Изминаха отново няколко месеца от както последно публикува нещо в блога си. Не съм престанала да творя разбира се - всъщност може да се каже дори, че творих много повече от всеки друг път. Истината е , че причината да не пиша толкова често в блога е свързана с нещо много дълго очаквано от моето семейство. Най-накрая след толкова години вече можем да се радваме на наш собствен дом. Не мога да ви опиша, колко приятни мигове имахме, докато мислехме по всеки детайл по обзавеждането. В същото време имахме и много неприятни емоции, но да си кажа честно вече май ги позабравих :-).
В новия дом се откри местенце и за творене , но и се откри предизвикателство да го обзаведа с наличните ни стари мебели - един стар детски скрин, на който чекмеджетата му тотално сдадоха багажа, една маса с два стола, старото бюро на дъщеря ми и две нощни шкафчета от времето на баба ми :-)).
На първо време трябваше да пребоядисам всичко в един и същи цвят и да измисля как да си направя рафтове за джунджурийките. Осени ме гениалната идея, че чекмеджетата на стария скрин могат да станат рафтчета, само трябваше да им сложа по една междинна дъска, за да се превърнат точно в това, което ми трябва.
И така разглобих тотално едното голямо чекмедже на скрина и от двете дълги дъски направи междинни рафтове за другите две големи чекмеджета, а от двете къси направих същото, но за двете малки чекмеджета. Така си направих два големи рафта и два малки. Нямаше кой да ме снима, докато се развихрях с гвоздеите и чука, но повярвайте ми комшиите чуха прекрасно моите строителски изпълнения :-))).
Основата на стария скрин също влезе в употреба. Баща ми помогна да сложа копчета за мебели и на тях поставихме две плоскости, които отново баща ми изряза от една стара секция.
Бялата боя поосвежи мебелите, но понеже бяха доста поочукани тук -там, не се стърпях да се развихря мъничко и с боичките, за да им придам и малко старинен вид.
Имам доста още неща да правя по стаята, но за сега ще е толкова :-). Ето и малко снимки на новото ми местенце. На някой се забелязват и част от работните ми проекти, с които ще ви запозная в някой от следващите ми публикации.:-)
Как забравих да спомена и за поставката за макари, която дружно с баща ми измайсторихме. Всъщност основата е дъската, която стоеше на бюрото на дъщеря ми, тази която служи за плот за клавиатурата. Надупчихме я и забихме дълги дюбели. Всичко отново бе минато с една боя и воала :-)).
До скоро!
Благодаря ви, че се отбихте!
:-)))
