Здравейте отново!
Дойде ред и на сватбените картички. Оказа се, че техниката pergamano е особено подходяща за изработването на картички за сватба. Може би ефирността на пауса дава това усещане. Правила съм много картички в различен стил, но тези стоят някак по-нежно от останалите. Не съм усвоила изцяло тази техника, и пътят който съм извървяла е много дълъг до постигането на сегашните резултати. Опитът и грешките са най-добрият учител. В интернет има много видео уроци и обяснения, но докато не се пробваш сам и не сгрешиш, много неща остават неразбрани.
Скоро правих картички за сватба и на поредната се сетих да снимам стъпка по стъпка пътя на изработка, за да го споделя с вас, а тези, които се се впечатлили от това изкуство - да ги насърча да опитат.
Ето завършената картичка, а след това ще покажа и как се прави:
Като начало - избираме си картина, която да нарисуваме върху пауса. Интернет пространството е пълно с такива изображения, а тези, които им се отдава да рисуват - могат да си нарисуват сами своето изображение. Аз съм си разпечатала тази картинка с гълъбите. Вземам лист паус с голям грамаж (примерно 150g/mm2), защото по-тънкият по-трудно се работи. Изисква много опит, за да не се пробие или нацепи...
Аз закрепвам пауса върху изображението с индекс листчета . Те се разлепват лесно и не оставят следи, но вие можете да ползвате за закрепване кламери например.
След закрепването на пауса, мога да започна копирането. Използвам бял маркер с тънък писец. За панделката и розите използвам златист маркер. Очертавам контурите на изображението, като внимавам да не размажа и разнеса още мокрите очертания с ръка. Тук на снимката съм очертала единия гълъб с бяло и цялата панделка със златисто.
Вече съм очертала всички контури и мога да отлепя пауса от листа хартия. Сега започва трудната част - ембоса.
Трябва преди това да изчакам добре да изсъхне мастилото, защото маркерите които ползвам са много течни и по-бавно изсъхват. Ако не ги изчакам рискувам да пренеса мастилото върху повърхността за ембосване, а на пауса да не остане никакво мастило. Това е така, защото ембоса се прави на гърба на пауса.
Необходима е мека и гладка повърхност, върху която ще ембосваме. В youtube имаше различни предложения - тефтер с мека кожена подвързия, специална кожена подложка, балатум с дунапренена подложка... Аз си намерих стара подложка за мишка, която е много удобна, първо защото е черна и добре се откроява рисунката върху нея и второ - изработена е от вид дунапрен, който е много плътен и гладък, не е прекалено мек и не много твърд.
Уреда за ембос, който ползвам съм си го купила от ebay преди време. Много е удобен, защото е компактен. Представлява дръжка с ергономична форма и няколко сменяеми накрайника. Ако сте решили да се пробвате в тази техника, но нямате средства за да си купите нужните инструменти, ще ви споделя с какво започнах да се уча. За тънките контури използвах изписан химикал. За по дебелите очертания и за светлосянката използвах карфица с голяма глава, забита в коркова тапа, която служеше за дръжка. А за най-голям размер използвах капачка от флумасер , която е заоблена и без ръбове.
Тук на снимките съм показала как изглежда изображението погледнато откъм гурба и после как изглежда от към лицето на картичката. Предполагам виждате разликата. Линиите, които не са обработени с ембос уреда са все още плоски, а тези, които съм минала са релефни.
Вече съм минала по всички контури с най-малкия накрайник. Не се притеснявайте че пауса се е огънал. това е нормално. Като приключите работа и го фиксирате върху картона - няма да се огъва :)
Сега следва запълване на панделката и щрихите по крилата на гълъбите и цветята. Това се прави с по-голям размер топче или карфицата.
Щрихите се правят с къси отсечени движения на ръката. Поставяте попчето на уреда в близост или върху контура и с много лек натиск само в едната посока правите "камшични" движения на ръката, като натискът в началото на движението е по-силен, а в края по-слаб, даже повдигате уреда изцяло. Не знам дали го описвам добре, идеята е да не се натиска уреда постоянно до края на линията за щриховане, а само в началото. С опита ще свикнете да ги правите все по-добре.
На моята картичка съм решила някои области от рисунката да бъдат изрязани. Това е за по-добро подчертаване на основното изображение - гълъбите. Подложката от картон върху която закрепвате рисуван паус е добре да бъде с по-тъмен цвят за по-хубаво открояване на изображението. Сега ще покажа как изрязвам пауса. За целта използвам шило, с което правя дупчици, близо една до друга. Ако нямате специалните шила за pergamano, които са много удобни и в различни форми, можете да си направите собствено шило. Аз ви предлагам тънка игла от спринцовка. Върхът и е много остър и добре пробива пауса без да го нацепва. Аз си набодох иглата в коркова тапа хем за дръжка, хем да ограничи огъването на иглата, понеже е много тънка и дълга. За подложка при пробиването използвам коркова такава. Пробиването се извършва от лицевата страна на рисунката.
След като сте пробили по целия контур на областта, която ще се изрязва, с малка тънка ножичка започвате да клъцвате между всеки две дупчици и така по целия контур. Очертаната област се отделя от изображението и на нейно място се появява хубава назъбена дупка... :)
Следва закрепване върху картичката и разкрасяване с брокат, перли, стикери и каквото друго прецените...
Това е от мен!
Надявам се да съм била полезна на начинаещите и не-толкова начинаещи крафтъри.
Ако урочето ви е харесало, ще бъда благодарна да споделите вашето мнение.
Също така ще се радвам ако пробвате техниката и в коментарите ми под тази публикация да посочите линк към вашия блог с готовите проекти и картички.
Благодаря, че се отбихте при мен!
До скоро
Тази е първи вариант. Осмелих се да оцветя пауса със съвсем бледо лилаво и зелено. Мисля че ефектът от оцветяването си личи "на живо" най-добре. Снимката едва доловимо показва лилавата панделка и зелените листенца....
Това е гърба на картичката. в Шаблона който ползвах нямаше гръб. Модела на сгъване даже е съвсем различен, но аз видоизмених малко и си го харесвам...
Под капака написах поздрава, но нещо оцветяването не ми се получи добре.
И естествено, желанието на клиента - да има място за пари.
