Глазирани на тиган телешки медальони

Тази рецепта е на Гордън Рамзи, на когото аз съм си фен, и въпреки, че е доста елементарна, се оказа страшно вкусна и веднага влезе в златния фонд на любимите на нашето семейство гозби.

Най-важният момент в нея е прясното месо. Аз взех телешките медальони от Billa и, честно казано, не бях особено доволен от цвета им. Няколко дена по-късно се разтърсих за телешко бон филе в другите магазини, от които обикновено купувам месо, но нямаха. Може би в Пикадили има най-голям шанс човек да си намери прясно телешко бон филе?.. Там ще проверя следващия път.

Необходимите продукти (за 2 порции):

• 2 телешки медальона (може и 4 – те са си доста малки)
• 2,3 скилидки чесън
• зехтин
• сол
• черен пипер
• 2,3 дафинови листа
• мащерка
• клонка розмарин (или щипка сух)
• кубче пилешки бульон
• 1 ч.ч вода

За Гремолатата

• връзка пресен магданоз
• настърганата кора на един лимон
• каперси (който обича)
• сол
• черен пипер

Ужасно ми харесва стила на Рамзи при представянето на рецептите. Нищо излишно – тази рецепта я изстрелва за по-малко от минута. И всичко изглежда лесно и божествено вкусно (и в този случай си е точно така).

В добре сгорещения зехтин се слагат предварително осолените и подправени медальони и се запържват така, че от всички страни да получат равномерен загар. Слагат се подправките – директно при месото, като чесъна само се пресова лекичко и така отива директно в тигана. Като се опекат от всички страни медальоните се слага топлия пилешки бульон (аз си стоплих водата, за да ми е по-лесно да го разтворя) и месото се оставя да попие и да се глазира, като се наглежда и обръща при необходимост един, два пъти. При печенето Рамзи оставя подправките да „почиват” върху месото докато е в тигана – и аз направих така.

Гремолатата, въпреки скептицизма ми, се оказа невероятно вкусна и особено подходяща за месото. Интересното е, че при нея не се използва никакво свързващо звено (олио или зехтин). Към нарязания на дребно магданоз се прибавя лимонената кора и каперсите, подправя се със сол и пипер на вкус, разбърква се и готово. Аз не сложих каперси поради липсата на такива в къщи, но и така салатата беше много добра.

Месото се държи в тигана докато сосът попие в месото и се редуцира почти напълно. Трябва да остане малко на дъното, за да се поднесе с него месото.

От съществено значение е да се използва телешко бон филе. Това е доста крехко месо и при този начин на обработка остава крехко и сочно. Принципно, при равни други условия, месото ще е леко „алангле”, така че ако някой го предпочита по-добре сготвено, е хубаво да си подбере по-тънки медальони.

Готовото месо се слага в чиния, отгоре се поръсва с гремолатата, от страни се прави кръгче със соса от печеното, добавя се малко зехтин около месото и … следва едно уникално преживяване.

Не знам коя от подправките точно придава сладникавия вкус на месото, но то е божествено. А съчетанието с пресния и свеж аромат на настърганата лимонова кора и пресния магданоз … олеле!...

Аз поднесох с брускети (франзели със зехтин, чесън, подправки и накълцани на ситно домати, запечени на фурна). Толкова много ни хареса, че няколко дена по-късно си направихме пак. Но един съвет от „патило” – не става толкова хубаво с друг вид телешко – бон филето си е бон филе.

Мъфини с ябълки и орехи

Тази седмица "Кулинарният петък" се падна в ... събота :) Причината е, че при глазирането на лимоновия кекс (lemon bread) вчера попаднах на твърде кисели лимони и въпреки че на външен вид го докарах, киселият вкус дойде в повече. Поради това тази сутрин запретнах ръкави от ранни зори и се опитах да оползотворя продуктите, които имах под ръка. По план график снощи трябваше да мина през магазина за продукти, но се събирахме на раздумка с лондонската група, приказката ни се услади и окъсняхме значително. През магазина не минах, а понеже в момента (а сигурно още две седмици ще бъде) сме в процес на местене и всичко е или в старата квартира или в разни кашони и чанти - готвенето е голямо предизвикателство. Например тази сутрин по средата на готвенето осъзнах, че и идея нямам къде е рендето, но в интерес на истината така стана по-добре.

 

Необходимите продукти

• 60 гр. масло
• 2 яйца
• 250 гр. захар
• 250гр. брашно
• 1/2 ч.л сол
• 2 пакетчета ванилия
• 1 ч.л. канела
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1/4 ч.л. индийско орехче
• 100гр. орехи
• 2 големи или 3 малки ябълки

 Вече се похвалих, че в новата кухня имам средна скара на фурната. Още не мога да и се нарадвам! А фурната е и вентилаторна, така че още от снощи тръпнех от нетърпение да опитам да направя мъфини, които няма да загорят или които няма да се наложи да готвя с акробатики.

Маслото разтопих на тих огън и пресипах в купата за месене. Добавих захарта и двете яйца. Реших да бъркам всичко с телта, защото не ми се търсеше миксера. След като се получи хомогенна смес, оставих настрана и се заех с ябълките. Принципно трябваше да са рендосани, но рендето, както вече казах, го нямаше никъде наоколо и затова реших да надробя ябълките на по - едри парчета, че да се усещат повече. Нарязах три (по-малки) зелени балвански ябълки на парчета (като картофите за мусака). Обърках ги хубаво с канелата и оставих настрана.

В брашното добавих бакпулвера, солта и ванилията; разбърках добре и добавих към яйцата и захарта. Получи се лепкаво тесто. Щипнах индийското орехче вътре, но наистина само щипка, че миналия път много силно се усещаше. Доразбърках. Добавих ябълките и натрошените на едро орехи и разсипах във формите за мъфини - до ръба на хартиената чашка.

Всичко отиде в предварително загрятата до 180 гр. фурна (на режим с вентилатор) за 20 минути.

Получиха се много добре. Нарязаните на едро ябълки омекнаха и предадоха на мъфините вкус и усещане като от ябълков щрудел. Всички колеги харесаха резултата. А след тяхното одобрение нямаше как да не постна рецептата.

Котлети от сьомга с печени картофи с подправки и домати по селски

Преди две седмици, нали бях на легло, та разполагах с доста време, доколкото ми позволяваше състоянието, да си мисля за интересни рецепти. Още повече, че изгледах всичките сезони на „Hell’s Kitchen” – едно от любимите ми реалити програми, а то ми действа особено надъхващо. За съжаление, въпреки ентусиазма ми, повече от час на крака в кухнята ми идваше в повече, но въпреки това успях да сготвя няколко, по моето скромно мнение, много вкусни неща.
Особено доволен съм от опита ми с котлетите от сьомга. Наистина, рецептата за приготвянето им е уникално лесна, но за сметка на това се получи невероятно вкусен резултат, и аз, макар да не си падам особено по сьомгата, направо бях във възторг. Още по-вкусна се оказа самата комбинация от рибата и двата вида гарнитура за нея, които подбрах.

 

Необходимите продукти (за 2 порции):

За котлетите от сьомга
2 котлета от сьомга
2 с.л. зехтин
1 бучка краве масло
2 стръка магданоз
черен пипер
сол
розмарин
2 колелца лимон
2 с.л. прясно изстискан сок от лимон

За картофите с чесън и зелени подправки
6 картофа
3 с.л. зехтин
1 с.л. оцет (аз използвах ябълков)
3 скилидки чесън
сол
риган
мащерка
розмарин

За печените домати по селски
6 – 10 чери доматчета или по-дребни домати обикновени
1 с.л. зехтин
1 с.л. мед
сух босилек

Приготвянето, както вече казах, е много лесно, но понеже исках всичко да е готово и топло в 7 вечерта, за да можем да вечеряме с Христина, се наложи да си направя стриктен график за ползване на фурната. Картофите се готвят за около час, доматите за около 40 мин, а рибата за не повече от 20. И понеже разполагам само с една фурна, в която влиза само една тава и всичко се пече само на долна решетка – готвенето си беше истинско жонглиране с продукти и мини подносчета от фолио.
Нарязах черитата на половинки, посолих ги и оставих настрани за 20-тина минути солта да дръпне водата от тях. Докато те се „изсушаваха”, смесих зехтина, меда и босилека и пристъпих към картофите.
Тях ги избрах да са с мека коричка. Хубаво ги измих без да ги беля и ги нарязах на филийки по половин сантиметър, но без да ги режа изцяло (виж снимката). Нарязах скилидките чесън на тънки филийки и напъхах по една във всеки от разрезите на картофите. Направих едно ъгълче на тепсията от фолио с повдигнати краища (за да не изтече заливката) и ги наредих плътно един до друг. Смесих зехтина и оцета (макар да имах известни опасения за оцета, той само допълнително омекоти картофите и не се отрази на вкуса им) и полях „шпикованите” картофи. Поръсих подправките, посолих и ги сложих в предварително загрятата на 180 гр. фурна.
През това време реших, че  доматите достатъчно са „съхнали” и ги залях със зехтина, меда и сухия босилек. Дадох им 15-тина минути да поемат, направих и за тях едно ъгълче от фолио с повдигнати краища и внимателно ги сложих при започналите да омекват картофи.
Дойде реда на рибата. Тя се готви бързо и затова я оставих за най-накрая. Котлетите купих от Била дълбоко замразени. Да, знам, че това не е особено препоръчително и професионално, но там нямат рибен щанд. Котлетите ги сложих в центъра на парчета фолио, залях всеки с по една лъжица зехтин, поръсих със сол и розмарин, сложих върху тях люспа масло, по един стрък магданоз, колелце лимон и по лъжица лимонов сок. Фолиото завих плътно около месото като внимавах да не го скъсам някъде, защото в „торбичката” имаше по две лъжици течности  все пак. Около 40 мин. след като поставих картофите поставих и добре увитата във фолио риба в тавата при картофите и доматите и отидох да полегна, че кръстът взе да ме наболява значително.
20 мин. по-късно Хриси си беше вече в къщи, бяхме наредили масата и аз с едно – „Алее - хоп!” извадих тавата от фурната. И разпределих топлите и готови продукти по чиниите, изключително горд от себе си, че всичко е минало по план и е топло и готово едновременно. Така си изчисляваше времето и професора ми по финанси в Ла Крос, който когато ни канеше на гости много се ядосваше, че идваме 10 минути по-рано, защото му нарушавахме предварителния план за готвене ;) (а ние просто отивахме да помогнем с нещо, ако има с какво).
Няма да ви убеждавам повече колко вкусно беше – опитайте и вие, няма да съжалявате.

ИМАМЕ СОБСТВЕНА КУХНЯ!!!!

Направо не е за вярване – имаше моменти, когато не вярвах, че този ден някога ще настъпи. Апартаментът си го купихме преди две години с обещанието, че до три месеца ще се нанесем. Нанесохме се точно две години по-късно. През това време направихме поне 10 проекта за кухнята – с и без бар-плот, с два бар-плота, светла кухня, тъмна кухня, кухня с извити шкафове, кухня с извити плотове – идеи имаше стотици. Като удари кризата почти се отказахме от всичките. Тук бащата на Христина се прояви като истински баща, удари по масата и заяви: „Аз ще направя кухнята на дъщеря ми!” Да е жив и здрав! Отне му около 9 месеца (от които 4 месеца само суши дъбовия материал), но я докара почти едно към едно с последния проект. Вложи човека сърце, душа, въображение и ентусиазъм и ето – резултатът е на лице.

Едно голямо БЛАГОДАРЯ!!!

Днес пристигна и новия хладилник и до седмица се надявам да разопаковам повечето кашони с кухненски съдини и пособия. Сигурно ще минат поне 6 месеца преди да си позволя и половината от нещата, които искам да имаме в кухнята, но важното е, че печката ни е хубава (има СРЕДНА скара – направо невероятно!), имаме обширни плотове и много, много желание.

Талиателе "Примавера"

С тази рецепта аз приключвам серията с патладжанените изкушения за това лято. Още повече, че по лекарско предписание трябва да огранича този вкусен зеленчук в менюто си. Жалкото е, че го открих едва това лято и сега вече ми е забранен … за ядене, не за готвене, разбира се.

А за талятелите вдъхновението ми дойде от Деси. Тя е голям фен на италианската кухня и така сладко описа нейните спагети с тиквички и пармезан, че не устоях на изкушението да опитам и аз да се развихря по темата. Всъщност, „личният” почерк е в добавянето на малко повече зеленчуци, но идеята тук е подобна на супата минестроне – използва се зеленчук какъвто има в хладилника. А примавера - предполагам защото зеленчуците са пролетни, свежи и ароматни.

Необходимите продукти

• ½ опаковка талиатели
• 1 патладжан
• 1 тиквичка
• 1 гл. лук
• 1 - 2 скилидки чесън
• 1 зелена чушка
• 1 червена чушка
• ½ килограм домати (с чери домати ще е по-естетично)
• 50-тина грама зелени маслини с бадем
• пармезан за наръсване
• зехтин
• сол
• пипер
• босилек
• мащерка
• копър
• чубрица

Хубавото на тази рецепта е, че освен че е безумно вкусна, е и много лесна. Да си призная – бях малко скептичен, че ще се получи добре, защото във всички рецепти зеленчуците се слагаха едновременно да се готвят и много се опасявах, че някои могат да останат недосготвени, но се оказа, че не съм бил прав да се притеснявам. Загряват се 1 - 2 с.л. зехтин в дълбок тиган и предварително нарязания зеленчук се изсипва едновременно. През това време талиателите си врат в подсолена вода, както си пише на указанието на опаковката, или както аз ги предпочитам, няколко минути повече. Хубаво би било доматите (ние си използвахме нормални поради липсата на чери), които ние нарязахме на четири, предварително да се обелят. Ние ги готвихме небелени и после извадихме ципите една по една колкото можахме. И това е вариант. На зеленчуците им трябват около 10-15 минути. Важното е да се разбъркват постоянно, за да омекнат равномерно.

Същественият момент в приготвянето се оказаха подправките. Като видях списъка им отново ме обхвана моя черен скептицизъм. Принципно, в списъка трябва да се добави и лавандула, но ние нямахме и понеже не знам какъв би бил резултата с лавандула, само я споменавам мимоходом. От останалите подправки с по три пръста – щип и в тигана. Ако пръстите на готвача са много тънки – по две щипки от всяка подправка. За солта и пипера – всеки според вкуса си. Принципно аз бих добавил зелените маслини при зеленчуците да се омешат вкусовете, но понеже Христина не обича, си ги добавих накрая само в моята чиния.

Ако бях сготвил талиателите тази седмица, щях да ги разбъркам в тигана със зеленчуците преди да поднеса – така поне готвят в „Кухнята на ада”, с което предаване се зомбирах цялата минала седмица. Но това се случи преди това, така че спагетите и върху тях примаверения зеленчуков сос. Пармезанът, макар и много вкусен, убеждавам се за пореден път, не е особено фотогеничен. Особено върху готвени домати. Ако ще поднасяте талиателите на гости – препоръчвам да го наръсите под соса или ако имате възможност – прясно настърган на люспи.

Хапва се с голяма вилица и голяма лъжица и, само подсказвам, една порция не стига!

Банички с боб и чушки

Кулинарните петъци се оказаха нелоша идея; колегите ги одобриха, накараха ме да поразмърдам въображението си и най-вече ми доставиха двойно удоволствие - от една страна да готвя, а от друга да получа обратна информация от читателите на блога дали одобряват идеите, които споделям с тях.
За този петък първоначално имах идеята да приготвя кошнички с карамелизиран лук, но понеже след миналоседмичните банички с къри пиле Ина се оплака, че не сме помислили за вегетарианците, реших да се реванширам като повторя баничките, но този път с вегетариански пълнеж.

Търсенето на идеи за пълнежа не беше дълго – вдъхновението дойде от домашните рулца в последния брой на „Бон Апети” с малко лично допълнение, разбира се.

Необходимите продукти:

• ½ консерва маслен боб (коло 200 - 250 гр.)
• 1/2 пакет готови точени кори
• 100 гр. сирене
• 1 глава лук
• 2 червени чушки (но може и една зелена и една червена)
• 1 яйце
• сол
• ½ ч.л. джоджен
• ч. пипер
• зехтин за намазване на корите
• сурови слънчогледови семки и сусам за поръсване

Чушките нарязах на дребно, а лука наситних. Заедно ги прехвърлих със сгорещения в тигана зехтин с щипка сол да омекват и да добият цвят. След две - три разбърквания добавих боба заедно с водата от консервата, добавих джоджена и готвих докато течността не се изпари. Спрях печката и плънката да почива докато приготвя корите.
За тях процедирах като при баничките с къри пиле – по три листа, всеки намазан със зехтин, един върху друг и нарязани на 12 малки квадрата. Сиренето натрошено на дребно отиде при отпочиналата плънка и добре се хомогенизира след внимателно разбъркване. В момент на фриволно поведение поръсих от суровите семки и в плънката – да има. После Иван одобри хрупките в пълнежа.
Пълненето – по лъжица от сместта във всяка баничка или колкото поеме. Навих баничките и ги залепих с разбитото яйце. 
Наредените в тавата за печене банички намазах с четката със зехтин и поръсих със суровия слънчоглед и сусама. Печката, предварително сгорещена до 200 гадуса, пое баничките и за 10-тина минути бяха готови за вадене. Емпиричният опит показа, че баничките са по-вкусни студени отколкото топли.
И макар Симо да обяви комбинацията – боб в баничка за кулинарно кощунство – ако имаше повече, мисля че нямаше да откаже.
А да, оказа се, че този петък Ина не беше на работа, така че – Ина - специално за теб!.. Добър апетит!

Ризото с манатарки

Когато си сам вкъщи, нямаш много стимул да готвиш. От друга страна, обаче, все нещо трябва да се яде, а когато в него има манатарки, това прави самотното ядене доста по-приятно. 

Необходими продукти (за 4 порции)

• 1 ч.ч. ориз басмати
• 2 с.л. масло
• 2 манатарки
• ½ глава лук
• 3 скилидки чесън
• 2 ч.ч. бульон от гъби
• ¼ ч.л. куркума
• настърган пармезан за поръсване
• няколко листа салвия за украса

Лукът се нарязва на ситно, а чесънът се смачква. В тиган на умерена температура (тъй като маслото дими на много по-ниска температура от олиото) те се задушават за съвсем кратко с разтопеното масло, като след тях се добавя измития и отцеден ориз. При разбъркване от време на време, всичко се запържва за няколко минути.  
За да стане ризотото наистина хубаво, трябва бульонът да се добавя по малко, на умерен огън и едва след като изври, респективно бъде поета от ориза, предходната доза. Този вид ориз не поема много вода и не набъбва много, но все пак бульонът трябва да се добавя на малки части, като след първата оризът се поръсва и с куркумата (чието присъствие тук е единствено за цвят). Оризът би трябвало да стане готов за около 15-20 минути, ето защо на десетата минута добавете към него нарязаните на филийки манатарки. Аз лично използвах замразени цели манатарки, които оставих малко да се отпуснат, преди да нарежа. Ако се ползват замразени гъби, най-добре е да не се чака цялостното им размразяване, за да се нарежат, тъй като стават прекалено меки. След топлинната им обработка обаче това остава без значение. Естествено, прясната манатарка си остава много по-предпочитана. Самите гъби аз ги предпочитам по-едро нарязани, на филийки дебели всяко по около 7-8 мм, но според индивидуалния вкус могат да се нарежат и на по-тънки филийки или парчета.
След прибавянето им към ориза се продължава да се добавя по малко от бульона и, както стана дума, след още 5 до 10 минути всичко трябва да е готово. Не трябва да се прекалява с топлинната обработка, тъй като все пак този вид ориз може и да започне да се слепва при преваряване. 
При поднасянето аз лично изсипах всяка от порциите в купичка, която после обърнах върху широка чиния и поръсих с настърган пармезан. Най-отгоре се поставят листата от салвия, която много отива на ястия с гъби.

Лятна яхния с патладжани

Някои наистина интересни открития са се случили поради … грешка. Или както ме „успокои” Христина: „Не можеш да имаш само кулинарни страсти, трябва от време на време да имаш и падения”. Едно такова падение, преди седмица, но всъщност с вкусен край, се оказа опита ми да сготвя тиквени рулца с плънка от патладжани (нали цяло лято сме на вълна патладжани). Опитвах се да импровизирам вариация на идеята за тиквените рулца с картофено пюре от сайта на сп. Меню, но след сигурно половин час печене на тиквички и висене над чушкопека (за печенето на патладжаните) и после още печене във фурната на рулцата… общо взето не се получи нищо.

Драмата беше голяма, а похабеният материал – твърде много и твърде ценен. След жалкия опит останаха само два патладжана, три чушки и половината от доматения сос. Честно казано това дори не беше готвене, а просто – оползотворяване на остатъци.

Необходимите продукти:

• 2 патладжана
• 2 чушки
• 2 скилидки чесън
• 2 с.л зехтин
• ½ връзка магданоз
• сол

За доматения сос

• 1 кг. домати
• 1 или 2 скилидки чесън
• 50 мл. бяло вино
• 1 с.л. масло (или зехтин)
• 1 ч.л захар
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л риган
• черен пипер на вкус

Готвенето се свежда до голяма степен до приготвянето на доматения сос. Предварителната подготовка включва нарязване на скилидките чесън на дребно, а на доматите, предварително обелени, на кубчета. Ние сме много привилегировани това лято, защото доматите, които майката на Христина ни дава от Балван, са просто невероятни. Много сладки и лесно се белят без изобщо да се налага да ги топвам в гореща вода. Иначе правилото нали го знаете – цепват се на кръст, топват се в гореща и веднага в студена и вече са лесни за белене.

Чесъна запържих в маслото за по-малко от минута и добавих бялото вино. Оставих да се редуцира за около 5 минути и после добавих доматите. Лъжичка захар, лъжичка сол – и на тих огън поне 20-тина минути. Малко преди да се свали, се добавя ригана. Този доматен сос ни е любим в къщи. Идеален е като допълнение за пилешко или за спагети. Принципно към него се добавят и маслини (с бадем или чушка) нарязани на кръгчета, но понеже Христина не яде маслини, рядко си доставям това удоволствие.

Докато сосът къкреше и се сгъстяваше, Христина майсторски опече една тава патладжани и чушки. Аз през това време съсипах един килограм тиквички, но това е друга тема. Иначе, ако нямате чушкопек, печенето на патладжаните и чушките става по следната технология – набучвате на няколко места измития патладжан, обвивате го във фолио за печене и в сгорещената фурна за 20-тина минути. Чушките също, но без да ги дупчите.

Наситних на дребно магданоза, другите две скилидки чесън, добавих сол и зехтин, а изпечените вкусотии ги обели и наряза на дребно Христина, защото е с по-висок праг на болка, а те пареха, та се не траеше. За да съм честен, ще си призная, че всичко по-горе трябваше да е плънка за тиквичките, така че го приготвихме отделно и едва накрая като се видя, че тази работа с тиквичките няма да я бъде, го смесих с доматения сос от чиста проба отчаяние.

Получи се нещо невероятно вкусно. Следващия път обаче като готвя лятната яхния, ще прибавя чушките, патладжана, чесъна и магданоза към доматения сос малко преди да го сваля от огъня и след като съм сложил вече ригана. Мисля, че ако постоят една минута всичките продукти заедно на огъня, вкусовете още по-добре ще се комбинират.

Та така, за грешките и паденията. Макар тиквичките да бяха пълен провал – рецептата за лятната яхния ще си остане в семейния ни „златен фонд”. Толкова сладко, сладко си я изядохме с бързата „градска” питка и маринованото сирене, че чак ушите ни плющяха.

А ето накратко и рецептата за маринованите сиренца, която взаимствах от последния брой на Бон Апети.

Необходимите продукти:

200 гр. сирене (бяло краве, по-твърдичко)
200 мл. зехтин (студено пресован)
2 скилидки чесън
риган, босилек или мащерка

Чесънът се наситнява и се слага на дъното на буркан или дълбока купа, сиренето се нарязва на кубчета и се слага върху чесъна. Поръсва се с подправките по избор и се залива със зехтина. Оставя се поне една вечер в хладилника под капак. При поднасяне може да се наръси със сладък червен пипер.

Спаначената фантазия на Мария

(или плънката на баницата според автора на блога)

Това всъщност е едно от любимите ястия на Мария (която днес има рожден ден! Много поздрави и благопожелания от двама ни с Христина). Но когато изпратих снимката на Илиян и му казах съставките, реакцията му беше “Ами че това е плънката на баницата със спанак ?!”

Плънка или не, вътре в баницата или отвън, резултатът е налице :)

И така, необходимите продукти (за 4 порции):

• 400 гр. пресен спанак или 500 гр. замразен
• 3 стръка пресен лук
• 3 скилидки чесън
• 1 с.л. захтин
• 150 гр. сирене
• 50 гр. течна сметана
• 100 гр. кашкавал
• 1 яйце

Смачканият чесън и нарязаният на колелца пресен лук се задушават за една минута със зехтина в незалепващ тиган. Спанакът се нарязва на ситно, ако е пресен и се прибавя към лука и чесъна. Замразеният спанак обикновено е нарязан, така че може директно да се постави в тигана. Тъй като в настоящия сезон трудно може да се намери пресен спанак, в конкретния случай използвахме замразен. Единствено трябва да се ползва малко по-голяма количество, тъй като съдържанието на вода в замразения е по-голямо, респективно – спанакът е по-малко

Спанакът се задушава за около 7-8 минути заедно с лука и чесъна под капак на умерен огън или докато се изпари по-голямата част от водата, като периодично се разбърква. Сиренето се натрошава на малки бучки и се добавя заедно с течната сметана към спанака. Разбърква се и след една минута се дърпа от огъна и се овкусява с чер пипер.

Яйцето се разбива в отделна купа, като в нея се добавя и настъргания кашкавал.

Спанакът се премества в тавичка, залива се със сместа от яйцето и кашкавала и се пече за около 5 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна, докато яйцето стане златисто.

Бърза "градска" питка

Баща ми има една много успешна тактика: когато някой от нас започне на дълго и на широко да му се обяснява, че е на диета, или че не е гладен и въобще, че нещо му е спаднал ентусиазма, той казва "Добре" и отива да пусне фурната.

Няма какво да си кривим душата - малко са хората, които могат да устоят на миризмата на прясно изпечен хляб. Колкото и воля да има човек, заухае ли стаята на онзи сладък, препечен с обещание за хрупкавост и в същото време пухкав и мек аромат на домашна питка с масълце и апетитни подправки... Трепна ли ви нещо отвътре?... Защото на мен ми трепна.

В рода ни има изкусни майстори хлебари и каквито лакомства могат те да приготвят аз нямам думи да опиша. Баща ми, макар да не е от тях, си го влече и макар и с лесни трикове знае как да ни "наточи" на масата, строени и готови да го гледаме в ръцете.

Негов специалитет (макар и относително скорошен - общо взето откато дойдоха снахите - щото ние нужда от подканяне за ядене с брат ми нямаме) е препечената, хрупкава питка-коричка на фурна.

Всичко е наистина много елементарно и ефектно.

Необходимите продукти:

• готово тесто от магазина
• зехтин (или олио)
• сол
• чубрица, балканска шарена сол или др. любими подправки

Ако нещо е лесно и вкусно - то това е именно тази бърза "градска" питка. Кръстих я градска защото ние сме си граждани поне три поколения назад (и по двете линии), а на село знам, че нещата се месят, втасват и са....ееее, по-специални.

Намазнява се добре тавата. Тестото се опъва колкото може с ръце да покрие тавата. Отгоре се намазва отново със зехтин и се хвърля в предварително загрятата на 200 гр. фурна.

Замирише ли веднъж - чакането е наистина мъчително. Особено пък за онези, които са на диета, не са гладни или им липсва ентусиазъм. Като се извади - след 15-тина минути - баща ми я поръсва с вода и оставя за малко завита "да си наобиколи нивата", но ... това рядко се случва, защото едни хищни ръце я разкъсват за секунди и докато майка ми сервира супата, първата питка вече е изядена.

Тук аз предлагам едно малко допълнение: като се извади питката отново да се намаже със зехтин и да се наръси с любимите подправки. Нали знаете, че гърците като нация са хората най-малко страдащи от сърдечни заболявания?.. М, да, именно - заради зехтина. Ако имате от хубавия - бих посъветвал да не се плашите, че ще прекалите.

Принципно с питката в ръка сте открили пълното щастие. Но ако имате наблизо и мариновано със зехтин, чесън и босилек краве сирене..... Е, повече наистина не ви трябва.

Мъфини с круша и джинджифил

Случвало ли ви се е някой спомен да ви погъделичка по небцето? Нещо като внезапен аромат, който усещаш с мисълта, а не с носа си; появява се несъзнателно - случайна асоциация, която се превръща в копнеж. Не знам коя точно беше асоциацията с единствения Хелоуин, който съм празнувал в Щатите, но изведнъж много ми се приядоха сладки с джинджифил. Не знам за вас, но преди да отида в Щатите никога не бях ял такива сладки. А и джинджифил не бях виждал и вкусвал. Сигурно и затова, когато в кухнята на Ди започнахме да се вихрим - да точим и режем сладките курабийки, бях малко скептичен. И си останах такъв до последния момент преди опитването - макар да изглеждаха чудесни човечета-курабийки, някак си не ми миришеха правилно и това е. Още повече, че преди това Ди ми беше дала да опитам джинджифилови бонбони, при това от тези с много наситения вкус. Но се оказа, че не съм бил прав. Курабийките бяха чудесни и много, много ми харесаха. Общо взето оттогава май не бях ял сладки с джинджифил - допреди няколко дена, когато някакъв неясен спомен... ме погъделичка по небцето.

Необходимите продукти:

• 2 - 1/2 чаши (около 625 мл.) брашно
• 1 ч.л. сода
• 1 ч.л. джинджифил на прах
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 ч.л. канела
• 3/4 чаша (175 мл.) кафява захар
• 1/3 чаша (75 мл.) олио
• 2 яйца
• 1 чаша (250 мл.) пълномаслено мляко
• 2 чаши (500 мл.) настъргани или нарязани на кубчета круши

За топинга:

• 1/3 чаша (75 мл.) кафява захар
• 2 ч.л. разтопено масло
• 1/4 ч.л. смлян джинджифил

Готвенето посред нощите ми е доста присъщо. Особено ако ме осени вдъхновение или пък ме подгони някоя натрапчива мисъл или спомен. При тези мъфини историята беше същата - готвих ги след 10 вечерта трескав и нетърпелив.

В отделна купа смесих брашното, содата, джинджифила, солта и канелата. За онези, които не са свикнали с вкуса на джинджифила, препоръчвам да сложат половината доза.

Отделно разбих кафявата захар с олиото (аз използвах зехтин), яйцата и млякото. В оригиналната рецепта пишеше едно яйце, но аз нали съм щедър - сложих две (а и ми се видяха малко дребни яйцата, така че - реших, че е оправдано).

След като всичко се размеси добре, постепенно смесих течните със сухите съставки при простоянно бъркане докато се получи гъста смес. За по-лесно рендосах крушите директно в купата при тестото и ги разбърках внимателно.

Наскоро си купихме от хартиените чашки за мъфини и при тези ги използвах за първи път - много удобно се работи с тях.

С лъжицата напълних формичките, както се казва във всички рецепти - пълни се 3/4 от формите. Или с други думи - кой колкото може.

Отделно за топинга смесих продуктите и го наръсих върху запълнените с тесто формички. Честно казано, първо не схванах каква е идеята на този топинг, но после като се опекоха мъфините и сладката маслена захар с аромат на джинджифил потъна в тестото и стана нещо като сладка сърцевина, бях много доволен.

Чупката в кръста е да се пекат на средна фурна на 180 гр. Аз за съжаление все още съм със старата печка и нямам средна фурна. Всичко се пече директно върху долната плоча и това, особено когато става дума за мъфини, е голям проблем. Трябва да се правят разни джедайски хватки като да се загрява фурната изцяло, а после да се пуска само на горни реотани и въобще...

Важното е, че резултатът беше изключително вкусен. И много подходящ за хапване на разходка на Витоша.