проливен дъжд от емоции в най-слънчевите дни от годината

just 'cause you feel it doesn't mean its there. · (!theres someone on your shoulder) ·

не знам откъде да започна:
дали че прага е толкова красива, че я слагам на едно ниво с париж.
дали че концертът беше с две насълзявания на lucky и (nice dream), като при първата мисловно прегърнах мария и асето и всичко беше част от голямо така чакано щастие. после шляене из улиците на прага. и там ще се върна някога, усещането не е като в берлин, но пак е хубаво.
дали че катето ще ми дойде нагости и нагласихме билетите и пак ще минем през града-мечта, осъзнавам не за първи път, че мечтите ми са толкова земни и нормални, че се губи значението на самата дума.
дали че за 17ти имам вече три подарени билета за концерти и сърцето ми, сърцето ми ще се пръстне от радост. и вече ме е страх да мисля за бъдещето, с мисълта че то наистина всичко стъпка по стъпка си се ниже и осъществява. когато съм в самия момент, не спирам да си повтарям: ето те, тук си, запомни го, сега е, това е твоята моментност.
дали че имах две нощни къпания в морето, които бяха различни по моему и искрени по нашему с наздравици, смях, кончета, пръскания, голямо вълнение, хладка вода...
дали че созопол е опустял и е тъжен. твърде много спомени, твърде личен, твърде мои си и музиката, подяволите музиката и т.н.!
дали че дете е по-специална отвсякога!
дали че е мил, внимателен, такъв какъвто съм го искала. и нищо повече няма да кажа, защото няма нищо повече за казване.

and for a minute there, I lost myself, I lost myself

karma police

тръгваме след броени часове. някакво спокойно притеснение ме е обладало, което не мога да обясня, но е от приятното. радвам се, че пак съм на път, макар да не съм се спряла. истанбул беше толкова семеен със смеенето и изнервянето, поне колата не ни се стори малка, цялата задна седалка беше моя, можех да спя, да танцувам, да си виря крачетата. сега престои така чаканото от поне 3-4 месеца! искам да се изгубя от високо и да не падам.
иначе бургас е топъл, особено през нощта в морето. много щастливо! много!

spirit of...

не усещам времето. като пясък e, изнизващ се през пръстите ми с много вятър. разсеяна и едновременно концентрирана отмятам задачи. и все пак има още останали.
имах прекрасен уикенд с любимите ми и едно такова щастливо усещане за спокойствие. плюс романтични пейки с мишууу и детето. с бира, която не мога да изпия хаха. ах!

морската покрай фестивала сякаш се беше съживила и щеше да се пръсне от хора, кой спи по градинките, кой пее до фонтана, кой танцува... прекрасно, прекрасно и не можеш да се наситиш на еуфорията и цялата енергия, което бълваше от хората. такава хубава и зареждаща.

предстои утре истанбул и ортакой. и после в събота!!! към прага, дано скай издържат още седмица без никакви промени, дано!

не смея да го кажа, но сигурно звучи така както го чувствам и се усмихвам в очакване.
<3

bigmouth strikes again

много хубава вечер с постоянни завъртания, танци и жанева на екс. музиката беше все едно аз поръчвам наум, сега тази, после тази и на dance with somebody всеки си имаше партньор. кой се целува, кой скача и бута заспали хора, после се извинява. всички се смеят и ако имаше апарат нямаше да може да ни събере усмивките в един кадър.
момчето иска да танцува с мен, добре. върти ме и когато спира не го усещам. залитам хваща ме. после си говорим и е мило. смея се на определени места и не вярвам, наистина е трудно. но приятно и пак не мисля. не искам, не мога не знам.
точка усмихната.
to be continued