?!?

като махало съм, ту весела, ту ми иде да си разбия главата в стената. сама съм си виновна. трябва постоянство и търпение, но май загубих всичко по моя едиствена вина. звуча глупаво, правя глупости, някак се отдръпвам тотално.
искам те, и това ме задушава. не мога да ти кажа че мисля за теб 100% от времето, мога но не искам да те стряскам. малко търпение.
подяволите
ще се стегна и ще се усмихна ;)

out

отказвам се вече! до тук, няма сили за повече. и след толкова проби все грешките намираш...

any other time

налудничавостта ми и неадекватността ми взимат връх. направих глупости от страх. и сега ми казаха категорично, че е късно и няма как да се намери пътя които аз сама си преградих. но само ако знаех, че тичам към теб, а не от теб.
трябва да свикна и да се приспособя.
но най вече не искам повече да повтарям тази грешка
"зомбайо!!!"
искам да сънувам с отворени очи

damn

мразя когато не получаваш смс-ите, за които съм събирала толкова смелост ...
изпиваш ме !

reality bites

fell on black days
как да го кажа, като не искат да ме чуят вече??
почти не се страхувам. почти не съм толкова влюбена в теб?!? теб те няма, защото изпуснах влака и сега сама чакам на гарата да пожелаеш да ме вземеш. прегърни ме както преди. горе на върха крещях името ти - ти чули ме ?
all in my head!
птичето отлетя отдавна
дори не говориш с мен, а аз всеки път се оглеждам да те видя.
трябва да се стегна и да приема фактите. с теб не сме нищо.
нищо...

good luck ?!? (maybe)

искаше ми се и аз да пея "feel good". в някакво от онези настороения, в които нищо не ти е точно това от което имаш нужда. защото просто незнам кое е правилното. затова си взимам багажа и просто ще замина. може по пътя да намеря себе си и това което ми е нужно....

а след това...

решения, не постигам резултат..е толкова объркана не вярвах, че ще мога да съм..но има нещо, което ме крепи (стига само да знаех какво)..
вече албума е тук, снимки, клипове..отвсякъде ме заливат с теб..и аз даже не се противя, а си взимам повече от определената доза

"бавно отместваш поглед и слаби длани
превръщат се в криле

А няма да си спомням, даже и за теб -
ангел от кал размазан в двете ми ръце! "

имах нужда от тази музика, различно..

from a shell

разбрах - не е достатъчно да се харесвам и да се чувствам добре в кожата си, за да съм "щастлива"..за да се усмихвам..има и още неща
песента за тази вечер - идеално се допълва с мен
Everything But The Girl - Temperamental

small

днес времето бързаше прекалено, а аз се движих назад
толкова неадекватност на едно място..да се изплаши човек
но някак успях да се съсредоточа и да объркам още повече нещата ;) , пу ама съм добра в това! писах маили на конвеир, за да не мисля. и като спрях разбрах.
пак в странни я си период - не ми харесва..искам да се радвам, а не да мисля за "всичко и всички"

dusheven komfort

tolkova si ti che daje se plasha ;)
neznam zashto, no iskah nqkude da ima tvoq snimka...(dano nikoi ne te poznae..i men sushto)
prekaleno sum oburkana...

giving

опитвам се...
какво...как...
говоря със себе си само с жестове
е прекалено депресирано (а уж се репресирах..!!! )