и подправки. Винаги съм свързвала миризмата на ябълки, канела и карамфил с този сезон. Винаги по това време приготвям ябълков пай. Всяка година пробвам различна рецепта и тази също не прави изключение. И така няколко пъти:)

Този английски коледен пай, просто ми стана фаворит, заради лесното изпълнение.

20: Тиквено време

Колкото повече наближава края на годината, толкова повече неща се струпват. Забелязала съм, че всяка година е така. Поне при мен.  В дни като този, дори нямам сили да си тръгна от офиса. В един момент се чудех дали е по- гадно да стана от стола или да си остана втренчена в компа. Всичко това се изпари в мига, в който влязох вкъщи, видях запаления огън в камината и си направих едно греяно вино в мултикукъра. Home, sweet home:)

Вечеря нямаме, но имаме сладки и мъфини. Еми, какво да се прави, и това е храна. Някаква. Деца, знам че сте много щастливи от този факт и изобщо не разбирате, защо ви се извинявам, но някой ден ще осъзнаете, че не е гот да вечеряте мъфини, докато майки ви трака поредния пост в блога:) Надявам се точно тогава да се сетите, че съм ви се извинила:)

Скоунс и камъни

Първият ми сблъсък с Англия беше в един прекрасен юнски ден. Тук беше 30 градуса, там 12. Валеше. И духаше вятър. Плюс това аз се бях озовала в Лондон и трябваше да бродя измокрена и замръзнала близо 3 часа, докато дойде време да се чекирам в хотела. Абе от където и да го погледнеш не беше любов от пръв поглед. Следващите дни времето не се промени особено. За две седмици престой мисля, че имаше 2 .....часа в които не се изливаше порой, не валеше, не  ръмеше или каквато и да било там форма на дъжд, за която се сетите. Така де, той този град е известен с това. Казаха ми, че за малко съм пропуснала лятото. Било се случило седмицата преди аз да отида. По традиция продължава няколко дни и разбираш, че се е случило едва след като отмине. Тръгнах си без особени симпатии, но с някакво странно усещане, че много искам да се върна пак. Дължеше се на самия град и със сигурност някой ден ще намеря време да споделя снимки. Наистина се върнах няколко пъти след това. Заради изключително удобният транспорт ли или пък заради мазохистичното усещане да ядеш боб и полусварени домати за закуска в някое малко хотелче, но реших, че много искам да пообиколим из страната. Както можеше да се очаква, Лондон не е Англия. 

Само за да не забравите, че блога си остава кулинарен, пускам и една идея за закуска. Скоунс са бързи и лесни кифлички, с аромат на масло, разпространени из англосаксонските държави. Не знам защо не са набрали популярност у нас, но са изключително елементарни за приготвяне. Моите ви ги предлагам с ягоди и овесени ядки. Понеже сезонът на ягодите мина, може спокойно да ги замените с някакъв друг плод.

Бърза кухня: Амнистия за пицата

Лежите си блажено в леглото четете книжка и отпивате глътка топъл чай. Навън е кучи студ. Остри, като иглички снежинки устремено следват забързаните пориви на вятъра. Наближава обяд и стомахът с жаловито прискърцване напомня, че от закуска са минали цели ...мммм.. три часа. Идеята за похапване постепенно превзема всяко кътче на съзнанието и прави почти невъзможно възприемането на 34-тата  страница от подробното описание на взаимоотношения на главния герой с майка му. Така, та сега въпросът ми е за каква храна ще си помечтаете в този момент. Киноа с тофу и зелени водорасли? Сурово, леко накиснато и трудно сдъвкаемо жито? Соев шейк? Ма защо не, бе хора! Много е полезно! Дано не всички сте като мен, но честно казано аз бих предпочела парче пица/сандвич/или някаква друга поругана и набедена за вредна храна.

Пък може всъщност да се окаже, че не е чак толкова отчайващо вредна и не нанася непоправимо пагубни  щети върху вечната диета. Днешната ми публикация е посветена на тънкостите около правенето на домашна пица и няколко идеи за това как може да замажете очите на будната ви съвест, която неуморно бди до кантара сутрин.

Сладко предколедно настроение

Ето че почти дойде. И тази година не ми се разминаха коледните сладки, но са толкова симпатични за украса. Тези са ми фаворите за сезона.

 По късно ще ви покажа и други приложения на същото тесто.

Основни правила за правене на козунак: обяснение в стъпка по стъпка и рецепта за козунак с марципан и сини сливи

На първо място искам да отбележа, че козунаците не са френски макарони. Грамовете не са от чак такова голямо значение, колкото консистенцията и основните стъпки. Опитах се да снимам стъпка по стъпка, как правихме нашите козунаци тази година.

Като основа ползвах тази рецепта, която лично на нас много ни допада. Козунакът става сладък и не е сух, дори и след 3-4 дни.
Тази година леко модифицирах рецептата и единият козунак го направих с марципан и сини сливи. Получи се нещо наистина фантастично!

Идеи за неделни закуски: немска палачинка

Ако има нещо хубаво в студеното време, то това е оправданието, което си намирам, за да не си подам носа от вкъщи.Правилото разбира се важи само през почивните дни и този уикенд много добре го оттренирах:) Ще се направя, че нямаше друга причина, освен всеотдайното ми желани да докажа закона на Нютон,че всяко тяло се стреми да запази състояние на покой. Най- хубавото на тези прекрасни дни са закуските. Или по- точно, онова което би трябвало да мине за закуска, ако не се случваше в 11:00 -11:30:) И без това децата ми са злояди. В крайна сметка, ако са били гладни, да са си казали:) Не са малки вече! Трябва да призная, че имам разни периоди, в които искам да приготвя нещо интересно, много сложно, времеемко и разбира се ужасно изнервящо. Този уикенд не беше от тези и изборът ми се спря на палачинка. Единственото число не е грешка, а приготвянето на въпросното нещо няма нищо общо с почетния караул до котлона. Не е хич фотогенична, но под грозноватата и външност се крие очарованието на лесното приготвяне.

Предлагам ви една идея за много лесна, бърза и вкусна закуска. Думата калорична се направете, че не я чувате:)

Новогодишна баница с късмети, но без късмети

Ето, че вече дойде и краят на тази година. Не си падам по равносметките. Не смятам, че една дата може да бъде преломна точка. Правя каквото мога по всяко време и се надявам да стане това, което искам. И обикновено става. Без значение, кога през годината:)
Традиционно на Нова Година се приготвя баница,  в която се слагат късмети. Вярва се, че какъвто късмет ти се падне, това ще ти се случва през годината. Оставих тази задача на голямото дете. На мен се падна по- лесната част да направя баницата:)

 

Освен това, държа да отбележа, че работните снимки също са дело на голямото дете.

Питка Слънце

Преди малко повече от година, на бял свят се появиха двамата мушмороци Иво и Ники, които в пристъп на леко лигаво умиление са по известни като "На Леля Слънчицата":)  Изглежда ги поливаме редовно, защото пораснаха голеееми момчета и от съвсем скоро вече ходят. За този случай народът е измислил обичаят "Прощрапулник" Сигурно знаете, че се прави  питка, която се търкаля по бял чаршаф към камари интересни неща. Идеята е хлапето да си избере нещоси и да предначертае съдбата си, като си определи бъдещата професия и обезсмисли усилията на мама и тате да му подсигурят подходящо образование и да го насочат към изключително доходоносен бранш (примерно министър на финансите или в много краен случай софтуерен специалист). Спазвайки тази традиция, въпросният Прощрапулник беше направен, а аз самоотвержено се писах за доброволец и направих питката, която разбира се, беше Слънце.

Фокача с цукини, маслини и козе сирене

Днес е от онези дни, в които не ми се пише. Всъщност страшно ми се иска да кажа толкова много неща, а знам че просто не трябва да се оплаквам. Но пък какво да се прави, ако ги нямаше тези моменти, едва ли щяхме да можем да оценим онези другите, които те карат да се усмихваш на малките неща.  Чаша вино, придружена с щипка спомени и усещане за Италия. Това винаги ми действа безотказно.

Варшава - прилики и разлики

Една от дестинациите, където се оказах съвсем на скоро е Варшава. Тръгнах с много малко теоретична подготовка и липсата на каквито и да е било очаквания. Всъщност бях наясно единствено с факта, че имат една линия на метрото и тя не ми върши работа.

 След малко по- малко от два часа полет се озовах на летището със звучното име Шопен. Имах доста подробен наръч листа, за това как точно функционира градския им транспорт. Базирайки се на пословичното си чувство за ориентация (или по- скоро покъртителната липса на такова), реших, че не си заслужава да си правя експерименти и просто си взех едно такси. Разделих се с около 30 евро и успокоението, че и в Будапеща ми излезе горе- долу толкова. Очевидно не само на нашето летище се подвизават измислени таксите, защото в последствие се оказа, че всички колеги сме платили различни суми, които варират от 8 до 60 евро...
В нисък полет минах през хотела, метнах си багажа и въоръжена с GPS и ентусиазъм реших, че ще оползотворя малкото свободно време в туристическо мотане. Амбициозният план включваше 10 км  лутане с крайна дестинация Стария град. Ще превъртя набързо последвалите няколко часа и направо ще премина към следващата сцена, в която седя в някакво заведение на красив площад, жално скимтя заради мехурите по краката и с влажен поглед и стържещ стомах следя дали случайно сервитьора вече не ми носи храната. На всяка цена трябваше да е нещо традиционно и след много чудене се бях спряла на супа с диви гъби и Пироги. Точно за такива пироги ще бъде днешната рецепта.

Мини панетоне с мини градинка в яйце

Ура, ура, ура! Слънчево е, топло е, аз съм щастлива! Да не говорим, че вчера проспах почти целия ден и сега се чувствам наспана, което при мен е рядкост:) Време ми е за по- интересни занимания, подходящи за този сезон. Вече си имам градинка от различни подправки и цветенца, която чакам да поникне на терасата. Ще има и момент на изненада - не сложих етикети и сега не помня къде, какво насадих:) Идва и Великден и като горд собственик на кулинарен блог се замислих още от сега какво да приготвям. Спрях се на мини панетоне и визуално ви го декорирам с моята тестова яйчна градинка, която ще използвам за пролетно - великденска украса.