носталгия

липсва ми, Ина Григорова, мнооого!

разпиляно се скривам...

илюстрация: Yuta Onoda


For a Minor Reflection от подарения диск преди час. *Дискът е от онези красивите на Verbatim, имитиращи плоча, такъв леко грапав. Залипсваха ми компилациите, които си пращахме едно време по пощата. Още си ги пазя даже! Имаше и един сайт mixtape май се казваше, където можеше да нареждаш свои песни и да ги шерваш... Даже и в интернет могат да липсват неща вече. Всъщност сайтът още го има, ха: mixtape.me 
Взех си от Дес South of the Border, West of the Sun и пак потънах. Искам да я чета бавно и да й се насладя, но да я свърша бързо... Някак невъзможно. След приключението в неделя, сега сякаш се радвам, че се случи и успях да отскоча до Дармщадт, да пием кафе с Дес и да си поговорим, да събудим съквартирантката й даже и после да направим слънчева разходка. Имах нужда от това.

*пробвам главните букви... май все така не се харесваме с тях.

untitled 3

няма такова чакане. все едно е албум от любимата ти група. все едно е роман, от любимия ти автор. все едно е непроявена лента от добър приятел. и знаеш, че всичко има крайна дата. въпросът е, че понякога не знаеш кога.

ей така чакам the girl with the dragon tattoo и melancholia.

untitled 2

подчертано с безцветно от never let me go:

"...they could all carry on without a care."
"...your art would reveal what you were like. What you were like inside."
"...why would anyone doubt you had a soul?"
"shadowy objects in test tubes"

untitled 1

мориси ме разсъни.

днес дочетох разказите на мураками. след като вчера обяснявах, че не са ми толкова интересни, всъщност днес бих казала, че са много хубави. сега искам още. искам closer на partick marber, искам още ishiguro. вчера от скука, щях да си поръчам три книги и сумати дискове, защото е ужасно това с кредитната карта.
но пък днес си запазих билет за севилия. слънце и нов град, нова държава през декември. имам търпение да чакам. научих се да съм противно търпелива... като в разказ на мураками... донякъде.

never let me go

сякаш ме е страх да я свърша... много искам да е с хубав край, да се усмихна и да я затворя. някак не мога да си намеря мястото за края на тази книга, сякаш не искам да я свършвам. имам нуждата да съм сама и така да изгълтам последните 30тина страници. пък после каквото ще да става.

също имам нуждата известно време да не мисля за месеци и дати...

а шареното позеленя и си търси картинка да залепи!

high red

знаех, че ще ми е тъжно, знаех, че ще се разплача след като се разделим и й пожелая лек път,

но не бях подготвена за ревове от следобяд с мислите: ама верно ифф утре ще замине, няма повече ифф в мисс марпълс и койоте, няма повече минаване през койоте да кажем здравей и да ни отвърне със широка усмивка... плюс текила голд или цветни шотчета, няма повече учене в биб, няма повече "оф, днес си ужасна просто", няма повече разговори сутрин с кафето, няма повече ходене ей така до триер норд или където и да било, защото е наблизо и сме с колелата, и нищо не може да ни спре, няма вече уиииииии уииииииии по улиците посред нощ, няма мрънкане поради поредния проблем, няма вървене посред нощ до портата из невероятно красив тъкмо побял триер, защото автобусите са закъсали...

това е човек, който ти познава погледите, движенията, израженията, знае, че като кажеш вибратор имаш предвид динамото на херкулес или че след чушка идва чушкопек. че fuck forever e fuck forever, че се реве на hurt, че се танцува на muse, че о!шипка, нуфри & насо русков са култ, че естествен роман и други истории са класика, а малката тъпа гина пълен гении, че лентата трябва да е чернобяла, а червеното винено. че алкохолът през който сме минали е от мартини със спрайт, през бира, bacardi razz със спрайт (или razz mohito), водка с портокалов сок, текила голд, йегърмайстер, жанева, !хавана ром с кола, абсолют круша отново със спрайт

това е човек, който последните някъде 6 години е плътно до теб, е почти винаги в триер когато ти се връщаш или заминаваш. интересно е, че рядко сме се разминавали... това е човек, на когото можеш да кажеш, когато отново са го подстригали ужасно и не чува като му казваш, че тези фризьори не могат да я направят тази прическа, защото са некадърни.

и да, ясно е, това никога няма да се промени, защото и двете знаем, че и след 5 години да се видим, пак ще е същото, знам го, вярвам го, така ще е. още повече ми е ясно, че не е кой знае какво, някакви 2000км, една година. имам достатъчно примери, за да вярвам, че ще е така. просто онова по-горе ще е на друго ниво, може би по-хубаво, надявам се. но няма да е същото.

но пък нали всеки край има начало, та сега се усмихвам през сълзи и ще видя севилия през зимата с хубаво лятно слънце!

home

имам вече пясък в чантата, в джобовете на панталоните, по айпода и камерата.
и да, бургас е много красив, малко облачен, утре дъждовен, после сигурно топъл, тази непостоянност ми харесва ужасно много.
гарата си е все същата, някак студена, само не знам защо... поне посрещам любими хора и нищо няма значение!

краят на началото...

твърде много време или твърде дълго чаках да дойде този момент. с някакво облекчение се събуждам всяка сутрин от първи август, сякаш наистина всичко е вече отминало. сега мога цял август да се разливам във времето и да си правя всичко, което преди не съм успявала, защото ми е било съвестно, свито, не до това... винаги съм вярвала, че всичко някога ще свърши, просто трябва да продължаваш напред, без драма, без паника. и да вярваш. ей така, безнадеждно, дори да изглежда ужасно страшно, невъзможно.
в главата ми са много думи и се повтарят по няколко пъти - всичко, винаги, никога, трябва!
казах, че искам този август да е двоен, сега искам да е цяла година, да мога да съм на две места едновременно, да говоря по-бързо, за да не забравя всичко, което искам да кажа, да помня всичко, което ми казват и да се връщам към темата с въпрос...

обичам мъже, които могат да се оправят сами. много рядко срещано явление са станали. без да има значение, че е под границата...

и така връщам се към never let me go, защото е прекрасна и е жалко, че не мога да я пипна, толкова искам да я намачкам от разлистване и да я прегъна на различни части, да си я нося в мен и да проверявам, дали е в чантата ми сред супер важните неща, без които не мога...

и така summertime с много хубавия king of the beach. искам утре да имам сили и да отида през нощта до морето, да си потопя крачетата, да ме вее морския бриз и боса да се върна към вкъщи...

Утре: морето - бургас!!!


this isn't happiness™ (Foam core)

(ако това звучи объркано, то повярвай ми в главата ми не е никакъв хаус, нииикакъв!)

a perfect day elise

ей така нямах време да мисля за този концерт, да го чакам, да броя дните, часовете и да съм нетърпелива до лудост през 30те минути преди да започне. даже май беше час. нямаше подгряваща група, което май беше перфектно! всичко преди пи джей би било само досадно и нищо повече.
беше ми смешно когато влязох, подминавайки опашка от около 100-150 човека. и наистина си казах името и хоп бях вече вътре и то още едно празно такова, оградата ти се усмихва, бирата те поздравява.
стоях ей така и се чудех за кое по-напред да мисля, да си пожелавам ли песни, да си представям ли как ще излезе и къде ще стои. макар че се усетих как съм застанала от грешната страна, понеже имаше една бяла кърпичка на единия микрофон, нейния. но реших, че не искам да съм толкова близо.
в един момент излезе. посредата на концерта се усетих, че нищо не каза на публиката, но всъщност това ми беше толкова все едно. на c'mon billy ми стана еднo ужасно тъжно за момент, но после бързо премина на другата крайност. тази песен съм чувала да я пее катето толкова прекрасно, че си помислих, сега, сега трябва да й се обадя. интересното беше колко много си проличаha различните фази на пи джей, някои от новите песни песни бяха много хубави на живо, други пък не. то и без това последните два албума са доста, доста различни. няма как да не се усеща. но да, час и 20 минути туптящо щастие, ей така си трептиш на място... и навръщане видях светулка! ах, някак ми писна да повтарям прекрасно, прекрасно, еми прекрасно пък.
и сега един емоционален спирит и после хайде вече да има някакъв рх, че ми се пътува. ходи ми се в прага много! много!

pj

снощи peter ме пита дали имам билет за pj, обясних му за втори път, че чакам да ми мине изпита след 5 дни и тогава ще си купя, но едно 99% е сигурно, че аз ще опитам да отида на този концерт! и той ми се усмихва, ами не си купувай, вече имаш. ще си кажеш само името на входа и rtl radio trier. и ужасно много се радвам, и само си повтарям, ще ходя на pj, ще ходя на pj!!! и пак, и пак, и пааак!

после си мисля, как може човек, от когото най-малко очакваш, да те направи изведнъж просто ей така толкова щастлив, тоооолкова щастлив!

for my little !lion man

вече два пъти я чувам на този паник клуб и по безумнен начин я намерих. понеже естествено на сутринта не помнех нищо от текста (освен my dear, ама то никак не помогне) и т.н.
и така вече втори ден, малко е боцкащо, с леко мокри очи, танцуващо отвътре, познат стар трепет и подяволите така не затихващ като пред вечна буря, която никога не встъпва.

и това е от онова тъжното.

.: I won't fuck us over :.
и пак.
и пак.
и пак.


това разменяне на песни никъде го няма, с никого го няма по този начин и толкова леко.
и край, че стана егати сантименталното тука, пфуз! направо ще се задуша.

изведнъж

се оказа, че съм толкова малка.
докато си мислех, че има само един, двама в miss marples на около 30 години, то се оказа че повечето са поне на 30.
даже правя комплименти без да искам и казвам на свен, че е на 24 въпреки тази брада. направо съм шокирана, когато той поласкан ми казва "благодаря ти, ирина, но аз съм на 30". някак не го вярвам, трябва ми хартия и да сверя цифрите. след това си мисля как така изведнъж прескочих границата на 25те и вече всичко отива на и след 35!
и е пързалка, опасна, тънка, леко разтопена, но топло-студена. такава, където леко потъваш и не усещаш какво е под краката ти в следващата стъпка и дали няма да потънеш съвсем.
и така, след поредния panic club с panic in the wg (според ифф) трябва да се избира между trier süd или trier ost. макс ще загуби след месец 2 големи уискита, защото се обзалага за невъзможни неща. след достатъчно köstrizer питам dj, дали няма да пусне yeah yeah yeahs и без да искам поръчах следващата песен, после sean изведнъж подскачайки идва до мен и ми пее на ухо началото на moving to new york. та много танци, много трева, даже ужасяващо много! и на прибиране започва да просветлява, казах му той да води, защото знае пътят към вкъщи.
и сега съм отново, много, много малка. което може и да не е толкова хубаво, но нали казахме, че сега няма да мислим.

ной.баутен

загледах се в клипове на нойбаутен, които не съм гледала или съм забравила.
естествено не помня как ги открих, кой ми ги даде и т.н.
и така днес си мислех, колко съм небрежна към спомените си.
никакви дати и години няма, всичко е на едно.

и сега стана тъмно и не ми се става да си включа единствената лампа, та така на тъмно ще си гледам още малко страшни клипчета на айнщюрценде нойбаутен!

неделя

my black/white May, a set by Black Snowdrop on Flickr.

в чернобяло слънце...
и се чувствам като в бургас. херкулес е прекрасен. и така кръстосваме града с ифф без разписания, бързане, гонене на автобуси. и тук продължава да е нетипично топло и лятно времето.

а когато се зададе буря, с удоволствие я гледам от вътрешната страна на прозореца, седнала на диванчето. и си мисля, есента с кого ли ще споделям бурите и слънцето...

и така

Miss Marple's, a set by Black Snowdrop on Flickr.

с голямо шарено чернобяло сърце!
ха!

heart is a beating drum

когато е тихо, значи е щастливо или просто спокойно.

такива вечери като снощи ще ми липсват след есента.
спонтанно да си спонтанен.
в мис марпълс ще ги няма също толкова хора тогава. хубаво е, че това го мисля на сутринта с рошава коса, следобедна, още по нощничка с първо кафе от седмица насам. защото казаха да пазя нослето.
и въобще в никаква връзка с всичко по-нагоре.
вчера звъни телефонът (и това предвидих) докато карам херкулес с пола по паветата.
та просто незабравим момент: когато успявам да видя кой звъни, да вдигна все така караща по паветата, да обясня къде съм и колко е нелепо и сладко. после влизам при ифф и й казвам как няма да повярва кой ми се е обадил и сега има три опита да отгатне. изрежда някакви имена… помогнах само с "добре, заради кого винаги бих била толкова нахилена?!" *нахилвам се*. и така след това познава от първия опит.

няма по-хубаво от любим човек да ти се обади изненадващо в забавен момент, който искаш да запечаташ и споделиш. и обясняваш с дългите изречения, където само нареждаш думи с много определения и се смееш по телефона.

отново разхвърляна в мисли...

никога, ама никога вече

и сега никога наистина значи никога!

отметка - първи взет изпит. който беше много страшен и 4 часов, и върху материал в продължение на година и половина.

не вярвах, но то пък като цяло явно е било достатъчно. много се надявах да не би за малко да не успея да го взема. тогава, тогава щях да се изям от яд.

но сега всичко е факт. и трябваше да го отбележа.

за пръв път петък в библиотеката и се смея с глас, когато видях резултата.
тази вечер ще е може би просто hurricane drunk!

let's go!

blue skies

noah and the whale, luxor, köln, 17.o4.2o11

първи концерт за тази година. исках да е с нови хора, да е много лесно и вечерта да се прибера вкъщи много късно, но щастлива. накрая всичко се случи, само дето не се прибрах вкъщи.
в бон прекрасно слънце край рейн. и на терасата на тони също слънце. май всичко ще се върти през 2о11 около това слънце в следобедните часове.
natw бяха много сладки и се смееха толкова хубаво. jack hamson, който беше на барабаните, постоянно се смееше и беше супппер чаровен. започнаха с blue skies, а това е песента, която при първо слушане на the first days of spring ми остана в главата дни наред. tom hobden също много се усмихваше на публиката и с тази цигулка, ах! много беше смешно на цялата the line всичките възможни светлини светеха, и понеже luxor е малък малко се загуби ефектът кой е на сцена и кой в публиката. ама само малко. а преди the line, т.е. на just me before we met в един момент нямаше никакви светлини. пълен мрак. и чарли накрая помоли за малко светлина, защото започвали романтичните неща. те верно се изпържиха милите. после следваше I have nothing и просто нямаше начин да блестят като диаманти и трябваше да се направи нещо. сложиха една от лампите пред него с червена светлина и загасиха всички останали. и така до края.
помня как асето като ги гледа миналата година през март в лондон и каза, че са били много красиви. еми да, това е кьолн и не е лондон и не мога да кажа, че бяха красиви, но определено бяха ужасно зареждащи и да искаш да ги прегърнеш такова.

и.фф.спания with love

официално ифф заминава за испания от октомври. триер вече няма да е същият. зимата ще е още по-студена без нея. койоте ще пустее.
с кого ще ходя да снимам сега.
с кого ще хапвам салатки.
с кого ще лежим по полянките.
с кого ще си говоря за всичко възможно.
с кого ще пия червено вино.
кой ще ме посещава в мисс марпълс и ще играем табла.
кой ще държи сега втория ключ от стаята ми.
кой ще ми готви сега свински миризливи дробчета.
кой ще прави глупости и ще ги обсъжда до полуда с мен.
кой кой кой

определено ще имам нужда от време докато свикна. но някак никога и за миг не се усъмних, че този нейн така желан еразмус ще се осъществи. сега когато е факт ми е мъничко тъжно, но достатъчно пък много се радвам, за да не отдавам значение на това сега. та така! видиш ли тази година може да се спретне един слънчев зимен трип до севилия. ах! прекрасни новини!

f.cking true

знак да започна приспивна песен...

red wine

от италия.
което стоя зад пердето на шкафчето може би половин година. не помня откъде даже го купих, още по-малко пък по какъв повод. рядко ми се случва да се сетя да си отворя бутилка wino и да изпия една чаша, което мисля че да променя. а може би и след 2 месеца да го споделям със съквартирантите ми. нали покрай мис марпълс прибирането късно вечер е проблем, та реших да разгледам какво се предлага. и след два опита да се пречупя и да не критикурам много, много обявите за стая в жилище с още 3 или 5 човек се обадих днес на една такава. понякога имам усещане за някакви неща, вече съм споменавала май. та с тази обява за стая беше същото, след като я прочетох и ми се стори толкова хубаво да живея в таванска стая над покривите на триер. подобно хубаво усещане имах и за мис марпълс и работата там върви добре. гълтам малко големи облаци дим, ама пък какво толкова поне е приятно и весело докато съм там.
та в неделя ще ходя да го видя това 170кв. м. жилище в центъра. малко се изложих по телефона, като споменах че завършвам вече. ама замазах положението след като допълних, че мисля да си търся работа тук и да не сменям града (което е пълнаааа глупост...). но да. глупавото на цялата работа е, че отиваш да гледаш жилището и те избират все едно ще им спиш в леглото и ще трябва да те хранят с лъжица. но какво пък, може и жилището да е ужасно. mal sehen!
о, а пък имаше толкова безумни обяви от рода на търсим си нов съквартирант, ама той трябва да се кефи да готви с нас, да излиза с нас, да няма нищо против да се събираме в кухнята!!! д*ба, на тва му се вика приятел бе, как след 15минутна среща ще знаеш ти дали ще се разбираш с тези хора и дали ще си паснете... пфуз!

ам, cheers!

2о1о, до.виждане

и-с-и-х-и-я

______


______

miss marples

...така се казва заведението с отлежали уискита, пиано, дървени столчета, редовни клиенти, на които сметките им се пишат по име, музиката се определя от айпода ти, леко китарна, моля. и се пуши. след това съм като ходеща цигара. колегите са мили и весели. и всички ми се чудят защо нямам нищо против да работя там след като съм непушач. ми ей така, нямам. на малко места имаш толкова свобода, колкото там.
сега може и да взема да прочета някоя новела на мис кристи. само не знам как ще ми понесе кримито.
една точка от неписания план за тази година изпълнена.

иначе кьолн беше напрегнат, свит, студен, без музика, но пък с много сладко и една вечер въртене на дивана, друга вечер спокоен и дълбок 10часов сън. май не ми харесва много този град. за пръв път стоях на спирка по тъмно в германия и ме беше страх, че няма да успея да стигна до точка Б. много неприятно чувство на безсилие и параноя. добре, че успявам да се успокоя и да изключвам тревожните мисли за момент. всъщност най-хубавото е, че всичко мина добре. нищо трагично.

ГГ

ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им каза
като динозаврите

Tu

след 10 години.
забравих, че днес е концертът. когато видях плаката си помислих: и двете ще бъдат там. не ги попитах дори. забравих като цяло, че е тази вечер.
чувствам се все едно сме завършили едно наше си училище. ревали сме си по рамената. напивали сме се. някой са се правили на лели на други. играли сме си със свещите в о!шипка. били сме много щастливи заедно. и някак като всяко минало не искаш да го повтаряш, не искаш да се връщаш там. но то е едно топло и усмихнато място, където винаги би се връщал ей така за момент, за да потанцуваш, за да си спомниш, защото е било много, много хубаво. и там можем да се лигавим като 14, 18, 19 годишни...
сорри, но мога веднъж в годината да съм сантиментално глупава, айде сега... наздраве!

и така, ако не беше този албум може би нямаше да ги познавам.
нямаше да има без любов (за мен и ири)
нямаше да има сладоледена изненада и среща на тИлИфоните
нямаше да има 10 години след това, толкова по-хубави концерти...
може би.

и да, трябваше да съм там и да припявам тази вечер. но по-важното сега е, че когато забравиш има кой да ти напомни да не забравяш.

and she won...

love

вим има нов филм. мисля, че съм чела затова преди време. за темата на филма. вълнувам се. и не искам да мисля за никакви съдби и знаци. никакви. само туптене. туп-туп.



ето немският трейлър:



тук англ.

you jump, I jump, jack

и така посрещнах утрото. сега слънцето леко осветява с онези топли тонове, които запечатваме в късния следобед и ранното утро. и носът ми тече на фази. стоя завита на стола и чакам да стане светло, вперила поглед в прозореца ми. чаят от джинджинфил е вече студен. и е някакъв ад. от онзи ад, който е като рай, сякаш всичко се е наредило, сякаш имам план. но нищо не е такова.
софия беше много хлъзгава. постоянно бях забила поглед в краката си, да не се пребия. представях си как падам и си чупя нещо. но не успях. все имаше там някой, за когото да се хвана. имаше и някой, когото да прегърна. от онези прегръдки на 2оо8 дори. и това не знаех, че го мога. че мога да се пречупя, да си затворя очите и да се направя, че все едно тези 2 години никога не са се случвали. не беше същото, което може би го прави още по-хубаво. беше такова, каквото исках да е без да си го представям.

последният късмет от нашата баница:
любов колкото цялото южно черноморие + изоставените строежи

и така 2о11, искам да си нежна и приключваща. искам да слагам краища и точки вече.

.

у петя

масата е готова и ни чака. пантофки има за всички.
конякът е плиска, чаят ягодов, а ракията студена.
вадят се салати и се режат луканки.
и изведнъж >> абе, пичовееее!
гори салфетката на фъстъците и изглежда много страшно. но се загася бързо и без паника, ха!

после се изпускам много лошо за една лавина и ми се реве.
минавам на вино, което е прекраааасно (Mezzek Cabernet Sauvignon & Mavrud) и петя гали пианото в розовата стая и не мога да спра да я гледам. петко го гонят, напъхва се под леглото, където никой не може да го докопа и ме е страх да не ми се качи на главата със впити нокти.
и накрая "меко казано" от грамофона за приспиване. и е толкова хубаво, че не ни се тръгва.

малко болни днес цял ден на топло, ще взема да измъча мария още веднъж с този черен лебед, който се опитвам от сутринта да гледам...

ад като рай или 2о11, хеллоу!

и не знам защо толкова много исках да мине тази година, ей така бързо и претупано да я изпратим. въобще не исках снощи с нищо да се занимавам. исках да отида някъде, всичко да е готово и който иска да идва.
така и стана. даже още по-хубаво, защото момичето с водното конче в косите, Рони, храна микрофона, после акордеона и аз просто се разревах от радост на Ад! толкова хубаво беше, че изгубих всички, които бяха там.
после я прегърнах, казах й, че е прекрасна и цялата треперех от емоция, защото беше толкова сияеща и щастлива!
и ако 2о11 смята да ме изненадва по този вълнуващ начин, то нямам търпение какво ще следва тези дни, седмици, месеци.

но късметите, които ми теглят нещо ме плашат (от дете: "нещо малко и сладко" (бу? :), мария: еми бебе)), та дано утре или днес, да ми се падне нещо нормално, моля!

а тук пуснаха blind на hercules and love affair, взех очилата на м. и таааанциии... ах!