всичките деца наредени

като за снимка.
хубаво е от време на време да си деля 16кв. метровата стая+баня+кухничка с нея.. в банята стоят вече две четки. бутате се в коридора. отваряш й вратата след работа късно, защото сте с един ключ. поръчваш да полее цветята. правиш кафе за двама и после другият мие каничката. някой мрънка и търси личното си пространство. но всъщност е прекрасно. и ще ми липсва много.
колкото сме различни, сякаш толкова по-добре успяваме да се разбираме и намерим из малките останали кътчета.
когато се върнах, беше наредила така плюшковците и просто нямаше начин да не се захиля, въпреки умората от деня, ужасно напрегнат и изнервен... нещо толкова мъничко и глупаво ме зареди с нови сили. и си помислих, утре вече няма да ми е на ръка разстояние заспала на диванчето, няма да е етаж по-горе, но за щастие ще е все още в този град, но и това няма да трае толкова дълго. написаното тук никога няма да прочете.
***

или париж... мюнхен... ууаа

хайде на the cure в berlin

...
Feb. 2oo8 Sat 16 Berlin Arena
TICKETS ON SALE Sat 29th Sept 9am

или

Feb. 2oo8 Thu 21 Prague Saska Arena
TICKETS ON SALE Thurs Nov 1st
www.sazkaticket.cz
...

прд нттк

да, като тях са, м. =)

radioglavi

какво трябва да се види...

в лондон.
в мейла включих следните

swiss re-tower
british museum
soho
piccadilly
houses of parliament
hyde park, notting hill

но все си мисля, че може да се добавят и още неща, за да може да се оплакваме как нямаме никакво време =). така, че ако някой се сети за нещо, което е видял там, е искал да види, е мислел, но не е успял... ммм, очаквам включвания =)
обещавам да разкажа подробно и лично, как е било!

in my mind

clean up your eyes and i'll
dance alone with you in daylight.
your skin reminds me of
sleeping on the clouds in my mind.

clean up your eyes this time.
clean up your eyes this time.

your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel at all.

all things aside i'm not sure if i
can help you this time
you smile your eyes and i
see your face for the first time.

lets not hide this time.
lets not hide this time.


your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel at all.

what you don't have
what you don't need
what you can't reach
what you can't see

your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel anymore.

clean up your eyes this time
clean up your eyes this time

картички

нямадатеоставя
втазиледенастая
беззащитен
смутенследраздялата
едвамсепрокрадваслънце
едвамсветилампата

щепренесавнимателно
частитенацялатакомпозиция
щетезапазя
всетакаусмихнатихладен
чудесен(настената)

с.ч.

away

See the stone set in your eyes
See the thorn twist in your side.
I wait for you.
Sleight of hand and twist of fate
On a bed of nails she makes me wait
And I wait without you

With or without you
With or without you.

Through the storm, we reach the shore
You gave it all but I want more
And I'm waiting for you

With or without you
With or without you.
I can't live with or without you.

And you give yourself away
And you give yourself away
And you give, and you give
And you give yourself away.

My hands are tied, my body bruised
She got me with nothing to win
And nothing else to lose.

And you give yourself away
And you give yourself away
And you give, and you give
And you give yourself away.

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you.

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you
With or without you.

l.on.d.oooon

идвааамеее!!! (или поне така си мисля.)
ла.ла.ла.лаааа

докато

вървя хората гледат неприкрито мацката на блузата ми и това не ми харесва,
както и да ме питат колко е часът, докато слушам музика на слушалки и пиша нещо.

нищо не е на правилното си място, нищо не е на правилното си място
слушам и противореча, гледам и противореча наум и после пак, но този път
никой не е на правилното място, никой не е на правилното място
провлачено

късам стари егоисти (и искам да звучи буквално, но няма как), отделяйки стратии на ина и реклами на абсолют. пък деси прави същото, ако не знаете =).
и сладоледът е кафяв, прекрасен, става ти тежко от кофичката
т. спасов пък беше скучен, но се радвам за концерта и за абсолютната мишел, където сервитьорката чете естествен роман и иска да й платим, когато и ние точно това искаме.

!
спрете да ме питате докога или колко още ми остава, подяволите.
повече от 1095 дни може да е, може и да е три месеца.

о! и вчера си изхарчих всичките пари за книги и ми беше толкова хубаво да го мисля, звучи толкова успокояващо, даже успявам да ги събера в чантата си хех!

...да изчезна масово. да изчезна.

stp whsprng

ние сме болни

умираме преди смърта
ние сме млади
свежи, силни докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това

тази сутрин кафето е по-горчиво от всякога. обрича хора, запечатва ги като болни, макар да са като всички нас, раними. и ми казват -аз съм против- и аз трябва да кимам безмълвно, защото е тяхно мнение и не забраняват, а просто споделят. не искам да го чувам, не съм питала. и сигурно пак преувеличавам.
уж не ми пука, но ме засяга повече от всякога и никак не е лесно.