бургас е в слънчевия си ледников период тази сутрин и въреки това си е все така страхотен, особено с тези гигантски коледни играчки.
чакането свърши...
снощи м. ми се обади на karma police от акустичния концерт на остава и после си повтарях наум
and for a minute there, I lost myself, I lost myself
и така няколко пъти.
той ще се мести и вече няма да има изненадващи посещения или отскачания от стая в стая. малко по-малко става сложно без да е. всички казват, че е за добро... знам, че на койго кажа ще отвърне, доволно - така е по-добре.
аз все пак не мисля така.
и точно сега искам да греша наистина. и се надявам на още някакви грешки през идната година, защто реално са най-сладки и после разказваме за тях, понякога дори с усмивка и шумен смях, друг път с носталгия и тъга. и все пак нали :сладкото няма да е толкова сладко без горчивото:
и пак ми се гледа този филм :)
наздраве и на.здраве! :)
п.с. отивам да си отрежа косата.
12.30.2008
12.26.2008
сняг в кръгла топка и ние подскачаме
пием пием пием
в groovy и пускат някакъв от последните концерти на oasis и е супер, защото след точно 23 дни и аз ще бъда на такъв!!! пием, пием, пием. някой танцуват. много светкавици и снимки.
след това най-красивият сняг на парцали, който може да бъде... но не може да бъде запечатан на снимка. обаждаме се на м., говорим й глупости, смеем се и е като през лятото скачащо.
и реално за нг ни трябват 3-4 бутилки водка, някво уиски и толкова, каза мишу. :)
сега ще лягам, за да стана след 4 часа и да пътувам към прекрасния истанбул.
днес бееше много хубава вечер. държа ирта да е с нас на нг. държа много!
в groovy и пускат някакъв от последните концерти на oasis и е супер, защото след точно 23 дни и аз ще бъда на такъв!!! пием, пием, пием. някой танцуват. много светкавици и снимки.
след това най-красивият сняг на парцали, който може да бъде... но не може да бъде запечатан на снимка. обаждаме се на м., говорим й глупости, смеем се и е като през лятото скачащо.
и реално за нг ни трябват 3-4 бутилки водка, някво уиски и толкова, каза мишу. :)
сега ще лягам, за да стана след 4 часа и да пътувам към прекрасния истанбул.
днес бееше много хубава вечер. държа ирта да е с нас на нг. държа много!
12.23.2008
отключено.заключено
слушам smashing pumpkins и се сещам за мАртин с усмивка
бургас си има светещ кораб на кръговото и е много хубав пък
и освен това има гигантски коледни играчки накацали по дърветата из главната йей
в бар босса ходят някакви странни хора (не в хубавия смисъл на странен), но пък мястото си е все така чаровно наше и с добри коктейли и абсолют касис + сок от касис, мняяями! и мадамският коктейл в мацкина чаша е хубав.
много алкохолни сме станали и няма лошо, даже минаваме на уиски покрай м. като виновна в случая... :)
искам да оставя в тази година и никгоа да не се връщам:
ужасен телефонен разговор
една вечер, която беше твърде искрена с обвивка на голямо объркване. *shit.shit.scheiße*
не искам да имам в телефона си чужди снимки, мсг и бележки. не ме инстересува при кого да се върнеш, когато пак се почувстваш сам. наистина! противно е просто.
ама се усмихвам широко, защото слънцето се показа. излизам!
losing touch
бургас си има светещ кораб на кръговото и е много хубав пък
и освен това има гигантски коледни играчки накацали по дърветата из главната йей
в бар босса ходят някакви странни хора (не в хубавия смисъл на странен), но пък мястото си е все така чаровно наше и с добри коктейли и абсолют касис + сок от касис, мняяями! и мадамският коктейл в мацкина чаша е хубав.
много алкохолни сме станали и няма лошо, даже минаваме на уиски покрай м. като виновна в случая... :)
искам да оставя в тази година и никгоа да не се връщам:
ужасен телефонен разговор
една вечер, която беше твърде искрена с обвивка на голямо объркване. *shit.shit.scheiße*
не искам да имам в телефона си чужди снимки, мсг и бележки. не ме инстересува при кого да се върнеш, когато пак се почувстваш сам. наистина! противно е просто.
ама се усмихвам широко, защото слънцето се показа. излизам!
losing touch
12.06.2008
this boy is tocotronic
и ме занимават понятия за града от географска, социологическа и каква ли още гледна точка. освен това ще намразя шоколадите в лилава 300грамова опаковка. вече започва да ми се гади.
стоенето вкъщи по цял ден ми идва толкова добре, завършвам отдавна започнати книги йех! а скоро попаднах на алек попов "мисия лондон" в книжарницата, но вече съм му взела дядо прас и няма да подарявам две книги, защото виждаш ли отново не мога да се реша. омръзна ми така. та оставям друг да реши или някакви ситуации като "сега ако изпусна този автобус, просто ще се прибера, но ако го хвана ще остана до края", "когато изляза и до пощите не срещна някой ще го направя, иначе не" и тъ.нъ.
гледам снимки и ми се снима в чернобяло с 400аса и мисля да си взема минолтата за бг и там да я оставя, но преди това да изснимам няколко филма или пози в контрасти тъмни, на статив и отворена бленда, броейки 1,2,3,.. . и сигурно после ще си го върна към де, защото няма да мога да се разделя с него. и тук някой е виновен, да се разпознае сам :)
скоро пак ще го отключа, скоро!
стоенето вкъщи по цял ден ми идва толкова добре, завършвам отдавна започнати книги йех! а скоро попаднах на алек попов "мисия лондон" в книжарницата, но вече съм му взела дядо прас и няма да подарявам две книги, защото виждаш ли отново не мога да се реша. омръзна ми така. та оставям друг да реши или някакви ситуации като "сега ако изпусна този автобус, просто ще се прибера, но ако го хвана ще остана до края", "когато изляза и до пощите не срещна някой ще го направя, иначе не" и тъ.нъ.
гледам снимки и ми се снима в чернобяло с 400аса и мисля да си взема минолтата за бг и там да я оставя, но преди това да изснимам няколко филма или пози в контрасти тъмни, на статив и отворена бленда, броейки 1,2,3,.. . и сигурно после ще си го върна към де, защото няма да мога да се разделя с него. и тук някой е виновен, да се разпознае сам :)
скоро пак ще го отключа, скоро!
11.19.2008
при.каз.но въл.ше.бств.о
Svefn G Englar
Ný batterí
Fljótavik
Við spilum endalaust
Hoppípolla
Með blóðnasir
Inní mér syngur vitleysingur
E-bow
Sæglópur
Festival
Hafsól
Gobbledigook
---
All alright
Popplagio
11.17.2008
частици от светлата страна начупени на 2000 парченца
редя пъзел. с прекрасен пейзаж от сан франциско. заболява ме главата и очите от шарените цветя. но е така отвличащо, забравящо, че не мога да спра с часове. и когато открия дълго търсена част, стояла пред мен е някакво облекчение, че всичко наистина ще се нареди. просто трябва време. ще го залепя накрая и ще заеме май половината ми стена.
м. ми праща или ми ее записвала спасяваща тъжна музика.
ах, искам да е декември просто и да летя.
м. ми праща или ми ее записвала спасяваща тъжна музика.
ах, искам да е декември просто и да летя.
11.09.2008
curtis & patridge
...tea е изпит буквално и преносно.
въпреки че пак виждам как се срещаме в песен (lost?), но така и се подминаваме.
утре трябва да има много от малкото неща, които знам и малко от тези, до които не успях да стигна. и не пиша тук, защото почнах да мисля кой как ще го разбере и през ред да споменавам неща кодирано за различни хора, по-скоро за един. а и какво да пиша как съм в стаята си по цели дни и нощи като в затвор на собствената си съвест и едва се понасяме и си се дразня, че си го причинявам всичко това. но винаги е така и да...
are we human or are we dancer
will your system be alright
when you dream of home tonight
there is no message were receiving
let me know is your heart still beating
сузи има три малко палета и всичко е минало нормално, все едно говоря за сестрата, която нямам. хаха.
хайде стига ви толкова. :)
въпреки че пак виждам как се срещаме в песен (lost?), но така и се подминаваме.
утре трябва да има много от малкото неща, които знам и малко от тези, до които не успях да стигна. и не пиша тук, защото почнах да мисля кой как ще го разбере и през ред да споменавам неща кодирано за различни хора, по-скоро за един. а и какво да пиша как съм в стаята си по цели дни и нощи като в затвор на собствената си съвест и едва се понасяме и си се дразня, че си го причинявам всичко това. но винаги е така и да...
are we human or are we dancer
will your system be alright
when you dream of home tonight
there is no message were receiving
let me know is your heart still beating
сузи има три малко палета и всичко е минало нормално, все едно говоря за сестрата, която нямам. хаха.
хайде стига ви толкова. :)
10.30.2008
american woman
пиенето не е за мен и аз не съм за пиенето, но то ме обича. и аз него малко. обаждам се до америка, за да чуя как е там. америка е тъжна и ще се видим скоро на наша си земя. и нямам търпениe просто да минат тези месеци, защото тук на всеки му се спи или e твърде зает, или просто e с Някой. утре ще изляза не да празнувам за тиквите, а защото ми се танцува. от последния изпит ми е в главата следното: "човек обича това, което критикува и критикува това, което обича".
искам да танцувам цяла нощ, докато не падна изнемощяла в нечии прегръдни.
а сега лека нощ, коктейлите бяха сладки и замайващи.
искам да танцувам цяла нощ, докато не падна изнемощяла в нечии прегръдни.
а сега лека нощ, коктейлите бяха сладки и замайващи.
10.16.2008
опит
опитваме се да е както преди. да стоим докъсно и гледаме идиотския сериал. продължавам да си изяждам очакванията и надеждите, някак започват да ми сладнят и да се настройвам за 5мин, че всичко е ок. отново се радвам като малко дете и повтарям нещата по няколко пъти един след друг с различни гласове.
ето така като сега:
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
все още нищо не е реално. но все нещо ще стане реалност. в каква форма и доколко не ме интересува. отново ми е хубаво и от време на време спокойно. искам да мога да се обаждам, без да мисля че всъщност не трябва... но и това ще стане. искам да ми се обаждат без да мислят.
на стената ми над леглото пише на бял лист с червено *мозъците са ужасно нещо. хората не трябва да мислят, ако искат да обичат.* от м.
ето така като сега:
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
все още нищо не е реално. но все нещо ще стане реалност. в каква форма и доколко не ме интересува. отново ми е хубаво и от време на време спокойно. искам да мога да се обаждам, без да мисля че всъщност не трябва... но и това ще стане. искам да ми се обаждат без да мислят.
на стената ми над леглото пише на бял лист с червено *мозъците са ужасно нещо. хората не трябва да мислят, ако искат да обичат.* от м.
10.06.2008
new
днес ще слушам oasis, защото излиза новият им албум.
и да си почина малко от другото.
искам да съм още по-смела.
смела.
10.02.2008
this modern love
зарадваме много днес.
може да ми забрави рождения ден, но не и да ме изненадва :). и вече не само с въпроси.
9.25.2008
нова в стара
новият на tricky е ужасно добър и даже секси.
dandy warhols има ли 4 албума или 5. тегля ги. и си припомням.
kashmir пък са просто постоянно пуснати и са старо нови.
и се прозявам
лягам си.
вчера в. имаше имен ден :)
dandy warhols има ли 4 албума или 5. тегля ги. и си припомням.
kashmir пък са просто постоянно пуснати и са старо нови.
и се прозявам
лягам си.
вчера в. имаше имен ден :)
9.21.2008
protect.ion
m. attack ме успокояват, жестоко. концентрирам се и измислям тезата си за warhol като марка. преглеждам литературата, пиша на листа основното. по-добре не може да е. какво е първото нещо, за което се сещате като чуете за andy warhol? (аз директно - банана от корицата на прекрасния албум на velvet underground)
радвам се, че т. си е забравил документите и се върна. смея се. посред нощите гледаме глупавия сериал. обожавам червения стол. :)
радвам се, че т. си е забравил документите и се върна. смея се. посред нощите гледаме глупавия сериал. обожавам червения стол. :)
9.20.2008
ровене
искам да приключа и да заключа себе си в себе си.
да се изгубя в дупката на илюзията, която не е тъмна. спирам на входа й, не поглеждам назад, но треперещо продължавам напред. кой не го е страх от неизвестното? посочвам себе си и лъжа. две крачки по-нагоре, дупките могат и да имат стълби извисяващи се. може и пак да лъжа. като насекомо съм, издаващо дразнещ, жужащ звук, някой ще се опита да ме размаже на стената, два пъти дори, но на третия ще успее. както аз направих преди време с един мъжки комар гигант. гадта ме събуди няколко пъти и не разбра какво искам. той и не можеше де.
две минути съм назад от плана, не, по-скоро са вече 2 часа, реално са 2 дни, но нереално са 2 месеца, без да си признавам. и всъщност си редя думи и се ровя из такива и никой няма как да разбере колко от това е вярно и измислено или проста лъжа. ?!?игра.
някой, някъде, някак ме забрави.
:)
да се изгубя в дупката на илюзията, която не е тъмна. спирам на входа й, не поглеждам назад, но треперещо продължавам напред. кой не го е страх от неизвестното? посочвам себе си и лъжа. две крачки по-нагоре, дупките могат и да имат стълби извисяващи се. може и пак да лъжа. като насекомо съм, издаващо дразнещ, жужащ звук, някой ще се опита да ме размаже на стената, два пъти дори, но на третия ще успее. както аз направих преди време с един мъжки комар гигант. гадта ме събуди няколко пъти и не разбра какво искам. той и не можеше де.
две минути съм назад от плана, не, по-скоро са вече 2 часа, реално са 2 дни, но нереално са 2 месеца, без да си признавам. и всъщност си редя думи и се ровя из такива и никой няма как да разбере колко от това е вярно и измислено или проста лъжа. ?!?игра.
някой, някъде, някак ме забрави.
:)
9.18.2008
!dankе
на всички включили се откъде ли не... аз бях тъжна и мълчах много на този ден, но пък затова брюксел беше ужасно красив и недантелен, а шоколадов.
и как беше онова... когато порасна ще мълча. не точно де, ам да. така се случи някак...
*картичката беше от м. :)*
(сърце)
9.12.2008
feucht
заредих се... заредих се... заредих се... и не знам защо повтарям всичко в последно време по три пъти, сякаш така изглежда още по-реално казаното, по-натъртено. имам билет за сигур рос - имам, имам, имааааааам! сега може и да не отида, заради разните му там ужасно и неземно важни изпити, но поне имам билет. после ако не успея да стигна до седалката, в която ще се изгубя, то поне ще знам, че е заради нещо важно, а не защото няма билети. и усещам как след седмица м. ще ми каже - три думи или повече и ще се жалявам. и продължавам да си повтарям в такива моменти думите на джи - ако не за концерти, за усещането да си там, за емоцията, то тогава за какво да ги даваме тия пари. и ще ги давам докато усетя, че започна да не успявам да стигна до залата физически... може би и психически :). радвам се. радвам се. мамка му как се радвам. а сега ще пиша домашната за рекламата през 60те, за pop art, за andy warhol и afri cola. и смятам днес да ми изтекат очите, но да свърша ужасно голяма част.
.мн ви <3 всички.
<да, и ми липсва. липсва ми. липса :) блгдр за бърборенето.>
.мн ви <3 всички.
<да, и ми липсва. липсва ми. липса :) блгдр за бърборенето.>
untitled
имам билет за сигур рос
имам билет за сигур рос
имам билет за сигур рос
три пъти ура, подяволите! :)
имам билет за сигур рос
имам билет за сигур рос
три пъти ура, подяволите! :)
9.04.2008
искам да съм била там, искам
септември е тъжен, датата ми винаги е била тъжна или с полъх на носталгия от лятото. искам картички, като онези на силвия чолева.
Where do we go from here
The words are coming out all weird
Where are you now, when I need you
Alone on an aeroplane
Fall asleep on against the window pane
My blood will thicken
...
Where do we go from here
The planet is a gunboat in a sea of fear
And where are you
They brought in the CIA, the tanks and the whole marines,
To blow me away, to blow me sky high
...
Where do we go from here
The words are coming out all weird
Where are you now when I need you
Where do we go from here
The words are coming out all weird
Where are you now, when I need you
Alone on an aeroplane
Fall asleep on against the window pane
My blood will thicken
...
Where do we go from here
The planet is a gunboat in a sea of fear
And where are you
They brought in the CIA, the tanks and the whole marines,
To blow me away, to blow me sky high
...
Where do we go from here
The words are coming out all weird
Where are you now when I need you
9.03.2008
there's nobody else in the whole wide world
...
every time i try to tell you how i feel inside
i always make the same mistakes
tie myself in knots
sometimes even make you cry
when all i ever want to say
is nobody else in the whole wide world
makes me feel this way
nobody else in the whole wide world
takes my breath away
makes me feel so strange inside
dazed confused and starry-eyed
i couldn't love you more
makes me feel the wrong way round
inside out and upside down
i couldn't love you more
and every time i try to tell you what i really mean
nothing seems to come out right
end up murmuring foolishly
it makes me want to scream
how i get so stupefied
there's nobody else in the whole wide world
makes me feel this way
there's nobody else in the whole wide world
takes my breath away
makes me feel so strange inside
open mouthed and mystified
i couldn't love you more
makes me feel so upside down
muddle-headed round and round
i couldn't love you more
makes me feel so strange inside
dazed confused and starry-eyed
i couldn't love you more
makes me feel the wrong way round
inside out and upside down
i couldn't love you more
...
every time i try to tell you how i feel inside
i always make the same mistakes
tie myself in knots
sometimes even make you cry
when all i ever want to say
is nobody else in the whole wide world
makes me feel this way
nobody else in the whole wide world
takes my breath away
makes me feel so strange inside
dazed confused and starry-eyed
i couldn't love you more
makes me feel the wrong way round
inside out and upside down
i couldn't love you more
and every time i try to tell you what i really mean
nothing seems to come out right
end up murmuring foolishly
it makes me want to scream
how i get so stupefied
there's nobody else in the whole wide world
makes me feel this way
there's nobody else in the whole wide world
takes my breath away
makes me feel so strange inside
open mouthed and mystified
i couldn't love you more
makes me feel so upside down
muddle-headed round and round
i couldn't love you more
makes me feel so strange inside
dazed confused and starry-eyed
i couldn't love you more
makes me feel the wrong way round
inside out and upside down
i couldn't love you more
...
8.30.2008
london.escape
px 11:12
upuhke
me 11:12
dam
px 11:13
видя ли ме днес?
me 11:13
да те видя?
къде?
px 11:13
махах ти от самолета като минавахме над германия!
me 11:13
хахахаха
ааааа да, верно !!!
баси мн мило хахха
писпис
happiness
coming and going
нищо не мога да измисля. нищо.
купих си шал с цвета на м. :)
трябва да спра с тия шалове. няма да имам кога да ги слагам.
чете ми се, но не сядам да чета - какво е това, подяволите?
(радвам се, израел, радвам се за котето, което носиш... повече отколкото трябва. но то трябва, за да може... ухил)
coming and going
нищо не мога да измисля. нищо.
купих си шал с цвета на м. :)
трябва да спра с тия шалове. няма да имам кога да ги слагам.
чете ми се, но не сядам да чета - какво е това, подяволите?
(радвам се, израел, радвам се за котето, което носиш... повече отколкото трябва. но то трябва, за да може... ухил)
8.20.2008
връщане
тук е студено. валящо. мрачно.
искам в бургас отново.
за пръв път през живота си имам такъв тен. успях да го добия. вече не ме е страх от слънцето. беше забавно да съм цялата в пясък, да чета досадната книга за щастието на хектор, да слушам с усмивка майка ми, говореща скучни неща, да усещам морския полъх и да плувам до водораслената шамандура. всъщност беше прекрасно подяволите. всичко!
бьорк реши дали да ходим към истанбул или не.
после аз накарах м. да дойде до бургас, за да прекараме втората ми невероятна нощ заедно скачащи на уикеда. тогава си мислех дали всеки следващ скок ще може да е по-нависоко, дали ще продължи това по-дълго. ден преди това в св. кирил и методий щях да се разплача, не знаех защо... не исках да обяснявам и да го позволявам, за да не се налага да лъжа и да си измислям причини. просто не исках. и преглъщах бързо и се обръщах на другата страна, гледах нагоре, избягвайки всякакви лица. не искам да подминавам нищо, не искам да съм неблагодарна и недоволна. искам да си повтарям по-често колко всъщност хубави неща ми се случват.
купих си "никоганебъдинещастен", защото дес обясняваше за нея през зимата. бях решила да я подаря на ифф с пожеланието- заради простото заглавие. и я забравих в тоалетната вкъщи, защото там я започнах. (което пък не е нищо лошо, някога ще имам малка библиотека в моята си лична.)
тук е студено. и мрачно. вали! вече казах.
държа на още поне две седмици хубаво време.
на спирката на летището в заарбрюкен ме заговаря българин. малко прилича на тираджия или на някакъв шофьор на кола. такъв и се оказа, което неозначава задължително нещо лошо. предлага ми лукчета, много се зарадвах. взех си едно и той после ми даде още за после, да съм си имала. говори и някакви неща, които не разбрах, постоянно си мислех за времето, за дъжда и за 15те градуса разлика. докато в един момент не започна да ме анализира как всъщност като съм се разделяла с мама (така я нарече) съм изглеждала студена, но сега разбирал, че това не било вярно. после каза да си остана такава каквато съм... на гарата слязохме от автобуса и му пожелах всичко добро. обясняваше, че имал често път към триер, че можело да се видим и да пием кафе. казах му, че светът е малък и може би. т.е. да не му казвам директно не. той ме разбра. не ми поиска номера. съгласи се. не беше нахален. наистина му се говореше и се радваше, че не съм студена, но на мен ми беше студено.
липствате ми.
блгдр за милото обаждане, израел. блгдр. :)
отивам да гледам greys anatomy и да се наплача. сериалът е ревлив и хубав.
искам в бургас отново.
за пръв път през живота си имам такъв тен. успях да го добия. вече не ме е страх от слънцето. беше забавно да съм цялата в пясък, да чета досадната книга за щастието на хектор, да слушам с усмивка майка ми, говореща скучни неща, да усещам морския полъх и да плувам до водораслената шамандура. всъщност беше прекрасно подяволите. всичко!
бьорк реши дали да ходим към истанбул или не.
после аз накарах м. да дойде до бургас, за да прекараме втората ми невероятна нощ заедно скачащи на уикеда. тогава си мислех дали всеки следващ скок ще може да е по-нависоко, дали ще продължи това по-дълго. ден преди това в св. кирил и методий щях да се разплача, не знаех защо... не исках да обяснявам и да го позволявам, за да не се налага да лъжа и да си измислям причини. просто не исках. и преглъщах бързо и се обръщах на другата страна, гледах нагоре, избягвайки всякакви лица. не искам да подминавам нищо, не искам да съм неблагодарна и недоволна. искам да си повтарям по-често колко всъщност хубави неща ми се случват.
купих си "никоганебъдинещастен", защото дес обясняваше за нея през зимата. бях решила да я подаря на ифф с пожеланието- заради простото заглавие. и я забравих в тоалетната вкъщи, защото там я започнах. (което пък не е нищо лошо, някога ще имам малка библиотека в моята си лична.)
тук е студено. и мрачно. вали! вече казах.
държа на още поне две седмици хубаво време.
на спирката на летището в заарбрюкен ме заговаря българин. малко прилича на тираджия или на някакъв шофьор на кола. такъв и се оказа, което неозначава задължително нещо лошо. предлага ми лукчета, много се зарадвах. взех си едно и той после ми даде още за после, да съм си имала. говори и някакви неща, които не разбрах, постоянно си мислех за времето, за дъжда и за 15те градуса разлика. докато в един момент не започна да ме анализира как всъщност като съм се разделяла с мама (така я нарече) съм изглеждала студена, но сега разбирал, че това не било вярно. после каза да си остана такава каквато съм... на гарата слязохме от автобуса и му пожелах всичко добро. обясняваше, че имал често път към триер, че можело да се видим и да пием кафе. казах му, че светът е малък и може би. т.е. да не му казвам директно не. той ме разбра. не ми поиска номера. съгласи се. не беше нахален. наистина му се говореше и се радваше, че не съм студена, но на мен ми беше студено.
липствате ми.
блгдр за милото обаждане, израел. блгдр. :)
отивам да гледам greys anatomy и да се наплача. сериалът е ревлив и хубав.
8.12.2008
вюнше
този град не може да ти предложи място където да седнеш и да си почетеш. да си сложиш слушалките примерно и да си пиеш кафето с мляко зачетен или загледан в рекламите на списанието. искам класик. наистина ми липсва един такъв. някога исках да им подаря всичките си егоисти. така и не го направих, а те още си стоят тук. вече със скъсани статии на ина гргрва...
направете ми класик или някакво такова.
мишууу иска да пиша за него. туй е в негов стил сега.
ама няма. щото ще си маха брадата, пречи му. няма да обяснявам защо и как. :)
само ще се ухиля.
търся си полет. искам си в стаята в де. малко сама. после на кино. после да си чета за домашната и изпитите. после по съседски. и по някое време на работа. новият батман е хубав. пак ще го гледам там премиерно. и пандата също скоро.
искам полет над нощ дневна.
и разказ от Yerushaláyim или някъдеоткъдетотам.
направете ми класик или някакво такова.
мишууу иска да пиша за него. туй е в негов стил сега.
ама няма. щото ще си маха брадата, пречи му. няма да обяснявам защо и как. :)
само ще се ухиля.
търся си полет. искам си в стаята в де. малко сама. после на кино. после да си чета за домашната и изпитите. после по съседски. и по някое време на работа. новият батман е хубав. пак ще го гледам там премиерно. и пандата също скоро.
искам полет над нощ дневна.
и разказ от Yerushaláyim или някъдеоткъдетотам.
8.10.2008
водно пистолетче
ваффе или вафла.
снощи беше май няй-хубавата ми вечер в бургас.
без май.
наистина беше така.
:)
хайде на panican!
втората щипка ми е била в косата. хаха.
бургас е прекрасен към 01ч. сутринта.
снощи беше май няй-хубавата ми вечер в бургас.
без май.
наистина беше така.
:)
хайде на panican!
втората щипка ми е била в косата. хаха.
бургас е прекрасен към 01ч. сутринта.
8.05.2008
от истанбул си купих музиката на истанбул
това споменах в предния пост. част от филма. докато вървях из улиците песента пасваше прекрасно.
8.03.2008
istanbul
е прекрасен.
м. е прекрасна.
джон е прекрасен.
родителите ми са невероятни.
в началото ме е страх да остана сама, когато се виждам с м. и д. става изненадващо и вече започваме да мислим за ядене. връщам се назад, за да ги заведа на вкусното и където има доста турци, защото така казаха. значело че е евтино и вкусно. вечерта в таксим има хиляди хора, всичките много красиви. сядаме да пушим наргиле с ягодовбананов аромат и се замайваме. келнерите са много мили и по някое време ни носят ядки. правим снимки. гледат диска на масата и удобряват избора. м. си купи ceza- турски рап, с онази хубава блаблаблабрабрапапапабрабра песен от музиката на истанбул, в секунда се изнизват 10 думи и е смешно и хубаво. казва се holocaust.
сега отиваме към азия. довечера една жена ще е ужасно цветна и ще си купя шарена шал преди това, заради това.
до!
а!! и трамваят е прекрасен :)
м. е прекрасна.
джон е прекрасен.
родителите ми са невероятни.
в началото ме е страх да остана сама, когато се виждам с м. и д. става изненадващо и вече започваме да мислим за ядене. връщам се назад, за да ги заведа на вкусното и където има доста турци, защото така казаха. значело че е евтино и вкусно. вечерта в таксим има хиляди хора, всичките много красиви. сядаме да пушим наргиле с ягодовбананов аромат и се замайваме. келнерите са много мили и по някое време ни носят ядки. правим снимки. гледат диска на масата и удобряват избора. м. си купи ceza- турски рап, с онази хубава блаблаблабрабрапапапабрабра песен от музиката на истанбул, в секунда се изнизват 10 думи и е смешно и хубаво. казва се holocaust.
сега отиваме към азия. довечера една жена ще е ужасно цветна и ще си купя шарена шал преди това, заради това.
до!
а!! и трамваят е прекрасен :)
7.27.2008
апртмнта
когато чакаме да си тръгнат хората от стаята и отваря тефтерчето да ме пита това да му обясня. знаех, че ще е преписал правилната част. опитах да допълня написаното, всъщност ми щукна ей така и беше ужасно правилно.
исках да заключа блога или просто да го няма. не мога да пиша нищо или да споделя нищо без да се сетя за всичко случило се и оправданията... мое си е решението. човек трябва да рискува. за да останем и да сме, продължавайки напред. и не искам да губя нищо, но всъщност кой иска. а и нищо никой никога не може да знае... кога и какво ще се случва. изненадите предстоят сигурна съм и се надявам да са от онези чудесните.
dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good
исках да заключа блога или просто да го няма. не мога да пиша нищо или да споделя нищо без да се сетя за всичко случило се и оправданията... мое си е решението. човек трябва да рискува. за да останем и да сме, продължавайки напред. и не искам да губя нищо, но всъщност кой иска. а и нищо никой никога не може да знае... кога и какво ще се случва. изненадите предстоят сигурна съм и се надявам да са от онези чудесните.
dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good
7.22.2008
big I.
so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking so don't get any big ideas they're not going to happen you'll go to hell for what your dirty mind is thinking
7.19.2008
студено пожелание за лека нощ и да не сънувам измъчвания.
да, наистина се надявам.
и някак замръзвам и не знам какво да пиша. на кого какво да обясня. с кого за какво да говоря.
ще си призная, че по-скоро искам да се видим.
казах ли, че ми е студено и свито. все така е.
ама си е мое... ще ми кажат. макар да не е нужно. знам си го.
днес бях за 10 минути в космоса. беше шарено.
да, наистина се надявам.
и някак замръзвам и не знам какво да пиша. на кого какво да обясня. с кого за какво да говоря.
ще си призная, че по-скоро искам да се видим.
казах ли, че ми е студено и свито. все така е.
ама си е мое... ще ми кажат. макар да не е нужно. знам си го.
днес бях за 10 минути в космоса. беше шарено.
7.15.2008
любими
м.
kude do friedrich beshe gotiniq magazin?
м.
I get eaten by the worms
And weird fishes
I hit the bottom, hit the bottom and escape, escape
мш
blagodarq, blagodarq, blagodarq za videotape. Shte se napiem v bg, mnogo gush
е.
'...it's gonna be a glorious day...' pojelavam ti edna nezabavima ve4er :-)
t.
An der schönsten Stadt der Welt ;)
i.
5.17 min= 453,58km
Trier - Hannover :o) i umnata!
v.
gledah i mislia kak na 'all i need' po videoto e smazvashto dokato rodnata m-media reshi da napravi 'sedmica na ostava' * hmm izobshto ako mojeshe prosto da ti razrosha kosata i...
v.
blue is my true love's colour, she has the sweetest smile and gentle hands and i love the ground where oh she stands...
d.
Hah, i az te obicham, malkata:)
i.
GO! GO! GO!
Lauf, upu, lauf!
v.
Petyk e i...
d.
Nai-prekrasniat koncert,s nai-iakoto after party i nai-krasivite hora na sveta koito mnogo pregrushtah! poznah pulnoto shtastie.
м.
zaradi bush v centura sa ostanali samo muhi i babi. pak nishto ne mi hrumva, glavata mi nai-setne zatihna. chai s mlqko s vitamini. pusni si devendra ot last.fm i pusni lampite vmesto shtorite. nqkude tuk te chakam s bg kafe-gorchilka i loshi hitove po radioto. gush.
м.
murzel, nedelq,
murzel, nedelq,
nishto ne mi hrumva, no iskah da ti pisha.
v.
...i nedei se pritesniava. ti otdavna me pobyrka :)
обожавам ги всички тези моменти. и още около 100, които не мога и не смея да изтрия и не искам.
дори някога да се наложи ще останат и ще е отново така ясно... дали тъжно или смешно.
и знам, че не трябваше. но трябваше, за да може.
искам да се успокоя. а не мога. някак не успявам.
kude do friedrich beshe gotiniq magazin?
м.
I get eaten by the worms
And weird fishes
I hit the bottom, hit the bottom and escape, escape
мш
blagodarq, blagodarq, blagodarq za videotape. Shte se napiem v bg, mnogo gush
е.
'...it's gonna be a glorious day...' pojelavam ti edna nezabavima ve4er :-)
t.
An der schönsten Stadt der Welt ;)
i.
5.17 min= 453,58km
Trier - Hannover :o) i umnata!
v.
gledah i mislia kak na 'all i need' po
v.
blue is my true love's colour, she has the sweetest smile and gentle hands and i love the ground where oh she stands...
d.
Hah, i az te obicham, malkata:)
i.
GO! GO! GO!
Lauf, upu, lauf!
v.
Petyk e i...
d.
Nai-prekrasniat koncert,s nai-iakoto after party i nai-krasivite hora na sveta koito mnogo pregrushtah! poznah pulnoto shtastie.
м.
zaradi bush v centura sa ostanali samo muhi i babi. pak nishto ne mi hrumva, glavata mi nai-setne zatihna. chai s mlqko s vitamini. pusni si devendra ot last.fm i pusni lampite vmesto shtorite. nqkude tuk te chakam s bg kafe-gorchilka i loshi hitove po radioto. gush.
м.
murzel, nedelq,
murzel, nedelq,
nishto ne mi hrumva, no iskah da ti pisha.
v.
...i nedei se pritesniava. ti otdavna me pobyrka :)
обожавам ги всички тези моменти. и още около 100, които не мога и не смея да изтрия и не искам.
дори някога да се наложи ще останат и ще е отново така ясно... дали тъжно или смешно.
и знам, че не трябваше. но трябваше, за да може.
искам да се успокоя. а не мога. някак не успявам.
7.08.2008
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
iri be otvedena ot laptopa.
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
radiohead
iri be otvedena ot laptopa.
7.02.2008
сънувам го
няма да го разкажа този сън.
на мен също ми е толкова трудно. всеки се пита това ли е правилно или не.
нищо не знам.
освен, че не исках да го направя така. понякога някои неща не са така прекрасни какво изглеждат отстрани.
идвам си скоро. и ми е малко свито.
преди това ще има берлин, където ще си пусна песента на нг и ще си мисля как съм чакала този момент. след това ще се върна и пак ще замина.
protect me from what I want пише с бяло на молива черен с капачка гумичка. запазвам си за мен.
и това няма нищо общо с пласибо, а с jenny holzer.
tochka.
на мен също ми е толкова трудно. всеки се пита това ли е правилно или не.
нищо не знам.
освен, че не исках да го направя така. понякога някои неща не са така прекрасни какво изглеждат отстрани.
идвам си скоро. и ми е малко свито.
преди това ще има берлин, където ще си пусна песента на нг и ще си мисля как съм чакала този момент. след това ще се върна и пак ще замина.
protect me from what I want пише с бяло на молива черен с капачка гумичка. запазвам си за мен.
и това няма нищо общо с пласибо, а с jenny holzer.
tochka.
6.23.2008
dr.eam
synuvah des, m., stefan. karah nqkakwa kola. des ot druga posoka s druga kola i goworehme po telefona v kolko shte se sreshtnem na nqkakwo mqsto, koeto e s neveroqten universitet. namirame se i vlizame v zalata za lekciqta, m. e na otsreshtnata terasa s cherna roklia i se chudim zashto vsichki sa taka hubavo oblechenie, a nie ne. i sled malko m. se prisyedinqwa kym nas, ima nqkakwo momche s neq, koito q zanimava i tq slusha mn vnimatelno obiasneniqta mu. des e ujasno vpechatlena ot zalata (arhitekturno) i kogato vliza profesorkata ili jenata, zaradi koqto sme tam i vsichki stavat super ah-vashto emocionalni. posle se razhojdame i az snimam mnogo, vsichko e ujasno krasivo. stefan pravi gluposti i m. mu se drazni i go snima na byrz rejim, ot koeto posle moje da si naprawish filmche... sled towa imashe nqkakva arka, zalez i planuvahme, kak mojem da si organizirame ekskurziika za nqkolko dni wsichkite i aseto zvynna da me pita za bileti ot köln...
6.19.2008
maccho
v bolnica e.
dannite mi struvat 100euro, koito nqma da platia. shte si kupia skoro vynshen hard.
resheniqta, koito trqbwa da vzema do 10 dni i me trovi tova.
1. USA ili Mallorca, t.e. 1800e ili 1300e (podiavolite wsichko e pari)
2. da precenia v koq sedmica shte sa mi vordiplom izpitite, wsichko obshto izchisleno trqbwa da e 8 sedmici; razgovor s profesora; razgovor s profesorkata; koga, zashto i kolko.
3. da napisha domashnata, da nameria komp. ili da mykna knigite v bib.; drugata domashna ostava za bg
4. da si tyrsia bilet za bg sega ili da chakam oshte
5. da rabotq w chetvyrtyk ili da se smenia s nqkoi za sybota i nedelia
6. da otida dnes na partito na obshtejitieto ili da ostana vkyshti da pisha i da se qdosvam kolko e shumno
7. da naprawq powerpoint presentaciata... sega ili dovechera
8. untill da proveri thesenpapiera koga?
9. iskam da se pribera weche. naistina.
sorry za latinicata, grozna e, no nqma nachin. sega tq me spasiava ili po-skoro sysednata strana, koqto e protivno mila.
out
(edit) zabraih da spomena gliederunga za drugata domashna i literaturata...
i dnes dyjda ne beshe porychan i razvali vsichko i go mrazia...
the killers
pishem si syobshtenia s m., abe iskam v bg... kazah go...
dannite mi struvat 100euro, koito nqma da platia. shte si kupia skoro vynshen hard.
resheniqta, koito trqbwa da vzema do 10 dni i me trovi tova.
1. USA ili Mallorca, t.e. 1800e ili 1300e (podiavolite wsichko e pari)
2. da precenia v koq sedmica shte sa mi vordiplom izpitite, wsichko obshto izchisleno trqbwa da e 8 sedmici; razgovor s profesora; razgovor s profesorkata; koga, zashto i kolko.
3. da napisha domashnata, da nameria komp. ili da mykna knigite v bib.; drugata domashna ostava za bg
4. da si tyrsia bilet za bg sega ili da chakam oshte
5. da rabotq w chetvyrtyk ili da se smenia s nqkoi za sybota i nedelia
6. da otida dnes na partito na obshtejitieto ili da ostana vkyshti da pisha i da se qdosvam kolko e shumno
7. da naprawq powerpoint presentaciata... sega ili dovechera
8. untill da proveri thesenpapiera koga?
9. iskam da se pribera weche. naistina.
sorry za latinicata, grozna e, no nqma nachin. sega tq me spasiava ili po-skoro sysednata strana, koqto e protivno mila.
out
(edit) zabraih da spomena gliederunga za drugata domashna i literaturata...
i dnes dyjda ne beshe porychan i razvali vsichko i go mrazia...
the killers
pishem si syobshtenia s m., abe iskam v bg... kazah go...
6.15.2008
когато се изгубиш, без да си изгубен
ликьор 43 с прясно мляко и лед, моля
слънце
пясък
море
и хубава музика
...искам
____
получих картичката от прага, една от следващите дестинации ще ми е, в това съм сигурна.
слънце
пясък
море
и хубава музика
...искам
____
получих картичката от прага, една от следващите дестинации ще ми е, в това съм сигурна.
6.06.2008
пълноцеллнното
вчера беше денят на дните на годините изобщо. представях си го така невъзможно, че е все така нереално.
сега ми е спокойно. толкова спокойно и хубаво. ще си довърша започнатите 3 книги, мисля за пътуванията скоро, оставащите дни. и пак времето минава, явно си е заслужавало да минава 6 месеца през мен без да усетя и запомня нищо съществено. явно е трябвало така. когато си помисля пак как тичах по стълбите и плачейки обяснявах на мама, че всичко е наред и съм си взела проклетия изпит и ми става ужасно смешно, ама такова весело, мило.
и така. сега ще пия. не точно сега де, но днес и утре и йееее. може да идва лятото вече. :)
сега ми е спокойно. толкова спокойно и хубаво. ще си довърша започнатите 3 книги, мисля за пътуванията скоро, оставащите дни. и пак времето минава, явно си е заслужавало да минава 6 месеца през мен без да усетя и запомня нищо съществено. явно е трябвало така. когато си помисля пак как тичах по стълбите и плачейки обяснявах на мама, че всичко е наред и съм си взела проклетия изпит и ми става ужасно смешно, ама такова весело, мило.
и така. сега ще пия. не точно сега де, но днес и утре и йееее. може да идва лятото вече. :)
5.31.2008
5.29.2008
хубавата сутрин се познава
по измитата каничка за кафе (тук разбирам мш :) и слагането на ново кафе, отварянето на млякото и прозяването помежду всичко...
***
.уморена съм
.лесно се ядосвам
.раздразнителна съм
.недоспала съм
.противно мрънкам вече.
***
снимките на к. са прекрасни, трудно си избирам фаворитите
***
.уморена съм
.лесно се ядосвам
.раздразнителна съм
.недоспала съм
.противно мрънкам вече.
***
снимките на к. са прекрасни, трудно си избирам фаворитите
5.28.2008
nowo
gobbledigook - sigur ros...
скоро и албум. на официалния сайт може да се гледа видеото и да се изтегли песента
5.27.2008
5.26.2008
тараторена-kooks-фаза
с широко отворен прозорец и силно!
кофа таратор с половин краставица и без копър, олио, чесън. мързи ме да режа. признавам
си.
искам някой да ме разсее.
само за мъничко. за един - стани богат по-късно. отскука си преместих телевозора непонятно защо от рафта на шкафчето. искам да завали страшна буря, да направи пакости и да стане свежо след това, а не задушно грозно като сега.
и най-много искам на бритпоп парти с всички вас - намерете си буквичките -
влд., мр., ир., дт., мА., ас., дс., нл., мш., вс., оз, джи, дсбу., кр. и да дойде светльо да се запознаем най-накрая и горчо също. и май изредих повечето от последното такова...
----------------
now playing: The Kooks - Do You Wanna
кофа таратор с половин краставица и без копър, олио, чесън. мързи ме да режа. признавам
си.
искам някой да ме разсее.
само за мъничко. за един - стани богат по-късно. отскука си преместих телевозора непонятно защо от рафта на шкафчето. искам да завали страшна буря, да направи пакости и да стане свежо след това, а не задушно грозно като сега.
и най-много искам на бритпоп парти с всички вас - намерете си буквичките -
влд., мр., ир., дт., мА., ас., дс., нл., мш., вс., оз, джи, дсбу., кр. и да дойде светльо да се запознаем най-накрая и горчо също. и май изредих повечето от последното такова...
----------------
now playing: The Kooks - Do You Wanna
5.24.2008
star.light
to me it is strange<>muse<>
this feeling is strange
but it's not gonna change for anybody
___
когато не излизам от стаята си повече от 24часа е някак странно. искам да си имам всичко тук и да не мърдам, купувам си 1кг кисело мляко за таратор и мюсли и също толкова сирене, което се надявам да не вкисне, защото не мога да го изям бързо, а ми се иска.
оплаквам се на тилл, че по-скучен ден не може да има никой и когато му казвам с три-четири думи, той се съгласява напълно. предлага да ми сготви нещо. мило е. радвам се. после му предлагам просто да мине утре да поговорим. неочаквах да го направи, но наистина се появи със сладолед, шоколад с кравепетна и бисквитки. говорихме много за какво ли не, обясняваше как няма приятели германци и ми стана много любопитно... изобщо следобедът беше хубав и направи деня такъв.
а сега си тегля последно танго в париж, за което някога казах че актрисата ми напомня на катето, вече май не мисля така, а и тя тогава като го гледа не се съгласи. липсва ми париж...
има още 10 дни до края, може би даже 9. това броене ме плашни. мисля да не го отчитам просто. вие ми се свят. но отивам да чета.
5.23.2008
жълто = зелено
една от любимите ми реклами в последно време. другата е на икеа, която може да се гледа на сайта им само. -ikea-
5.19.2008
you have killed me
whenIgoforwardsyougobackwards
and somewhere we will meet.
whenIgoforwardsyougobackwards
and somewhere we will meet.
ha ha ha
----------------
Now playing: Radiohead - Scatterbrain
via FoxyTunes
5.18.2008
the piano
There is a silence where hath been no sound,
There is a silence where no sound may be,
In the cold grave–under the deep deep sea,
Or in the wide desert where no life is found,
Which hath been mute, and still must sleep profound;
No voice is hushed–no life treads silently,
But clouds and cloudy shadows wander free,
That never spoke, over the idle ground:
But in green ruins, in the desolate walls
Of antique palaces, where Man hath been,
Though the dun fox, or wild hyaena, calls,
And owls, that flit continually between,
Shriek to the echo, and the low winds moan,
There the true Silence is, self-conscious and alone.
— Thomas Hood, “Silence”
5.17.2008
5.16.2008
lover's spit
All these people drinking lover's spit
They sit around and clean their face with it
And they listen to teeth to learn how to quit
tied to a night they never met
You know it's time
that we grow old and do some shit
I like it all that way
broken
social
scene
5.13.2008
писна ми
никога не хвърляйте пред очите ми порцеланова чиния в коша на някоя градинка, ще си помисля ужасно лоши неща за вас.
5.10.2008
марияяяяяяяя, искам, искам, искам
на 11ти на концерт, искам, моля те, искам :)
точно така си го представях клипа, по пътя, на пътя, из пътя, около времето до пътя, метро, автобус, самолет... да!
точно така си го представях клипа, по пътя, на пътя, из пътя, около времето до пътя, метро, автобус, самолет... да!
5.09.2008
dcfc новото с кюърски дълго начало
How I wish you could see the potential, the potential of you and me
It's like a book elegantly bound, but in a language that you can't read - just yet
You gotta spend some time... love,
you gotta spend some time with me
And I know that you'll find... love,
I will possess your heart
There are days when outside your window, I see my reflection as I slowly pass
And I long for this mirrored perspective, when we'll be lovers, lovers at last
You gotta spend some time... love,
you gotta spend some time with me
And I know that you'll find... love,
I will possess your heart
I will possess your heart
I will possess your heart
You reject my advances and desperate pleas
I won't let you, let me down so easily, so easily
You gotta spend some time... love,
you gotta spend some time with me
And I know that you'll find... love,
I will possess your heart
I will possess your heart
I will possess your heart
I will possess your heart
I will possess your heart
5.08.2008
schon erledigt
купих си билет за bss остава само да дойде другият четвъртък.
сега отивам да си ям мюслито и да чета.
а навън отново е жегааааааа!
сега отивам да си ям мюслито и да чета.
а навън отново е жегааааааа!
5.07.2008
paris, texas
sled malko za malko shte sym nikoi v sedalkata s nikoi naokolo, sega sym nqkoi naum. sinio-oranjev blus. sloji raka na cheloto mi i vij koi e tam vytre. ostani
o6 mart 2oo7
o6 mart 2oo7
5.05.2008
въпросите
първи: да ходя ли на 15ти на broken social scene или не?
втори: утре от 10:оо или от 11:оо да отида на работа, разбрахме се да се ориентирам по времето, а ако сутринта вали и е мрачно и час по-късно има слънце и стане 20градуса?
трети: да взема аспирин или да търпя главобола?
четвърти: ще спасим ли хомили или хомили само ще се спаси? :)
пети: да тегля ли втория сезон на the it crowd или по-скоро не, защото май ми напомня на гледани вече сериали, въпреки че беше забавен...?
вече ми отговориха на първия. това е хубаво, поне едно решение на ден мога да взема.
настинката се развива, а навън е слънчево, подяволите.
втори: утре от 10:оо или от 11:оо да отида на работа, разбрахме се да се ориентирам по времето, а ако сутринта вали и е мрачно и час по-късно има слънце и стане 20градуса?
трети: да взема аспирин или да търпя главобола?
четвърти: ще спасим ли хомили или хомили само ще се спаси? :)
пети: да тегля ли втория сезон на the it crowd или по-скоро не, защото май ми напомня на гледани вече сериали, въпреки че беше забавен...?
вече ми отговориха на първия. това е хубаво, поне едно решение на ден мога да взема.
настинката се развива, а навън е слънчево, подяволите.
5.03.2008
5.02.2008
дъга
в стаята ми, както казва дете инсценирана (от надраскан диск на bowie от стефан). да, ама това после го разбрах...
4.30.2008
рошави въпроси по трасето на цветове и дълги заглавия
когато сънят се е скрил зад някое дърво и има отново двойна дъга, която не всеки може да види, някой се пада срещу слънцето и му блести. радвам се да съм на отсрещната страна и да зяпам. отново напразен опит да снимам. насладата е по-голяма, когато не е на пиксели или аз всъщност не умея да запечатвам тези цветове.
как се снима дъга?
в последно време се питам, има ли нещо в миналите ви връзки, за което да се жалявате, което да ви се струва незавършено?
когато отново се съберат двамата реално се познават в повечето случай толкова добре, че знаят какво ги е дразнило у другия преди и се опитват да го променят. но това не е ли като яйцата на очи, които отгоре са рохки и ги обръщаш, за да са опържени навсякъде, а те много често се разпльоооокват.
сготвени ли са миналите връзките с лютиви подправки до сълзи?
има ли смисъл да се връщаш към миналото, на което сам ти си сложил чертата, точката, знака на края? дори да има, не е ли крачка назад.
всъщносто просто се питах, без да си го представям. при мен всичко свършва с голяма черна точка, която се заличава с много, много, много, ужасно много пластове коректур.
как се снима дъга?
в последно време се питам, има ли нещо в миналите ви връзки, за което да се жалявате, което да ви се струва незавършено?
когато отново се съберат двамата реално се познават в повечето случай толкова добре, че знаят какво ги е дразнило у другия преди и се опитват да го променят. но това не е ли като яйцата на очи, които отгоре са рохки и ги обръщаш, за да са опържени навсякъде, а те много често се разпльоооокват.
сготвени ли са миналите връзките с лютиви подправки до сълзи?
има ли смисъл да се връщаш към миналото, на което сам ти си сложил чертата, точката, знака на края? дори да има, не е ли крачка назад.
всъщносто просто се питах, без да си го представям. при мен всичко свършва с голяма черна точка, която се заличава с много, много, много, ужасно много пластове коректур.
4.29.2008
вече
не мога да ставам така рано. не мога вече и това е ужасно. звънящото си звъни и звънии, изключвам го и след пет минути пак, защото е по-нетърпеливо от мен. искам си ранобудното тяло и душа в едно, моля.
днес пак ще е един валящ ден, продължавам с все същия глагол - иссскаааааааааааам, да си остана вкъщи с вестниците ми и учебника. и bowie. никакви клиенти с претенции и тичане нагоре-надолу- кафе, мляко за черния чай, десерт или супа, подяволите решете по-бързо, госпожо... и сякаш прясно влюбените баба и дядо днес дано не дойдат, няма да им се зарадвам. и не ми поръчвайте тостове, мразя да ги правя. искам нормални кафета и еспрессссиии. да!
и няма да повтарям. излизам от стаята и всичко е ясно.
до!*
*)микрофонът бил изключен(
днес пак ще е един валящ ден, продължавам с все същия глагол - иссскаааааааааааам, да си остана вкъщи с вестниците ми и учебника. и bowie. никакви клиенти с претенции и тичане нагоре-надолу- кафе, мляко за черния чай, десерт или супа, подяволите решете по-бързо, госпожо... и сякаш прясно влюбените баба и дядо днес дано не дойдат, няма да им се зарадвам. и не ми поръчвайте тостове, мразя да ги правя. искам нормални кафета и еспрессссиии. да!
и няма да повтарям. излизам от стаята и всичко е ясно.
до!*
*)микрофонът бил изключен(
4.27.2008
ден
оооооооооооооооооооооооооооооооооообббббббичаааааааааааааааааааааааааааааааааааам
и уикедаа
плюс
Десети ноември, девети септември,
кръглата маса, мирния преход,
майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето.
Обичам пайдушко и ръченица,
тези фолклорни магии -
те разнасят славата ни в космоса
и даже по-далече.
ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля
и на масата има баница, ракия "бургас 63", свинско/агнешко на пържоли, салата от 2кг домати с една краставица, ама пък шопска хихи. лилавото яйце спечели. моето се разпльока, ха! и е хубаво.
и не може да се разминем, скъсаните дънкиии танцуват...
и уикедаа
плюс
Десети ноември, девети септември,
кръглата маса, мирния преход,
майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето.
Обичам пайдушко и ръченица,
тези фолклорни магии -
те разнасят славата ни в космоса
и даже по-далече.
ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля ля
ля ля ля ля ля
и на масата има баница, ракия "бургас 63", свинско/агнешко на пържоли, салата от 2кг домати с една краставица, ама пък шопска хихи. лилавото яйце спечели. моето се разпльока, ха! и е хубаво.
и не може да се разминем, скъсаните дънкиии танцуват...
house in my head
има празници, които се запомнят с определено събуждане, закуска и без нищо специално за вечерта,но пък с това са си напълно достатъчни. великден винаги е бил дневен и преди всичко сутришен празник за мен. казват, че им липсвам за наздравицата. но всъщност ми напомня за баба ми, винаги го свързвам с нея. никога не може да ме познае по телефона, защото просто ужасно рядко се чуваме, но някак знаех, че трябва да й се обадя, за да ми поговори за местата, които е посетила, които смята да посети и да ми предаде това желание за живот, което винаги е бликало от нея. прекрасна е. разсмиваме.днес, този ден е като всички останали. ако не съм аз да мрънкам за шарени яйца, ще бъде отминат. от сутришен има потенциал да се превърне във вечерен. да видим. а навън времето е в лятната си фаза и завиждам на разхождащите се... след малко и аз сред тях.
4.26.2008
4.24.2008
шоколад ???и ?фолкорнаменти
мама ми казва, че свилен е правил дует с някоя от music idol хахаха и ми става мило и смешно и го намирам
тук
и продължавам с усмивките...
тук
и продължавам с усмивките...
4.23.2008
4.20.2008
не мога. не искам. не знам.
понякога се чудя как може 80 парчета да ме побъркат за една седмица. лицата на презентацията, които докато я правя въобще не виждам, никога няма да запомня, сигурно няма и да срещна сред 14 000те студенти. въпреки това ми изядоха съня и храната в празния хладилник. без да знаят разбира се за всичко това. дразня се, защото не е нищо сериозно, а при мен пристига като голямата работа - залата, отпред където стоят туторите и други хора с разни титли пред имената си. не искам такива неща да ги усещам, да мисля за тях, да досаждам 3 дни преди да се случи на всички и да обяснявам как никога няма да се науча. ми така е, защото аз не искам да го преглътна това чувство на мравкавост и на червен домат в центъра, но пък искам да е хубаво направено и представено.
и така до следващия път, когато отново ще се боря с това.
____
намерих си новите кецки... ето тук , ама ми трябва по-голям крааааак, подяволите
и така до следващия път, когато отново ще се боря с това.
____
намерих си новите кецки... ето тук , ама ми трябва по-голям крааааак, подяволите
4.17.2008
4.09.2008
резултатът
боли глава, защото пропаднах. пак, и отново. и не знам дали двата месеца ще са ми достатъчни, да се науча да не треперя пред изпитващия и да не забравям наученото. започва да ми омръзва всичко това.
искам да се разплача, да ми мине и да започна отново всичко. не е поредната трагедия, знам че изходите са минимум два, каквото и да стане. въпреки това съм се смачкала сякаш в кутийка от кока-кола и някой скача отгоре й.
това да от моментите, в които просто си поемаш въздух, пиеш цял ден няколко чаши студена вода и си мислиш за всяка една, която трябва да те успокои... реално нищо не помага.
всъщност това ми реши поне въпроса за прибирането към бг. т.е. няма да е скоро. не ме питай те. не искам да отговарям. който трябва ще разбере. може и да е спонтанно.
p.s. касетката е прекрасна. някой да ми нарисува такава на свилата се след прането червена торбичка за пазар, моля...
искам да се разплача, да ми мине и да започна отново всичко. не е поредната трагедия, знам че изходите са минимум два, каквото и да стане. въпреки това съм се смачкала сякаш в кутийка от кока-кола и някой скача отгоре й.
това да от моментите, в които просто си поемаш въздух, пиеш цял ден няколко чаши студена вода и си мислиш за всяка една, която трябва да те успокои... реално нищо не помага.
всъщност това ми реши поне въпроса за прибирането към бг. т.е. няма да е скоро. не ме питай те. не искам да отговарям. който трябва ще разбере. може и да е спонтанно.
p.s. касетката е прекрасна. някой да ми нарисува такава на свилата се след прането червена торбичка за пазар, моля...
4.07.2008
oh la
the kooks ми напомнят на мишо, мисля си го в автобуса, представям си го в с.мс, който не пращам. не мога да спя, да заспя. въртя се. чакам резултат, който знам и пия вино. смея се на хълцането и то на мен. пътувам с последния автобус и ме е страх да не го изпусна. докато съм в него гледам в една точка.
разказват ми за бг и ми се иска вече да се върна за малко.
всеки ден умира частица от мен. всеки.
днес в това:
das problem ist, dass Du mir nichts gibst, schrieb sie. um es noch deutlicher zu sagen: Du hast nichts in Dir, was Du mir geben könntest. Du bist liebevoll, sympathisch und siehst gut aus, aber mit Dir zu leben, ist für mich, wie mit einem Klumpen Luft zu leben. Doch das liegt natürlich nicht nur an Dir. bestimmt gibt es viele frauen, die sich in Dich verlieben werden. Versuch bitte nicht, mich anzurufen. die sachen, die ich dagelassen habe, kannst du fortwerfen.
разказват ми за бг и ми се иска вече да се върна за малко.
всеки ден умира частица от мен. всеки.
днес в това:
das problem ist, dass Du mir nichts gibst, schrieb sie. um es noch deutlicher zu sagen: Du hast nichts in Dir, was Du mir geben könntest. Du bist liebevoll, sympathisch und siehst gut aus, aber mit Dir zu leben, ist für mich, wie mit einem Klumpen Luft zu leben. Doch das liegt natürlich nicht nur an Dir. bestimmt gibt es viele frauen, die sich in Dich verlieben werden. Versuch bitte nicht, mich anzurufen. die sachen, die ich dagelassen habe, kannst du fortwerfen.
4.04.2008
4.02.2008
4.01.2008
moz
So sleep and dream of love
Cause it's the closest
You will get to love ohh
Love
That November
Is a time
Which I must
Put out of my mind
Oh, one fine day
Let it be soon
She won't be rich or beautiful
But she'll be walking your streets
In the clothes that she went out
And chose for herself
Cause it's the closest
You will get to love ohh
Love
That November
Is a time
Which I must
Put out of my mind
Oh, one fine day
Let it be soon
She won't be rich or beautiful
But she'll be walking your streets
In the clothes that she went out
And chose for herself
3.31.2008
401
има много неща, в които не виждам смисъла понякога, бяга ми.
с тилл днес говорихме за повечето филми, които гледах в последно време, без обаче да споменавам манията си по к. к. дук.
освен това си е купил айпод- червен, а според мен си е тъмно розов хаха, качих му онзи филм със заведение наречено "ключ", заради песента на cat power. пусна ми я и веднага се сетих, че е от там. изненада се, че веднага се сетих. разглеждаше надписите по стената ми и посочва билета от guggenheim изложбата в бонн, посещавал я е и той. после не мога да кажа дали си имам любим художник, сещам се само за кандински. показва ми неговите скъпи импресионисти. и всичко това започна със засечка пред пералните хаха и завърши с простиране.
мдам, разсейващо е, с усмивка.
и си имам яйце с малки бебета яйца шоладови, ликьорови, нугатови, бели, квито си пожелаеш.
the hives са шантави. но всъщност най-важното е, че имам билет за бьорк. лятото ще е мечти малки мои зелени :).
(еднаголямачернаточка)
с тилл днес говорихме за повечето филми, които гледах в последно време, без обаче да споменавам манията си по к. к. дук.
освен това си е купил айпод- червен, а според мен си е тъмно розов хаха, качих му онзи филм със заведение наречено "ключ", заради песента на cat power. пусна ми я и веднага се сетих, че е от там. изненада се, че веднага се сетих. разглеждаше надписите по стената ми и посочва билета от guggenheim изложбата в бонн, посещавал я е и той. после не мога да кажа дали си имам любим художник, сещам се само за кандински. показва ми неговите скъпи импресионисти. и всичко това започна със засечка пред пералните хаха и завърши с простиране.
мдам, разсейващо е, с усмивка.
и си имам яйце с малки бебета яйца шоладови, ликьорови, нугатови, бели, квито си пожелаеш.
the hives са шантави. но всъщност най-важното е, че имам билет за бьорк. лятото ще е мечти малки мои зелени :).
(еднаголямачернаточка)
3.30.2008
3.23.2008
:ще умреш само веднъж, но завинаги: - молиер
разплаках се докато чаках, за да изпратя някой. ей така, просто стана. в последно време той не ми беше толкова близък вече, но знаех че е там, че мога да му се обадя когато реша, че ще ми помогне, ако трябва. вече няма да можем да ходим импулсивно в онзи дюнер, няма да пазарим и после да отидем да ядем сладолед, колкото и да се е повтаряло това- с еднакви реплики и без изненада, ще ми липсва. сега вече го няма. няма да го има така близо и далече едновременно, остава само някъде на много километри и все по-чужд. и всъщност си остава ужасно специален за мен, защото е бил част от моята истария...
скоро и други хора ще си свършат започнатото тук и ще си тръгнат. сякаш съм пуснала корени без да знам. не мога да си взема раничката и да отида някъде другаде, а ми се иска. един семестър на ново място с непознати, без да обмислям как ще мъкна книгите, диванчето, дрехите, дисковете, двдтата и всичките спомени по хартиики и глупости. за съжаление още не съм свършила с това място, но то отдавна е приключило с мен.
тъжно е, отиват си хубави хора. някога може би ще се върнат, не е завинаги, но това все пак е краят на нещо. не искам да се сбогувам, не искам, по тази причина се качвам в автобуса казвам - ще се виждаме в софия, и пътувам към вкъщи. това трябва да е хубаво, да се радвам за тях и е така, но въпреки това... остават празни стаи след себе си.
this is my way of saying goodbye
because I can't do it face to face
скоро и други хора ще си свършат започнатото тук и ще си тръгнат. сякаш съм пуснала корени без да знам. не мога да си взема раничката и да отида някъде другаде, а ми се иска. един семестър на ново място с непознати, без да обмислям как ще мъкна книгите, диванчето, дрехите, дисковете, двдтата и всичките спомени по хартиики и глупости. за съжаление още не съм свършила с това място, но то отдавна е приключило с мен.
тъжно е, отиват си хубави хора. някога може би ще се върнат, не е завинаги, но това все пак е краят на нещо. не искам да се сбогувам, не искам, по тази причина се качвам в автобуса казвам - ще се виждаме в софия, и пътувам към вкъщи. това трябва да е хубаво, да се радвам за тях и е така, но въпреки това... остават празни стаи след себе си.
this is my way of saying goodbye
because I can't do it face to face
3.20.2008
пънк дни, от една непънк душа
честито рд, мишууу! знам, че не те познавам много, но се радвам, че и малко те познавам за няколкото дни из пиене, маси и хубави спомени. на 20 е много хубаво, прекрасно е подяволите! :)
гледах най-накрая a love song for bobby long, закърпен от хубави цитати, цветни къщи, хубави актьори, музика, алкохол и тъга, танци, кресла на поляната, спящи пред камината.
понякога се чудя как може страдащи хората да се облекчават от болката на други, звучи ужасно, но го чувам за пореден път. и им го казвам: как може да те успокоява, че и него го наранява това, че и нея я боли така?, и така отсреща винаги ми смънкват някакво "мммдаммм"
тук скоро е велик.ден, ще шаря яйца за нашия, а на техния ще работя... брънч в неделя, брънч в понеделник... оооййее! тази вечер мисля да си сложа оранжевата ризка, пола, кецките и да пия коктейлИИИ.
мама за пръв път ме покани да се прибера за края на април, беше мило все още да има неща, които да са непознати и нечувани от тях, не знам дали ще го направя, от твърде много неща зависи. пак започнах да се питам какво чета, какво гледам, какво уча, но не като преди месец и половина, този път е хубаво. тази ваканция тук въобще не е скучна, успява да минава бързо и неусетно с хиляди неща, които искам да направя, но все ставам доста късно, което не е типично за мен.
чиниите ми са все още мръсни от 3 дни мисля, отивам да ги мия, не издържам да чакам повече. той наистина не дойде :).
махалото или м. и маргарита? и двете са започнати, чудя се към коя да се върна.
гледах най-накрая a love song for bobby long, закърпен от хубави цитати, цветни къщи, хубави актьори, музика, алкохол и тъга, танци, кресла на поляната, спящи пред камината.
понякога се чудя как може страдащи хората да се облекчават от болката на други, звучи ужасно, но го чувам за пореден път. и им го казвам: как може да те успокоява, че и него го наранява това, че и нея я боли така?, и така отсреща винаги ми смънкват някакво "мммдаммм"
тук скоро е велик.ден, ще шаря яйца за нашия, а на техния ще работя... брънч в неделя, брънч в понеделник... оооййее! тази вечер мисля да си сложа оранжевата ризка, пола, кецките и да пия коктейлИИИ.
мама за пръв път ме покани да се прибера за края на април, беше мило все още да има неща, които да са непознати и нечувани от тях, не знам дали ще го направя, от твърде много неща зависи. пак започнах да се питам какво чета, какво гледам, какво уча, но не като преди месец и половина, този път е хубаво. тази ваканция тук въобще не е скучна, успява да минава бързо и неусетно с хиляди неща, които искам да направя, но все ставам доста късно, което не е типично за мен.
чиниите ми са все още мръсни от 3 дни мисля, отивам да ги мия, не издържам да чакам повече. той наистина не дойде :).
махалото или м. и маргарита? и двете са започнати, чудя се към коя да се върна.
3.17.2008
с.по.мен
когато камъчетата са капки, когато капките са по лицето, сълзящи с отблясък помня щастието- мястото, небето, разходките, морето, поръчаната риба, имената на лодките, люлките.
а сега като две деца, тичащи и навършващи годинка. духваме свеща.
3.14.2008
нереално
във фликр има от червените коси, които станаха не толкова ярки, колкото са на снимките, но скоро ще има още. смешно е, чакам след 3 седмици да пробвам виолетовия контраст. ха! :)
илюзия
утре ще си боядисам косата в червено. казват, че е май твърде светло, ама те не знаят аз какво искам да е. аз самата дори не знам, но важното е, че няма да е същото. открих кой е моят фестивал тази година, на 3 часа е от мен, в белгия werchter!!!. искам някой да дойде да ме вземе с кола и да отидем. после да ме закара до берлин и да забравя, че е краят на семестъра, че има земя изобщо.
но сигурно нищо няма да стане. освен берлин разбира се, което май ще се окаже предостатъчно.
и вече имам моето егоистично желание, което сега ще пратя като съобщение. нали така поиска.
но сигурно нищо няма да стане. освен берлин разбира се, което май ще се окаже предостатъчно.
и вече имам моето егоистично желание, което сега ще пратя като съобщение. нали така поиска.
3.12.2008
близки срещи от трети вид две
"Никога няма да бъда сигурна какво съм и коя съм. Оттук нататък палачинката на аз-а ми винаги ще бъда омазана със сладкото на представата на другите за мен. Може би ако просто четях новините, нямаше да е толкова страшно. Нямаше да съм създала у хората погрешното впечатление, че ме познават. Нямаше да ги подтиквам да започват разговора с мен направо от репликата, на която са спрели предния път, когато са спорили с телевизора."
или
цялата й статия. пак ме прихвана.
или
цялата й статия. пак ме прихвана.
на тихо. едно.
поръчка от вчера - какао със сметана и еспресо
скучен работен ден с безлични гости
преглеждам си музиката и от всяка група избирам само една песен и става един голяяяяям playlist. ужасно е трудно да се избере една, която трябва да е най-добрата, най-пасваща, Песента! и е разнообразно и от бавно към бързо, без логика и връзка. важното е да е една...
бурята наближава с много вятър.
скучен работен ден с безлични гости
преглеждам си музиката и от всяка група избирам само една песен и става един голяяяяям playlist. ужасно е трудно да се избере една, която трябва да е най-добрата, най-пасваща, Песента! и е разнообразно и от бавно към бързо, без логика и връзка. важното е да е една...
бурята наближава с много вятър.
3.10.2008
на кино при ким
седем дни до - изгубих свяст за два мига - :)
прозяващо ветровито е навън. не мога да реша какъв шрифт е по-добре и защо на някои сайтове буквите са толкова малки, че се напрягам, докато чета.
гледам филми и се опитвам да ги запомня, вече 5 филма (bad guy, breath, samaria, the bow, time) на ким ки дук минаха пред очите ми. и не мога да разбера, защо ми харесва, какво ми харесва - бавното действие, корейците?, липсата на диалог, движенията им, лицата им, кръвта, секса, тълпите хора, наивното... не знам. въпросът е, че май не мога повторно да си ги пусна, може би след време. сигурно е и грешка да ги гледам така накуп, вече не знам дали не ги бъркам. но всичките са като серия от фотографии, в които се забравяш и понякога от които всички бягат, защото не могат да издържат на цялата самота, агресия, отчаяност, разочарование, мълчание!!... които не са в малки количества. а пък тоя език ми звучи като турски. гаден ми е. ама преглъщам и продължавам да гледам. и да тегля ха! :)
прозяващо ветровито е навън. не мога да реша какъв шрифт е по-добре и защо на някои сайтове буквите са толкова малки, че се напрягам, докато чета.
гледам филми и се опитвам да ги запомня, вече 5 филма (bad guy, breath, samaria, the bow, time) на ким ки дук минаха пред очите ми. и не мога да разбера, защо ми харесва, какво ми харесва - бавното действие, корейците?, липсата на диалог, движенията им, лицата им, кръвта, секса, тълпите хора, наивното... не знам. въпросът е, че май не мога повторно да си ги пусна, може би след време. сигурно е и грешка да ги гледам така накуп, вече не знам дали не ги бъркам. но всичките са като серия от фотографии, в които се забравяш и понякога от които всички бягат, защото не могат да издържат на цялата самота, агресия, отчаяност, разочарование, мълчание!!... които не са в малки количества. а пък тоя език ми звучи като турски. гаден ми е. ама преглъщам и продължавам да гледам. и да тегля ха! :)
3.07.2008
do you realize
ще се живее.
въпреки набодените ми две ръце от лекари-идиоти. не знам дали си направиха опитите върху мен, но не ми беше смешно. глава ми се оправя. не искам да се сещам за страха пред болницата. за големия телевизор там. за чакането. за мислите след това през нощта.
край.
искам в берлин. искам да се махна. трябва да боядивам нещо.
и пак е накъсано
честитка рд, дете! и ти си от специалните. :)
въпреки набодените ми две ръце от лекари-идиоти. не знам дали си направиха опитите върху мен, но не ми беше смешно. глава ми се оправя. не искам да се сещам за страха пред болницата. за големия телевизор там. за чакането. за мислите след това през нощта.
край.
искам в берлин. искам да се махна. трябва да боядивам нещо.
и пак е накъсано
честитка рд, дете! и ти си от специалните. :)
3.05.2008
2.29.2008
2.23.2008
2.15.2008
neu.bauten
Ich bin auf der Flucht
vor aufgebrachten Massen
quer durch die Wildnis
am Ende angekommen
warte lange schon am Eingang
stumm und ohne Plan
Zunächst ist da Sturm
du ziehst nicht damit vorbei
Dann ist da ein Beben
aber auch da bist du nicht involviert
Ich werde heftig von unter an der Wurzeln reissen
bis die obere Welt sich regt
Col de ma ma daqua
Ein leichtes leises Säuseln
Eine Stimme verschwebten Schweigens
Und gäbe es ungeheure Wassermassen
ich weiss du nähmst an keiner Flut mehr teil
Selbst wenn es heute noch Meteore regnet
du bist ganz einfach nicht mehr dabei
Ich werde heftig an den zweiundzwanzig Wurzeln reissen
bis die obere Welt sich regt
Ich erhebe meine Gegenstimme
bis aus dem Säuseln die Antwort mir weht
vor aufgebrachten Massen
quer durch die Wildnis
am Ende angekommen
warte lange schon am Eingang
stumm und ohne Plan
Zunächst ist da Sturm
du ziehst nicht damit vorbei
Dann ist da ein Beben
aber auch da bist du nicht involviert
Ich werde heftig von unter an der Wurzeln reissen
bis die obere Welt sich regt
Col de ma ma daqua
Ein leichtes leises Säuseln
Eine Stimme verschwebten Schweigens
Und gäbe es ungeheure Wassermassen
ich weiss du nähmst an keiner Flut mehr teil
Selbst wenn es heute noch Meteore regnet
du bist ganz einfach nicht mehr dabei
Ich werde heftig an den zweiundzwanzig Wurzeln reissen
bis die obere Welt sich regt
Ich erhebe meine Gegenstimme
bis aus dem Säuseln die Antwort mir weht
2.14.2008
2.07.2008
маймунки
"Do Me a Favour" Lyrics
Well the morning was complete
There was tears on the steering wheel, dripping on the seat
Several hours or several weeks
I'd have the cheek to say they're equally as bleak
It's the beginning of the end
The car went up the hill and disappeared around the bend
Ask anyone they'll tell you that it's these times that it tends
To start to breaking off, to start to fall apart
Hold on to your heart
Do me a favour, break my nose
Do me a favour, and tell me to go away
Do me a favour, and stop asking questions
She walked away, well, her shoes were untied
And the eyes were all red, you could see that we'd cried
And I watched and I waited 'til she was inside
Forcing a smile and waving goodbye.
Curiousity becomes a heavy load
Too heavy to hold, too heavy to hold
Curiousity becomes a heavy load
Too heavy to hold, will force you to be cold
Do me a favour, and ask if you need some help
She said: "Do me a favour and stop flattering yourself"
How to tear apart the ties that bind?
Perhaps fuck off, might be too kind
Perhaps fuck off, might be too kind
Well the morning was complete
There was tears on the steering wheel, dripping on the seat
Several hours or several weeks
I'd have the cheek to say they're equally as bleak
It's the beginning of the end
The car went up the hill and disappeared around the bend
Ask anyone they'll tell you that it's these times that it tends
To start to breaking off, to start to fall apart
Hold on to your heart
Do me a favour, break my nose
Do me a favour, and tell me to go away
Do me a favour, and stop asking questions
She walked away, well, her shoes were untied
And the eyes were all red, you could see that we'd cried
And I watched and I waited 'til she was inside
Forcing a smile and waving goodbye.
Curiousity becomes a heavy load
Too heavy to hold, too heavy to hold
Curiousity becomes a heavy load
Too heavy to hold, will force you to be cold
Do me a favour, and ask if you need some help
She said: "Do me a favour and stop flattering yourself"
How to tear apart the ties that bind?
Perhaps fuck off, might be too kind
Perhaps fuck off, might be too kind
2.03.2008
alive
into the wild
отидох сама на кино, имах нужда от големия екран, от този филм, от губенето между сцените и потъването в реката. и когато свърши, някой изотзад каза...
шон пенн е гений.
мдам - аз.
картините, които се разлистваха бяха толкова красиви, толкова мръсни, толкова бели... да, представете си, даже има няколко кадъра, докато пикаят. та ако това е критерий, че един филм е реален, качествен, блабла, когато камерата се е навряла в тоалетната, която всъщност в случая липсва като такава, спокойно тези кадри не са си ги спестили.
откъс запомнен с впечатления остри: едно негово къпане, забавените движения, на въртящата му глава и радостта от разпръскващата се вода наоколо, падаща от надупчена метална кофа? :), много красив момент.
музиката: pearl jam... много добро попадение. !!!
сетих се за фестивала, където беше пак някакво откъсване от цивилизацията и така диво, кално, студено, водата на 5 минути от нас, пригодена да си налееш в нещо, банята - жени/мъж ... почти не е за коментар, но да... това е. и е хубаво. но въпросът е колко хора в днешно време биха поели на такъв път, с такава идея и толкова вглъбени. аз не мисля, че бих издържала дълго. признавам си. но искам да го правя от време на време, за да мога да усещам и оценявам загубата на съвсем нормани неща наоколо, имам нуждата да ми се сочи с пръст, че може и да е по-зле и че калта ще изсъхне и ще се махне по-лесно, дъждът все някога ще спе и ще изгрее слънце. тази природа наистина е наоколо, може да е опасна и гостоприемна едновременно, да. и нямам търпение до следващото такова покачване на планина или примерно на фестивал в калта на някое едновремешно летище дори да е със същата палатка ха!
кой е с мен? мигмиг
филмът влиза в моя топ10, който никога не съм правила, но няма да го забравя да го спомена. когато... някога.
отидох сама на кино, имах нужда от големия екран, от този филм, от губенето между сцените и потъването в реката. и когато свърши, някой изотзад каза...
шон пенн е гений.
мдам - аз.
картините, които се разлистваха бяха толкова красиви, толкова мръсни, толкова бели... да, представете си, даже има няколко кадъра, докато пикаят. та ако това е критерий, че един филм е реален, качествен, блабла, когато камерата се е навряла в тоалетната, която всъщност в случая липсва като такава, спокойно тези кадри не са си ги спестили.
откъс запомнен с впечатления остри: едно негово къпане, забавените движения, на въртящата му глава и радостта от разпръскващата се вода наоколо, падаща от надупчена метална кофа? :), много красив момент.
музиката: pearl jam... много добро попадение. !!!
сетих се за фестивала, където беше пак някакво откъсване от цивилизацията и така диво, кално, студено, водата на 5 минути от нас, пригодена да си налееш в нещо, банята - жени/мъж ... почти не е за коментар, но да... това е. и е хубаво. но въпросът е колко хора в днешно време биха поели на такъв път, с такава идея и толкова вглъбени. аз не мисля, че бих издържала дълго. признавам си. но искам да го правя от време на време, за да мога да усещам и оценявам загубата на съвсем нормани неща наоколо, имам нуждата да ми се сочи с пръст, че може и да е по-зле и че калта ще изсъхне и ще се махне по-лесно, дъждът все някога ще спе и ще изгрее слънце. тази природа наистина е наоколо, може да е опасна и гостоприемна едновременно, да. и нямам търпение до следващото такова покачване на планина или примерно на фестивал в калта на някое едновремешно летище дори да е със същата палатка ха!
кой е с мен? мигмиг
филмът влиза в моя топ10, който никога не съм правила, но няма да го забравя да го спомена. когато... някога.
2.01.2008
краят на началото
пускам си песента. the new year. и си казвам - това беше.
по-изгубено не може да е.
всеки има право на своите моменти, когато не знаеш защо продължаваш деня от вчера или седмицата от предната... всеки! сигурна съм. не казвам, че ще съм друга или че ще е различно, но няма да е същото като през последните 4 седмици. ще се натоваря с най-тежката задача - да обещая пред себе си. да обещавам е ужасно трудно и не смея да го правя, защото тогава няма връщане назад, то те следва непрекъснато, дори да го отлагаш, то си остава като забравено на закачалката. и те чака.
утре, ще се събудя, ще се изкъпя, т.е. ще си планирам деня в банята и ще започна да нямам време,а да имам уморен вид.
понякога си го заслужаваме.
и толкова!
по-изгубено не може да е.
всеки има право на своите моменти, когато не знаеш защо продължаваш деня от вчера или седмицата от предната... всеки! сигурна съм. не казвам, че ще съм друга или че ще е различно, но няма да е същото като през последните 4 седмици. ще се натоваря с най-тежката задача - да обещая пред себе си. да обещавам е ужасно трудно и не смея да го правя, защото тогава няма връщане назад, то те следва непрекъснато, дори да го отлагаш, то си остава като забравено на закачалката. и те чака.
утре, ще се събудя, ще се изкъпя, т.е. ще си планирам деня в банята и ще започна да нямам време,а да имам уморен вид.
понякога си го заслужаваме.
и толкова!
1.31.2008
да спра
искам да спра. наистина. не знам защо. в последно време само усещам нещата, не ги изживявам, а ги усещам. слушам много другите, тревогите им. прегръщам ги, защото ми се плаче и защото знам, че така трябва. усещам го. спрях да мисля отдавна. има някаква дупка в стаята ми, където така дълбоко съм потънала, че не мога да изляза. искам да го обясня, но не мога. не е страшно. нищо лошо не се е случило. само едно прекрасно, което всеки ден се белее още повече. всяка вечер си казвам - от утре ще е друго и не си вярвам, вече дори и не ме успокоява това.
отново обаждане, отново не мога да кажа не, отново ще слушам. може би така се измъквам, но наистина ми помага... говорете ми, аз ще ви слушам, ще се усмихвам и понякога ще се разплаквам тайно. просто ми говорете... или пишете...
край на писмото, което никога не посмях да пратя на всички или да кажа лично.
и блгдр за двойното такова. искам да разбера какво става около специалните хора. искам да се чувстват такива.
но за сега ще задавам въпроси и ще слушам.
отново обаждане, отново не мога да кажа не, отново ще слушам. може би така се измъквам, но наистина ми помага... говорете ми, аз ще ви слушам, ще се усмихвам и понякога ще се разплаквам тайно. просто ми говорете... или пишете...
край на писмото, което никога не посмях да пратя на всички или да кажа лично.
и блгдр за двойното такова. искам да разбера какво става около специалните хора. искам да се чувстват такива.
но за сега ще задавам въпроси и ще слушам.
1.30.2008
любимият
*großer Mann, große Brille, große Nase, viel Haar, sanftes Wesen*
останалото в тази статия - 3 Kekse für ein Halleluja
ще има документален филм, нямам търпение да стигна до него.
няма по-подходящ плакат на филм за вим от този.. пътища кръстосани.. да!
1.27.2008
1.22.2008
1.21.2008
коментар
*не разбирам защо има толкова мнoго ядосани коментари към тази статия. май не разбирате какво се казва в нея?! не виждам тя да е насочена към студенти, които са идиоти и не им се учи, че да обяснявате колко е трудно да учиш техническа специалност, отколкото да разтягаш локуми по география или история? защо никой не обръща вниманието на глупавите отговори, които явно получаваш от асистент в университета -> "И аз не знам това къде ще ви трябва, но е в учебника на доцентка" или от професор "На теста"? на теста... това ли трябва да е мотивацията на един студент, за да се опита да разбере, научи материала, че на теста може да му се падне...
идеята е ясно казана в последното и предпоследното изречение от статията, с която съм напълно съгласна.
просто не сте свикнали да четете по-остри изказвания явно. или не искате да приемете очевадната реалност, че никой не му пука как ще се оправя по-нататък, важното е да се предаде по точки на плана информацията и толкова. пък как, ама защо, ама за кога, поради какво, къде... е все едно. ама на теста.*
weneverchange
идеята е ясно казана в последното и предпоследното изречение от статията, с която съм напълно съгласна.
просто не сте свикнали да четете по-остри изказвания явно. или не искате да приемете очевадната реалност, че никой не му пука как ще се оправя по-нататък, важното е да се предаде по точки на плана информацията и толкова. пък как, ама защо, ама за кога, поради какво, къде... е все едно. ама на теста.*
weneverchange