Aqua Classica di Parma, Borsari 1870

лансиран 1980 г.
Eau de Toilette
UNISEX
Olfactive Group: Citrus Gourmand


Днес


бръснари няма. Има коафьори, фризьори, стилисти. Надпис бръснарница може и да е останал върху някоя запусната сграда, в някое малко населено място, но бръснарят го няма. Остаря и си отиде добродушният, пълен чичко, препасан с бялата престилка, а с него си отиде и институцията. Единственото място, където мъжете от детството ми се събираха легитимно за малко обществена клюка. Не броя кръчмата, понеже умните мъже не искаха скандал у дома. Лумкаше весело едно кюмбе и сухите цепеници вътре бухваха в смях от вицовете и подкачките. Лятото един допотопен вентилатор обезглавяваше звучно нахалните мухи. Чаках на едно детско столче, докато дядо ми стоеше вкаменен под бръснача и намигаше многозначително на мъжете, че има наоколо дете. Цензурираните след забележката шеги, ставаха още по-забавни сигурно, защото помня кикота на чакащите реда си или просто безделниците.

Днес бръснари няма,


но когато ги е имало, са били институция. Бръснари са били много от първите парфюмери, а занаят са учили с години. Lodovico Borsari от Парма отива чирак в бръснарницата на Dario Saccó – приятел на баща му. Хитър мъж трябва да е бил, щом успява да открадне формулата на любимия парфюм на Мария-Луиза Австрийска – втората жена на Наполеон I след Жозефина. Жозефина е била покровителка на розите и някои хибриди дори носят имена, свързани с нея. Мария-Луиза е била влюбена пък във виолетките. Монасите от манастира Annunciata забъркват по тайна рецепта нейният парфюм, а Lodovico Borsari се докопва до тази рецепта двайсетина години след смъртта на императрицата. Violetta di Parma става първият и най-известен парфюм на Borsari 1870. Museo Borsari е една от задължителните спирки в Парма и е музей за историята и славата на този парфюм, произвеждан и до днес. Aqua Classica di Parma се появява в първоначалния си вид през 1880 като одеколон за мъже и жени, а сто години по-късно и във вида от моята снимка и реформулиран. Трябва да е реформулиран, понеже няма и намек за бръснарски одеколон. Сега е удивително истински цитрусов аромат за скромната си цена от двайсетина евро.


Резлив

и много свеж лимон, току –що срязан и едва посолен за да омалее злъчката му или по-скоро свежо настъргана кора от лимон – не мога да реша коя е рецептата тук. Във всеки случай ми се отпушва носът и ми се оросява съзнанието от първите минути на Aqua Classica di Parma. Свежестта е като от онези бистри реклами, на които преглъщам пред телевизора. Няма химичен цитрусов вкус, нито мирише на препарат за фаянс. Ухае на истински, узрял на слънце и не в кутия за транспорт лимон. Омеква до зеления дъх на току-що разтъркана между пръстите маточина и си остава такъв мек и благ до края ароматът. Мислех, че е маточина и дори бях готова да я сравня със свежата от Acqua Colonia Melissa & Verbena (4711), но тукашната е по-трайна, по-нежна и най-вече не маточина. Мушкато или здравец посочват в ароматната пирамида. Комбинацията му с лимон сигурно е неутрализирала тъмнозеленото до сочно, а не стипчиво зелено. Продължавам да мисля единствено за маточина, каквото и да чета като нотки.


Майсторски цитрус

си превеждам Citrus Gourmand категорията на fragrantica.com и не като гурме десерт. Вещо и достоверно прерисуван от майстор лимон – с грапавините по кората, с резливите пръски и завършващ на маточина. Толкова изкусно всъщност, че дръзвам да го сравнявам с Private Blend Azure Lime (Tom Ford), който струва девет и половина пъти повече. Спешна реанимация за опърлени настроения.