london.escape

px 11:12
upuhke
me 11:12
dam
px 11:13
видя ли ме днес?
me 11:13
да те видя?
къде?
px 11:13
махах ти от самолета като минавахме над германия!
me 11:13
хахахаха
ааааа да, верно !!!
баси мн мило хахха

писпис

happiness
coming and going

нищо не мога да измисля. нищо.

купих си шал с цвета на м. :)
трябва да спра с тия шалове. няма да имам кога да ги слагам.
чете ми се, но не сядам да чета - какво е това, подяволите?

(радвам се, израел, радвам се за котето, което носиш... повече отколкото трябва. но то трябва, за да може... ухил)

връщане

тук е студено. валящо. мрачно.
искам в бургас отново.
за пръв път през живота си имам такъв тен. успях да го добия. вече не ме е страх от слънцето. беше забавно да съм цялата в пясък, да чета досадната книга за щастието на хектор, да слушам с усмивка майка ми, говореща скучни неща, да усещам морския полъх и да плувам до водораслената шамандура. всъщност беше прекрасно подяволите. всичко!

бьорк реши дали да ходим към истанбул или не.
после аз накарах м. да дойде до бургас, за да прекараме втората ми невероятна нощ заедно скачащи на уикеда. тогава си мислех дали всеки следващ скок ще може да е по-нависоко, дали ще продължи това по-дълго. ден преди това в св. кирил и методий щях да се разплача, не знаех защо... не исках да обяснявам и да го позволявам, за да не се налага да лъжа и да си измислям причини. просто не исках. и преглъщах бързо и се обръщах на другата страна, гледах нагоре, избягвайки всякакви лица. не искам да подминавам нищо, не искам да съм неблагодарна и недоволна. искам да си повтарям по-често колко всъщност хубави неща ми се случват.
купих си "никоганебъдинещастен", защото дес обясняваше за нея през зимата. бях решила да я подаря на ифф с пожеланието- заради простото заглавие. и я забравих в тоалетната вкъщи, защото там я започнах. (което пък не е нищо лошо, някога ще имам малка библиотека в моята си лична.)
тук е студено. и мрачно. вали! вече казах.
държа на още поне две седмици хубаво време.
на спирката на летището в заарбрюкен ме заговаря българин. малко прилича на тираджия или на някакъв шофьор на кола. такъв и се оказа, което неозначава задължително нещо лошо. предлага ми лукчета, много се зарадвах. взех си едно и той после ми даде още за после, да съм си имала. говори и някакви неща, които не разбрах, постоянно си мислех за времето, за дъжда и за 15те градуса разлика. докато в един момент не започна да ме анализира как всъщност като съм се разделяла с мама (така я нарече) съм изглеждала студена, но сега разбирал, че това не било вярно. после каза да си остана такава каквато съм... на гарата слязохме от автобуса и му пожелах всичко добро. обясняваше, че имал често път към триер, че можело да се видим и да пием кафе. казах му, че светът е малък и може би. т.е. да не му казвам директно не. той ме разбра. не ми поиска номера. съгласи се. не беше нахален. наистина му се говореше и се радваше, че не съм студена, но на мен ми беше студено.

липствате ми.

блгдр за милото обаждане, израел. блгдр. :)

отивам да гледам greys anatomy и да се наплача. сериалът е ревлив и хубав.

вюнше

този град не може да ти предложи място където да седнеш и да си почетеш. да си сложиш слушалките примерно и да си пиеш кафето с мляко зачетен или загледан в рекламите на списанието. искам класик. наистина ми липсва един такъв. някога исках да им подаря всичките си егоисти. така и не го направих, а те още си стоят тук. вече със скъсани статии на ина гргрва...
направете ми класик или някакво такова.

мишууу иска да пиша за него. туй е в негов стил сега.
ама няма. щото ще си маха брадата, пречи му. няма да обяснявам защо и как. :)
само ще се ухиля.

търся си полет. искам си в стаята в де. малко сама. после на кино. после да си чета за домашната и изпитите. после по съседски. и по някое време на работа. новият батман е хубав. пак ще го гледам там премиерно. и пандата също скоро.

искам полет над нощ дневна.
и разказ от Yerushaláyim или някъдеоткъдетотам.

водно пистолетче

ваффе или вафла.
снощи беше май няй-хубавата ми вечер в бургас.
без май.
наистина беше така.
:)
хайде на panican!

втората щипка ми е била в косата. хаха.
бургас е прекрасен към 01ч. сутринта.

от истанбул си купих музиката на истанбул

това споменах в предния пост. част от филма. докато вървях из улиците песента пасваше прекрасно.

istanbul

е прекрасен.
м. е прекрасна.
джон е прекрасен.
родителите ми са невероятни.

в началото ме е страх да остана сама, когато се виждам с м. и д. става изненадващо и вече започваме да мислим за ядене. връщам се назад, за да ги заведа на вкусното и където има доста турци, защото така казаха. значело че е евтино и вкусно. вечерта в таксим има хиляди хора, всичките много красиви. сядаме да пушим наргиле с ягодовбананов аромат и се замайваме. келнерите са много мили и по някое време ни носят ядки. правим снимки. гледат диска на масата и удобряват избора. м. си купи ceza- турски рап, с онази хубава блаблаблабрабрапапапабрабра песен от музиката на истанбул, в секунда се изнизват 10 думи и е смешно и хубаво. казва се holocaust.
сега отиваме към азия. довечера една жена ще е ужасно цветна и ще си купя шарена шал преди това, заради това.
до!

а!! и трамваят е прекрасен :)