Моят блог. Моят

Забравила съм как да публикувам в блога си :) И това съвсем не е странно. Не съм го посещавала отдавна. Изоставих го преди повече от 2 години. Исках да пиша другаде. Да пиша за другите. Не на себе си =)

След толкова време, пак се връщам при теб, за да... Ти кажа, че нищо не се променило. Че съм същата - даже по-добра :)

Всеки ден се боря да съхранявам. Усмивката. Вярата си. Чувствата си. И го правя. Малко по малко. Получава ми се.

Връщам се при теб. При себе си. За да ти кажа, че направих много неща. Но искам да направя повече :) Че мога много. Да не кажа - всичко. Дължа го на теб. Но и на другите - онези, които бяха до мен, когато имах най-силна нужда. Когато други нямаше...

Връщам се при теб. Няма да те изоставя, обещавам. И ти не го прави, моля те. Нека се променяме заедно. И да растем. Защото така ни е писано. Такава, ще кажат някои, ни е кармата.

От другата страна има куп интересни неща :) Защо не ги открием заедно? Защо не ги покажем на тези, които искат да ги видят? Да ги споделим. Колкото повече, толкова повече.

Това е моят блог. Нямаше го дълго време. И мен ме нямаше.

Но вече съм тук и имам да ви казвам толкова неща :) Само почакайте =)