добре отново не помня, кога запоследно бях в софия за повече от 24 часа и с някаква разумна цел.
определено май е било преди 3 години, когато главата ми на раменете липсваше.
сега е малко подобно, но доста по-приземено.
та от 30ти до 06.01.2011 ще съм на гости. засега има следния план, търпящ промени всеки 4 часа може би:
30ти акустична остава с любимите по рокли/полички и много смях.
на 31ви поезия с мария на сцената, хохохо и бутилка ром.
частно грамофонно диско парти със спешъл покани от организаторката. ако няма да танцувате след второто питие, не идвайте!
а през другите дни очаквам вашите покани.
о, да, ще правя и баница с късмети, че тоя годеж, който ми се падна онзи ден нещо ми е много съмнителен и леко ме плаши :).
весела коледа, ха!
12.27.2010
12.16.2010
slide away
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
take me there
take me there
take me there
take me there
take me there
...
и снежинките стават на капки, капките стават на сълзи, сълзите засъхват по лицето и изчезват. после лицето е опънато и ще се напука на студа. и накрая като на кукла ще се разпадне на парченца, малки и невзрачни.
много рухващо накрая на песента, многооо мамка му!
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
I don't know, I don't care, all I know is you can take me there
take me there
take me there
take me there
take me there
take me there
...
и снежинките стават на капки, капките стават на сълзи, сълзите засъхват по лицето и изчезват. после лицето е опънато и ще се напука на студа. и накрая като на кукла ще се разпадне на парченца, малки и невзрачни.
много рухващо накрая на песента, многооо мамка му!
12.11.2010
12.09.2010
5:04АМ the morning call
събудих се от усещането как ме целува по устните.
сетих се, че снощи валя 3часа сняг и всичко отново побеля и станаха очакваните задръствания. отидох до прозореца да видя, дали е все още хубаво натрупало. да. бялото е още там.
пъхам се пак на топло в леглото със *стъкленият похлупак*.
днес ще си купя батерии за минолтата и ще снимам снежинки. това е.
и зимата е прекрасна, наистина, много прекрасна...
сетих се, че снощи валя 3часа сняг и всичко отново побеля и станаха очакваните задръствания. отидох до прозореца да видя, дали е все още хубаво натрупало. да. бялото е още там.
пъхам се пак на топло в леглото със *стъкленият похлупак*.
днес ще си купя батерии за минолтата и ще снимам снежинки. това е.
и зимата е прекрасна, наистина, много прекрасна...
11.27.2010
11.24.2010
един дълъг уикенд
уикендът отмина и всички отлетяха така бързо както и пристигнаха.
обожавам моментите, когато бързаме да си сложим слушалките и на никоя не й пречи това отцепване за момент. и дес е невероятна и прави заплануваната тиквена супа с току що изпечени малки, любими хлебчета. и тези дни само ядем и готвим. не знам, дали ако някога наистина се случи да живеем заедно за повече от 3 дни би се получавало толкова добре, но така за малко е толкова, толкова хубаво. всеки сам си усеща задачата с миенето на чиниите, разчистването на масата като момче (а.), сгъването на дрехите, които принципно никога няма да бъдат сгъвани.
някак е много мило, когато м. пристига и казва, че се радва ужасно много, че е вече тук, защото знае, че аз и а. ще се погрижим сега за всичко като билети, транспорт и т.н. и тя няма да има нужда да мисли за нищо...
сутринта когато тръгвам да посрещам а. от спирката, въпреки че е толкова ужасно рано се радвам, че ще отида намайнатаси и в автобусите ще е празно и тихо. по това време дори грозните и противни хора от тази част на града спят (сорри ифф, вие там сте само за малко :)). и така както съм си пуснала Abel и си мисля, за концерта от предната вечер, пиша съобщение за случилото се и се разплаквам, ама някакво такова тъжно-радостно супер изненадващо и неясно защо и какво толкова пък, като той леко се е просълзил на тази песен... и така леко рухваща грабвам а. и ще правим палачинки сега и всичко ще е шоколадово доволно.
след това във франкфурт вали и се скриваме в... познайте къде, да, знам, писна ви на всички... starbucks. кафе и wifi, какво му трябва още на човек. а да и едно момче се крие много смешно зад mac-а си и се обръщаме да го видим всички. не, той въобще не се усеща, хах! и а. е вече ужасно нетърпелива: 'ама тази зала как ще отваря чак 20ч.', 'ама какво ще правим толкова време!' то пък времето да беше само до 20ч. толкова, а и след това ни очакваха още няколко часа студ и топлене на кълки :).
brmc бяха... бе нямам думи за този концерт. въпреки, че много исках да чуя promise, we're all in love и love burns, накрая пак бях повече от доволна, защото има нещо много специално в тези момчета и момиче, странните им коси и черните дрехи, светлините никакви ги нямаше и направих 100 снимки, от които сигурно 7 стават за нещо. но така обичам да опитвам да се боря с черни силуени и светлина зад тях, толкова, толкова е мрачно хубаво. о! и червената светлина им отиваше най-много. и беше много хубаво, когато започваха на тъмно някои от песните.
така чаканият уикенд отмина толкова бързо, колкото и очаквах... с него си отмина и месец ноември.
а пък като бонус се возих за пръв път във vw бусче и ни спря полиция, и дълго се търсеха документите, и никой не разбра, че шофьорът и аз нямахме колани. да, явно можем от време на време да сме безотговорни.
да видим, дали няма да го повторим това отново скоро...
обожавам моментите, когато бързаме да си сложим слушалките и на никоя не й пречи това отцепване за момент. и дес е невероятна и прави заплануваната тиквена супа с току що изпечени малки, любими хлебчета. и тези дни само ядем и готвим. не знам, дали ако някога наистина се случи да живеем заедно за повече от 3 дни би се получавало толкова добре, но така за малко е толкова, толкова хубаво. всеки сам си усеща задачата с миенето на чиниите, разчистването на масата като момче (а.), сгъването на дрехите, които принципно никога няма да бъдат сгъвани.
някак е много мило, когато м. пристига и казва, че се радва ужасно много, че е вече тук, защото знае, че аз и а. ще се погрижим сега за всичко като билети, транспорт и т.н. и тя няма да има нужда да мисли за нищо...
сутринта когато тръгвам да посрещам а. от спирката, въпреки че е толкова ужасно рано се радвам, че ще отида намайнатаси и в автобусите ще е празно и тихо. по това време дори грозните и противни хора от тази част на града спят (сорри ифф, вие там сте само за малко :)). и така както съм си пуснала Abel и си мисля, за концерта от предната вечер, пиша съобщение за случилото се и се разплаквам, ама някакво такова тъжно-радостно супер изненадващо и неясно защо и какво толкова пък, като той леко се е просълзил на тази песен... и така леко рухваща грабвам а. и ще правим палачинки сега и всичко ще е шоколадово доволно.
след това във франкфурт вали и се скриваме в... познайте къде, да, знам, писна ви на всички... starbucks. кафе и wifi, какво му трябва още на човек. а да и едно момче се крие много смешно зад mac-а си и се обръщаме да го видим всички. не, той въобще не се усеща, хах! и а. е вече ужасно нетърпелива: 'ама тази зала как ще отваря чак 20ч.', 'ама какво ще правим толкова време!' то пък времето да беше само до 20ч. толкова, а и след това ни очакваха още няколко часа студ и топлене на кълки :).
brmc бяха... бе нямам думи за този концерт. въпреки, че много исках да чуя promise, we're all in love и love burns, накрая пак бях повече от доволна, защото има нещо много специално в тези момчета и момиче, странните им коси и черните дрехи, светлините никакви ги нямаше и направих 100 снимки, от които сигурно 7 стават за нещо. но така обичам да опитвам да се боря с черни силуени и светлина зад тях, толкова, толкова е мрачно хубаво. о! и червената светлина им отиваше най-много. и беше много хубаво, когато започваха на тъмно някои от песните.
така чаканият уикенд отмина толкова бързо, колкото и очаквах... с него си отмина и месец ноември.
а пък като бонус се возих за пръв път във vw бусче и ни спря полиция, и дълго се търсеха документите, и никой не разбра, че шофьорът и аз нямахме колани. да, явно можем от време на време да сме безотговорни.
да видим, дали няма да го повторим това отново скоро...
11.20.2010
mr.november
и е толкова, толкова туптящо във vw бусчето, иска ми се да скачам и викам от радост. друго си е, когато се прибереш вкъщи директно, завиеш се в леглото и се нахилиш.
всичките уговорки минаха по вода, намирам билет на маркус и той ни кара и връща с проверливото vw бусче. с такова съм си представяла да обикалям из америка! невероятно. и така трети път the national, две бутилки шампанско, мат раздава някакви бутилки с остатъци на публиката встрани от нас. представям си как се прибирам с една бутилка... на terrible love е почти през цялото време в публиката отново встрани от нас, въпреки че беше разпродаден концертът не беше толкова претъпкано като във берлин втората вечер. на abel с издиращо крещящия край
my mind's not right
my mind's not right
my mind's not right
се разплака, обърна се с гръб към публиката. беше ужасно тъжно, наистина исках някой да го разсмее с прегръдка. този път някак много крещя, ама крещя сякаш искаше да си изкрещи всичкото тъжно Аз, което беше задържал. беше много хубав концерт и все пак значи можело и да си намериш другарче за следващи такива концерти в Atelier, да видим кога ще се засечем пак...
ах, мат, крещи ми се с тебе!
всичките уговорки минаха по вода, намирам билет на маркус и той ни кара и връща с проверливото vw бусче. с такова съм си представяла да обикалям из америка! невероятно. и така трети път the national, две бутилки шампанско, мат раздава някакви бутилки с остатъци на публиката встрани от нас. представям си как се прибирам с една бутилка... на terrible love е почти през цялото време в публиката отново встрани от нас, въпреки че беше разпродаден концертът не беше толкова претъпкано като във берлин втората вечер. на abel с издиращо крещящия край
my mind's not right
my mind's not right
my mind's not right
се разплака, обърна се с гръб към публиката. беше ужасно тъжно, наистина исках някой да го разсмее с прегръдка. този път някак много крещя, ама крещя сякаш искаше да си изкрещи всичкото тъжно Аз, което беше задържал. беше много хубав концерт и все пак значи можело и да си намериш другарче за следващи такива концерти в Atelier, да видим кога ще се засечем пак...
ах, мат, крещи ми се с тебе!
11.16.2010
you
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
you don't feel love like you did before
you don't know love like you used to
11.14.2010
тихото спокойствие на една неделя
с мечтатели.
със силно кафе
и стара музика от киркеронка, как се смях на това просто не е истина. ето заради такива неща няма да ги изхвърля никога тия дискове. ужасна сантименталност. даже не помня кога го е записвала, не помня защо, не помня как е решила да сложи mirgaine (къф е тоя джаз с тоя басов глас, бе асе, леле :)), stereophonics, martin gore counterfeit I и II (него май го исках), puressence, moloko (и тях ги исках) и ashcroft.
с едно облачно слънце навън, дзяпаща през току що изчистения прозорец.
с някакво много прилежно чистене, все едно някой ще ме проверява (ми то малко или много все пак нашите ще дойдат и те след едно 20 дни, нали трябва да се правя, че съм много подредена. все едно майка ми не ме знае как й показвам затрупания диван с дрехи и тя лудва, ама е готино като ти е на повече от 1500км! ха!)
с гледане на the american, колко си личи, че фотограф го е режисирал тоя филм, нереално е просто. ей така гледам и тия нефокусираните картини направо бодат очите, ама хубаво и остро. и естествено перспективите изкривени. а жените какви са хубави и дори с този куршум.
с някакво очакване на буря, за която не съм готова, нямам дрехите и съм толкова гола, че замръзвам при самата мисъл.
да видим какво ще ми донесе понеделника.
не искам ноември да се изгуби като едно, две, три мигвания. нека е бавен и епичен с лек мирис на греяно вино и подранили снежинки към края му обаче.
with love
и.
със силно кафе
и стара музика от киркеронка, как се смях на това просто не е истина. ето заради такива неща няма да ги изхвърля никога тия дискове. ужасна сантименталност. даже не помня кога го е записвала, не помня защо, не помня как е решила да сложи mirgaine (къф е тоя джаз с тоя басов глас, бе асе, леле :)), stereophonics, martin gore counterfeit I и II (него май го исках), puressence, moloko (и тях ги исках) и ashcroft.
с едно облачно слънце навън, дзяпаща през току що изчистения прозорец.
с някакво много прилежно чистене, все едно някой ще ме проверява (ми то малко или много все пак нашите ще дойдат и те след едно 20 дни, нали трябва да се правя, че съм много подредена. все едно майка ми не ме знае как й показвам затрупания диван с дрехи и тя лудва, ама е готино като ти е на повече от 1500км! ха!)
с гледане на the american, колко си личи, че фотограф го е режисирал тоя филм, нереално е просто. ей така гледам и тия нефокусираните картини направо бодат очите, ама хубаво и остро. и естествено перспективите изкривени. а жените какви са хубави и дори с този куршум.
с някакво очакване на буря, за която не съм готова, нямам дрехите и съм толкова гола, че замръзвам при самата мисъл.
да видим какво ще ми донесе понеделника.
не искам ноември да се изгуби като едно, две, три мигвания. нека е бавен и епичен с лек мирис на греяно вино и подранили снежинки към края му обаче.
with love
и.
11.08.2010
краят на началото
предадох най-изтормозената ми последна домашна в живота. играх си 2 часа с отвратителни линии, които не искаха и не искаха да се махат. после се лутах 1 час докато намеря нормално функциониращ принтер. и точно 10мин преди да затвори секретарката я предадох. край.
и след това имах нуждата да тръгна на някъде с автобуса. прибрах се да си взема шала, защото беше ужааасно студено. и така си се разхождах, валеше, печеше слънце, но ми беше толкова безразлично, че ако имаше буря, нямаше да си извадя чадъра от чантата. след това реших да отида в cafe lecca, защото имат прекрасни супи и wi-fi. после си наумих да си взема high violet, защото аз този албум трябва да го имам просто. но в магазина ей така реших да видя какво пък имат на radiohead, не помня кога за последно си купих диск и изобщо влязох в музикален магазин да разгледам. (всъщност умишлено не го правя, защото знам както ще последва) и какво да видя някакви special editions и съм ги награбила трите (the bends, ok computer, pablo honey), ама знам, че не мога да си ги взема сега трите наведнъж (всъщност можех, ама не приемат кредитни карти гадовете), решавам да са два като се отказвам от едни батерии. и така съм ги гушнала и се радвам, все едно на малкото дете са му подарили невероятни играчки и то не иска да ги пусне или даде на никого. накрая вземам ok computer и the bends и почти се блъскам в момчето зад мен. и така с една огромна усмивка търча към касите, само дето не извиках от кеф там хаха. ми дадох им парите на тия смотани EMI, не можах да се сдържа... а и някой просто да ми ги запише тия bsides пък и всичко, всичко.
и след това имах нуждата да тръгна на някъде с автобуса. прибрах се да си взема шала, защото беше ужааасно студено. и така си се разхождах, валеше, печеше слънце, но ми беше толкова безразлично, че ако имаше буря, нямаше да си извадя чадъра от чантата. след това реших да отида в cafe lecca, защото имат прекрасни супи и wi-fi. после си наумих да си взема high violet, защото аз този албум трябва да го имам просто. но в магазина ей така реших да видя какво пък имат на radiohead, не помня кога за последно си купих диск и изобщо влязох в музикален магазин да разгледам. (всъщност умишлено не го правя, защото знам както ще последва) и какво да видя някакви special editions и съм ги награбила трите (the bends, ok computer, pablo honey), ама знам, че не мога да си ги взема сега трите наведнъж (всъщност можех, ама не приемат кредитни карти гадовете), решавам да са два като се отказвам от едни батерии. и така съм ги гушнала и се радвам, все едно на малкото дете са му подарили невероятни играчки и то не иска да ги пусне или даде на никого. накрая вземам ok computer и the bends и почти се блъскам в момчето зад мен. и така с една огромна усмивка търча към касите, само дето не извиках от кеф там хаха. ми дадох им парите на тия смотани EMI, не можах да се сдържа... а и някой просто да ми ги запише тия bsides пък и всичко, всичко.
10.22.2010
terrible
развълнувах се. най-накрая го гледах този клип в един японски сайт. и мат е толкова луд, луд и се смее и е много забавно. радвам се, че ще ги гледам за трети път и въобще не ми се струва някак излишно например. и съм също толкова развълнувана колкото първия път... търся кадри от двата концерта в берлин. и много, ама ужасно много искам да се изгубя сега в някоя гора.
10.10.2010
ipodcho
това беше. не знам дали са точно 6 години, нещо съм скарана с дати и отброяване, но се замислих, че нямам алтернатива, освен него нищо друго не съм ползвала последните години. сетих се, че след cd player-а ми веднага минах на айпода. и никога не ми се наложи да си взимам шъфъл или нещо друго. и сега слушам в автобуса как от трите ми страни се карат хората, чудя се коя от историите по-напред да слушам, коя е по-глупава и как искам сега наистина да не чувам нищо... запореден път се изумявам колко лесно допускам вещите да не са просто вещи... и тук на всички им писна да слушат за айподи, айпод тъч, ама какво да гравирам, ама как да го поръчам, ама кой да го донесе, о не, той старият умря... да, опреденено съм много досадна в последно време... но когато пък става дума за музика съм безкомпромисна... за нищо друго не мисля и гледам каси влюбено все едно ще ми донесе някакво вълшебство от америка :).
и така. малко ъпдейт никому няма да навреди...
10.05.2010
10.03.2010
sun.day without drunk people
започват да ми омръзват вечерите, когато излизаме, еднакви са. среща ме се в едно от двете заведения, през които задължително минаваме, често има някой, който не познавам в компанията, задаващ редовните върпоси (харесва ли ти триер?, ама как пък реши в триер да дойдеш? и/или колко още ще си тук?). интересно е, че всички обожават този град или поне много го харесват. той не е лош, ама не е град за обожаване!
но... не ми омръзва да се приготвям за тези вечери сякаш нещо голямо ще се случи или просто ще е нещо. но то просто не се случва. накрая даже и не си разочарован, защото имаш хората край теб, с които можеш да се смееш и да се забавляваш, да забравиш за изпитите, задълженията, а и знаеш че накрая каквото и да се случи никой от тях няма да те съди или сочи с пръст за постъпките ти. най-много да се майтапят със случилото се известно време...
и на сутринта някой ще е помислил за теб и ще ти е сложил чаша вода на масата до диванчето, на което те е приютил и няма как да не се събудиш с усмивка, пиещ от нея...
но... не ми омръзва да се приготвям за тези вечери сякаш нещо голямо ще се случи или просто ще е нещо. но то просто не се случва. накрая даже и не си разочарован, защото имаш хората край теб, с които можеш да се смееш и да се забавляваш, да забравиш за изпитите, задълженията, а и знаеш че накрая каквото и да се случи никой от тях няма да те съди или сочи с пръст за постъпките ти. най-много да се майтапят със случилото се известно време...
и на сутринта някой ще е помислил за теб и ще ти е сложил чаша вода на масата до диванчето, на което те е приютил и няма как да не се събудиш с усмивка, пиещ от нея...
9.29.2010
1$
има много банални неща на този свят. има много скучни неща на този свят.
има и други такива, които са ужасно далече от теб, но те наистина се случват.
онзи ден обърнахме внимание, докато се разхождахме като туристи из града, на трима човека в инвалидна количка, да и те са част от този свят.
и онзи белият магистрален прах с 1$ банкнота и той...
беше рано, главата така ме болеше, че нямаше как да кажа да.
лицето на човек се променя толкова плашещо много след това...
а снощи зациклих на nude, ама много, много лошо! аз по принцип не съм от хората, които въртят една песен с часове, вечери, дни...
искам да дочета мечтатели на дес, да изгледам пак филма.
усещам как докато чета ми се иска да съм с тази книга на зелената полянка в parc andré-citroën или в някой от прекрасните паркове на париж.
остаряваме бавно, но славно!
какво исках да снимам, но не успях!: есента пред прозореца ми. едно ярко зелено дърво с почервеняващи листа, много контрастно. представих си следните фазите... зелено-жълто; зелено-оранжево; зелено-червено;
сега е на последната...
някакви прасета ме преследват...
има и други такива, които са ужасно далече от теб, но те наистина се случват.
онзи ден обърнахме внимание, докато се разхождахме като туристи из града, на трима човека в инвалидна количка, да и те са част от този свят.
и онзи белият магистрален прах с 1$ банкнота и той...
беше рано, главата така ме болеше, че нямаше как да кажа да.
лицето на човек се променя толкова плашещо много след това...
а снощи зациклих на nude, ама много, много лошо! аз по принцип не съм от хората, които въртят една песен с часове, вечери, дни...
искам да дочета мечтатели на дес, да изгледам пак филма.
усещам как докато чета ми се иска да съм с тази книга на зелената полянка в parc andré-citroën или в някой от прекрасните паркове на париж.
остаряваме бавно, но славно!
какво исках да снимам, но не успях!: есента пред прозореца ми. едно ярко зелено дърво с почервеняващи листа, много контрастно. представих си следните фазите... зелено-жълто; зелено-оранжево; зелено-червено;
сега е на последната...
някакви прасета ме преследват...
9.10.2010
Jónsi DVD
и пак Jónsi DVD! ! !
и това е един много щастлив пост.
представям си как съм се сгушила в меко и топлещо ме одеало и си го пускам.
така е, когато не успея да отида на някой специален концерт, винаги ще се появи прекрасната ася или прекрасната мария, които или ще ти купят билет за рождения ден, или ще те чуят да викаш тихо "хвани ме за ръка и ме заведи да танцуваме", или просто ще ти купят DVD-то, защото сигурна съм е било невероятно и си представям как асето си е казала, ирина това трябва да го види. а аз някак нямам навика да си купувам такива неща, защото... защото пък нямам парите за такива неща в момента. но някога, някога, момичета, ще ви го върна тъпкано, чак ще ми казвате да спра! :)
помня как не исках да гледам дати от турнето му, защото знаех, че няма да успея да го гледам. май тази година всичко е заради the national. така изпуснах и brmc. но това ще се поправи във франкфурт.
и ми е много мило, радостно и така, това е един много щастлив пост, мамка му!
и това е един много щастлив пост.
представям си как съм се сгушила в меко и топлещо ме одеало и си го пускам.
така е, когато не успея да отида на някой специален концерт, винаги ще се появи прекрасната ася или прекрасната мария, които или ще ти купят билет за рождения ден, или ще те чуят да викаш тихо "хвани ме за ръка и ме заведи да танцуваме", или просто ще ти купят DVD-то, защото сигурна съм е било невероятно и си представям как асето си е казала, ирина това трябва да го види. а аз някак нямам навика да си купувам такива неща, защото... защото пък нямам парите за такива неща в момента. но някога, някога, момичета, ще ви го върна тъпкано, чак ще ми казвате да спра! :)
помня как не исках да гледам дати от турнето му, защото знаех, че няма да успея да го гледам. май тази година всичко е заради the national. така изпуснах и brmc. но това ще се поправи във франкфурт.
и ми е много мило, радостно и така, това е един много щастлив пост, мамка му!
8.22.2010
spirit of burgas
ден първи
бичетоо!!! няма такова друго изпростяване... безумно взе да ми става любима дума. ха-ха! още снимки от тангра тук.
на prodigy публиката беше супер, на мен малко ми доскуча в един момент. амстердам леко го усетих в главата, а пък асето си седна и почти май заспа. трябваше да я пазим от време на време от някакви дезориентирани хора.
и като цяло май нямаше нищо друго интересно този ден.
ден втори
остава. и катя накрая, "ама като са остава, защо си тръгват". става ми едно тъжно такова, казвам на мария и с усмивка ми отговаря, че и тя искала това да ми каже... една мацка пред нас си показа дупето и си съблече ролкята до кръста. да, много се смяхме. видях хора, които съм засичала по концертите им. бях там с хора, които познавам покрай или заради групата. и от тогава са минали едно 8-9 години май. нищо за концерта не искам да коментирам. искахме нещо жоро да изпее, но той нищо не изпя.
уикеда. добре, те бяха невероятни, ама наистина... сутиени се хвърляха, май и някакви мъжки боксерки имаше в един момент на сцената, абе супер бяха. на мен нещо ми стана обаче и така се сковах (нищо физическо обаче), не можех да се мръдна, не исках да го обяснявам на никого, затова в един момент просто седнах отстрани тълпата. блгдр, асе, за целуфффките по челото (намиг). и така докато си стоя минава един женен барман и ми казва колко прекрасна усмивка имам, пита ме защо стоя тука така сама и като цяло глупости. смея се. и решавам, че няма смисъл и се връщам с асето при другите.
след това unkle. олеле, мноого, ама много хубави. въобще не си представях как ще изпълнят например lonely soul. но успяха. стори ми се ужасно кратко. единият час като половин!
вече бяхме всички много уморени и никакъв светльо & незнамсиквилегенди не ни се гледаше. малко ми беше гадно, че ще изпусна и solardip, но просто нямах сили. някой друг път в истанбул например... :)
и на светльо и явор не казахме чао... абе..
ден трети
еми това е денят просто!
serj tankian ми беше скучен, но пък един много мил. и това има повече общо с мен, отколкото с него.
gorillaz soundsystem. май вече бяхме пияни и началото им беше много силно, после мишу съобщава, че не може да разбере дали ревю са започнали, катя и тя не знаела. но в един момент катя "а, ей тва са!" (всичко това в смси) и хукнахме към ревю. няма такова скачане, такова меле, такъв пясък във въздуха и такава пот хахахаха. за час и малко васо с бръснати гърди (възмутено констатира катето) и мацката вокал (сорри не й знам името, май и не искам), и даката (което ни успокои, че babyface clan няма да почнат без даката) ни убиха. ей така простичко ни убиха.
babyface clan. насо си е все същият. ако един ден ги гледам и илиана бойчева не е там, значи нещо ще да се е сбъркало. също така, ако насо не е облечен в някакъв костюм и не носи бомбе... имаше и червени ръкавици до лактите! като глупави фенки се наредихме на оградата и скачахме. пак не знам откъде се намериха сили.
прибрахме се целите във пясък както всяка вечер от този уикенд. кучето ни посрещна с луд лай. събудихме почти всички и си легнахме. този пост си е само за мен, защото търсих от предните два фестивала на какво съм била и т.н., но не намерих. та да не забравям.
и с асето се спи хубаво на моето легло. <3
бичетоо!!! няма такова друго изпростяване... безумно взе да ми става любима дума. ха-ха! още снимки от тангра тук.
на prodigy публиката беше супер, на мен малко ми доскуча в един момент. амстердам леко го усетих в главата, а пък асето си седна и почти май заспа. трябваше да я пазим от време на време от някакви дезориентирани хора.
и като цяло май нямаше нищо друго интересно този ден.
ден втори
остава. и катя накрая, "ама като са остава, защо си тръгват". става ми едно тъжно такова, казвам на мария и с усмивка ми отговаря, че и тя искала това да ми каже... една мацка пред нас си показа дупето и си съблече ролкята до кръста. да, много се смяхме. видях хора, които съм засичала по концертите им. бях там с хора, които познавам покрай или заради групата. и от тогава са минали едно 8-9 години май. нищо за концерта не искам да коментирам. искахме нещо жоро да изпее, но той нищо не изпя.
уикеда. добре, те бяха невероятни, ама наистина... сутиени се хвърляха, май и някакви мъжки боксерки имаше в един момент на сцената, абе супер бяха. на мен нещо ми стана обаче и така се сковах (нищо физическо обаче), не можех да се мръдна, не исках да го обяснявам на никого, затова в един момент просто седнах отстрани тълпата. блгдр, асе, за целуфффките по челото (намиг). и така докато си стоя минава един женен барман и ми казва колко прекрасна усмивка имам, пита ме защо стоя тука така сама и като цяло глупости. смея се. и решавам, че няма смисъл и се връщам с асето при другите.
след това unkle. олеле, мноого, ама много хубави. въобще не си представях как ще изпълнят например lonely soul. но успяха. стори ми се ужасно кратко. единият час като половин!
вече бяхме всички много уморени и никакъв светльо & незнамсиквилегенди не ни се гледаше. малко ми беше гадно, че ще изпусна и solardip, но просто нямах сили. някой друг път в истанбул например... :)
и на светльо и явор не казахме чао... абе..
ден трети
еми това е денят просто!
serj tankian ми беше скучен, но пък един много мил. и това има повече общо с мен, отколкото с него.
gorillaz soundsystem. май вече бяхме пияни и началото им беше много силно, после мишу съобщава, че не може да разбере дали ревю са започнали, катя и тя не знаела. но в един момент катя "а, ей тва са!" (всичко това в смси) и хукнахме към ревю. няма такова скачане, такова меле, такъв пясък във въздуха и такава пот хахахаха. за час и малко васо с бръснати гърди (възмутено констатира катето) и мацката вокал (сорри не й знам името, май и не искам), и даката (което ни успокои, че babyface clan няма да почнат без даката) ни убиха. ей така простичко ни убиха.
babyface clan. насо си е все същият. ако един ден ги гледам и илиана бойчева не е там, значи нещо ще да се е сбъркало. също така, ако насо не е облечен в някакъв костюм и не носи бомбе... имаше и червени ръкавици до лактите! като глупави фенки се наредихме на оградата и скачахме. пак не знам откъде се намериха сили.
прибрахме се целите във пясък както всяка вечер от този уикенд. кучето ни посрещна с луд лай. събудихме почти всички и си легнахме. този пост си е само за мен, защото търсих от предните два фестивала на какво съм била и т.н., но не намерих. та да не забравям.
и с асето се спи хубаво на моето легло. <3
8.18.2010
без.умно е!
безумно е, човек, просто е безумно!
осем години
аз можех да имам деца и семейство вече, майка ми е имала на тези години мен и брат ми...
безумно е, човек, да минеш този път до морето, за да кажеш "съдбата ме доведе тук. имаш ли малко време да се видим".
няма такова нещо като съдба.
има шок и паника.
има оглеждане след това по улиците. и мислите, че можели да е толкова луд, че да се нарани сега!
и през цялото време се опитвам да разбера, напъхам това е мозъка си и да му намеря място.
след четири бири, не мисля че успях. но все пак дигнах летвата от две на четири!!! бавен, но славен рекорд.
и все пак е тъжно.
тъжно е, че не се трогнах или малко, но това не е достатъчно, за да намеря един час за човек от преди 8 години, с когото не съм говорила, не знам какво става с него, къде е и какво е. той също така не знае с мен какво се е случило, какво съм преживяла, в какво съм се превърнала, защото аз не съм същата като преди... ние сме съвсем други след толкова време. и това не е лошо, хората просто се променят, животът ги променя... или поне така си мисля.
вкарах се във филм, толкова нереален, колкото беше и случилото се.
аз наистина не съм лоша, но това просто не е нормално, дори да няма такова нещо като "нормално" на този свят!!! и все пак, дано се е прибрал добре, намери неговото момиче и никога не прави повече такива изненадващи посещения на стари любови на вратата.
сигурна съм, че си е казал, аз трябва да опитам... (това си го мисля просто)
но това само ми напомня, че той просто не се е променил...
аз мога да пожелая сега нещо наистина хубаво от сърце,
но това няма да го забравя никога, наистина...
(true blood с м на втора)
осем години
аз можех да имам деца и семейство вече, майка ми е имала на тези години мен и брат ми...
безумно е, човек, да минеш този път до морето, за да кажеш "съдбата ме доведе тук. имаш ли малко време да се видим".
няма такова нещо като съдба.
има шок и паника.
има оглеждане след това по улиците. и мислите, че можели да е толкова луд, че да се нарани сега!
и през цялото време се опитвам да разбера, напъхам това е мозъка си и да му намеря място.
след четири бири, не мисля че успях. но все пак дигнах летвата от две на четири!!! бавен, но славен рекорд.
и все пак е тъжно.
тъжно е, че не се трогнах или малко, но това не е достатъчно, за да намеря един час за човек от преди 8 години, с когото не съм говорила, не знам какво става с него, къде е и какво е. той също така не знае с мен какво се е случило, какво съм преживяла, в какво съм се превърнала, защото аз не съм същата като преди... ние сме съвсем други след толкова време. и това не е лошо, хората просто се променят, животът ги променя... или поне така си мисля.
вкарах се във филм, толкова нереален, колкото беше и случилото се.
аз наистина не съм лоша, но това просто не е нормално, дори да няма такова нещо като "нормално" на този свят!!! и все пак, дано се е прибрал добре, намери неговото момиче и никога не прави повече такива изненадващи посещения на стари любови на вратата.
сигурна съм, че си е казал, аз трябва да опитам... (това си го мисля просто)
но това само ми напомня, че той просто не се е променил...
аз мога да пожелая сега нещо наистина хубаво от сърце,
но това няма да го забравя никога, наистина...
(true blood с м на втора)
8.11.2010
about today
today you were far away
and I didn't ask you why
what could I say
____
и се разплаках покрай паметника. ей така, защото се усеща. защото всичко е fucked up! защото си мислиш за fond farewell на elliott smith. защото не искаш да си внушаваш нищо. защото не чувстваш нищо, защото никога не си чувствал. просто има ужасно важни хора в живота ти и виждаш как се изнизват. и никой не е виновен. никой не е обвинен. то просто някога се случва.
знаех си, че в един момент ще спрем с цялото това писане по въпроса. цялото повтаряне, няма смисъл, защото наистина няма. и ей така, когато всичко свърши и цялото писане ще свърши.
еми наздрае! но някак и наздравиците не са същите.
всичко е много стегнато, внимателно в погледите или просто аз преигравам.
искам да се накрещя, но не мога и съм посредата. и преглъщам.
аз обичам твърде много приятелите си и е ужасно просто, когато виждаш как ги губиш.
говорехме, че това лято няма да е същото, знаех че ще е така, т.е. това не е изненада.
и това не е нищо особено, не е нужно да го говорим, не е нужно да й пращаш смси, с това което аз съм ти пратила. виж че си малък за тези неща и явно не можеш да усетиш специалните неща между приятели.
и ей така ми стана тъжно, много тъжно такова и се разплаках.
и така на repeat песента. и това не е любовна песен сега. любовта е отстрани и няма нищо общо.
and I didn't ask you why
what could I say
____
и се разплаках покрай паметника. ей така, защото се усеща. защото всичко е fucked up! защото си мислиш за fond farewell на elliott smith. защото не искаш да си внушаваш нищо. защото не чувстваш нищо, защото никога не си чувствал. просто има ужасно важни хора в живота ти и виждаш как се изнизват. и никой не е виновен. никой не е обвинен. то просто някога се случва.
знаех си, че в един момент ще спрем с цялото това писане по въпроса. цялото повтаряне, няма смисъл, защото наистина няма. и ей така, когато всичко свърши и цялото писане ще свърши.
еми наздрае! но някак и наздравиците не са същите.
всичко е много стегнато, внимателно в погледите или просто аз преигравам.
искам да се накрещя, но не мога и съм посредата. и преглъщам.
аз обичам твърде много приятелите си и е ужасно просто, когато виждаш как ги губиш.
говорехме, че това лято няма да е същото, знаех че ще е така, т.е. това не е изненада.
и това не е нищо особено, не е нужно да го говорим, не е нужно да й пращаш смси, с това което аз съм ти пратила. виж че си малък за тези неща и явно не можеш да усетиш специалните неща между приятели.
и ей така ми стана тъжно, много тъжно такова и се разплаках.
и така на repeat песента. и това не е любовна песен сега. любовта е отстрани и няма нищо общо.
7.24.2010
its all gonna break
и се радвам:
че се прибирам
че вече има план за събота вечер
че ще летя до морето
че няма да е някак сложно и така. просто ми е радостно, хубаво, емоционално, екзалтирано и малко, леко лигаво сънено.
след една седмица, ще се събудя вкъщи, ще се радвам на кафето с компания, ще лежа на плажа при хубаво време и първите няколко дни няма да правя нищо, няма да пиша домашната, няма да уча за изпита през септември.
искам този път да е някак различно, не знам как, но някак. където някак може и да е никак :).
най-важното, което знам за вкъщи и което винаги ще ме връща там, е спокойствието. достигането на морето с бърза крачка за 15 минути и всичко останало може би за малко повече или пък по-малко...
не мислиш за разписания на автобуси, влакове...
да, бургас е прекрасен, аз може да си мисля, че не мога да живея в този град по-дълго от година, но може и да се лъжа, дано не ми се налага да разбирам... :)
и така събота вечер ще ме водят на depeche mode парти, ха, това ми е някак смешно, просто защото не съм ги слушала от години... снощи си мислех, как ще се облека във възможно най-шареното, което успея да намеря в гардероба си, което не е особено лесно пък хаха, но да. черната фаза е отдавна out при мен... таа... see you there!
("Being emotionally connected to someone is one of the most important things at all." K.D.)
че се прибирам
че вече има план за събота вечер
че ще летя до морето
че няма да е някак сложно и така. просто ми е радостно, хубаво, емоционално, екзалтирано и малко, леко лигаво сънено.
след една седмица, ще се събудя вкъщи, ще се радвам на кафето с компания, ще лежа на плажа при хубаво време и първите няколко дни няма да правя нищо, няма да пиша домашната, няма да уча за изпита през септември.
искам този път да е някак различно, не знам как, но някак. където някак може и да е никак :).
най-важното, което знам за вкъщи и което винаги ще ме връща там, е спокойствието. достигането на морето с бърза крачка за 15 минути и всичко останало може би за малко повече или пък по-малко...
не мислиш за разписания на автобуси, влакове...
да, бургас е прекрасен, аз може да си мисля, че не мога да живея в този град по-дълго от година, но може и да се лъжа, дано не ми се налага да разбирам... :)
и така събота вечер ще ме водят на depeche mode парти, ха, това ми е някак смешно, просто защото не съм ги слушала от години... снощи си мислех, как ще се облека във възможно най-шареното, което успея да намеря в гардероба си, което не е особено лесно пък хаха, но да. черната фаза е отдавна out при мен... таа... see you there!
("Being emotionally connected to someone is one of the most important things at all." K.D.)
7.18.2010
1
всичко, ама всичко има първи път
дори повръщането от алкохол.
може би никога няма да забравя това 40минутно прибиране към вкъщи и взирането в седалката, опита да не си затварям очите и да не гледам през прозореца, защото подяволите колко бързо всичко се движи и основно върти. и няма такова нетърпимо желание да си стигна до леглото...
ужасно, сега вече знам какво й е на ифф или мишу, когато казат, че им е лошо, което никога не разбирах...
добре, наистина е ужасно..
глупавото е, че не знам как го направих...
май ми беше много хубаво, когато не можех да повръщам от алкохол.
дано остане това като: само веднъж съм... т.н.
и снощи хаха, боже колко смешно ми беше, вървим към партито и то е в моята посока, което ме успокояваше след това с прибирането. та вървим, вървим, едно 20 или 30мин, нямам идея. и някакви 21годишни-първисеместър-модендизайн студентки са с нас и всички са с колелета ()wwwwwwwwtf??). а херкулес спи вкъщи... добре няма да тръгна с колело на парти пък. и по пътя се сещам как ифф ми каза за партито на нейн приятел и как специално й е било казано 2-3 седмици по-рано кога ще е, за да отиде и как аз също съм била поканена, понеже пък сме "приятели" с този човек във фб. но пък кому е нужно да си гледа глупавите покани във фб и подобни глупости, аз само скролвам там. та накрая стигнах ме до партито, до къщата и аз по пътя наистина оооооопитвах да напиша смс на ифф (трябва да проверя дали се е пратило изобщо хаха), къде май ще ходя и не мога да спра да се хиля. накрая стигаме и аз си викам, ооо, ама то е другата къща, но след малко случайно виждам тоя тип и го питам най-идиотски, ти кво правиш тука?! и той, ми това е моето парти и аз те поканих във фб?! да вече хиля с глас и не мога да спра. добре, добре...
ако ифф беше снощи с нас, 100% щеше да има супер яките снимки сега, но да.
после успях да вляза и бързо да изляза от лъкито, защото не можех да стоя вътре...
дори повръщането от алкохол.
може би никога няма да забравя това 40минутно прибиране към вкъщи и взирането в седалката, опита да не си затварям очите и да не гледам през прозореца, защото подяволите колко бързо всичко се движи и основно върти. и няма такова нетърпимо желание да си стигна до леглото...
ужасно, сега вече знам какво й е на ифф или мишу, когато казат, че им е лошо, което никога не разбирах...
добре, наистина е ужасно..
глупавото е, че не знам как го направих...
май ми беше много хубаво, когато не можех да повръщам от алкохол.
дано остане това като: само веднъж съм... т.н.
и снощи хаха, боже колко смешно ми беше, вървим към партито и то е в моята посока, което ме успокояваше след това с прибирането. та вървим, вървим, едно 20 или 30мин, нямам идея. и някакви 21годишни-първисеместър-модендизайн студентки са с нас и всички са с колелета ()wwwwwwwwtf??). а херкулес спи вкъщи... добре няма да тръгна с колело на парти пък. и по пътя се сещам как ифф ми каза за партито на нейн приятел и как специално й е било казано 2-3 седмици по-рано кога ще е, за да отиде и как аз също съм била поканена, понеже пък сме "приятели" с този човек във фб. но пък кому е нужно да си гледа глупавите покани във фб и подобни глупости, аз само скролвам там. та накрая стигнах ме до партито, до къщата и аз по пътя наистина оооооопитвах да напиша смс на ифф (трябва да проверя дали се е пратило изобщо хаха), къде май ще ходя и не мога да спра да се хиля. накрая стигаме и аз си викам, ооо, ама то е другата къща, но след малко случайно виждам тоя тип и го питам най-идиотски, ти кво правиш тука?! и той, ми това е моето парти и аз те поканих във фб?! да вече хиля с глас и не мога да спра. добре, добре...
ако ифф беше снощи с нас, 100% щеше да има супер яките снимки сега, но да.
после успях да вляза и бързо да изляза от лъкито, защото не можех да стоя вътре...
7.09.2010
на тъмно
на тъмно играем живот
boy A
тъжен, лаконичен, много хубави перспективи на камерата и близките, близките кадри!
и тъжен,
и тъжен и знаех края без да съм го прочела някъде. знаеш онези крайща, които просто такива трябва да са и са като смъртта, която е необратима. всичко друго да, но не и тя.
и сега ми е тъжно.
ако искаш да ти е тъжно и на теб, гледай филма, не гледай тъжно, не оставяй сам и тъжен. понякога просто това е правилният изход. понякога, но не винаги.
и все пак през цялото време се носи една надежда, че този път ще е различно и че ще можем
да играем живот на светло.
boy A
тъжен, лаконичен, много хубави перспективи на камерата и близките, близките кадри!
и тъжен,
и тъжен и знаех края без да съм го прочела някъде. знаеш онези крайща, които просто такива трябва да са и са като смъртта, която е необратима. всичко друго да, но не и тя.
и сега ми е тъжно.
ако искаш да ти е тъжно и на теб, гледай филма, не гледай тъжно, не оставяй сам и тъжен. понякога просто това е правилният изход. понякога, но не винаги.
и все пак през цялото време се носи една надежда, че този път ще е различно и че ще можем
да играем живот на светло.
7.06.2010
bss - frankfurt - forced to love
вече след достатъчно концерти съм си казвала, не, не, този е велик просто или този беше най-прекрасният концерт... което е пълна глупост, няма такова нещо... те всички са специални, като отгледани пораснали деца, които никога не умират и остават малки големи туптящи.
преди по-малко от 3 месеца написах това forced to и то вчера взе че се случи, ама се случи в такъв смисъл, че няма такова друго случване просто!
стискам асето за ръката и ми е едно щастливо и съм се нахилила.
мария излиза на сцената, защото я сочим като най-подходяща да държи текста на forced to love, докато кевин танцува около и с нея. тук клипче
с ужасен звук, съжалявам, но това са възможностите на треперещата ми ръка и панасоник.
и така много щастлив концерт, малка хубава зала, най-отпред, никой не те блъска, можеш да ги пипнеш всичките, но няма защо, всичко виждаш, носят ти бира или взимат си бира и ти предлагат, жегата е непоносима в един момент, но това въобще не е важно, освен че си мислиш как нямаш нищо против за един студен дъжд или някой да те полее цялата с вода...
всичките перипети около и след концерта не са нужни за обяснения.
абе, просто бях много щастлива в тези 2 часа и толкова.
благодаря на петя за прекрасната торбичка, сега тя измести тази от прага и се радвам, че имам спомен от този концерт, днес си мислех колко щях да се ядосам, че не съм си взела нищо. но хората около теб усещат...
благодаря за билета на лудите пътуващи в момента към вкъщи (където "лудите" не е никак злонамерено, то тяхното просто си е лудница от така хубавата и невероятна, дълго уточнение стана това, но да...), наистина нямаше нужда, все пак може един ден да дойда и да ползвам аз вашите баня или под, или диван, а пък и вече съм го правила у асето.
този уикенд беше просто толкова дълъг, че чак сега мисля е време да свърши. забравих, че чаках този момент да дойде, може би цели 5 или 6 години, когато най-близките ти приятели влизат в стаята ти, правиш им кафе, закуска и е някак странно хубаво, че сте в тази стая. толкова сме свикнали да сме на 2000 и повече километра разстояние и да не си липсваме... а и накрая то нещата просто се случват. по-естествено не можеше да е, наистина.
feel good lost
again
lost and found:
не знам кой си е забравил единия лев в банята, но аз нямам такса :)
а и има една хубава бяла запалка на цветни балончета също до прозореца.
6.29.2010
fade out again
един ден ще отидем, ще се изгубим, ще забравим, че може да бъдем толкова изненадани сред всичките ни минали изненади и ще го запомним като едно от малкото незабравими преживявания, които се броят на едната ни ръка.
това може да е пожелание, това може и да е просто желание, това може да са само думи, които сигурно никога няма да прочета, когато вземе че се случи.
не съм ги слушала от доста време, а "защо въобще да спираме" ли, ами просто за да си припомняме колко прекрасни са! и да се питаме защо спрях...
6.20.2010
the new band the new band wait for it...
(Leе's) babies on fire here we are
хаха
бях забравила, че има снимки от снощи. трябваше да направим и снимка как с две пръсчета свиря на въображаем синтезатор. после лий каза: ти всъщност не ни трябваш, но не помня защо хаха, т.е. не помня какво направих, че той го каза...
и така.
а първият сингъл май не беше socks on fire, а нещо друго пак on fire, абе всичко беше снощи на on fire...
като една подобна вечер със smaaaashed хаха.
аааааа сега се сетих, добре уахаха, ох, много ми е смешно. добре групата се казва babies IN fire, a така очакваният сингъл ще е babies on fire!
6.14.2010
blind
днес в автобуса погледнах сляп човек в очите.
беше ужасяващо празно.
беше прозрачно дори.
исках веднага да сляза.
но останах и не гледах.
беше ужасяващо празно.
беше прозрачно дори.
исках веднага да сляза.
но останах и не гледах.
6.09.2010
dream on
сънувам без да съм виждала този човек, почвам да си мисляв съня ми как решавам, че това е той, след като никога не съм се запознавала с него лично. сутринта се събуждам и си повтарям няколко пъти какво съм сънувала, за да не го забравя. реално не е нищо съществено, няма никаква връзка с човека и е толкова плоско, че се чудя дали изобщо да му казвам. така си оставам с чудене до обяд, когато просто споделям. и е някакво странно, хубаво. защото сънищата ми се броят на една ръка, които помня за години или поне година напред...
и какво: явно се сънуваме така през една година един друг- каза той. :)
а на мен ми е смешно, много смешно! и се развълнувах.
олеле и намерих бележките, продължавам да се смея...
била съм с къса коса! в хотелска стая!
баща ми прави представяне на книга! баща ми!!!
и съм напомняла на скарлет йохансон!!!
(спирам да се удивосвам с тия удивителни :))
но пък рефератът за италианския манеризъм интересно как ще се напише сам... чудна работа... (това е повече за туйтване #damnit)
и какво: явно се сънуваме така през една година един друг- каза той. :)
а на мен ми е смешно, много смешно! и се развълнувах.
олеле и намерих бележките, продължавам да се смея...
била съм с къса коса! в хотелска стая!
баща ми прави представяне на книга! баща ми!!!
и съм напомняла на скарлет йохансон!!!
(спирам да се удивосвам с тия удивителни :))
но пък рефератът за италианския манеризъм интересно как ще се напише сам... чудна работа... (това е повече за туйтване #damnit)
6.05.2010
they didn't know
how happy I was
може би едно от последните ни пътувания заедно.
защото и по принцип не го правим често .
защото всички сме много заети или понякога пръснати по света и
защото е важно да сме заети, за да можем да си позволяваме да го правим рядко, но както трябва.
този път видях баща ми като малко дете, ама наистина като 9 годишен, да се радва как печели на не се сърди човече и как ни мами на лъженка. в един момент не знаех дали плача от смях или от радост, или просто сълзите си се стичаха по усмихнатото ми лице.
брат ми на следващата сутрин: "никога не бях виждал татко толкова щастлив". да и аз така.
беше различно и пак същото, но пък по различен начин. сякаш последно, без да е всъщност последно.
със сигурност ще го споменаваме много това пътуване, което го прави и така незабравимо (без да е преувеличено) хубаво. защото просто беше някак обикновено.
сякаш се видяхме голи без да сме били. хаха
и последният ден си мислех, колко сме различни. четиримата имаме абсолютно различни характери и различни интереси, от особен до по-особен тип, от инат до по-инат-няма-накъде... и въпреки това сме достигнали сякаш границата, когато успяваме да сме толерантни един към друг. по този начин се получи някакъв баланс без пък да е скучно хармонично :).
(there is love in our bodies and it holds us together)
може би едно от последните ни пътувания заедно.
защото и по принцип не го правим често .
защото всички сме много заети или понякога пръснати по света и
защото е важно да сме заети, за да можем да си позволяваме да го правим рядко, но както трябва.
този път видях баща ми като малко дете, ама наистина като 9 годишен, да се радва как печели на не се сърди човече и как ни мами на лъженка. в един момент не знаех дали плача от смях или от радост, или просто сълзите си се стичаха по усмихнатото ми лице.
брат ми на следващата сутрин: "никога не бях виждал татко толкова щастлив". да и аз така.
беше различно и пак същото, но пък по различен начин. сякаш последно, без да е всъщност последно.
със сигурност ще го споменаваме много това пътуване, което го прави и така незабравимо (без да е преувеличено) хубаво. защото просто беше някак обикновено.
сякаш се видяхме голи без да сме били. хаха
и последният ден си мислех, колко сме различни. четиримата имаме абсолютно различни характери и различни интереси, от особен до по-особен тип, от инат до по-инат-няма-накъде... и въпреки това сме достигнали сякаш границата, когато успяваме да сме толерантни един към друг. по този начин се получи някакъв баланс без пък да е скучно хармонично :).
(there is love in our bodies and it holds us together)
5.21.2010
first song
Build a fire for Val Jester
Build a room for your love
Take your time when you tell her
How she lives in your blood
You should've looked after her better
You should've looked after her more
You should've locked the door
Fill her coat with weapons and help her get it on
Cuz one day when she goes, she's gone
You should've held on to her better
You should've held on to her more
You should've locked the door
All the most important people in New York are nineteen
All the most important people in New York
която съм чула през 2оо8.
не помня.
нищо не помня, защо и как и въобще за кого...
Build a room for your love
Take your time when you tell her
How she lives in your blood
You should've looked after her better
You should've looked after her more
You should've locked the door
Fill her coat with weapons and help her get it on
Cuz one day when she goes, she's gone
You should've held on to her better
You should've held on to her more
You should've locked the door
All the most important people in New York are nineteen
All the most important people in New York
която съм чула през 2оо8.
не помня.
нищо не помня, защо и как и въобще за кого...
5.18.2010
5.17.2010
(sean)
wake me up when it's broke
but only if it's broken
you know I treat you like a joke but you
can't tell when I'm joking
but only if it's broken
you know I treat you like a joke but you
can't tell when I'm joking
5.16.2010
saturday night
напих се.
направих глупостите, от които се опитвах да се предпазя.
сега слушам лайв стрийминга от бруклин. тъжно е...
как може такива тъпотии да правя, то поне да ме вълнуваше цялата история... пък то камък, камък...
а той как може да не успява да се задържи на краката си... ужас, ужас...
няма смисъл, момиче, run, run away!
толкова е зле, че ме е срам да съм с него... като кукла на конци е, ако го бутна се струполясва...
подяволите, нечовешко е да си толкова пиян и да не знаеш или да не искаш да изтрезнееш...
whatever!
направих глупостите, от които се опитвах да се предпазя.
сега слушам лайв стрийминга от бруклин. тъжно е...
как може такива тъпотии да правя, то поне да ме вълнуваше цялата история... пък то камък, камък...
а той как може да не успява да се задържи на краката си... ужас, ужас...
няма смисъл, момиче, run, run away!
толкова е зле, че ме е срам да съм с него... като кукла на конци е, ако го бутна се струполясва...
подяволите, нечовешко е да си толкова пиян и да не знаеш или да не искаш да изтрезнееш...
whatever!
5.15.2010
5.12.2010
mistaken for strangers
как така всички сте знаели за кого ще се ожените, а аз нищо да не знам?
вече за втори път:
ами то е ясно, че тя ще се омъжи за него.
ами то е ясно, че аз някога ще се омъжа за него.
ами накрая може ние да се оженим...
(wtf)
вече за втори път:
ами то е ясно, че тя ще се омъжи за него.
ами то е ясно, че аз някога ще се омъжа за него.
ами накрая може ние да се оженим...
(wtf)
5.11.2010
5.10.2010
today morning (hey, are you awake)
изключвам се.
оставям си телефона без звук.
искам да изчезна без да изчезвам и е някакво непонятно състояние.
не искам да ме питат как е било, какво съм правила, къде съм била...
разплаквам се на момента, когато кажа, че ми е просто тъжно и не знам защо.
не, не е защото всичко е минало.
не, не е защото така съм го чакала и то естествено мина толкова бързо.
и не, не е защото подяволите отново в тоя град.
и така тъжно ми е, и беше много хубаво.
но а снощи в astra беше ми като цяло ужасно мъчно такова, не си усещах краката на влизане в залата, когато те тъкмо почнаха да свирят и се опитвахме да се набутаме по-навътре. блъсках хората, защото не можех от силната емоция да си отварям устата и да им казвам дългото ентшулдигунг, ентшулдигунг. просто закъсняхме и с право не ме свърташе последния час, сякаш не може просто така да си стоя спокойно вкъщи или някъде и да пропускам малко досадния съпорт. аз не съм толкова често на концерти, че да мога.
и така, реално снощи слушах повече, а в събота гледах и се радвах. и в събота, когато мат слезе в публиката, тотално се сковах от еуфория, ей така го гледах на две или три ръце разстояние и можех да се втурна и да го разроша. но ми беше толкова хубаво на скованото място, че гледах и се радвах как продължава mr.november и тоя кабел колко ли наистина трябва да е бил дълъг... не знам дали е изглеждал толкова тъжен, колкото й се е сторил на асето, беше пиян човекът, аз също бях, добре че не си допих, че можеше и да пропусна част от концерта.
но снощи беше просто много тъжно, с разнополюсни емоции. казвах, че няма да плача на тези концерти и въобще не мислех, че ще се стигне до там, но в един момент снощи се почна... и на няколко места, ако не преглъщах и не дишах дълбоко, можеше и да се окажа цял концерт с мокри и щипещи очи. почна mr.november и си мислех, я да видим сега в тая тъпканица тия отпред как ще мрат просто. ася ме хваща за ръка и се заблъсквахме навътре към сцената. краката ми, усещах треперенето от ръцете до краката, някакво уникално щастливо такова ми е, каквото никога не ми е било на друг концерт, все едно ще рухна всеки момент. не знам дали ако бях се блъснала в някой малко по-силно, дали нямаше да се строполя и просто нямаше да имам сили са стана. някакво безпомощно щастие. много исках снощи някой ей така да ме прегърне и да се разрева, ама много да се разрева и после да се смея, че рева :).
накрая не успяхме да стигнем до мат, той не влезе в публиката както предната вечер, само отстрани мина по дължината на залата. стана ми свито, че оставихме така мишу за малко. исках да се върнем, за да не е сам. но ася вика: олеле, ама те не спират да свирят. и така about today, не знам дали можеше да има по-прекрасен завършек
hey, are you awake
yeah I'm right here
well can I ask you about today
how close am I to losing you
how close am I to losing
(събота: the national at huxleys, berlin)
(неделя: the national at astra, berlin)
оставям си телефона без звук.
искам да изчезна без да изчезвам и е някакво непонятно състояние.
не искам да ме питат как е било, какво съм правила, къде съм била...
разплаквам се на момента, когато кажа, че ми е просто тъжно и не знам защо.
не, не е защото всичко е минало.
не, не е защото така съм го чакала и то естествено мина толкова бързо.
и не, не е защото подяволите отново в тоя град.
и така тъжно ми е, и беше много хубаво.
но а снощи в astra беше ми като цяло ужасно мъчно такова, не си усещах краката на влизане в залата, когато те тъкмо почнаха да свирят и се опитвахме да се набутаме по-навътре. блъсках хората, защото не можех от силната емоция да си отварям устата и да им казвам дългото ентшулдигунг, ентшулдигунг. просто закъсняхме и с право не ме свърташе последния час, сякаш не може просто така да си стоя спокойно вкъщи или някъде и да пропускам малко досадния съпорт. аз не съм толкова често на концерти, че да мога.
и така, реално снощи слушах повече, а в събота гледах и се радвах. и в събота, когато мат слезе в публиката, тотално се сковах от еуфория, ей така го гледах на две или три ръце разстояние и можех да се втурна и да го разроша. но ми беше толкова хубаво на скованото място, че гледах и се радвах как продължава mr.november и тоя кабел колко ли наистина трябва да е бил дълъг... не знам дали е изглеждал толкова тъжен, колкото й се е сторил на асето, беше пиян човекът, аз също бях, добре че не си допих, че можеше и да пропусна част от концерта.
но снощи беше просто много тъжно, с разнополюсни емоции. казвах, че няма да плача на тези концерти и въобще не мислех, че ще се стигне до там, но в един момент снощи се почна... и на няколко места, ако не преглъщах и не дишах дълбоко, можеше и да се окажа цял концерт с мокри и щипещи очи. почна mr.november и си мислех, я да видим сега в тая тъпканица тия отпред как ще мрат просто. ася ме хваща за ръка и се заблъсквахме навътре към сцената. краката ми, усещах треперенето от ръцете до краката, някакво уникално щастливо такова ми е, каквото никога не ми е било на друг концерт, все едно ще рухна всеки момент. не знам дали ако бях се блъснала в някой малко по-силно, дали нямаше да се строполя и просто нямаше да имам сили са стана. някакво безпомощно щастие. много исках снощи някой ей така да ме прегърне и да се разрева, ама много да се разрева и после да се смея, че рева :).
накрая не успяхме да стигнем до мат, той не влезе в публиката както предната вечер, само отстрани мина по дължината на залата. стана ми свито, че оставихме така мишу за малко. исках да се върнем, за да не е сам. но ася вика: олеле, ама те не спират да свирят. и така about today, не знам дали можеше да има по-прекрасен завършек
hey, are you awake
yeah I'm right here
well can I ask you about today
how close am I to losing you
how close am I to losing
(събота: the national at huxleys, berlin)
(неделя: the national at astra, berlin)
5.07.2010
5.04.2010
untitled
толкова не съм се вълнувала от много, ама много време...
ставам и гледам накъде се е запътил праха на eyjafjallajökull, преди лягане проверявам докъде е стигнал.
моля се на ветровете да го отклонят от европа. не ме интересува колко егоистично звучи това.
гледам времето на север и се чудя какво яке да си взема, чудя се какво ще пия, чудя се какво искам да ям. изобщо въобще не мога да се концентрирам върху някакъв си италиански мaниеризъм или шопинг центрове, или пък картография.
всички билети са принтирани, подготвени в един плик и чакат.
ставам и гледам накъде се е запътил праха на eyjafjallajökull, преди лягане проверявам докъде е стигнал.
моля се на ветровете да го отклонят от европа. не ме интересува колко егоистично звучи това.
гледам времето на север и се чудя какво яке да си взема, чудя се какво ще пия, чудя се какво искам да ям. изобщо въобще не мога да се концентрирам върху някакъв си италиански мaниеризъм или шопинг центрове, или пък картография.
всички билети са принтирани, подготвени в един плик и чакат.
4.30.2010
be careful what you wish for
може би трябва да внимавам какво пиша тук, защото повечето желания или измрънквания в един момент се сбъдват. ама точно на майтап го написах онова за слушалките, а и то нарочно започнах с колко са гадни!!! :) просто има твърде много хора, които ще кажат, че са супер, така че... та и на тях им намерих притежател! и то какъв!
списанията от англия пристигнаха и малка част от англия пристигна с тях в изкрящо, розов чорапогащник и с все така голяма черна коса. много ми е хубаво да се срещам с cassie и особено когато е облечена по "изкрящ" начин. всички се обръщат, гледат, много е забавно, днес направо исках да я снимам! ама като от списание беше!
и другото франкфурт през лятото и концерт (broken social scene!) с момичетата, какво повече може да иска човек! е да де, слънце разбира се, но то с тях времето сякаше не е особено важно.
списанията от англия пристигнаха и малка част от англия пристигна с тях в изкрящо, розов чорапогащник и с все така голяма черна коса. много ми е хубаво да се срещам с cassie и особено когато е облечена по "изкрящ" начин. всички се обръщат, гледат, много е забавно, днес направо исках да я снимам! ама като от списание беше!
и другото франкфурт през лятото и концерт (broken social scene!) с момичетата, какво повече може да иска човек! е да де, слънце разбира се, но то с тях времето сякаше не е особено важно.
4.23.2010
forced to
well, if you think about it, then you're a fool, yeah
It's just a size and the mind that won't give you up
and if I think about it, well, am I cool yet
'cause it's the word of the knife that won't cut you up
and if we think about it, well, is it true yet
'cause there's no line that reminds whether we are enough
so let's think about it, oh, are we through yet
It's just the crime at the time of a masculine hug
ох, хайде някой да ме хване за ръка и да ме заведе на техен концерт... и това не значи някой да ми купува билет, моля ви сега! =)
тa да не ставаме нахални.
просто ей така: хвани ме за ръка и да потанцуваме там!
It's just a size and the mind that won't give you up
and if I think about it, well, am I cool yet
'cause it's the word of the knife that won't cut you up
and if we think about it, well, is it true yet
'cause there's no line that reminds whether we are enough
so let's think about it, oh, are we through yet
It's just the crime at the time of a masculine hug
ох, хайде някой да ме хване за ръка и да ме заведе на техен концерт... и това не значи някой да ми купува билет, моля ви сега! =)
тa да не ставаме нахални.
просто ей така: хвани ме за ръка и да потанцуваме там!
4.22.2010
meet me in the basement
скачам в песен
ама наистина! и си го представям това в някаква зала.
ах, много хубави нови албуми в последно време (brmc,bcc, m.a.), чак се чудя кой понапред да си пусна.
утре, ако не забравя ще слушам новия на the national. може би днес филма. а скоро...
скоро ще летя.
мина твърде много време от последния ми концерт,
мина твърде много време просто...
а всъщност слушалките на apple са ужасни просто, само тук май не съм измрънкала, ами ужасно ужасни! чувам колите, разговорите на хората, едната не ми пасва добре в ухото и ако слушам дълго малко ме заболява. абе ужасно ужасни!!! някой ако иска, продавам ги за 15е, моля! ама са мн гадни, ама нека някой ги купи, че са си взема други хаха!
ама наистина! и си го представям това в някаква зала.
ах, много хубави нови албуми в последно време (brmc,bcc, m.a.), чак се чудя кой понапред да си пусна.
утре, ако не забравя ще слушам новия на the national. може би днес филма. а скоро...
скоро ще летя.
мина твърде много време от последния ми концерт,
мина твърде много време просто...
а всъщност слушалките на apple са ужасни просто, само тук май не съм измрънкала, ами ужасно ужасни! чувам колите, разговорите на хората, едната не ми пасва добре в ухото и ако слушам дълго малко ме заболява. абе ужасно ужасни!!! някой ако иска, продавам ги за 15е, моля! ама са мн гадни, ама нека някой ги купи, че са си взема други хаха!
4.18.2010
sun.light
неделно заслепена от слънцето
поляната беше пълна с хора
миришеше на грил
една топка гръмна плюс няколко бутилки шампанско
синьо небе и цял следобяд разпльокано под него със кафе, сладолед и желирани бонбони
ифф ме бие на табла
ето го и лятото може би, но не смея да го заявя гласно
дъждът все така дебне и сянката след него
снимах, снимах части от ифф, снимах трева и хора, абе снимах...
поляната беше пълна с хора
миришеше на грил
една топка гръмна плюс няколко бутилки шампанско
синьо небе и цял следобяд разпльокано под него със кафе, сладолед и желирани бонбони
ифф ме бие на табла
ето го и лятото може би, но не смея да го заявя гласно
дъждът все така дебне и сянката след него
снимах, снимах части от ифф, снимах трева и хора, абе снимах...
4.16.2010
evol
I'm waiting for you to say
The words to make me stay
As you're walking out the door
My heart steps on the floor
I never dreamed it'd be
You make me feel so free
I'm waiting for you to say
The words to make me stay
As you're walking out the door
My heart steps on the floor
I never dreamed it'd be
You make me feel so free
ето го и новият brmc влизащ под кожата, оставащ и много подходящ.
сега или някога!
никога.
The words to make me stay
As you're walking out the door
My heart steps on the floor
I never dreamed it'd be
You make me feel so free
I'm waiting for you to say
The words to make me stay
As you're walking out the door
My heart steps on the floor
I never dreamed it'd be
You make me feel so free
ето го и новият brmc влизащ под кожата, оставащ и много подходящ.
сега или някога!
никога.
4.10.2010
the e. patient
Katharine Clifton: You speak so many bloody languages, and you never want to talk.
__
Almásy: I just wanted you to know: I'm not missing you yet.
Katharine Clifton: You will.
__
Almásy: Swoon, I'll catch you
__
Katharine Clifton: Will we be alright?
Almásy: Yes. Yes, absolutely.
Katharine Clifton: "Yes" is a comfort. "Absolutely" is not.
__
Almásy: New lovers are nervous and tender, but smash everything. For the heart is an organ of fire.
__
Almásy: Every night I cut out my heart. But in the morning it was full again
__
Katharine Clifton: My darling. I'm waiting for you. How long is the day in the dark? Or a week? The fire is gone, and I'm horribly cold. I really should drag myself outside but then there'd be the sun. I'm afraid I waste the light on the paintings, not writing these words. We die. We die rich with lovers and tribes, tastes we have swallowed, bodies we've entered and swum up like rivers. Fears we've hidden in - like this wretched cave. I want all this marked on my body. Where the real countries are. Not boundaries drawn on maps with the names of powerful men. I know you'll come carry me out to the Palace of Winds. That's what I've wanted: to walk in such a place with you. With friends, on an earth without maps. The lamp has gone out and I'm writing in the darkness.
__
не знам защо чаках толкова дълго за този филм. всеки път когато някой го споменаваше си казвах: да, знам че е хубав; да, знам трябва да го гледам; явно, ето и на него му дойде времето. добре, че беше дес да си го взема от нея.
и накрая онова позабравено познато мартенско чувство:
искам да се влюбя отново, без някой да ми казва "внимавай какво си пожелаваш!", като изгубено влюбване, в което се впускаш, забравяш, не мислиш, просто действаш и знаеш, че така трябва, защото е хубаво и ти е достатъчно.
ето поисках го, посмях, да видим кога!
__
Almásy: I just wanted you to know: I'm not missing you yet.
Katharine Clifton: You will.
__
Almásy: Swoon, I'll catch you
__
Katharine Clifton: Will we be alright?
Almásy: Yes. Yes, absolutely.
Katharine Clifton: "Yes" is a comfort. "Absolutely" is not.
__
Almásy: New lovers are nervous and tender, but smash everything. For the heart is an organ of fire.
__
Almásy: Every night I cut out my heart. But in the morning it was full again
__
Katharine Clifton: My darling. I'm waiting for you. How long is the day in the dark? Or a week? The fire is gone, and I'm horribly cold. I really should drag myself outside but then there'd be the sun. I'm afraid I waste the light on the paintings, not writing these words. We die. We die rich with lovers and tribes, tastes we have swallowed, bodies we've entered and swum up like rivers. Fears we've hidden in - like this wretched cave. I want all this marked on my body. Where the real countries are. Not boundaries drawn on maps with the names of powerful men. I know you'll come carry me out to the Palace of Winds. That's what I've wanted: to walk in such a place with you. With friends, on an earth without maps. The lamp has gone out and I'm writing in the darkness.
__
не знам защо чаках толкова дълго за този филм. всеки път когато някой го споменаваше си казвах: да, знам че е хубав; да, знам трябва да го гледам; явно, ето и на него му дойде времето. добре, че беше дес да си го взема от нея.
и накрая онова позабравено познато мартенско чувство:
искам да се влюбя отново, без някой да ми казва "внимавай какво си пожелаваш!", като изгубено влюбване, в което се впускаш, забравяш, не мислиш, просто действаш и знаеш, че така трябва, защото е хубаво и ти е достатъчно.
ето поисках го, посмях, да видим кога!
4.08.2010
still there and dreaming
в последно време сънувам и разказвам сънищата си, защото има в тях някакви екшъни даже и когато ме събудят, си мисля още за тях и не спирам да разказвам с глупави подробности, докато не ми затворят телефона. добре, че хората са мили и ме търпят.
но явно вчера слънцето не ме изтърпя като го гледах със затворени очи и днес не се показа, остана скрито зад облаците.
мислите ми са само за времето и почващия от другата седмица семестър, всяка сутрин търся синьото небе и ако го няма, е просто чакане на следващата сутрин. не искам да почва този семестър, единственото ми успокоение е, че ще е последен по рода си. но това сякаш не ми е достатъчно.
и понякога явно е много трудно да кажеш 'здравей' и безумно смешно да гледаш как със сведена глава те подминават. ама наистина много се смях. добре, че умея да преценям хората правилно и някак, ама въобще не ме развълнува това. само гледам реакции, защото не ме е срам от нищо, което съм правила. и да, така е като си на 22 и не знаеш какво става, то всъщност е някакво срамно даже да не знаеш още.
но явно вчера слънцето не ме изтърпя като го гледах със затворени очи и днес не се показа, остана скрито зад облаците.
мислите ми са само за времето и почващия от другата седмица семестър, всяка сутрин търся синьото небе и ако го няма, е просто чакане на следващата сутрин. не искам да почва този семестър, единственото ми успокоение е, че ще е последен по рода си. но това сякаш не ми е достатъчно.
и понякога явно е много трудно да кажеш 'здравей' и безумно смешно да гледаш как със сведена глава те подминават. ама наистина много се смях. добре, че умея да преценям хората правилно и някак, ама въобще не ме развълнува това. само гледам реакции, защото не ме е срам от нищо, което съм правила. и да, така е като си на 22 и не знаеш какво става, то всъщност е някакво срамно даже да не знаеш още.
we'll be fine
All night I lay on my pillow and pray
For my boss to stop me in the hallway
Lay my head on his shoulder and say
Son, I've been hearing good things
I wake up without warning and go flying around the house
In my sauvignon fierce, freaking out
Take a forty-five minute shower and kiss the mirror
And say, look at me
Baby, we'll be fine
All we gotta do is be brave and be kind
I put on an argyle sweater and put on a smile
I don't know how to do this
I'm so sorry for everything
Baby, come over, I need entertaining
I had a stilted, pretending day
Lay me down and say something pretty
Lay me back down where I wanted to stay
Just say something perfect, something I can steal
Say, look at me
Baby, we'll be fine
All we've gotta do is be brave and be kind
I pull off your jeans, and you spill jack and coke in my collar
I melt like a witch and scream
I'm so sorry for everything
For my boss to stop me in the hallway
Lay my head on his shoulder and say
Son, I've been hearing good things
I wake up without warning and go flying around the house
In my sauvignon fierce, freaking out
Take a forty-five minute shower and kiss the mirror
And say, look at me
Baby, we'll be fine
All we gotta do is be brave and be kind
I put on an argyle sweater and put on a smile
I don't know how to do this
I'm so sorry for everything
Baby, come over, I need entertaining
I had a stilted, pretending day
Lay me down and say something pretty
Lay me back down where I wanted to stay
Just say something perfect, something I can steal
Say, look at me
Baby, we'll be fine
All we've gotta do is be brave and be kind
I pull off your jeans, and you spill jack and coke in my collar
I melt like a witch and scream
I'm so sorry for everything
4.03.2010
to wish impossible things
днес исках да слушам четири албума едновременно:
massive attack - heligoland
the national - boxer
arctic monkeys - humburg
blood red shoes - box of secrets
ама наистина мн исках и се чудех как може да стане, направо едно такова нямах търпение... все едно бяха шоколадова торта с прекрасен крем и се бях омазала цялата, щото ям с ръце, разбираш ли...
massive attack - heligoland
the national - boxer
arctic monkeys - humburg
blood red shoes - box of secrets
ама наистина мн исках и се чудех как може да стане, направо едно такова нямах търпение... все едно бяха шоколадова торта с прекрасен крем и се бях омазала цялата, щото ям с ръце, разбираш ли...
3.23.2010
маймуни
∞
your past times consisted of the strange
and twisted and deranged
and I love that little game you had called
crying lightning
and how you like to aggravate the ice cream man on rainy afternoons
∞
3.17.2010
знаех си
когато си казвах ъъъ... миналата година, имам време, всичко добре се нареди. вътрешно си мислех обаче, ооо, стой и гледай как в последната седмица ще пиша две домашни и ще се хвана за главата как да се оправям, ще трябва да ходя и на курса по английски.
и днес три пъти имаше
знаех си, днес времето ще е супер, слънчето, аз обаче се прибирам да пиша.
знаех си, че домашна, която е от януари с краен срок за предаване до март няма да съм я почнала още.
но не знаех, че тъпата статистика ще е толкова ужасна, но пак предполагах, т.е. знаех си!!!
и така знаех си, мамка му, че колкото и добре да опитвам да подреждам семинари и тъпотии, просто съм твърде добра в губенето на време. и така, просто си нямате представа с какво нетърпение очаквам другия петък, когато може би няма да мога да ходя права, щото ще съм супер пияна... или ще ми се иска, но отново знааааам, че просто ще си легна недоволна и изморена, че не съм успяла да свърша нещата като хората, кога? кога ще се науча! и не ми е достатъчно, че всеки или всички са така! това 'знаех си' също не е достатъчно!
и днес съм едно много ядосано на себе си момиче.
и в w.a.s.t.e. явно работят някакви глупави хора, които не могат да си оправят изгубените поръчки, ще ме накарат никога, никога и наистина ще се заканя никога да не се занимавам повече с тях и да не поръчвам аз от там! щото явно не ми е писано.
така и това си знаех, като сме тръгнали в тоя тон.
и какво като си знаех, накрая пак нищо не знам.
слънце, остани така и след следващия петък, моля!
и днес три пъти имаше
знаех си, днес времето ще е супер, слънчето, аз обаче се прибирам да пиша.
знаех си, че домашна, която е от януари с краен срок за предаване до март няма да съм я почнала още.
но не знаех, че тъпата статистика ще е толкова ужасна, но пак предполагах, т.е. знаех си!!!
и така знаех си, мамка му, че колкото и добре да опитвам да подреждам семинари и тъпотии, просто съм твърде добра в губенето на време. и така, просто си нямате представа с какво нетърпение очаквам другия петък, когато може би няма да мога да ходя права, щото ще съм супер пияна... или ще ми се иска, но отново знааааам, че просто ще си легна недоволна и изморена, че не съм успяла да свърша нещата като хората, кога? кога ще се науча! и не ми е достатъчно, че всеки или всички са така! това 'знаех си' също не е достатъчно!
и днес съм едно много ядосано на себе си момиче.
и в w.a.s.t.e. явно работят някакви глупави хора, които не могат да си оправят изгубените поръчки, ще ме накарат никога, никога и наистина ще се заканя никога да не се занимавам повече с тях и да не поръчвам аз от там! щото явно не ми е писано.
така и това си знаех, като сме тръгнали в тоя тон.
и какво като си знаех, накрая пак нищо не знам.
слънце, остани така и след следващия петък, моля!
3.16.2010
terrible love
не мога да спра да я слушам. втора влюбена песен. ден и нощ. мисля, че сънувам на нейния фон. и не ми е някакво тъжно, а по-скоро усмихнато разплакано.
и така два пъти на живо през май.
чакам. чакам те.
и така два пъти на живо през май.
чакам. чакам те.
3.12.2010
married to the sea
отидох на тази група май само заради името, иначе въобще не бяха нещо особено и беше много забавно. изпълниха кавър на wilco - jesus, ect. и се сетих, че е песен, която мария ми е пращала, но не можех да се сетя на кого е и как се казва. после по пътя към вкъщи пуснах в ipod-а си playlist-aта 'm. lovesongs', но нея я нямаше там, та така й не се сетих и сега просто ей така ми хрумна, че може да е wilco хахха, сякаш ми прозвуча в главата изведнъж. и те докато я свиреха нещо се смеехa и тоя не можа накрая да я доизпее, щото му беше много смешно... а аз много се радвах (исках ти напиша съобщение, м. <3), защото беше мн хубаво и ромът беше евтин, и имаше много ром, и никога не бях ходила в тази католическа кръчма хаха. сериозно, беше в т.нар. студентска кръчма към католическа църква.
ето малко married to the sea
о! и звукът беше ужасен, но за 2 евро толкова хаха!
чувствах се като в live на la blogotheque, много приятно, такова уютно...
ето малко married to the sea
о! и звукът беше ужасен, но за 2 евро толкова хаха!
чувствах се като в live на la blogotheque, много приятно, такова уютно...
3.11.2010
homeless
и така снощи преживях най-дългото си прибиране към вкъщи. с опити да вляза вкъщи. защото първо си мислех, че съм си загубила ключа и не можех да си обясня къде?! връщах лентата назад преди да затворя вратата, имам хубавият навик да си закачам ключа на червеното портмоне за монети, така в чантите ми, които са като бездънни торби, най-лесно го намирам.
уморена най-накрая стигнах до входа и почвам да ровя в чантата,
фаза на паникьосване номер едно:
ключът не е на червеното протмоне (понеже видите ли имам толкова много пари, че имам две портмонета! хаха),
фаза номер две на паникьосване:
след изваждане на абсолютно всичко на земята и почти съм седнала на земята и е ужасно ледена, ключът пак го няма! през всичкото това време говоря с ифф и тя не ми вярва и се смее, а на мен ми се крещи. хъм! след 3 минути има автобус в обратната посока към ифф, защото в нея е резервният ключ. тя се опитва да хване нейния автобус, който също е след 4-5мин, така ще се срещнем на гарата. между временно ми пиука батерията на телефона (никога, ама никога повече няма да си взема телефон със слаба батерия, ако ще да е телефонът на века!!!), батерията на ipod-a също е на мъничко червеното, където ти се струва, че всеки момент ще изключи... ифф не успява да хване автобуса, това не е толкова лошо, на гарата взимам автобуса за към тях и тя ще ме чака на спирката. през цялото размотаване гледам хората из автобусите, ужасни са просто, то и аз сигурно така съм изглеждала... то и моята батерия беше на червено вече. виждам ифф и се хиля, защото ми е смешно, като вече в автобуса отново съм извадила всичко от чантата, защото може пък да съм пропуснала, тя като ме вижда хилеща се, ме пита с усмивка: ооо, ти го намери сега, нали??, казвам й: уф, не! та взимам ключа, доволна, ей сега се прибирам след 10мин е автобуса за обратно по същия маршрут с прекачването на гарата, всичко на всичко 30мин. на посока... пак грозни хора в тия автобуси... и странно никой познат не срещам, никаква случайност, нищо, хъм! стигам до вкъщи, като вече си мисля, но ако съм забравила ключа на вратата, дали ще успея да го избутам, мдам, сещайте се кво стана... не успях, заболя ме ръката от опитване, исках да я счупя тая врата, обяснявам на ифф. предлага да отида да спя у тях и утре да се обадя на хазяйна. ако веднага тръгна ще хвана отново автобуса за наобратно, но самата мисъл за цялото пътуване отново и непребирането вкъщи, леглото ми, душ, абе стаята ми, направо ми се реве от яд и тъпотия... но няма начин, тръгвам и изпускам автобуса за минута може би. сега следва 30мин. чакане на следващия. кисна във входа, минават само някакви китайци по няколко пъти... и чакам, вече ми е паднала батерията на телефона и главата ме боли, искам просто да затворя очи и да заспя... и най-накрая към 00 съм при ифф. батерията на ipod-а издържа!!! ха! видях деди обаче във втория автобус и му казвам кво става и той веднага "ооо, ще трябва да плащаш". егати, не искам да плащам нищо, не искам да чувам за никво плащане. пфуууз. иначе при ифф е уютно, иска да ме нахрани, интересното е, че не ми предложи пиене, може би щях да се навия, не ми беше до ядене, просто не ми беше до хайде-да-спя-сега-на-друго-място...
все едно, реално нищо кой знае какво не се е случило, но се чувствах все едно е нещо кой знае какво... пълна глупост. просто исках да го напиша, за да си се смея след време на тъпотиите :). и се радвам, че наистина имам при кого да отида в такива ситуации. радвам се, че имам резервен ключ/план. и вечер има само мъже по тия автобуси, ама някакви гадни мъже...
и ифф е много добра, имаше изпит на следващия ден, т.е. днес, беше ми много неудобно, като се знам аз каква съм преди изпит...
уморена най-накрая стигнах до входа и почвам да ровя в чантата,
фаза на паникьосване номер едно:
ключът не е на червеното протмоне (понеже видите ли имам толкова много пари, че имам две портмонета! хаха),
фаза номер две на паникьосване:
след изваждане на абсолютно всичко на земята и почти съм седнала на земята и е ужасно ледена, ключът пак го няма! през всичкото това време говоря с ифф и тя не ми вярва и се смее, а на мен ми се крещи. хъм! след 3 минути има автобус в обратната посока към ифф, защото в нея е резервният ключ. тя се опитва да хване нейния автобус, който също е след 4-5мин, така ще се срещнем на гарата. между временно ми пиука батерията на телефона (никога, ама никога повече няма да си взема телефон със слаба батерия, ако ще да е телефонът на века!!!), батерията на ipod-a също е на мъничко червеното, където ти се струва, че всеки момент ще изключи... ифф не успява да хване автобуса, това не е толкова лошо, на гарата взимам автобуса за към тях и тя ще ме чака на спирката. през цялото размотаване гледам хората из автобусите, ужасни са просто, то и аз сигурно така съм изглеждала... то и моята батерия беше на червено вече. виждам ифф и се хиля, защото ми е смешно, като вече в автобуса отново съм извадила всичко от чантата, защото може пък да съм пропуснала, тя като ме вижда хилеща се, ме пита с усмивка: ооо, ти го намери сега, нали??, казвам й: уф, не! та взимам ключа, доволна, ей сега се прибирам след 10мин е автобуса за обратно по същия маршрут с прекачването на гарата, всичко на всичко 30мин. на посока... пак грозни хора в тия автобуси... и странно никой познат не срещам, никаква случайност, нищо, хъм! стигам до вкъщи, като вече си мисля, но ако съм забравила ключа на вратата, дали ще успея да го избутам, мдам, сещайте се кво стана... не успях, заболя ме ръката от опитване, исках да я счупя тая врата, обяснявам на ифф. предлага да отида да спя у тях и утре да се обадя на хазяйна. ако веднага тръгна ще хвана отново автобуса за наобратно, но самата мисъл за цялото пътуване отново и непребирането вкъщи, леглото ми, душ, абе стаята ми, направо ми се реве от яд и тъпотия... но няма начин, тръгвам и изпускам автобуса за минута може би. сега следва 30мин. чакане на следващия. кисна във входа, минават само някакви китайци по няколко пъти... и чакам, вече ми е паднала батерията на телефона и главата ме боли, искам просто да затворя очи и да заспя... и най-накрая към 00 съм при ифф. батерията на ipod-а издържа!!! ха! видях деди обаче във втория автобус и му казвам кво става и той веднага "ооо, ще трябва да плащаш". егати, не искам да плащам нищо, не искам да чувам за никво плащане. пфуууз. иначе при ифф е уютно, иска да ме нахрани, интересното е, че не ми предложи пиене, може би щях да се навия, не ми беше до ядене, просто не ми беше до хайде-да-спя-сега-на-друго-място...
все едно, реално нищо кой знае какво не се е случило, но се чувствах все едно е нещо кой знае какво... пълна глупост. просто исках да го напиша, за да си се смея след време на тъпотиите :). и се радвам, че наистина имам при кого да отида в такива ситуации. радвам се, че имам резервен ключ/план. и вечер има само мъже по тия автобуси, ама някакви гадни мъже...
и ифф е много добра, имаше изпит на следващия ден, т.е. днес, беше ми много неудобно, като се знам аз каква съм преди изпит...
2.27.2010
щастливото
и: тук са билетите, билетите са туууууууук!!!!
...:супер
значи наистина ще ходим два пъти на the national
и: ама са мн грозни билетите хахха
баси якият берлин ще е честно!!! пу пу да не го урочавам… ще ми е май като в прага с мария и ася на рх… там бях мн мн щастлива и тая прага колко беше красива
...
и: сега пиша съобщение на момичето, на което продадох билета на ф+м и се обясняваме с нея за концерти , а аз от тая статистика бях като мъртва вътрешно и нищо не ми се правеше вечер, а днес с това слънце се заредих!!! и имам мартеничка от дете.
пък тя, момичето-на-което-продадох-абе-разбрахтекое!, е ходила на сумати patrick wolf концерта!!! и е била през 2004 на placebo в лондон, където се появява r. smith и изпълняват boys don't cry, ааах подяволите! :)
и днешният следобяд толкова слънчев и пролетен, вече едва ме свърта в тая статистика, хич не слушам важните обяснения за домашната, заради което утре ще си блъскам главата, гледам слънцето навън и пиша, шумящ заради бутоните, смс на ифф, а тя пък ми звъни в този момент, затварям й и й пращам смса: хайде на разходка със слънцето! след 20мин й се обаждам забързана към спирката да хвана автобуса и я юркам, хайде сега да ходим, виииииииииж го това слънцее ау! и тя е готова, имаме уговорка! отиваме в градината на двореца и се пльокваме на една пейка, не ни харесва, отиваме на друга. там е леко сенчесто и духа, наместваме се централно на стълбите на двореца, където всички туристи минават и се снимат и сме на всичките им снимки хаха. и се пулим на слънцето с еееееей такиви усмивки! говорим, говорим, абе мн гооворим и моите всичките изречения започват с "ох, знаеш ли какво искам..." или "искам и това", или "знаеш ли какво още искам..." хаха и все едни такива неща исках, дето мога и без тях, ама една такава изреждам все едно нямат край тия мои глупави желания. накрая отиваме в H&M и там си взимам два парцала с най-пролетните цветове и щастливо уморени се занасяме към автобуса. вкъщи се проверява пощата и имам две писма!!! една мартеничка (благодаря, дете-то ми! :)) и три билета за the national, втора дата, berlin (благодаря, м.! казах ти, че те обичам! :)).
и сякаш с това купуване на билети един на друг ще я запомня тази зима, една такава дълга зима!
хайде пролет, време ти е!
чакам те с тръпнещо сърце! идвай!
!!!
...:супер
значи наистина ще ходим два пъти на the national
и: ама са мн грозни билетите хахха
баси якият берлин ще е честно!!! пу пу да не го урочавам… ще ми е май като в прага с мария и ася на рх… там бях мн мн щастлива и тая прага колко беше красива
...
и: сега пиша съобщение на момичето, на което продадох билета на ф+м и се обясняваме с нея за концерти , а аз от тая статистика бях като мъртва вътрешно и нищо не ми се правеше вечер, а днес с това слънце се заредих!!! и имам мартеничка от дете.
пък тя, момичето-на-което-продадох-абе-разбрахтекое!, е ходила на сумати patrick wolf концерта!!! и е била през 2004 на placebo в лондон, където се появява r. smith и изпълняват boys don't cry, ааах подяволите! :)
и днешният следобяд толкова слънчев и пролетен, вече едва ме свърта в тая статистика, хич не слушам важните обяснения за домашната, заради което утре ще си блъскам главата, гледам слънцето навън и пиша, шумящ заради бутоните, смс на ифф, а тя пък ми звъни в този момент, затварям й и й пращам смса: хайде на разходка със слънцето! след 20мин й се обаждам забързана към спирката да хвана автобуса и я юркам, хайде сега да ходим, виииииииииж го това слънцее ау! и тя е готова, имаме уговорка! отиваме в градината на двореца и се пльокваме на една пейка, не ни харесва, отиваме на друга. там е леко сенчесто и духа, наместваме се централно на стълбите на двореца, където всички туристи минават и се снимат и сме на всичките им снимки хаха. и се пулим на слънцето с еееееей такиви усмивки! говорим, говорим, абе мн гооворим и моите всичките изречения започват с "ох, знаеш ли какво искам..." или "искам и това", или "знаеш ли какво още искам..." хаха и все едни такива неща исках, дето мога и без тях, ама една такава изреждам все едно нямат край тия мои глупави желания. накрая отиваме в H&M и там си взимам два парцала с най-пролетните цветове и щастливо уморени се занасяме към автобуса. вкъщи се проверява пощата и имам две писма!!! една мартеничка (благодаря, дете-то ми! :)) и три билета за the national, втора дата, berlin (благодаря, м.! казах ти, че те обичам! :)).
и сякаш с това купуване на билети един на друг ще я запомня тази зима, една такава дълга зима!
хайде пролет, време ти е!
чакам те с тръпнещо сърце! идвай!
!!!
2.21.2010
ausstellung: die nacht
Arno Schidlowski от серията SUMMA
тук останалите, които са все така мрачни, животински и пейзажни.
Gerhard Vormwald, който също много ми хареса със следните:
и накрая Alice Smeets беше потресаваща със серията фотографии Growing up in Haiti
ето тази ме погълна, дълго я гледах...
тук останалите, които са все така мрачни, животински и пейзажни.
Gerhard Vormwald, който също много ми хареса със следните:
и накрая Alice Smeets беше потресаваща със серията фотографии Growing up in Haiti
ето тази ме погълна, дълго я гледах...
събота вечер
добре тоя ще е пиянският пост, който утре ще поправям, ама много ми се пише тук.
има вечери, в които решаваш някакви неща, правиш планове и всичко тече както трябва. тази не беше от тези, но не беше и от другите, пълната им противоположност, когато всичко се обърква. беше просто една много хубава събота вечер, с желание за пиене, за дрънкане с приятели за примерно идните планувани концерти и как cassie просто трябва да си вземе кола до май месец, да можем да отидем на брмц и после на florence!!! ама това така индиректно й го казах :). ифф се оказва, че трябва да работи, макар че то няма никаква работа. не идва с нас на тъмната изложба на фотографии с фенерчета. наистина имаше мн хубави неща, записах си имената на впечатлили те ме и сега не ми се рови да ги пиша и... та утре нали ще го изтрия това или ще го дооправя хаха, та тогава ще има новости. ааам, та за фотографиите, олеле бяха много хубави някои и точно тези ми стоят още в главата и са се разположили уютно и така с удоволстие обяснявам за тях. след един част обикаляне с фенерчето обаче се изнизваме и отиваме да пием някъде нещо. ето туй му е хубавото на триер, че не ти трябва метро (то и няма де хаха), за да стигнеш от точка Б до точка Г, а просто се разхождаш и за 5-10мин си там, закъдето си тръгнал. влизаме в цапотекс, пълно е, излизаме, в хром е същото. отиваме към койоте, където ифф се подпира на две салфетки и без да знае ни чака нас и ни се радва, когато я виждаме. с нас е един тип, който не мога да си обясня, защо подяволите ми е толкова антипатичен, той е някакъв мултикулти тип, израснал в германия, с някой от родителите американец и другият с нещо руско, бил незнамсиколко години в париж или аз това сега си го измислих не знам, абе такива да ги мразиш като ги чуеш кво са и що са... и така гледам го този и той ми говори някви неща, на мен хич не ми се занимава и си мисля как е хубаво, че отиваме някъде другаде сега. почвам да се чудя, защо дявол го взел този ми е така непонятно гаден! а момчето опитва да е мил и дружелюбен и ме занимава с глупави въпроси, на които аз увъртам да отговарям, на него пък му става интересно... и така говорим си всички, аз си допивам водката с кола и си тръгвам с така планувания автобус. беше хубава събота. такава бих я посрещала всяка седмица... освен че това момче продължава да ми е антипатично, дано следващият път оправдае очакванията ми и видиш ли друго съм замислила за него.
и ми говореше на руски и май ми хареса, ама му казах да престане, щото то не може така... :)
има вечери, в които решаваш някакви неща, правиш планове и всичко тече както трябва. тази не беше от тези, но не беше и от другите, пълната им противоположност, когато всичко се обърква. беше просто една много хубава събота вечер, с желание за пиене, за дрънкане с приятели за примерно идните планувани концерти и как cassie просто трябва да си вземе кола до май месец, да можем да отидем на брмц и после на florence!!! ама това така индиректно й го казах :). ифф се оказва, че трябва да работи, макар че то няма никаква работа. не идва с нас на тъмната изложба на фотографии с фенерчета. наистина имаше мн хубави неща, записах си имената на впечатлили те ме и сега не ми се рови да ги пиша и... та утре нали ще го изтрия това или ще го дооправя хаха, та тогава ще има новости. ааам, та за фотографиите, олеле бяха много хубави някои и точно тези ми стоят още в главата и са се разположили уютно и така с удоволстие обяснявам за тях. след един част обикаляне с фенерчето обаче се изнизваме и отиваме да пием някъде нещо. ето туй му е хубавото на триер, че не ти трябва метро (то и няма де хаха), за да стигнеш от точка Б до точка Г, а просто се разхождаш и за 5-10мин си там, закъдето си тръгнал. влизаме в цапотекс, пълно е, излизаме, в хром е същото. отиваме към койоте, където ифф се подпира на две салфетки и без да знае ни чака нас и ни се радва, когато я виждаме. с нас е един тип, който не мога да си обясня, защо подяволите ми е толкова антипатичен, той е някакъв мултикулти тип, израснал в германия, с някой от родителите американец и другият с нещо руско, бил незнамсиколко години в париж или аз това сега си го измислих не знам, абе такива да ги мразиш като ги чуеш кво са и що са... и така гледам го този и той ми говори някви неща, на мен хич не ми се занимава и си мисля как е хубаво, че отиваме някъде другаде сега. почвам да се чудя, защо дявол го взел този ми е така непонятно гаден! а момчето опитва да е мил и дружелюбен и ме занимава с глупави въпроси, на които аз увъртам да отговарям, на него пък му става интересно... и така говорим си всички, аз си допивам водката с кола и си тръгвам с така планувания автобус. беше хубава събота. такава бих я посрещала всяка седмица... освен че това момче продължава да ми е антипатично, дано следващият път оправдае очакванията ми и видиш ли друго съм замислила за него.
и ми говореше на руски и май ми хареса, ама му казах да престане, щото то не може така... :)
2.17.2010
алиса, алиса,
как те чакам, ако знаеш! или поне откога.
май не помня някога да съм била толкова нетърпелива за някакъв филм.
а и след като робърт смит е вече музикално замесен, изобщо...
май не помня някога да съм била толкова нетърпелива за някакъв филм.
а и след като робърт смит е вече музикално замесен, изобщо...
2.15.2010
2.13.2010
untitled
оранжевите билети са на черната ми масата.
искам да е вече май месец и да изчезна за 3 дни. да се изгубя в залата наистина.
снежинките са ужасно красиви, гледам ги по палтото ми и са като новородени бебета. толкова крехки и аз ги чупя, опитвайки се да усетя крайчетата им. но те са толкова малки, а топлите ми великански ръце ги смазват. и стоя на спирката и ги гледам по палтото ми.
само ги гледам. само мога да ги гледам. не смея да ги пипна, за да не ги нараня. не искам да наранявам никого.
чувствам се като в част от книга на ваня щерева. чувствам се в центъра на нещо въртящо се и не мога да стигна до никой и нищо. и се върти, и върти, свят ми се завива.
lay me down and say something pretty
lay me back down where I wanted to stay
just say something perfect, something I can steal
say, look at me
baby, we'll be fine
all we've gotta do is be brave and be kind
искам да е вече май месец и да изчезна за 3 дни. да се изгубя в залата наистина.
снежинките са ужасно красиви, гледам ги по палтото ми и са като новородени бебета. толкова крехки и аз ги чупя, опитвайки се да усетя крайчетата им. но те са толкова малки, а топлите ми великански ръце ги смазват. и стоя на спирката и ги гледам по палтото ми.
само ги гледам. само мога да ги гледам. не смея да ги пипна, за да не ги нараня. не искам да наранявам никого.
чувствам се като в част от книга на ваня щерева. чувствам се в центъра на нещо въртящо се и не мога да стигна до никой и нищо. и се върти, и върти, свят ми се завива.
lay me down and say something pretty
lay me back down where I wanted to stay
just say something perfect, something I can steal
say, look at me
baby, we'll be fine
all we've gotta do is be brave and be kind
2.08.2010
малки шомпълчета били сме и ние преди
само аз си знам как се вълнувам като я гледам тази снимка. нямам никакви, никакви спомени за нея. и ми е много смешно докато я гледам, дрехите, как сме застанали, обувчиците ни, тая ваза с карамфили. и колко съм усмихната, в момента много повече! абе прекрасни сме и незаменими!!!
2.07.2010
unterwegs с minoltata
една самотна неделя през мрачния ми януари. не ме свърташе вкъщи и имах в апарата един кодак 400аса, прекрасен чернобял, от миналата година. и си казах: хайде, време ти е да те отпечатаме.
докато снимах си мислех, колкото много искам сега точно този филм да е цветен, да може да е цветна самотата ми тогава, една такава контрастна. е, нямаше начин. и така си се влюбих във вкопчени, в една стена прегърната от върба, мисля, че е върба или искам да е. много се кривих, докато я направя. беше борба с фокуса...
и накрая сканирането развали почти всичко... някои от снимките трябва да са в голям формат, за да се оценят...
докато снимах си мислех, колкото много искам сега точно този филм да е цветен, да може да е цветна самотата ми тогава, една такава контрастна. е, нямаше начин. и така си се влюбих във вкопчени, в една стена прегърната от върба, мисля, че е върба или искам да е. много се кривих, докато я направя. беше борба с фокуса...
и накрая сканирането развали почти всичко... някои от снимките трябва да са в голям формат, за да се оценят...
2.03.2010
търсих я. намерих те. изгубих те.
хайде да ревем в берлин на девети май.
влюбена отново до изтръпване и след края на песента остава.
***
Standing at the punch table swallowing punch
Can't pay attention to the sound of anyone
A little more stupid, a little more scared
Every minute more unprepared
I made a mistake in my life today
Everything I love gets lost in drawers
I want to start over, I want to be winning
Way out of sync from the beginning
I wanna hurry home to you
Put on a slow, dumb show for you and crack you up
So you can put a blue ribbon on my brain
God I'm very, very frightening, I'll overdo it
Looking for somewhere to stand and stay
I leaned on the wall and the wall leaned away
Can I get a minute of not being nervous
And not thinking of my dick
My leg is sparkles, my leg is pins
I better get my shit together, better gather my shit in
You could drive a car through my head in five minutes
From one side of it to the other
I wanna hurry home to you
Put on a slow, dumb show for you and crack you up
So you can put a blue ribbon on my brain
God I'm very, very frightening, I'll overdo it
You know I dreamed about you
For 29 years before I saw you
You know I dreamed about you
I missed you for, for 29 years
You know I dreamed about you
For 29 years before I saw you
You know I dreamed about you
I missed you for, for 29 years
влюбена отново до изтръпване и след края на песента остава.
***
Standing at the punch table swallowing punch
Can't pay attention to the sound of anyone
A little more stupid, a little more scared
Every minute more unprepared
I made a mistake in my life today
Everything I love gets lost in drawers
I want to start over, I want to be winning
Way out of sync from the beginning
I wanna hurry home to you
Put on a slow, dumb show for you and crack you up
So you can put a blue ribbon on my brain
God I'm very, very frightening, I'll overdo it
Looking for somewhere to stand and stay
I leaned on the wall and the wall leaned away
Can I get a minute of not being nervous
And not thinking of my dick
My leg is sparkles, my leg is pins
I better get my shit together, better gather my shit in
You could drive a car through my head in five minutes
From one side of it to the other
I wanna hurry home to you
Put on a slow, dumb show for you and crack you up
So you can put a blue ribbon on my brain
God I'm very, very frightening, I'll overdo it
You know I dreamed about you
For 29 years before I saw you
You know I dreamed about you
I missed you for, for 29 years
You know I dreamed about you
For 29 years before I saw you
You know I dreamed about you
I missed you for, for 29 years
1.29.2010
search
любимият ми!
http://www.google.bg/search?hl=bg&source=hp&q=ostava bez lubov upu&meta=&aq=f&oq=
това може да е асето, ще падна от смях! :)
о! май е бил никола
хаха
о, господи!
http://www.google.bg/search?hl=bg&source=hp&q=ostava bez lubov upu&meta=&aq=f&oq=
това може да е асето, ще падна от смях! :)
о! май е бил никола
хаха
о, господи!
1.23.2010
1.15.2010
17ти
филмче специално за мен в 18 кадъра през март.
лепя билетчета от витоша, от театъра, тия за автобуса ги хвърлих, ама на бордните карти никъде не пише годината, знаете ли? макар пък датата да е по-важна, но то защо не пише годината???
вдетених се.
и всичко това в мечопухения албум. плюс две стихотворения на мартин от червената къща. пак от тогава. и само ако знаех, колко пасващи са били и все така са.
***
искам да бъдеш най-прекрасният човек на света
но само за мен
искам случайните ти-през прозявка- реплики
да легнат върху моят лист
или да пускаш джаз преди закуска -
препечени яйца полусурови филийки с мед
искам да бъдеш жената,
която никога не е била момиче,
или обратното
или да знаеш наизуст корана
или молитвата на маите за дъжд,
защото трябва да останем вкъщи днес
искам да плачеш за щурците
и после да заспиваш като праскова
да си потайна като бял
необзаведен апартамент
строен от кал и книги
но в теб
да се развалят часовниците
и смъртната прегръдка на света
да се разхлабва
искам да бъдеш моя и само моя
но да звучи красиво, защото
ще ти оставя сънищата
да ме използваш за зелена клечка от кибрит
искам да искаш да искам
да стана утре и да нахлузя кожата ти
да се разхождам в тебе
нероден и недокоснат
от лапите на смъртния живот
всяка нощ да е нова история
звукът да е по-бърз от светлината
искам да бъда най-щастливият човек на света
____
мартинЕ, кога ще издадеш стихосбирка, в която да се удава?
лепя билетчета от витоша, от театъра, тия за автобуса ги хвърлих, ама на бордните карти никъде не пише годината, знаете ли? макар пък датата да е по-важна, но то защо не пише годината???
вдетених се.
и всичко това в мечопухения албум. плюс две стихотворения на мартин от червената къща. пак от тогава. и само ако знаех, колко пасващи са били и все така са.
***
искам да бъдеш най-прекрасният човек на света
но само за мен
искам случайните ти-през прозявка- реплики
да легнат върху моят лист
или да пускаш джаз преди закуска -
препечени яйца полусурови филийки с мед
искам да бъдеш жената,
която никога не е била момиче,
или обратното
или да знаеш наизуст корана
или молитвата на маите за дъжд,
защото трябва да останем вкъщи днес
искам да плачеш за щурците
и после да заспиваш като праскова
да си потайна като бял
необзаведен апартамент
строен от кал и книги
но в теб
да се развалят часовниците
и смъртната прегръдка на света
да се разхлабва
искам да бъдеш моя и само моя
но да звучи красиво, защото
ще ти оставя сънищата
да ме използваш за зелена клечка от кибрит
искам да искаш да искам
да стана утре и да нахлузя кожата ти
да се разхождам в тебе
нероден и недокоснат
от лапите на смъртния живот
всяка нощ да е нова история
звукът да е по-бърз от светлината
искам да бъда най-щастливият човек на света
____
мартинЕ, кога ще издадеш стихосбирка, в която да се удава?
1.13.2010
отдругата страна
намерих 100€
въобще не можех да повявам, видях 50€ пред пощите долу на входната врата на общежитието ми, взех ги, те се оказаха две по 50€. толкова бях изненадана, огледах се, то няма никой. стоях някаква втрещена, все едно аз съм ги изгубила. пъхнах ги в джоба. тогава се появи някакъв мъж и аз се стреснах, все едно съм ограбила някой. погледнах го, сигурно съм имала изражение, че искам да му кажа нещо, но се отказах. той си отвори пощата, погледна ме бегло, а аз се обърнах и тръгнах. нахилих се - 100€!!! и няма и секунда си помислих как ги губя аз тези пари, колко ужасно би било! звъня на хазяина, да му кажа. защото... не знам защо го направих или защо правя такива неща... сигурно няма вече или изобщо такива хора, на които им пука и които биха постъпили така.
много биха се изсмяли. не ме интересува.
много биха си казали, ооо, ами да е внимавал оня, голям кеф, ей сега за колко няма да ги наместя тия пари. пък аз вървя и си мисля как ще си купя само дискове с тия пари, ако никой не дойде да си ги потърси до седмица или ще си запазя за някой фестивал... никога не съм печелила пари, не съм намирала толкова никога или в момента не се сещам. понякога ненавиждам това ми качество да минавам отдругата страна, да си представям как на мен ми се случва и да ми става тъжно от това, да плача дори...
не държа да има повече хора като мен, защото отдавна не вярвам в това.
просто не искам да съм алчна. не съм гола или боса. имам да ям и къде да се прибера на топло.
мога и без дисковете или фестивала, за които бих дала май тези пари.
просто не знам, защо и докога така ще минавам отдругата страна и ще опитвам да действам правилно. макар правилно не винаги да е правилното за всеки.
баси ква съм морална. чак ми се гади!
а майка ми: мале, какво ще те правим такава калудка!
дам, какво ще се правя такава.
нищо, ще преминавам и ще се връщам, както досега.
въобще не можех да повявам, видях 50€ пред пощите долу на входната врата на общежитието ми, взех ги, те се оказаха две по 50€. толкова бях изненадана, огледах се, то няма никой. стоях някаква втрещена, все едно аз съм ги изгубила. пъхнах ги в джоба. тогава се появи някакъв мъж и аз се стреснах, все едно съм ограбила някой. погледнах го, сигурно съм имала изражение, че искам да му кажа нещо, но се отказах. той си отвори пощата, погледна ме бегло, а аз се обърнах и тръгнах. нахилих се - 100€!!! и няма и секунда си помислих как ги губя аз тези пари, колко ужасно би било! звъня на хазяина, да му кажа. защото... не знам защо го направих или защо правя такива неща... сигурно няма вече или изобщо такива хора, на които им пука и които биха постъпили така.
много биха се изсмяли. не ме интересува.
много биха си казали, ооо, ами да е внимавал оня, голям кеф, ей сега за колко няма да ги наместя тия пари. пък аз вървя и си мисля как ще си купя само дискове с тия пари, ако никой не дойде да си ги потърси до седмица или ще си запазя за някой фестивал... никога не съм печелила пари, не съм намирала толкова никога или в момента не се сещам. понякога ненавиждам това ми качество да минавам отдругата страна, да си представям как на мен ми се случва и да ми става тъжно от това, да плача дори...
не държа да има повече хора като мен, защото отдавна не вярвам в това.
просто не искам да съм алчна. не съм гола или боса. имам да ям и къде да се прибера на топло.
мога и без дисковете или фестивала, за които бих дала май тези пари.
просто не знам, защо и докога така ще минавам отдругата страна и ще опитвам да действам правилно. макар правилно не винаги да е правилното за всеки.
баси ква съм морална. чак ми се гади!
а майка ми: мале, какво ще те правим такава калудка!
дам, какво ще се правя такава.
нищо, ще преминавам и ще се връщам, както досега.
1.12.2010
януари
най-хубавото през януари е, че дес е добре! има само свински грип.
смешно ми е като ми го каже някой. нещо не го взимам на сериозно.
януари е ужасен, един такъв грозен и мрачен.-казах.
февруари чакам, да видя какво ще му е февруарското и колко още може да потъмнява тая година.
никакви очаквания, освен онези университетските планувани от миналата година. текат си и протичат даже. ей, така едно след друго.
и сега успешен флирт, м.адлен! много в. щерева, ще си поръчам фасове без тютюн! :)
излязохме от образцов дом. благодаря, беше много уютно!
едно такова откровено.
самотно.
смсно.
гневно.
любовно.
с излишен речник между частите, макар някой неща да бяха интересни.
като разговор с любимите ми. когато сме ядосани, когато сме щастливи.
<...Вкопчени един в друг, не си даваме шанс да харесаме някого извън приятелската ни секта, която в момента е единственото ни убежище. Останалите са скучни, ние сме голямата работа. Останалите не разбират великите ни мисли и гениалните ни смешки. Какво да правим ние заедно с тях?
Самодостатъчни сме си. Фантазираме си групово щастие и се давим в него.>
*бълбукбълбук*
смешно ми е като ми го каже някой. нещо не го взимам на сериозно.
януари е ужасен, един такъв грозен и мрачен.-казах.
февруари чакам, да видя какво ще му е февруарското и колко още може да потъмнява тая година.
никакви очаквания, освен онези университетските планувани от миналата година. текат си и протичат даже. ей, така едно след друго.
и сега успешен флирт, м.адлен! много в. щерева, ще си поръчам фасове без тютюн! :)
излязохме от образцов дом. благодаря, беше много уютно!
едно такова откровено.
самотно.
смсно.
гневно.
любовно.
с излишен речник между частите, макар някой неща да бяха интересни.
като разговор с любимите ми. когато сме ядосани, когато сме щастливи.
<...Вкопчени един в друг, не си даваме шанс да харесаме някого извън приятелската ни секта, която в момента е единственото ни убежище. Останалите са скучни, ние сме голямата работа. Останалите не разбират великите ни мисли и гениалните ни смешки. Какво да правим ние заедно с тях?
Самодостатъчни сме си. Фантазираме си групово щастие и се давим в него.>
*бълбукбълбук*
1.09.2010
счупено
нещо се счупи тази година. усеща се. усещам го. но не говорим за него.
ще откажа берлин. защото искам твърде много, защото не знам дали ще успея да се справя, защото искам толкова много, че ме е страх, че няма да си тръгна. колкото и да е беден този град, колкото и да е голям и опасен да ми се струва, а всъщност не е. той може би няма да се случи.
може би.
стаята е вече топла, а чаят червен. температурата свалена на земята, на земята с трясък! и след малко излизам сред снежинките, за да не плача сама вкъщи.
тази година искам да съм друга, може би портокалова, може би нова.
ще откажа берлин. защото искам твърде много, защото не знам дали ще успея да се справя, защото искам толкова много, че ме е страх, че няма да си тръгна. колкото и да е беден този град, колкото и да е голям и опасен да ми се струва, а всъщност не е. той може би няма да се случи.
може би.
стаята е вече топла, а чаят червен. температурата свалена на земята, на земята с трясък! и след малко излизам сред снежинките, за да не плача сама вкъщи.
тази година искам да съм друга, може би портокалова, може би нова.
1.05.2010
ето и моите късметчета
I believe that we're in this together.
don't scream- there're so many roads left.
***
and you've never met anyone & everything as I am.
don't scream- there're so many roads left.
***
and you've never met anyone & everything as I am.
1.03.2010
щастлива ли си?
без да мисля отговарям и след това се замислям.
късметите на деси и нели бяха много хубави. сега пак ги преглеждам, не ме интересува наистина от коя песен са. искам поне в един момент от тази година да се сетя за тях, не е нужно да се сбъдват, просто да се сетя. и пак ми се доплака. съжалявам, нели! просто ми се плачи, не ми е ясно дали е от щастие или отново защото съм се задръстила от емоции.
вкъщи е много хубаво, различно е и пак е същото.
с асето пред mtv two класации, кафе и нищо не ми трябва повече, може би и на двете малко шоколад :). и отново не ме хваща.
с дете и сладките или т. нар. юпита :) стана работата 50 на 50, защото аз не съм издържала хаха.
с м. и мишуу към созопол, духа вятър и сглобяваме играчки от шоколадови яйца, летят упътвания. онези скали съм ги виждала на снимка на блога му и ми се свива всичко всеки път, когато... после вали дъжд на рибарското селище с кораб виолета. и зи рок не роква вече :), все пак ac/dc са на първо място в тяхната класация за 2009, моля ви сега! :)
след това искам да не се разделяме, искам да имам сили да разказвам, но ми се доплаква, че не мога да си отворя устата. само ги гледам. ставам и тръгвам с най-бързия си ход към вкъщи, където дес е писала за пропуснатия ни разговор. и ми става съвсем тъжно. и започват изпращания, които по принцип пропускам.
и защо ще се връщам в бургас винаги:
защото ще срещам докато разхождам сузи, примерно нели толкова случайно, колкото не мога и да си пожелая. ще е сутрин, ще можем да сме спонтанни.
ще има хора, които знаят кои са florence and the mashine и ще те питат следващия път, дали си успял да отидеш на концерта им.
морето ще е там, което ти ще посетиш преди да си тръгнеш или още на другия ден, след като си пристигнал, защото се усеща навсякъде.
защото ще ходя на гарата да посрещам хора поне два пъти в годината.
ние всичките обичаме този град толкова много.
късметите на деси и нели бяха много хубави. сега пак ги преглеждам, не ме интересува наистина от коя песен са. искам поне в един момент от тази година да се сетя за тях, не е нужно да се сбъдват, просто да се сетя. и пак ми се доплака. съжалявам, нели! просто ми се плачи, не ми е ясно дали е от щастие или отново защото съм се задръстила от емоции.
вкъщи е много хубаво, различно е и пак е същото.
с асето пред mtv two класации, кафе и нищо не ми трябва повече, може би и на двете малко шоколад :). и отново не ме хваща.
с дете и сладките или т. нар. юпита :) стана работата 50 на 50, защото аз не съм издържала хаха.
с м. и мишуу към созопол, духа вятър и сглобяваме играчки от шоколадови яйца, летят упътвания. онези скали съм ги виждала на снимка на блога му и ми се свива всичко всеки път, когато... после вали дъжд на рибарското селище с кораб виолета. и зи рок не роква вече :), все пак ac/dc са на първо място в тяхната класация за 2009, моля ви сега! :)
след това искам да не се разделяме, искам да имам сили да разказвам, но ми се доплаква, че не мога да си отворя устата. само ги гледам. ставам и тръгвам с най-бързия си ход към вкъщи, където дес е писала за пропуснатия ни разговор. и ми става съвсем тъжно. и започват изпращания, които по принцип пропускам.
и защо ще се връщам в бургас винаги:
защото ще срещам докато разхождам сузи, примерно нели толкова случайно, колкото не мога и да си пожелая. ще е сутрин, ще можем да сме спонтанни.
ще има хора, които знаят кои са florence and the mashine и ще те питат следващия път, дали си успял да отидеш на концерта им.
морето ще е там, което ти ще посетиш преди да си тръгнеш или още на другия ден, след като си пристигнал, защото се усеща навсякъде.
защото ще ходя на гарата да посрещам хора поне два пъти в годината.
ние всичките обичаме този град толкова много.
Абонамент за:
Коментари (Atom)