Съберат ли се повече почивни дни, обикновено задължително ходим някъде. Припряно бързане да приключиш всичко в работата, куфарите се стягат пътьом, децата се взимат на бегом, изнервено измъкване от София, тишина, докато превключим на вълна "почивка". Следва тиха вечеря в ресторанта. Чаша вино. Камина (по възможност и при наличност). Кеф! Ставане, закуска, СПА. Супер! До обяд. Обикновено тогава идва останалата част от София. Басейнът става на жабурняк, в хубавият ресторант няма места, а снимките не се получават, защото непрекъснато някой ти влиза в кадър. С тъпа упоритост и завидна систематичност си причиняваме тази "почивка" всеки път. Без тази година. Не за друго, но изпитите на голямата наближават и не можем да мръднем до парка, какво остава за извън града. Пропуснах СПА-то, но се разходих с децата из центъра. Странно, но дори и при положение, че работя точно там, всъщност нямам никакво време да кривна по малките улички. Харесах си няколко магазинчета, купих си това-онова, обядвахме в чаровно ресторантче, пихме кафе и ядохме торта в мъничко заведение със собствена атмосфера. Всеки път, като ходя някъде извън България, умирам точно за такъв тип лежерни разходки, а в собственият си град не го практикувам. Всеки път, когато съм другаде, се вглеждам и в най- малките детайли, а тук допускам всичко да ми се слее до сивота. Може би защото ден преди това се прибирах от такова някъде, погледнах София с други очи и в някои аспекти ми хареса. Забележителности не снимах, но си снимах децата, които за мен са си достатъчно забележителни:)
Тази публикация е малко от типа "Из семейните албуми", но пък накрая има интересна рецепта за пет минутен шоколадов кейк. Това е положението - ако искате да се разхождате, спестете си висенето в кухнята:)