f.cking true

знак да започна приспивна песен...

red wine

от италия.
което стоя зад пердето на шкафчето може би половин година. не помня откъде даже го купих, още по-малко пък по какъв повод. рядко ми се случва да се сетя да си отворя бутилка wino и да изпия една чаша, което мисля че да променя. а може би и след 2 месеца да го споделям със съквартирантите ми. нали покрай мис марпълс прибирането късно вечер е проблем, та реших да разгледам какво се предлага. и след два опита да се пречупя и да не критикурам много, много обявите за стая в жилище с още 3 или 5 човек се обадих днес на една такава. понякога имам усещане за някакви неща, вече съм споменавала май. та с тази обява за стая беше същото, след като я прочетох и ми се стори толкова хубаво да живея в таванска стая над покривите на триер. подобно хубаво усещане имах и за мис марпълс и работата там върви добре. гълтам малко големи облаци дим, ама пък какво толкова поне е приятно и весело докато съм там.
та в неделя ще ходя да го видя това 170кв. м. жилище в центъра. малко се изложих по телефона, като споменах че завършвам вече. ама замазах положението след като допълних, че мисля да си търся работа тук и да не сменям града (което е пълнаааа глупост...). но да. глупавото на цялата работа е, че отиваш да гледаш жилището и те избират все едно ще им спиш в леглото и ще трябва да те хранят с лъжица. но какво пък, може и жилището да е ужасно. mal sehen!
о, а пък имаше толкова безумни обяви от рода на търсим си нов съквартирант, ама той трябва да се кефи да готви с нас, да излиза с нас, да няма нищо против да се събираме в кухнята!!! д*ба, на тва му се вика приятел бе, как след 15минутна среща ще знаеш ти дали ще се разбираш с тези хора и дали ще си паснете... пфуз!

ам, cheers!

2о1о, до.виждане

и-с-и-х-и-я

______


______

miss marples

...така се казва заведението с отлежали уискита, пиано, дървени столчета, редовни клиенти, на които сметките им се пишат по име, музиката се определя от айпода ти, леко китарна, моля. и се пуши. след това съм като ходеща цигара. колегите са мили и весели. и всички ми се чудят защо нямам нищо против да работя там след като съм непушач. ми ей така, нямам. на малко места имаш толкова свобода, колкото там.
сега може и да взема да прочета някоя новела на мис кристи. само не знам как ще ми понесе кримито.
една точка от неписания план за тази година изпълнена.

иначе кьолн беше напрегнат, свит, студен, без музика, но пък с много сладко и една вечер въртене на дивана, друга вечер спокоен и дълбок 10часов сън. май не ми харесва много този град. за пръв път стоях на спирка по тъмно в германия и ме беше страх, че няма да успея да стигна до точка Б. много неприятно чувство на безсилие и параноя. добре, че успявам да се успокоя и да изключвам тревожните мисли за момент. всъщност най-хубавото е, че всичко мина добре. нищо трагично.