ной.баутен

загледах се в клипове на нойбаутен, които не съм гледала или съм забравила.
естествено не помня как ги открих, кой ми ги даде и т.н.
и така днес си мислех, колко съм небрежна към спомените си.
никакви дати и години няма, всичко е на едно.

и сега стана тъмно и не ми се става да си включа единствената лампа, та така на тъмно ще си гледам още малко страшни клипчета на айнщюрценде нойбаутен!

неделя

my black/white May, a set by Black Snowdrop on Flickr.

в чернобяло слънце...
и се чувствам като в бургас. херкулес е прекрасен. и така кръстосваме града с ифф без разписания, бързане, гонене на автобуси. и тук продължава да е нетипично топло и лятно времето.

а когато се зададе буря, с удоволствие я гледам от вътрешната страна на прозореца, седнала на диванчето. и си мисля, есента с кого ли ще споделям бурите и слънцето...

и така

Miss Marple's, a set by Black Snowdrop on Flickr.

с голямо шарено чернобяло сърце!
ха!

heart is a beating drum

когато е тихо, значи е щастливо или просто спокойно.

такива вечери като снощи ще ми липсват след есента.
спонтанно да си спонтанен.
в мис марпълс ще ги няма също толкова хора тогава. хубаво е, че това го мисля на сутринта с рошава коса, следобедна, още по нощничка с първо кафе от седмица насам. защото казаха да пазя нослето.
и въобще в никаква връзка с всичко по-нагоре.
вчера звъни телефонът (и това предвидих) докато карам херкулес с пола по паветата.
та просто незабравим момент: когато успявам да видя кой звъни, да вдигна все така караща по паветата, да обясня къде съм и колко е нелепо и сладко. после влизам при ифф и й казвам как няма да повярва кой ми се е обадил и сега има три опита да отгатне. изрежда някакви имена… помогнах само с "добре, заради кого винаги бих била толкова нахилена?!" *нахилвам се*. и така след това познава от първия опит.

няма по-хубаво от любим човек да ти се обади изненадващо в забавен момент, който искаш да запечаташ и споделиш. и обясняваш с дългите изречения, където само нареждаш думи с много определения и се смееш по телефона.

отново разхвърляна в мисли...

никога, ама никога вече

и сега никога наистина значи никога!

отметка - първи взет изпит. който беше много страшен и 4 часов, и върху материал в продължение на година и половина.

не вярвах, но то пък като цяло явно е било достатъчно. много се надявах да не би за малко да не успея да го взема. тогава, тогава щях да се изям от яд.

но сега всичко е факт. и трябваше да го отбележа.

за пръв път петък в библиотеката и се смея с глас, когато видях резултата.
тази вечер ще е може би просто hurricane drunk!

let's go!