out out out

of time

Where's the love song?
To set us free
Too many people down
Everything turning the wrong way around
And I don't know what love will be
But if we start dreaming now
Lord knows we'll never leave the clouds
And you've been so busy lately that you haven't found the time
To open up your mind
And watch the world spinning gently out of time
Feel the sunshine on your face
It's in a computer now
Gone are the future, way out in space
Tell me I'm not dreaming but are we out of time?
(We're) out of time
Out of time
Out of time
Out of time
Out of time

и ми напомня на асето и я обожавам тази песен. и си я представям на живо и не искам и да си помислям какво е... и така on repeat.

the last goodbye

The Kills: The Last Goodbye on Nowness.com.


и са толкова прекрасни, и си я тананикам измежду пина коладата и радлера. искам ги на живо, някъде, някога, някак, ама скоро! ама няма къде, няма как, малко е вероятно...

иначе след три седмици всичко си е там, хората са същите, ментовите дами също се появяват (три скучни жени, които в петък вечер след 22ч започват да поръчват чай мента. а едната винаги, ама винаги пие сок ябълка, разреден с минерална вода. побъркват ме. и всеки път се муся, като се обърна да правя поредния чай мента). мъжът от оркестъра с любимата си група интерпол също се появява. получили сме календар за 2о12 от едни изтрещяни редовни клиенти, които също винаги знам какво пият. календарът е самооо за четирима от нас (ние сме около 6-7), пълен е с голи жени и мъже, безвкусно пуснати сред природата и заснети... засега ми харесва безвремението там, все едно влизаш в стар грамофон и той не спира да се върти, от време на време прескача, но е забавно все още. и искам грамофон, искам и място където да го сложа, после да си събирам плочи и на земята да сядам да си ги слушам цяла вечер с през 15мин или 30мин обръщане.

така, сега суши! go!

today, yesterday, tomorrow

нещо се промени есента и още не мога да разбера какво, кое и как... изведнъж се появиха твърде много нови мили хора и едновременно с това други ужасно близки заминаха или ще заминат.
добре, че музиката ми никъде не може да си тръгне сама и спонтанно, та ме спасява винаги.

мисля, че тази 2о12 година ще е грандиозна и нова по своему. надявам се. това, което ме очаква е:
- много берлин
- берлин + 2 пъти radiohead + мария и сигурно още хора, които ще се появит в последния момент.
- предаване на дипломна работа и игнориране на страха и въпроса: а сега накъде? и какво?...
- бебета, красивииии бебета, нахапани бебета... не на таванчето...
- много желана примавера с всичките сияещи любими хора
....

about today, така нареченият пост преди време вече не важи. добрите приятели не се губят, а се срещат отново например в голямата софия, случайно пред фантастико в младост 4; напиваме се постарому с бира (5 бирииии, човек хаха);

иначе miss marples е новият ми втори дом или поне беше през 2о11, надявам се така да остане и през 2о12, защото там мога да правя каквото си искам, мога да отказвам да направя коктейли на зли хора, мога да си пусна the national цяла вечер, защото така съм решила, мога да гоня хора вечер преди да затворим като пусна ужасно силно NIN, а също и когато е супер лудница да надуем gogol bordello. а ако някой се държи като гъз, може и да не го обслужим. може в най-голямата лудница да изпием по едно шотче йегермайстер или текила, или кой каквото там пие (всички са на узо, ужасно е!) и накрая когато затворим да останем още час, два там и да пием или да си говорим. шефовете ги няма. и ключове имаме всички. разбираме се добре. и винаги когато минеш от там има някой, който стои на бара и може да си поговориш сладко и да убиеш половин, един, два часа или цяла вечер. както един колега много често повтаря: а аз исках да се прибера в 22ч тази вечер! (а то е вече примерно 02ч.) и ми е спокойно, и хубаво сред тях всичките и менюто с 40-50 отлежали уискита. когато съм там забравям, че съм на работа и ми плащат за това.

2o|2