Шишчета с къри паста и кускус

Да, определено вече ставам фен на кус-кус-а. За съжаление не и на индийската кухня или поне на кухнята с индийски привкус. Не е като да не съм опитал, но определено кърито се оказа, че не е моята "бира".

Рецептата до голяма степен е заимствана от юнския брой на "Good Food" с известни фриволности от моя страна. Така например в списанието кус-кусът изобщо не фигурира, но при мен е едва ли не водещ. Какво да направя като ми харесва?!

Ето и списъка с продуктите:

• Охладени пилешки гърди - 2 броя (пеперуда)
  
• 2 с.л. къри паста
  
• 2 с.л. кисело мляко
  
• една чаша - 200 гр. кус-кус (от гръцкия за предпочитане)
  
• около половин литър вода
  
• две кубчета зеленчуков бульон
  
• една чушка
  
• щипка зелена подправка "Маги"
  
• щипка чубрица
  
• черен пипер
  
• сол
  
• една краставица
  
• копър
  
• оцет
  

Пилешките гърди нарязахме на кубчета и мариновахме в предварително разбърканите кисело мляко и къри. Гледката не беше от най-приятните, но хей, гастрономията иска жертви. Оставихме така да "попие" (според рецептата - час), около 30 мин. защото бяхме доста гладни.

През това време накиснахме шепа шишчета (на нас ни трябваха 8) във вода. Принципно този пиниз го видях някъде в Нет-а и си мисля, че си струва защото предишния път като правих шишчета директно със сухите клечки си изпоназабих доста трески в пръстите, а сега всичко мина без инциденти. А може просто да съм бил по-внимателен от миналия път, не че има значение.

Принципно може да се наниже месото и после да се маринова - по-чисто е, но е въпрос на избор и светоусещане.

През това време - кипнахме вода в микровълновата и разтворихме бульоните и подправките в нея. Нарязаната на ситно чушка отиде вътре и на слаб огън оставихме да крукне. След около 5 мин. добавихме кус-куса и оставихме и него да набъбва на слаб огън за още 5 мин. Принципно ако ви се види, че кус-кусът тръгва да изсъхва - долейте топла вода - няма никакви проблеми.

Относно шишчетата в рецептата пишеше - изпечете за 5 мин. на скара като обърнете поне 4 пъти всяко. Това обаче ми се видя много пипкаво и направихме едно "кощунство"(както каза Иван) и направо хвърлихме шишчетата във фурната заедно с маринатата. Общо взето им трябваха 20-тина минути за да се изпекат.

През това време кус-кусът хубаво набъбна и омекна.

Както се вижда на снимката направихме си порции от шишчета, кус-кус и нарязани краставици. На снимката има и домат, но той определено нямаше място в чинията - нещо не си напаснаха вкусовете - така че, без домата.

А за краставицата - нарязана, с малко копър и оцет - чудесно се връзваше с кус-куса. При равни други условия вечерята и без шишчетата - само кус-куса и краставиците, щеше да е чудесна. Ако някой иска да си спести кърито спокойно може да ги пропусне. Ако държи - може да си направи шишчетата без къри, леко подлютени и запечени на скара - лично за мен, това би било доста по-добър вариант. Но ако на някой му е интересно какво е усещането с къри и т.н - наслука и добър апетит!

Свинско с тиквички и кус-кус

За тази рецепта си говорихме с Иван сигурно три седмици преди да намеря време възможност и повечето от необходимите продукти за да я претворя. Е, оригиналната рецепта е с агнешко и спанак, но... нали по някакъв начин трябваше да я направя своя....
Съботните следобеди са идеални за кулинарни приключения. Особено ако си закусил късно и не си особено гладен.
И така - продуктите. Свинско - ние взехме от Пикадили около 450 гр. свинска плешка без кост. После подправките (Без паника!) - кориандър, кимион, джинджифил, червен пипер, черен пипер и … чили паста. Това последното си е жив късмет да го намериш, но с повече постоянство и упоритост може да се открие в Пикадили. Аз го открих в едно забравено бурканче на най-долния рафт в хладилника (вече не помня кога съм го купувал). Трябва още кус-кус, пилешки бульон, един, два ореха, скилидка, две чесън, тиквички и... това май е всичко.
Месото го нарязах на едри кубчета и гарнирах с подправките. Открих, че в предлаганите по магазините смесени подправки "За луканка" има всичките подправки по рецептата, плюс една, две бонус и за по лесно - направо сложих една лъжица от нея върху месото. Сложих и една лъжица от чили-пастата и понеже тя е доста солена освен пикантна - не сложих сол. Поръсих и с черен пипер. Всичко го разбърках хубаво и го оставих настрани да се маринова. Много се колебах дали да не му ливна и една чаша бира, но се въздържах - все пак толкова подправки бях сложих, реших че искам да им опитам вкуса. Докато се случваха физико-химичните магии в купата с маринованото месо запретнах ръкавите и измих мръсните чинии в мивката - така де, трябва да се съчетава полезното с приятното.
Като си осигурих чисти съдове за готвене сложих да кипна вода за кус-кус-а. Измих един пресен чесън и наситних на дребно главата и съвсем малко от перата му. Настъргах от корена джинджифил, предимно за идеята... Поставих тавата "Индженио" на газовия котлон и я оставих да се загрее. Счупих един орех и го натроших върху сухата тава да се позапече за димен аромат. Като прецених, че се е опекъл достатъчно сложих малко оризово олио и добавих чесъна и джинджифила да се запържат.
Не им дадох много време да се освестят и добавих месото с маринатата. Тук последва здраво разбъркване и пържене на едро. Многото подправки имат леко нетипичен (за нашата кухня) аромат, но не се отказах (все пак Иван твърдеше, че манджата е божествена). По това време водата вече беше кипнала, така че стрих едно кубче пилешки бульон със зеленчуци и сложих кус-куса да се вари.
Тук на пълни обороти се включи и Христина в готвенето като изми и наряза на лентички суровите тиквички.
Като прецених, че месото е почти готово - сложихме тиквичките в касеролата и продължихме пърженето. По оригинална рецепта тук към агнешкото се прибавя и спанака, но ние така и не купихме такъв, така че тази подробност си я спестихме.
Принципно тиквичките се готвят бързо - за около 5-8 минутки. Аз им дадох толкова време и в интерес на истината манджата изглеждаше доста добре, но за всеки случай реших да я оставя за 15 минути във фурната. Нали не бързахме с яденето.
През това време свалих и кус-куса от печката и го оставих да си набъбва и да поема от бульона. Общо взето - по това време тотално не знаех дали това дето го готвим ще става за ядене.
След 15-тина минути си казах - хайде стига толкова. От всичките миризми в кухнята стомахът ми беше почнал звучно да къркори, та не ми се чакаше повече.
В чиниите разпределихме от едната страна месо с тиквички, от другата - кус-кус-а.
Само преди първата хапка се замислих дали наистина ми се рискува... Следващата мисъл, която ми мина през главата беше " Свъъършиииии!... :( ".

Вкус(кус)ни пълнени чушки с кайма

Импровизацията е в основата на моята идея за готвене. Е, не винаги магията се случва, но когато се случи резултатите, по моето скромно мнение, са ... потресающи!
Такъв беше и резултатът от таз-неделшната импровизация на тема пълнени чушки. Всъщност, първоначалната идея беше руло "Стефани", в приготвянето на което жена ми е майстор, но понеже тя беше заета, а на мен ми се готвеше - решихме да минем на план "Б" - пълнени чушки.
Каймата - 100% телешка взехме от Пикадили. Наскоро ядох телешки кюфтета и много ми харесаха, та за това реших да не вземаме смес - и бях много, ама много прав.
Интересното в цялата ситуация беше, че оризът не се съобрази с ентусиазма ми и се оказа свършил. Инерцията обаче беше набрана и понеже този уикенд бяхме на вълна кус-кус реших, че добрата кайма дори и с кус-кус не мога да я разваля.
Речено-сторено.
Размразихме някакви чушки за пълнене от хладилника и докато Христина нещо дообясняваше от спалнята как да съм приготвел каймата аз вече бях се съсредоточил и изключил от околния свят.
Първите неща първо. Преди да се омажа целия с кайма реших да накисна кус-кус-а. Около чаша и нещо вода в купичка кипна в микровълновата за под 2 минути. Вътре разтворих щедро един зеленчуков бульон и изсипах кус-кус-а. Използвах около една шепа - той набъбва около два пъти. Оставих настрани да си бъбне и се заех с каймата. Мисля че около 350 - 400 грама (истинско месо) са повече от достатъчни.
Тук включих фурната да загрява.
Поръсих обилно с черен, бял и червен пипер (смлян на ситно). Щедро покрих с чубрица. Сол - на око и едро смлян лют червен пипер – една чупка на китката. Никакъв лук! Последва едно зверско месене, а след него всичко се озова в любимата ми тава-тиган "Индженио" в малко загряно оризово олио. С дървената бъркалка яко омачках и бърках каймата докато стана на малки пръжки. По това време кус-кус-ът вече беше набъбнал, така че го излях при каймата заедно с останалата вода и оставих леко да къкри. След минута и половина - колкото да си направя едно бързо "Три в едно" - взех чушките и взех да ги пълня щедро с лъжица. По едно време от оттатък се появи Хриси, твърдо решена да даде своя дял в неделния обяд/вечеря. Напълнихме чушките, а тя артистично ги нареди в дълбоката касерола "Индженио" - на калкан ;). Остатъка от сместа кайма с кус-кус нахвърляхме небрежно с едри щрихи около уморено
полегналите чушки. Заляхме цялата идилия с вода. В интерес на истината сложихме вода да покрие чушките, но се оказа, че кус-кус-ът е поел колкото е можал, та после трябваше да изгребваме повечето, така че внимателно с водата.
Всичко това отиде със замах във фурната - да ... зрее. Аз принципно нямаше да направя заливка, но тук Христина я хвана настроението за импровизации. Нима можех да откажа?
И така, грабна една купичка и със замах разби едно яйце с две лъжици брашно и една лъжица кисело мляко на рядко тесто. Взе китка пресен магданоз и щедро го накълца в сместа. В последния момент, в порив на вдъхновение прибави и малко прясно мляко.
Двадесетина минутки по-късно (когато бяхме изгребали излишната вода от манджата)
покрихме чушките със заливката и оставихме 5 минутки да стане златисто.
Принципно като я извадихме от фурната - гозбата изглеждаше феноменално, но вътре в мен оставаше едно неясно съмнение и мааааалко скептицизъм. Все пак - чушки с кус-кус...
Както и да е - сипахме си по две чушки и като почна едно ядене.....
Хайде, ще спестя подробностите.
Принципно си мисля, че по чаша изстудено червено вино щеше чудесно да се впише в цялостната концепция, но и без него - много ни хареса.