v tursene

pri nalichieto na tolkova mnogo lubovni istorii kak mojesh da otkriesh svoqta sobstvena, kak mojesh da q razpoznaesh. dali shjte mojesh da se spresh i da ne q podminesh zashtoto ne e tolklova luskava, neveroqtno krasiva ili izpivashto dramatichna. klisheta, lubovta trqbva, tq e ili iska da bude....ne lubovta e takava kakvato e, kakvato i pozvolish da bude. i ako imash smelosty i pozvolish da te dokosne i se razlee napulno te obzema, govorq za onova sladko taino chuvstvo kogato poglednesh tozi nqkoi, koito e bil to teb tolkova vreme i vidish, usetish i popiesh cqlata toplina. govorq za useshtaneto v gurloto, dulboko v stomaha vsichki fizicheski priznaci che toi e v teb.
lubovnite istorii, kak da namrish svoqta.... pri nalichieto na tolkova mnogo....

всичко

it's too strong, its like the wind - unstoppable. goes tru my blood, my pores, my ... на български....по лесно....
силно е, величествено, като вятъра неспирно
минава през мен и ме понася
не мога да наситя заждата си за теб
да наситя тялото си
пренасяш ме в непознати места, където искам да отдам себе си до последната катка
не знам докъде мога да се разтлея, но ти получаваш всичко
искам да знам че съм ти упора, че съм за теб.....

otkroveniq

sichko se slivashe bez razpoznavaemi cherti, dushite, ochite ...petna ot kruv...stenite se stesnqvaha sus vsqko vdishvane. kak da se otkusnesh, kak da izbqgash.... tova bqha edinstvnite misli v glavata i
dali tova beshe kapan ili prohod kum sledvashtoto nivo
mislite tova razqjdashto svoistvo, splav ot bezpokoistvo, bezmetejnost, strah, kopnej, licemerie, egoizum i samosuhranenie
dihanie, panika stropoli se na zemqta i useti celiq si svqt, cqlata tejest i bezpokoistvo...kapan...trqbva da e tova, nishto poveche, kak da izbqgash ot sobstvenite si limiti, granici...
chertite bqha pred neq, sichko se slq v edno i tq prosto ne moja da stane poveche
studut q iztegli, progoni ot agoniqta
kak se zagubi tolkova nadulboko
sichko e prilivi i otlivi, dali shte uspee da se vurne na brega kudeto q chaka toi...da toi e tam i tq go znae no ne iskam da otvori ochi da go vidi, ne iskam da razbere che e tam zashtoto malkoto strahlivo momichence e osht v neq i i kazva che nqma nikoi i tq shte e sama zashtoto vsichki shte q izostavqt....no tq znae che ne e taka, znae che toi e tam i shte q chaka i shte q posreshtne taka kakto tq go e chakala, kakto e protqgala ruka vseki put kogato toi se zavurne....
dali naistina beshe razlichno tozi put, dali e ili prosto i se iskashe....
svetut se vurteshe s bezobrazna skorost i tq ne mojeshe da se zadurji na krakata si,vieshe i se svqt i nqkak nqmashe kak poveche da produljava
zavisimosti, i pritegatelni sili neznaeshe kak da se spravi s tqh, dumite kato igra na shah v glavat i...kak da igraesh kato ne znaesh pravilata
leko, edvam edvam....i shte zapochne da disha....shte otvori ochi i pak shte e krevata, pak shte e v pregrutkite mu kudeto shte e toplo i sigurno shte se strahuva pak no nqma da e tolkova shtashno zashtoto toi shte q drupne i shte i kaje glupache....toi e momche i pravi tezi neshta, tq e momiche i pravi drugi....

so i need to tell somebody, cos i feel like hell
and i need to sleep but i can't

i wanna just have rest
and im gettin really scared bout this allergy thing

just ... wanna sleep

gettin paranoid again

not a good road to be on

just breath

so how long i can postpone it
punishin someone for what
just for the reason why
do i really need a reason

not smokin kills
my temper

better to slowly killin my self than my passion

just focus on the positive
stay positive

breathin is the answer
breathin is a cure
breath

presents from thr unwanted

not talkin is my slow death
silence outside is good, the inner one not so much
its like a stone tied to my neck, dragin me down, further

like i had something that eats me from the inside
i can feel it growin in my stomach
alien

but im the one bein alienated

feel like i've been given an empty box for a present


no self-pity
just puttin it out there...

morphine is cure for my pain
or the story of how a new beginning is just such a relief

zabavno e kak na letishtata sichki se gledat stranno i kak sichko nepoznato ti e strqskashto
i da za sega ne vidqh nito edna jena, momiche ili baba s cvqt na kosata razlichen ot ruso, kestenqvo ili cherno...
svetat pak pridobiva novi izmereniq ;)

im so scared, scared of all the memories that gonna haunt me
scared that i still can't cry
scared that maybe i won't make it
scared of the big bed all to myself

.....

again....the same battle
i hate my body
again...

wish i could rip it from the inside and let myself free!!!
it's so disgusting
the reflection in the mirror

i think is goin to take long, long time

im flyin so high in my expectations, in my hopes
so high that the ground is just a dream

everything takes time to get use to
somethings needs more time than other

and you and all the other boys needed special time to get over
but eventually i did

in the begining i didn't want to
i fought to stay in that feeling, to proove that there is a reason to keep on lovin you and hope
but eventually even i see that its a lost cause

it takes time an courage to face the truth
it takes a lot more time to live with it thou
to except it and be ok
to move on

it will take time, tears, joy, disaster after disaster but everything will come to place when its suppose to be...

release

имам нужда всички, колкото се може повече хора да разберат за болката ми.
да е всепризната, всякаш това ще и придаде значение, значимост.
а тя е значима само и единствено за мен, само аз ще я усетя ...другото е имитация

пия в продължение на 2 седмици и това нито ми помага, нито ми вреди
просто помага вечер да намеря покой
някакъв
фалшив
или
не
има го

минават всякакви мисли, каква ли не се нарекох и то пак, за да съм нещо повече от себе си
ха, кога "алкохолик" стана повече от това да кажа, че съм себе си
криворазбрана съм генерално от себе си
но има наченки и не губя сили и смисъл

и пак се сетих за теб 3-ти, 5-ти, незнам кой по ред в списъка на сърдечните ми трепети
вече дори си мисля, че не е кой знае какво като пиша за някой - имаше ги толкова много...а още колко ще бъдат възпяти в мойте оди ...ах

с циничността сме си приятелки тази вечер, змийте се прокрадват между зъбите ми
но болката ме гризе и с нищо не мога да я прикрия
ръцете ми изсъхват от студа

напукват се както образа ти
изсъхнал и безжизнен

подердна цигара и бира
музиката се стеле като мъгла

но все още не мога да подтисна нуждата от одобрение
колкото и алкохол да има
всичко е вътре

телефон ни разделя
или по скоро смелост или вътрешният ми глас

дай ми знак

give me a sign
if i have to i 'm gonna speak your langiuage
it was bout time

i don't want to trun this into a love poem but if i have to i would

once upon a time there was a boy and a girl
so confused
but they found each other
and still everything was outta space
hard to understand
hard to handle
he was quite
she was far emotional
but they were together
talks, tears, dancing, madness, sex, sometimes good, sometimes empty
sometimes how it was supposed to be
the boy let the girl to be irrational
the girl let the boy to be insecure
and everything in between
but always there was a boy and a girl
a girl and a boy
they switch places
cigaret ashes all over the place
it was wet, dry, it was everything
the girl
and a boy
it
was
everything that they knew bout life
bout living
now cigaret smoke in their eyes
ashesh in their eyes
machine guns in their ears
countin the times
countin the time in their ears
but there was a magic door
a door
that holds the key
a key that they forgot about
too much confucion in time
one grasp away
a key to desire
desires of things that could be done
dreams to be revealed
hold my hand and the door will open itself
no key needed
no words
just a ....
a taste
a gentle movement
a breath
im always so unsure
so inside
but...
you bring me outside
remember
the boy and the girl
they could move mountens cos they were together

незнам какво да кажа и как
има ли изобщо защо
......
празен ред за пълната ми глава

страх ме е сковал на едно място
и не иска/м да мърдам

а движението е нужно
трябва, искам
преплита се всичко

мисля за това, което няма смисъл
пеперуди в стомаха

chuvstvam bolezneno

kazah kakvoto imah makar i da ne pomnq napulno
no sega e tvoi red
kaji mi neshto osven prozaichmoto
kato ima jelanie ima i nahchin...

rucete me bolqt ot tolkova pisane
zashtoto ne iskat tova
omruzna mi da se obesnqvam s dumi
iskam da me vzemesh , da me ponesesh
pisna mi da sum na telefona i da obesnqvam sichko
ako ne go chuvstvash sushtoto az bqh do tuk

ne e igra, az nqmam pionkite
ne iskam da gi tursq
ne iskam da rezisiram filmite
iskam teb
da te useshtam nai purvichno
nishto drugo po cqloto si tqlo
da stena ot jelanie da me imash pak

bqsna sum ot jelanie da te ima,
ot jelanie da se mahnesh ot tam i da doidesh tuk
no, vinagi ima no

mainata mu na sichko, koeto beshe i kazah
shte sum vinagi az i bez drugite i bez rejisirane i subtitri

ima hora koito ima znacheni vinagi i takiva koito znachat samo za momenta
ne iskam da te iztriq
no si sus srok na godnost i prekrachi granicite...
a az ne mislq che iskam da uduljavam

nqma da luja boli me i iskam da placha
uduljavam sqka minuta s nadejdata che shte se poqvish i shte me oprovergaesh
no zatvarqm ochi i nqma veche smisul
sili
i dori jelanie (ima go) no shte kriq

kakvo poveche da kaja....

shte kreshtq, zadushavash me !

natural disaster

tolkova oburkvane i qrost
nqmashe kak sichkite emocii da ne eskalirat v edin moment
ne moje da igaesh bez da plashtash
no kasovite belejki bolqt
a rolkite ne svurshvat i nqma vreme za smenqne

shte zatvorq ochi shte si predstavq che govorq ezik koito samo az razbiram
gorq si putishtata edin sled drug sama
i mislq che taka e po dobre za drugite

neznam s koi kakvo i kak da govorq
sichko se razburka
glavobluskanica, supa ot dumi i nesvurzani(neizkazani) izrecheniq
ne iskam da se ostavqm na tezi chuvstva, no putishta za bqgane ne mi ostanaha....

opitvam se da progledna, no se samoizqjdam
a misulta, che sichko e sus srok na godnost me poburkva
izqjda, razqjda
chuvam tiktakaneto na pqsuchniq chasovnik neistovo silno
otekva v suznanieto mi den sled den

smurtna prisuda
dead man walking

трептения

Изпълваш ме до последния ми дъх,
обръщам се и ти си там нов и жаден за моите емоции
попиваш ме като есеннен лист
между завивките забравям коя съм
попии от моя сок и ме отведи далеч
откъсни ме
нека съм плода на твоето желание

режисиора е друг

iskam da napisha za tova, da go opisha

kak se stichashe po kojata mi kato med
vze me i az nqmah vreme ...jelanie da te spra
otdadoh se na poriva, na chuvstvoto, na miga
i ne sujalqvam

glutka svej vuzduh,
srokut na godnost ne poprechi
ne chuvahme strelkite na pqsuchniq chasovnik

bez zadrujki se otdadoh na strastta
otdavna nqkoi ne me beshe razkusval taka
useshtaneto po kojata mi, vludqvaneto
stenaniqta
sledite

no e hubavo che svurshi, kogato se oshte sichko tupteshe
na vurha
bez filmi
samo s usmivki i otkradnati celuvki

can't change me

ne chustvam che neshtata vurvqt po nachin po koito bih iskala. mqstoto ne e po nravite mi, a dori neznma dali se pobiram v kojata si. prestruvam se vuv vsichko, usmivki, celuvki, tanci. previvam se i ponasqm udarite, koito sama si prichinqvam nqkak si ne nasila. iskah da izbqgam, no se ozovah v nai-golemiqt zatvor. edinstveniq izhod e v ekrana na komputura, kudeto namiram malki chasti ot sebe si. vruzkata mi - igra, prestruvki i opitvaiki se da se ubedq che obicham ili che nai malkoto chustvam neshto. sqnka na predishnoto sushtestvuvane. bqgstvoto se okaza nai golqmiq mi zatvor, ot koito nezna dali shte moga da se otkusna nqkoga. zatuvam sus vsqka glutka vuzduh se poveche i poveche...kak da spasish sebe si ot realnotta, koqto ti podnasq tova koeto si mislela che iskash. nai-golemiqt mi problem - da jiveq v relanostta. tq nikoga ne e dostatuchno dobra ili chuvstvena za men. dali az trqbva da porasna ili prosto trqbva da spra da mechtaq. kak da otgovorish na vuprosi koito nqma na koi da zadadesh, a sama se lutam bezpomoshtno iz labiritnite, koito sama si risuvam. chdq se oshte kolko dulgo moga da jiveq predstavqiki si i mechtaeki da se vurna, no kude i az neznam. kude da otida, kude shte se chustvam pak shtastliva, kude shte se usmihvam, kude shte greq...sama sum vinovna, zashtoto iskah po lesniq nachin da se izmukna...natriha mi nosa, che nqma lesno...vreme e da porasna, no bez da gubq mechtite, bezgrijieto...
nqmam sili da se prestuvam poveche che obicham...no kak da kajesh na nqkoi che tova koeto ima ne e teb, a sqnka, prosto obvivka...kolko li shte boli, ne iskam dori da si predstavq. trqbva da sum silna i da pogledna, da vdigna ochi i da prestana da se kriq...
ytroto e po mudro ot vecherta

izmama skrita v krasivi dumi

kak da obesnq lubovta
kak da obesnq, kogato q ima i kogato q nqma
granicite se razmivat i prelivat v kraski na izmama
s otvoreni ochi neznam dali vijdam

na kakvo da se doverq kato sebe si preskochih
za ruka vurvq, no ne s teb i s nikoi

perdetata sa pusnati i ne vijdam dori denq
zamugleni sa stuklata na ochilata mi ot tolkova misli

i kak da se osvobodq, karlson ne stiga tolkova daleche
perkata e schupena
ili gorivoto ne stiga

cenite, nachin da opredelish neshto kakvo znachi za teb
kakuv etiket da sloja togava na teb, a na sebe si

shte podskacham, shte kreshtq i shte osvobodq dushata si
no purvo trqbva da zapochna da govorq
s dumi

i don't love you
the midnight rush

zabraveni lica se preplitat v puzela na sushtestvuvaneto mi
nastoqshteto mi se gradi na prizraci
vpiti v steni
govorq s tqh v ogledaloto
v prozachnata staq kudeto sum ostavila dushtata da ne hvashta plesen

ochite me presledvat, ne mi davat pokoi
v sunishtata se reshtame sus vsichki tqh, jiveq i disham tam
useshtam kak me galish, useshtam mirisa
cveten e dujda i dushtata mi - krile

a znam che ne tova iskam
rucete ti, ustnite ti, tqloto, solta
jelaq, nagon
napulno dokrai izcqlo
vutre v men

no prizracite ne pridobivat materiq, samo obitvat
ako im pozvolish
no az zabravih da vzema klucha za moqta vrata
golqmata porta zee
i prozoreca e otvoren samo za men

in the rush of the midnight

rucete mi sa potni sqkash te dokosvam s misul
potni sa i mislite mi
disham tejko
no ne pomaga
vdishvam pogleda ti
no e tolkova dalechen, smuten

iskam te mejdu krata si
nisko dolu
da e toplo

shte se osvobodq otnovo

sebepoznanie part 1

zavrqna v misha dupka, koqto sama sum si izbrala
kriza na lichnosta ili kriza ot lipsa na hrana
a moreto ne reshava sichkite dilemi
se poveche i poveche vrushtaiki se tum strarinite se namiram, novoto az ne polivam
kak da se vurnesh nqkude kato ne znaesh kakvo shte ima tam
promeni, poluciq, riba ili kiselo zele

test of my heart
test of my heart
test of my heart

na repeat, i dori cigarite ne spirat vutreshniq monolog
a toi nabiva li nabiva kak ne moga da sedq poveche
kak trqbva da jiveq, kak trqbva da mislq
nishto ne trqbva ako ne go jelaq
nishto ne trqbva ako ne...
bagaja stoi pochti prigotven pred vratata, samo chakam da mi viknesh taksito

i want change, i need change

no kude po nadaleche da otida, zashto da se vrushtam
kriza na lichnostta i cigari nqma
useshtam che skoro shte doide vremeto
za kakvo neznam, no sum prigotvena

cigara sled cigara
kak da naglasq vremeto i da ne sum s 11chasa nazad
shte kreshtq, shte dera i shte otkriq

?!?

като махало съм, ту весела, ту ми иде да си разбия главата в стената. сама съм си виновна. трябва постоянство и търпение, но май загубих всичко по моя едиствена вина. звуча глупаво, правя глупости, някак се отдръпвам тотално.
искам те, и това ме задушава. не мога да ти кажа че мисля за теб 100% от времето, мога но не искам да те стряскам. малко търпение.
подяволите
ще се стегна и ще се усмихна ;)

out

отказвам се вече! до тук, няма сили за повече. и след толкова проби все грешките намираш...

any other time

налудничавостта ми и неадекватността ми взимат връх. направих глупости от страх. и сега ми казаха категорично, че е късно и няма как да се намери пътя които аз сама си преградих. но само ако знаех, че тичам към теб, а не от теб.
трябва да свикна и да се приспособя.
но най вече не искам повече да повтарям тази грешка
"зомбайо!!!"
искам да сънувам с отворени очи

damn

мразя когато не получаваш смс-ите, за които съм събирала толкова смелост ...
изпиваш ме !

reality bites

fell on black days
как да го кажа, като не искат да ме чуят вече??
почти не се страхувам. почти не съм толкова влюбена в теб?!? теб те няма, защото изпуснах влака и сега сама чакам на гарата да пожелаеш да ме вземеш. прегърни ме както преди. горе на върха крещях името ти - ти чули ме ?
all in my head!
птичето отлетя отдавна
дори не говориш с мен, а аз всеки път се оглеждам да те видя.
трябва да се стегна и да приема фактите. с теб не сме нищо.
нищо...

good luck ?!? (maybe)

искаше ми се и аз да пея "feel good". в някакво от онези настороения, в които нищо не ти е точно това от което имаш нужда. защото просто незнам кое е правилното. затова си взимам багажа и просто ще замина. може по пътя да намеря себе си и това което ми е нужно....

а след това...

решения, не постигам резултат..е толкова объркана не вярвах, че ще мога да съм..но има нещо, което ме крепи (стига само да знаех какво)..
вече албума е тук, снимки, клипове..отвсякъде ме заливат с теб..и аз даже не се противя, а си взимам повече от определената доза

"бавно отместваш поглед и слаби длани
превръщат се в криле

А няма да си спомням, даже и за теб -
ангел от кал размазан в двете ми ръце! "

имах нужда от тази музика, различно..

from a shell

разбрах - не е достатъчно да се харесвам и да се чувствам добре в кожата си, за да съм "щастлива"..за да се усмихвам..има и още неща
песента за тази вечер - идеално се допълва с мен
Everything But The Girl - Temperamental

small

днес времето бързаше прекалено, а аз се движих назад
толкова неадекватност на едно място..да се изплаши човек
но някак успях да се съсредоточа и да объркам още повече нещата ;) , пу ама съм добра в това! писах маили на конвеир, за да не мисля. и като спрях разбрах.
пак в странни я си период - не ми харесва..искам да се радвам, а не да мисля за "всичко и всички"

dusheven komfort

tolkova si ti che daje se plasha ;)
neznam zashto, no iskah nqkude da ima tvoq snimka...(dano nikoi ne te poznae..i men sushto)
prekaleno sum oburkana...

giving

опитвам се...
какво...как...
говоря със себе си само с жестове
е прекалено депресирано (а уж се репресирах..!!! )