untitled 3

няма такова чакане. все едно е албум от любимата ти група. все едно е роман, от любимия ти автор. все едно е непроявена лента от добър приятел. и знаеш, че всичко има крайна дата. въпросът е, че понякога не знаеш кога.

ей така чакам the girl with the dragon tattoo и melancholia.

untitled 2

подчертано с безцветно от never let me go:

"...they could all carry on without a care."
"...your art would reveal what you were like. What you were like inside."
"...why would anyone doubt you had a soul?"
"shadowy objects in test tubes"

untitled 1

мориси ме разсъни.

днес дочетох разказите на мураками. след като вчера обяснявах, че не са ми толкова интересни, всъщност днес бих казала, че са много хубави. сега искам още. искам closer на partick marber, искам още ishiguro. вчера от скука, щях да си поръчам три книги и сумати дискове, защото е ужасно това с кредитната карта.
но пък днес си запазих билет за севилия. слънце и нов град, нова държава през декември. имам търпение да чакам. научих се да съм противно търпелива... като в разказ на мураками... донякъде.

never let me go

сякаш ме е страх да я свърша... много искам да е с хубав край, да се усмихна и да я затворя. някак не мога да си намеря мястото за края на тази книга, сякаш не искам да я свършвам. имам нуждата да съм сама и така да изгълтам последните 30тина страници. пък после каквото ще да става.

също имам нуждата известно време да не мисля за месеци и дати...

а шареното позеленя и си търси картинка да залепи!

high red

знаех, че ще ми е тъжно, знаех, че ще се разплача след като се разделим и й пожелая лек път,

но не бях подготвена за ревове от следобяд с мислите: ама верно ифф утре ще замине, няма повече ифф в мисс марпълс и койоте, няма повече минаване през койоте да кажем здравей и да ни отвърне със широка усмивка... плюс текила голд или цветни шотчета, няма повече учене в биб, няма повече "оф, днес си ужасна просто", няма повече разговори сутрин с кафето, няма повече ходене ей така до триер норд или където и да било, защото е наблизо и сме с колелата, и нищо не може да ни спре, няма вече уиииииии уииииииии по улиците посред нощ, няма мрънкане поради поредния проблем, няма вървене посред нощ до портата из невероятно красив тъкмо побял триер, защото автобусите са закъсали...

това е човек, който ти познава погледите, движенията, израженията, знае, че като кажеш вибратор имаш предвид динамото на херкулес или че след чушка идва чушкопек. че fuck forever e fuck forever, че се реве на hurt, че се танцува на muse, че о!шипка, нуфри & насо русков са култ, че естествен роман и други истории са класика, а малката тъпа гина пълен гении, че лентата трябва да е чернобяла, а червеното винено. че алкохолът през който сме минали е от мартини със спрайт, през бира, bacardi razz със спрайт (или razz mohito), водка с портокалов сок, текила голд, йегърмайстер, жанева, !хавана ром с кола, абсолют круша отново със спрайт

това е човек, който последните някъде 6 години е плътно до теб, е почти винаги в триер когато ти се връщаш или заминаваш. интересно е, че рядко сме се разминавали... това е човек, на когото можеш да кажеш, когато отново са го подстригали ужасно и не чува като му казваш, че тези фризьори не могат да я направят тази прическа, защото са некадърни.

и да, ясно е, това никога няма да се промени, защото и двете знаем, че и след 5 години да се видим, пак ще е същото, знам го, вярвам го, така ще е. още повече ми е ясно, че не е кой знае какво, някакви 2000км, една година. имам достатъчно примери, за да вярвам, че ще е така. просто онова по-горе ще е на друго ниво, може би по-хубаво, надявам се. но няма да е същото.

но пък нали всеки край има начало, та сега се усмихвам през сълзи и ще видя севилия през зимата с хубаво лятно слънце!