for my little !lion man

вече два пъти я чувам на този паник клуб и по безумнен начин я намерих. понеже естествено на сутринта не помнех нищо от текста (освен my dear, ама то никак не помогне) и т.н.
и така вече втори ден, малко е боцкащо, с леко мокри очи, танцуващо отвътре, познат стар трепет и подяволите така не затихващ като пред вечна буря, която никога не встъпва.

и това е от онова тъжното.

.: I won't fuck us over :.
и пак.
и пак.
и пак.


това разменяне на песни никъде го няма, с никого го няма по този начин и толкова леко.
и край, че стана егати сантименталното тука, пфуз! направо ще се задуша.

изведнъж

се оказа, че съм толкова малка.
докато си мислех, че има само един, двама в miss marples на около 30 години, то се оказа че повечето са поне на 30.
даже правя комплименти без да искам и казвам на свен, че е на 24 въпреки тази брада. направо съм шокирана, когато той поласкан ми казва "благодаря ти, ирина, но аз съм на 30". някак не го вярвам, трябва ми хартия и да сверя цифрите. след това си мисля как така изведнъж прескочих границата на 25те и вече всичко отива на и след 35!
и е пързалка, опасна, тънка, леко разтопена, но топло-студена. такава, където леко потъваш и не усещаш какво е под краката ти в следващата стъпка и дали няма да потънеш съвсем.
и така, след поредния panic club с panic in the wg (според ифф) трябва да се избира между trier süd или trier ost. макс ще загуби след месец 2 големи уискита, защото се обзалага за невъзможни неща. след достатъчно köstrizer питам dj, дали няма да пусне yeah yeah yeahs и без да искам поръчах следващата песен, после sean изведнъж подскачайки идва до мен и ми пее на ухо началото на moving to new york. та много танци, много трева, даже ужасяващо много! и на прибиране започва да просветлява, казах му той да води, защото знае пътят към вкъщи.
и сега съм отново, много, много малка. което може и да не е толкова хубаво, но нали казахме, че сега няма да мислим.