Фейса спря

Цъкам Фейса ич го няма.
Брей пародия голяма.
Гледам, снимки тъй редих.
С банан и косъм и на стих.
Мязам ли на баба Яга.
На певачка дето ляга.
На маймуна с наргиле.
Дет си плюе дето ще.
На Румяна без вода.
И на дупка с ръжда.
На змията в храсталака.
Дет ченето много трака.
И на парламента в петък.
Тази мрежа е в несретък
Да признае всеки тука.
Ква е тая несполука.
Кой какво си днеска постна.
Та и Фейса днес са просна.
Дали някой тук не рита..
Та не лайква и не пита.
Дали хапче някой пи.
Тук е Фейса, да се успокои.

Лято се разтропа

Бързо лято се разтропа.
Сякаш в него нещо хлопа.
Не ми било дум, дум, дум.
Най ми било гръм, гръм, гръм.

Слънце веждите си сви.
- Стресна ме, иди си ти.
Тъкмо сладко съм захъркало.
Тиии, света си ми объркало.

-Що бе, дан не ти е зима.
С мечките да спиш, година.
И голям ти стрес си хванало.
Ощ одеялото не си си махнало.

-Уш си лято подранило.
Нощеска студ ме свило.
Таз  вода от де се рукна.
Ще се давя, ще си пукна.

Ще умреш ти дрън, дрън, дрън.
Дремеш, дремеш пак за сън.
А и погледни цветятаааа.
Си скомърцало с топлината.

Ако не се разтропам аз.
Де цветя при теб тогаз.
Грееш, грееш, та заспиш.
Глей цъфтят и пеят, виж!

Жабка

Жабка тръгна  ей тъка.
С росата  за ръка.
При полянката на пикник.
На гората не е скитник.

Слънчо пекна  рано, рано.
Не избираше отбрано.
И на жабката главата.
Се разплу като краката.

Сложи листо тя за шапка.
И накичи незабравка.
За минути то  се сви.
На хербарий се приви.

Не усети тя небето.
Пълно с облаци, превзето.
Не усети гръм и тряс.
Само чу до нея, пляс.

Капки станаха порой.
Всички рекоха, отбой.
Само жабка с буен скок.
Скокна да играе рок.

Рап банана

И днес като вчера вися си  на клона А.
Надигам си пръсти да фана бонбона А.
Банана го няма, липсва. Измама А.
Вместо него виси коричка голяма А.

Вадя си прашка, искам  на бунт.
То мойто оръжие стана на грунд.
Някой вади брадви големи.
Реже акъли, има проблеми.

А  там ей отсреща бананска грамада.
Маймуните гледат ръката отпада.
Скачат от клони искат  банани.
Някой им казва мани са мании.

Всяка унило се връща на клона.
Него го няма, останал балона.
Вадят пари за безплатни банани.
Пък някой с пушка стои и ги брани.

Гледам злоядо и мойте са там.
Никой не знае, че искам да ям.
Банана го няма. Липсва, измама А.
Вместо него виси коричка голяма А.

Маймуна

Излязох  от жълтата шума.
Да срещна от нейде човек.
От клона ме гледа маймуна.
Останах в патос зевзек.

Тя ме поглежда ехидно.
В ръцете си  стискам банан.
С очите си леко намигна.
Отвърнах дан ставам за срам.

Ръка за секунда олекна.
Отворих очите тогаз.
Вятър от нейде си свирна.
Маймуна избяга по час.

А моят клон недоносен.
Само с жълти листа.
Няма банан  златоносен.
Мен ми не никнат крила.

Излязох от жълтата шума.
Да срещна от нейде човек.
Гледам се в лъскава гума.
Отсреща маймуна в клек.

Черната овца

Вълчо ходел през гората.
Свиркал си с уста.
Спънал се в съчка, жалко.
Насреща му овца.

А, бе, Вълчо де си тръгнал?
Слънцето пече.
Гледам, хич не ти омръзна.
Да стряскаш ти дете.

Те пък тъй ги хвана страха'.
Мятат ти ръка.
Никога не гледат плахо.
В твоята уста.

Зъби, криви натрещяни.
Кариес плющи.
Някак си, от тях е странно.
Думи за игри.

Бабите с песен вдигаш.
С точилка в ръка.
На треволяци, май се и оригваш.
Що си в таз гора?

Жените нещо недовиждат.
Пращат дъщери.
Косите да им понавиеш.
С някакви игли.

Да не говорим, де е твойта къща.
Под сянката лежиш.
Зайците с подскок  се връщаш.
Кат куче им редиш.


Добре съм си в таз дъбрава.
Приятели добри.
В кошара никой  не ме вкарва.
От пръчка не боли.

Салатки сам си аз натръшквам.
Ям ги без чатал.
На сянката си не отвръщам.
Не ми е тя другар.

От мене никой се не плаши.
Сега съм в свобода.
Не сменям козината даже.
От някаква овца.

Бягай бързо зад дувара.
На пейка да лежиш.
И докато си дремеш морно, сладко.
Ножа да ръмжи.

През ден режат ти косата.
Нареждат я в боя.
Днес си някоя кръстата.
Не си ти овца.

Не ми наглеждай и устата.
Мирише на тамян.
Ей тъй както си кръстата.
Ще опитам да те ям.

Но после ще се тръшкам жалко.
Корема ще играй.
Затуй тревицата по малко.
Акъла не ридай.

Осмо - постхумористично

От на сутринта, Пена съ путготви.
За  празнувани в жените днес.
На сменявани, своите кюлоти.
Свещи на печатката.
Кратуната без фес.
Напреки фортуната отвън.
Изми съ със сопуня.
И зачака.
По халат,кондилизон.
Та, ченето и затрака.
От настървение.
Не от мраз.
Де го този час.
Да съ върни Спиру.
Со букет.
Со пударък нещок.
( парфумче между офците)
През минута, гледаши.
На варосано от сняга друмче.
Тъкмо си снеши очите благи.
( благи, друг път :D  )
Ей го тряс.
Спиро кукурдяк.
На вратата, като Мраз.
Пенъ съ облещи зъ букетя.
Той извади праз и шюше ракия.
Вън, мискин.
Сия ша та набия.
Как мъ в този студ.
Кучи да ни съм.
Не си бре.
Кучито в стобора.
Щот мъ пази от бандити.
И от лоши ора.
Ти иди, ааку тъъ пусни.
Лягай на дъската.
Ако ли неее.
Тази нощ у пушиняка.

Интерпретация по комшийски

- Кой думка в този зимен ден?
- Аз лопам -  казва ми   насреща.
- Да дойда, чи  дрънкаш ти връз мен.
- Ела. Ще дялкаме   горещо.

- Трески ли? С пирони и тесла.
- И чук за повече огризки.
- Ъм де е твоята глава.
- С каска, нейде си на близко.

- Ку сляза, ще има  ли отбой.
- Ще има. Ако носиш брадва.
- Ако строша вратата, намираш ли покой.
- Намирам. Резачка    е  здрава.

- Дори да минеш днеска с танк.
- Аз утре бригада ще  намеря.
- А аз пък сондата набивам  с крак.
- Небе при тебе ще отварям

- Така ще станем мезонет.
- Аз ще чукам, а ти ще режеш.
- Другите, ще караме подред.
- Стени на пепел ще събаряме.

пп Пак по Робърт Бърнс

Пекна слънце

Пекна слънце и изпълзя  зъмята.
Де сте уее.
Ша въ тургаум у позлата.
У моя камък златен.
Ем ей толкова ще ви е отплатата.
Като раздвоения мий дрангонлик
От кишето очи, без илик.
М да, тъка и куншии дойдоха.
Ни съм аз.
Оная, другата пройдоха.
Начик ,ази съм признавам  за фишек.
И  и на укото нямам мярка.
Ма ша одя за рана.
Замака ти утре зарънта.
Аз ръната ша ти давам от ръка.
Оф мерси,нища.
Нещо съм недогладен.
Ти що стоиш под другата страна?
Имам ерпес и е заразен.
Нищу, ша тъ цункам и замини.
А той от бабин дивитини.
Аз цалувам саму от либоф.
Ша съ залюбим ве.
Мнеее, другиму.
Де си, бързу тука.
Ни съ стряскай.
Веч мъ няма.
Тии  комбъла, отплясквай. 

Съм в смисъл

МойтЪ Муза   от вчера е в поза.
- Ни съм била пунктирана, та в стил.
И ко сия, да мислЪ ли ни моя.
Или михлюзи да поканвам от подир.

Да почват те ве, смисъла та в проза.
И можи някой рима  на тенлект.
Пък аз ша съ напъвам, ако моя.
Даъ разбера у техния контекст.

Тъка аз няма съм мамуна.
Къде ни слага точки и пунктир.
А всички ша ги зяпат с мацуна.
От праупису, праугоор и у стил.

Това  в седенките са  чепка кату вълна.
Пък бъйлите минават покрай мен.
Ний артия нямаме у друма.
А Музата съй раждала со с мен.

пп Автора пише на жаргон и няма претенции за грамотност, пунктуация  и др. по БДС. Защото няма намерение да   издава книга. И защото мисли, че "чистотата убива духа" на написането ( няма да се обяснявам).
И също тъка смята, че който може , го може. Дори и на четири реда да изкаже себе си!
И все пак   е  свястно, щом Google  го намира.

Доскив

Защо ли влизам тука!

Все се  питам.

Май нещо, все ми чука.

От капчука е.

Ще ме объркат с някой поетеса.

Токуу и вестник вземе ме калеса. 

А глупости да искаш бол.

За книга, две или за три.

И кой ли па ще вземе  да гори.

Че да излизат нa хартия

Ми тя бе, Румяна.

Задраскала, като фурия.

И тъкмо малко се поспря.

Сега подскочи с ура.

И хоп по задника си в хола.

Не е гола.

Не е  млада.

Да пуска снимки за сеир.

Че блога пълен кат баир.

Защо ли влизам тука.

Да драскам.

За боклука, дет се казава.

Май архив.

И после...

Алуй, коя и таз.

И доскив.

В този ранен час

Кой куква в този ранен час.
Аз съм,- каза Руми.
Сомнамбул богат!
Тайваз съм, каза Руми.

Дрънчиш в кухнята тогаз.
Дрънча,- каза Руми.
И всички слушат в захлас.
Слушат,- каза Руми.

Защо не пускаш някой филм.
Да пусна, каза Руми.
Куршуми ще летят навън.
Ще летят, -каза Руми.

Тогава всички ще са зли.
Ще, - каза Руми.
А ти и котката, добри.
Добри сме, - каза Руми.

И що сте в този ранен час.
Що сме, каза Руми.
Май много питам, ще ям пердах.
Така е, - каза Руми.

пп интерпретация по Робърт Бърнс

Хипнотизация

Нал, мудернуту  наречи'.
Да питам аз кайвету, вечи..
Пък то глава си няма.
Балони отма и за двама.
Току изпъчва едни париции.
Големи, светли кат жълтици.
Чартай и пиши път в градина.
Току колиба, току коминаа.
Току возило ми наджаска.
Ма и мъжове, изпраска.
На  дирник.
Без камъни и дърве.
И хоп дъното.
Куйрука му изтървам.
Па ровим с клечка.
На утайка.
И там  слънца.
Море, безкрайка.
Току съ люснал и денят.
Дружина лопа.
Дай вечеря, дай комат.

Пък после

И днеска скачам си на клона.
От долу, бау.
Кой си ти бе?
Кучета не качват са  в балконя.
Ще искаш и банан.
Обърквам съ, с очила диоптър.
Мамуна уж.
Накланям съ,насреща съблезъб.
Не само  настъпва ми пироня.
Листа, банан и опашка дръж.
За'тва, с орюжие отзаде.
Макар и сопа  от комшийския наклон.
Ку каже нещо дето не е здрасти, лопам.
Пък после.
Върха на косъма ми дръж.

Билюк принцеси

Музата ми скоро ще избяга.
Подгонена от много красоти.
( бози)
Викам, къде ще ходиш?
Нас не ни приляга.
( да бе )
Да ровим шия.
Възглавки
(дупки)
И да спим.
Ти па дан си и поетеса.
Изкиска се, малко на шега.
( ехидно)
Я глей наоколо, билюк принцеси.
( поетеси демек)
В Малдивите...
( гингирлика)
Ще ходим да творим.

Ицата

Ето начи обед стана.
Булка спи си под юрганаа.
Свекърва от пишника гледа.
Кат котка  настръхнала в надежда.

Ицата бели на полица.
Ставай марии, минскилица.
Пителя в двора буен бягааа.
Козунаци кой ша стяга.

Булка дигна си веждите'.
Погали мъжу по очитее.
Надигна хубава главица.
И съ провикна кат змиица.

Ти па  с тез ица си спалаа.
Азе с на синъ  ти съм играла.
Козунаците ми той целува.
Пък пителя, да палува.

Ставай, чи ша взема пръчка.
И со с нея  ша та ръчкам.
И кат скочи твоя син.
Май ша кажиш ти амин.

Ден на поезията

Нима там някакви поети.
Са вреждат в рима.
В унуй там, наречено куплети.
Защото ,то напишеш ' баклава'.
И си утива ' при мене ти ела'.
Щот ша точим ний 'бишкоти'.
И ша попеем с пръчката ' по ноти'.
А разбрах, забравих  мойта 'пържола'.
Брее, няма да мъ видиш 'гола'.
Затова пък днеска ' пролетта'.
Огън грее ми в 'кръвта'.
И накрая за 'любов'.
Май куплета е ' суров'.
Та поета и без 'рима'.
Котка виното му ' взима '.
Аз ако съм 'поет'.
Нейде в пазвата ми ' пет'.
Рима имам на 'тезгяха'.
А змията да съ 'маха'.

пп Саркастично. Посветено на всички, чувстващи се поети по душа ( дарба ) Не по диплома, образование и други разделителни способности.

Пролетно

Вече зимата отмина.
Рече жабчо,  с мандолина.
Стискам се като шушулка.
Тръгвам да си търся булка.

Тъкмо стигна до поляна.
Спъна се като в измяна.
Изправи бавно поглед благ.
Какви очи, какъв и' крак.

Тъкмо елечето съблече.
Тя с думи го повлече.
При мен ще дойдеш с костюм.
Не гол като куршум.

В ранна пролет де листа.
За красивата му голота.
Накъса пет, шест тревиии.
И някои скромни  :D части скри.

Оная като видя.
Като лъвица изрева.
Добре, ще гледам тоз пищов.
Иди, построй и покрив нов.

Събра две съчки за чардак.
И ей, ухилен идва пак.
Ти си луд за жабок.
Ще се изрина в твоя блок.

Искам някакви дувари.
Слънце никакво да не припари.
Никой няма да ме гледа.
Като изляза, ще се ежа.

Ма, ти жаба ли си, или лъв.
Никой не те е видял и азе пръв.
Завъртя се жабчо  настрана.
Булка, в друга равнина

Важно, пролетта пристига.
И тя от някъде намига.
Само трябва да познай.
Дали за него е, комай.

Към Европата ( спешно)

Днеска ровят си у блока.
Пътя правят до Европа.
Не чешете вий петички.
Щото той не е за всички.

Ще се клатят там на стола.
Щото било наща воля.
С вестниците връз краката.
Всички  знайм им имената.

Знайм щото са кат трънки.
Сметките им са и тънки.
Все пак някой гий избрал.
Но баницата, не им е ял.

Старите со снови дрехи.
Натоварили доспехи.
Новите, по стара кожа.
Под мишница си носят ложа.

Очите на съдбата

Ставам рано сутринта, в тъмата.
Гледам се блещят, очи на съдбата.
Това е стена.  Си викам  в забрава.
Стена съм. Ма глей ми зеницата здрава.

Днеска ще правиш чушки, туршия.
Друг път. Аз не кусвам ракия.
Компот от бардачка, ще пъхаш в буркана.
Ще пъхам, ма дръжки. Когато ме няма.

Ще свиеш дебела баница, гъста.
Ахаа, започвам. Ставам на гъска.
Нея с картофки, чубрика, сминдух.
Язе веднага ще стана на дух

Плетка започваш. Полуназ за синия.
Хайде бе. Сядвам. Даже ще шия
Пола до колене Никаква цепка..
Аз нося гащи. А ти си ми лепка.

Поне кафе ще направиш ли. Гъсто. Да пия.
Де бре. Съдбата дали е от тия :D
Пия бира,  ракийка и винце.
Оф разсъних се. Портрет съживи се.

Аз па се чудих какво си бълнуваш.
А, не! Теб не сънувам.
Аз свекърва бе. Очите на бога.
Аз па не вярвам. Щото не мога.

А синчето, милото. Какво прави със тия.
Говори на сън. Била си пинтия.
Държиш ли на него, кат в мамина къща.
Връзвам  в леглото :D. И той ме прегръща.

пп С тая моя драсканица, не искам да обиждам някоя свекърва. Щото съм и я. Едно хумористично послание. Най сетне. Нашите снове, като си вземат така наречените булки. Да разберат, че там е тяхното семейство. И при мама се идва на гости. Или ми се ще думата свекърва и снаха да изчезнат и да се наричаме по имена.