Показват се публикациите с етикет places. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет places. Показване на всички публикации

понеделник, 7 февруари 2011 г.

My Italian food love story или Spagetti Kitchen

Мястото - Spagetti Kitchen, храната - Ньоки със сос от домашно козе сирене, маслини каламата, кедрови ядки и спанак, крем супа от гъби и праз с крустини с босилек, кафето - Лаваца.
Влюбена съм в това място. Твърдо убедена съм, че дизайнерът създал подобен уют, елегнтно изчистен и толкова наситен  ресторант заслужава най-високо отличие и адмирации. Всичко в дизайна на това място ми е близко. Обожавам земните тонове, големите кресла, създаващият нвероятна светлина стъклен таван, декорираните с насаден розмарин маси, любимите ми огромни дълбоки чинии за паста, микса от ретро столове и маси. Менюто не е голямо, но за сметка на това уникално. Кухнята е остъклена и всяко движение на хората приготвящи храната в медни съдове те прави близък със салатата ти.
Дали защото отдавна не бях излизала от вкъщи за хапване на вън или заради крайната ми пристрастеност към италианската кухня мисля, че това е може би най-доброто място на което съм хапвала pasta. А може би хората създали Spageti Kitchen  са искали да завъртят клиента в красотата на интериора, детайлите и кухнята и да го накарат да се влюби - също като мен. Отделям толкова внимание на един ресторант именно защото вярвам, че храната е любов, преживяване, емоция.

P.S  Нямам много снимки защото не ми беше удобно да снимам в препълнен ресторант, защото Дара ми дърпаше апарата постоянно и защото бях погълната от Ньоките си :)

Spagetti Kitchen  се намира на ул. 6-ти Септември 9, http://spaghetti-kitchen.com/





сряда, 1 септември 2010 г.

Едно любимо кътче

Тази година нямах никаква, ама никаква възможност да пътувам, и когато със сестра ми решихме да избягаме от София засиях от радост. Корените на баща ни са от Драганово - село до Велико Търново. Там бягам когато искам да усетя спокойствието и да се синхронизирам със себе си. Там са баба и дядо, там са домашните курабии, домашните манджи, сокът от ябълки и мед. Там е моето спокойствие. Най-любимото кътче на света. Търново за мен притежава тиха и царствена красота. Там сякаш всичко е много живо, цветно. Хората се познават, не бързат (или ако бързат не ругаят, пибиткат, викат). В големият град всичко ми е някак размито - твърде много хора, твърде много мръсотия, нерви, все неща които ме напускат в мига, в който стъпя на Търновска земя :)
Целият род на татко се е занимавал с градинарство, с това се слави и регионът. Всеки двор на село е огромен. Сега беше сезонът на карфиола, сините домати, чушките и бамята. Приказно сладко грозде и късни ябълки. От гроздето баба ми прави вино - кехлибарен бистър цвят, аромат на плодове и мед. От ябълките - сладко и домашно приготвен сок. От всички зеленчуци страхотни вкуснотиики. Цветята в градината са безброй - вдъхновяващо пъстри и колоритни. Бяха извадили големите казани и огромни дървени лъжици и на огъня тихо къкреше лютеница. Дядо всяка вечер носи риба от реката а котката го чака и тихичко мърка.
Дни на радост и вътрешен мир...




























And now...home again