Замислен спонтанно, селекциониран лесно, без излишна претенциозност, с щипка екзотика, ненатрапчив, сладък и натежал от желание, с почти неуловима, лека кисела жилка, ароматен, в кехлибарени нюанси...него искам да запазя.
Ще го отворя в сив, мокър есенен ден или мразовито, неделно утро, когато всеки допълнителен стимул за сетивата ще стопля и внася така необходимата живителна енергия.
Сега е подреден на рафта, и въобще не бърза да бъде официално представен като:
Сладко от манго и папая
