butIdon'twanttotakeyourheart

and I don't want a piece of history
no I don't want to read your thoughts anymore
my God...
'cause today my heart swings
yyyyyyyyyyyyyyyyyyeeeeah, today my heart swings




харесва ми, но можеше и повече да се постараят... и ми се ходи и на интерпол... подяволите.
а краят, а автобусът, а червеното човече, а тя върви напред, а другите назад.
и черен екран.

по прозореца

...пердето ми се вее.
ако продължавам така, скоро усещам ще си метна компютъра (атойнеобичадагонаричамтака) през прозореца без да искам...
новото чувство да се изгубиш в youtube, забравяйки за какво си влязал там и изгледал вече десетина клипчета...

новият бьорк... страх ме е... но се тегли още.
маймуните, новият слуша се в момента.

t m w i h

butyoudo,sotheycangotohell

the big ask

thom
кликклик
хахаха... ъм... ъм... хиля се идиотско, ще замълча, за да не кажа някоя глупост. лала =)

b.boys

flowers

When I first held I was cold
a melting snowman I was told
but there was no one there to hold
before I swore that I would be alone for ever more

wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so
let's watch the flowers grow

there is no reason to feel bad
but there are many seasons to feel bad sad mad
it's just a bunch of feelings that we have to hold
but I am here to help you with the load

wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow

so now we're here and now is fine
so far away from there and there is time time time
to plant new seeds and watch them grow
so there'll be flowers in the window when we go

wow look at us now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow
oh wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
‘cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow, grow

let's watch the flowers grow

silent ....

Come see what we all talk about
People moving to the moon
Stop baby don't go stop here
Never stop living here
Till it eats the heart from your soul
Keeps down the sound of your
Silent sigh
Silent sigh, silent sigh silent sigh
Keeps down all move me down
Could we love eachother

where? where? where?

where is it?
where is home?
where is it?
where is home?
____

вчера заспах с мисълта за къща в морето и ми е ужасно интересно... ха! и няма да си довърша изречението.

в българия май (незнамкаквоеглавнабуквапък) е станало модерно да ползваш скайп и доста съученички от гимназията ме намират там, някак е мило. всъщност е много мило, защото не са от онези досадните, които си разменяха огледалцата в час и ходейки си въртяха задничетата, а от другите, с които си говорил за първите неща в живота ти, смял си се и си се напивал...

013

тя пречи сега,
от 2 до 4 нарушава реда

мухата я гоня от няколко дни и се опитвам да й покажа, че онова голямото там отвореното е прозорецът, на няколко пъти не успях да я убия, твърде бавна съм... и наистина ми пречи, особено сутрин. не знам колко ангела има, но са повече от 4. трябва да я махна, вбесявааамеее... уфз...

-?как се гонят мухи-
и не мога да си намеря песента, ужас.

(...обичаш ли да си съвсем една от другата страна...)

edit: хванах я в шепички и я пуснах през прозореца, като преди това два пъти я зашлевих и тя се скри, но на третия път вече просто я захлюпих и я усещах по кожата си... вече я няма... -само.тя-

.:lost:.

...As I live out the story of a stranger in love Waking up going on In the other world that spins around undone...
I got lost ~
някак си повтарям онова за жълтата тиква, презрялата и вече простееща.

*
hoaan си тръгва, а на мен ми става толкова тъжно и сутринта в автобуса на път за работа се разплаквам, ужасно е, искам да спра да правя така за всякакви неща и е толкова лесно, само трябва да си помисля нещо и се чувствам като намокрена от дъжд, от който не мога да изсъхна с дни... а следваше вечерта изпращане. после вкъщи намирам подарък на него пише канада и да отида да я посетя някога. искам. някога. но ме съмнява, макар да не знам какво ще ми се случи идните години, просто си мисля, че може и въобще да не я видя. но пък светът е малка пингпонгова топчица и се върти, а човек никога не знае...

иначе с дес сме с бактериална инфекция, каквото и мамка му да значи това, но от седмица гърлото още го усещам дразнещо и се надявам скоро да забравя за това чувство...

~
още 31 дена и светът ще се срути по най-красивия и топъл възможен начин.