честит март!

много игриви... правят фигурка и се въртят :)

наздраве

честит твой ден, ирта!
знай, че си ужасно специална.
обичам те!

neu.bauten

Ich bin auf der Flucht
vor aufgebrachten Massen
quer durch die Wildnis
am Ende angekommen
warte lange schon am Eingang
stumm und ohne Plan

Zunächst ist da Sturm
du ziehst nicht damit vorbei
Dann ist da ein Beben
aber auch da bist du nicht involviert
Ich werde heftig von unter an der Wurzeln reissen
bis die obere Welt sich regt

Col de ma ma daqua
Ein leichtes leises Säuseln
Eine Stimme verschwebten Schweigens

Und gäbe es ungeheure Wassermassen
ich weiss du nähmst an keiner Flut mehr teil
Selbst wenn es heute noch Meteore regnet
du bist ganz einfach nicht mehr dabei
Ich werde heftig an den zweiundzwanzig Wurzeln reissen
bis die obere Welt sich regt
Ich erhebe meine Gegenstimme
bis aus dem Säuseln die Antwort mir weht

калинки

маймунки

"Do Me a Favour" Lyrics
Well the morning was complete
There was tears on the steering wheel, dripping on the seat
Several hours or several weeks
I'd have the cheek to say they're equally as bleak

It's the beginning of the end
The car went up the hill and disappeared around the bend
Ask anyone they'll tell you that it's these times that it tends
To start to breaking off, to start to fall apart
Hold on to your heart

Do me a favour, break my nose
Do me a favour, and tell me to go away
Do me a favour, and stop asking questions

She walked away, well, her shoes were untied
And the eyes were all red, you could see that we'd cried
And I watched and I waited 'til she was inside
Forcing a smile and waving goodbye.

Curiousity becomes a heavy load
Too heavy to hold, too heavy to hold
Curiousity becomes a heavy load
Too heavy to hold, will force you to be cold

Do me a favour, and ask if you need some help
She said: "Do me a favour and stop flattering yourself"
How to tear apart the ties that bind?
Perhaps fuck off, might be too kind
Perhaps fuck off, might be too kind

alive

into the wild

отидох сама на кино, имах нужда от големия екран, от този филм, от губенето между сцените и потъването в реката. и когато свърши, някой изотзад каза...
шон пенн е гений.
мдам - аз.
картините, които се разлистваха бяха толкова красиви, толкова мръсни, толкова бели... да, представете си, даже има няколко кадъра, докато пикаят. та ако това е критерий, че един филм е реален, качествен, блабла, когато камерата се е навряла в тоалетната, която всъщност в случая липсва като такава, спокойно тези кадри не са си ги спестили.
откъс запомнен с впечатления остри: едно негово къпане, забавените движения, на въртящата му глава и радостта от разпръскващата се вода наоколо, падаща от надупчена метална кофа? :), много красив момент.
музиката: pearl jam... много добро попадение. !!!
сетих се за фестивала, където беше пак някакво откъсване от цивилизацията и така диво, кално, студено, водата на 5 минути от нас, пригодена да си налееш в нещо, банята - жени/мъж ... почти не е за коментар, но да... това е. и е хубаво. но въпросът е колко хора в днешно време биха поели на такъв път, с такава идея и толкова вглъбени. аз не мисля, че бих издържала дълго. признавам си. но искам да го правя от време на време, за да мога да усещам и оценявам загубата на съвсем нормани неща наоколо, имам нуждата да ми се сочи с пръст, че може и да е по-зле и че калта ще изсъхне и ще се махне по-лесно, дъждът все някога ще спе и ще изгрее слънце. тази природа наистина е наоколо, може да е опасна и гостоприемна едновременно, да. и нямам търпение до следващото такова покачване на планина или примерно на фестивал в калта на някое едновремешно летище дори да е със същата палатка ха!

кой е с мен? мигмиг

филмът влиза в моя топ10, който никога не съм правила, но няма да го забравя да го спомена. когато... някога.

краят на началото

пускам си песента. the new year. и си казвам - това беше.
по-изгубено не може да е.
всеки има право на своите моменти, когато не знаеш защо продължаваш деня от вчера или седмицата от предната... всеки! сигурна съм. не казвам, че ще съм друга или че ще е различно, но няма да е същото като през последните 4 седмици. ще се натоваря с най-тежката задача - да обещая пред себе си. да обещавам е ужасно трудно и не смея да го правя, защото тогава няма връщане назад, то те следва непрекъснато, дори да го отлагаш, то си остава като забравено на закачалката. и те чака.
утре, ще се събудя, ще се изкъпя, т.е. ще си планирам деня в банята и ще започна да нямам време,а да имам уморен вид.
понякога си го заслужаваме.
и толкова!