подготвяме се за понеделника без да можем да се подготвим и го правим като за първи път. срещаме се там, където никой не знае защо се срещаме, но отиваме почти до поморие, защото трябва вино, но после 5литра не са достатъчни и сега ще търсим още. повтаря се, виж как гледа сега или пак пише смси и после дълго говори по телефона. но е хубаво, някак е много хубаво и усмихнато, дори като ми се обаждат от анталия да ме вбесяват с идеята как да уважавам хората и казвам, че може би ще отида на рождения ден, но после следва истината от другата страна, че това значело, че няма да отида... ми да. така е. по дяволите.
и не отидох.
и днес съм сама вкъщи и ще ходим у дете. и мишо не пие алкохол. а весо слуша онази прекрасна жена, с песен за срядата. а мартин си носи маркер да пише по асансьорите, ирта иска много вино, сладки, храна за понеделник, малко след 00ч ще оставаме един час... м. искам да развеселя и се радвам ужасно много на асето, която беше изненада, ама тя не знаеше и аз не знаех, че я опаковах в това. хиххи
и искам да има много james и oasis.
weselo na wsichki i leko s tortata.
плюс наздраве. наздраве. наздраве.
12.30.2007
12.26.2007
12.20.2007
12.18.2007
apartamenta i vinoto
ot chervenata staq vkliuchvane
s visulkite po prozoreca na terasata gledame se
posle ima foierverki
knigite po sekciata zabrawih da pregledam
greqnoto wino e prekrasno po preporyka na iff, blagodarq za koeto
chuvstvam se kato pred buria, no e hubavo, uiutno, syshtoto, no ne kato predi, no pak syshtoto
i mi se pishe i tyrsq knigata na m., namiram q i zapochvam da q cheta, trudno se koncentriram
kupih si i maistoryt i margarita, mnogo stanaha.
i stiga tolkova
dostatychno mi e vsichko daje i filiikite pshenichen hlqb s maslo i cheren chai sutrinta dori
...
s visulkite po prozoreca na terasata gledame se
posle ima foierverki
knigite po sekciata zabrawih da pregledam
greqnoto wino e prekrasno po preporyka na iff, blagodarq za koeto
chuvstvam se kato pred buria, no e hubavo, uiutno, syshtoto, no ne kato predi, no pak syshtoto
i mi se pishe i tyrsq knigata na m., namiram q i zapochvam da q cheta, trudno se koncentriram
kupih si i maistoryt i margarita, mnogo stanaha.
i stiga tolkova
dostatychno mi e vsichko daje i filiikite pshenichen hlqb s maslo i cheren chai sutrinta dori
...
12.11.2007
obsessions
утре съм в дортмунд. имам нужда от това пътуване. от самотата му. наистина. и ще снимам, ще изхабявам батерии и ще търся нови, ще се губя из мъжките дрехи, търсеща блуза с емблемка.
ще правя и клипчета. очаквайте включване от рошаво човече за да кадър хехз.
опс, не, няма да ходя на концеерт на рх. който знае, знае. просто снимката е прекрасна, а и тях ги чакам в берлин!
12.08.2007
реакция
когато ми се крещи, слушам nin.
на слушалки и гледам между хората.
докато дойде моментът, в който всичко се излее под някаква форма. дали сълзи, дали гняв, дали яд, дали просто мълчание, което е винаги най-лошия възможен вариант.
ако до преди няколко седмици твърдях, че това е една от най-хубавите ми години ще обмисля сега казаното в последния месец.
не искам да чувам нищо за никакви критически години, да се скриват или да намират начин да си ги превъзмогват някак. или ще... или ще кажа неща, който не мисля, който в такива моменти сами се изнизват. сега просто трябва да говоря и да обяснявам все същите неща, защото хората си мислят, но не питат. усещам това връщане ще е бягане насам-натам... да видим от кого. мисля да взема ужасно малко неща от тук, за да ми е по-лесно пренасянето.
и ако това не звучи ядосано, ще го кажа, ужасно съм ядосана!
глупавото е, че той усеща вече когато нещо не е наред. а аз неумея да лъжа. а да мълча малко... за малко.
на слушалки и гледам между хората.
докато дойде моментът, в който всичко се излее под някаква форма. дали сълзи, дали гняв, дали яд, дали просто мълчание, което е винаги най-лошия възможен вариант.
ако до преди няколко седмици твърдях, че това е една от най-хубавите ми години ще обмисля сега казаното в последния месец.
не искам да чувам нищо за никакви критически години, да се скриват или да намират начин да си ги превъзмогват някак. или ще... или ще кажа неща, който не мисля, който в такива моменти сами се изнизват. сега просто трябва да говоря и да обяснявам все същите неща, защото хората си мислят, но не питат. усещам това връщане ще е бягане насам-натам... да видим от кого. мисля да взема ужасно малко неща от тук, за да ми е по-лесно пренасянето.
и ако това не звучи ядосано, ще го кажа, ужасно съм ядосана!
глупавото е, че той усеща вече когато нещо не е наред. а аз неумея да лъжа. а да мълча малко... за малко.
12.02.2007
2
пре.красна е
на.истина е мн.ого х.убава!!!
____
I'm gonna pull you in close
I'm gonna wrap you up tight
I'm gonna play with the braids that you came here with tonight
I'm gonna hold your face, and toast the snow that fell
Cause friends don't waste wine when there's words to sell
I feel like love is in the kitchen with a culinary eye
I think he's making something special
And I'm smart enough to try
If you don't trust yourself for at least one minute each day,
Well you should trust in this, girl, Cause loving is coming our way.
If you can fix me up we'll go a long way
If you can fix me up, girl, we'll go a long way.
(Take my love in real small doses.)
I will stand by all this drinking if it helps me through these days
It takes a long time just to get this all straight.
I'll showcase on Route 7 when I find the right place
It takes a long time just to get this all straight
In my mind, this is my free-time
Cause friends don't waste wine when there's words to sell.
(Take my love in real small doses)
I will stand by all this drinking if it helps me through these days
It takes a long time just to get this all straight.
I'll showcase on Route 7 when I find the right place
It takes a long time just to get this all straight
In my mind, this is my free-time...
To let it all away
Spend it all today
Spend it all today
It took time then I found you.
на.истина е мн.ого х.убава!!!
____
I'm gonna pull you in close
I'm gonna wrap you up tight
I'm gonna play with the braids that you came here with tonight
I'm gonna hold your face, and toast the snow that fell
Cause friends don't waste wine when there's words to sell
I feel like love is in the kitchen with a culinary eye
I think he's making something special
And I'm smart enough to try
If you don't trust yourself for at least one minute each day,
Well you should trust in this, girl, Cause loving is coming our way.
If you can fix me up we'll go a long way
If you can fix me up, girl, we'll go a long way.
(Take my love in real small doses.)
I will stand by all this drinking if it helps me through these days
It takes a long time just to get this all straight.
I'll showcase on Route 7 when I find the right place
It takes a long time just to get this all straight
In my mind, this is my free-time
Cause friends don't waste wine when there's words to sell.
(Take my love in real small doses)
I will stand by all this drinking if it helps me through these days
It takes a long time just to get this all straight.
I'll showcase on Route 7 when I find the right place
It takes a long time just to get this all straight
In my mind, this is my free-time...
To let it all away
Spend it all today
Spend it all today
It took time then I found you.
11.28.2007
големите букви тежат
DER ZUSAMMENBRUCH KOMMT DANN, WENN MAN DIE SELBSTBEHERRSCHUNG AUFGIBT UND BEFREIUNG IM BLUTBAD SUCHT.
STIRB SCHNELL UND SCHWEIGEND, WENN SIE DICH VERHÖREN, ODER LEBE SO LANGE, DASS SIE SICH SCHÄMEN, DICH WEITER ZU FOLTERN:
KÖRPER LIEGEN IM LEUCHTENDEN GRAS - MANCHE ERMORDET, MANCHE BEIM PICKNICK.
(jenny holzer)
по пейките за сядане и четене.
STIRB SCHNELL UND SCHWEIGEND, WENN SIE DICH VERHÖREN, ODER LEBE SO LANGE, DASS SIE SICH SCHÄMEN, DICH WEITER ZU FOLTERN:
KÖRPER LIEGEN IM LEUCHTENDEN GRAS - MANCHE ERMORDET, MANCHE BEIM PICKNICK.
(jenny holzer)
по пейките за сядане и четене.
!!!може ли да се побъркам!!
http://southside.de хайде хайде хайде
и това е много хубаво, даже прекрасно... => http://www.myspace.com/elizalumley
благодаря на ленни, че ме наусмихна много широко тази сутрин.
и това е много хубаво, даже прекрасно... => http://www.myspace.com/elizalumley
благодаря на ленни, че ме наусмихна много широко тази сутрин.
11.24.2007
нещата от живота
мисля да започна да поствам статии на ина, защото имам нуждата да я чета понякога, а листите се захабяват и мачкат. другаде не намирам нейни такива. та такам. а тази е по повод един разговор снощи и чета сега, това което вчера казах...
Свобода или смъртъ
краят на една връзка винаги е отрезвяващо изживяване. с подути от плач очи и.г. установи, че няма за какво да страда, защото малките й неволи са просто бурмичка от големия житейски кръговрат. и все пак...
Имам чувството, че от години си седя така. Потънала съм във фотьойла на баща ми, ям китайско (с клечки, за да заемам огромните излишни площи мозъчна повърхност) и гледам финалните надписи на една дълга връзка, която започна като романтична комедия, а завърши като психотрилър. Филмът свърши преди няколко седмици, но аз все още връщам края и търся името на шибания сценарист, за да го питам защо стана така. Къде сбърках? Или път къде постъпих правилно?
... Той беше талантлив, забавен и грижовен. Носеше ми топли кифлички за закуска, прегръщаше ме денонощно, вдъхваше ми вяра. Беше ми верен. И въобще Господ беше счупил формичката точно след като го бе отлял. Нямаше начин да намеря друг такъв. Но като истинска невротичка, превърнала неспокойствието в олимпийски спорт, а комплексите в пърформинг арт, това не ми беше достатъчно.
Исках си обратно онова, което, встъпвайки в съжителство с един човек, щешне щеш оставяш на стълбищната площадка. Абсолютната свобода. Слободията. Но тъй като не исках за сетен път да си призная, че любовта има срок на годност, и че като истинска мърла не съм спазвала температурата на съхранение, започнах да подправям датата върху капачката. Ден след ден. Отварях очи и първото, което минаваше през главата ми беше: "Каква е версията днес?"
И в края на филма този ангел четеше писмата ми, преравяше чантата ми за улики и ми преслушваше пейджъра. С постоянните си лъжи му бях докарала маниакално-депресивна невроза.
Е, вече знам - между хората всичко е по един особен начин справедливо.
Нараняваш или биваш наранен. Или нараняваш някого, за да направиш друг щастлив. Или утре ще наранят теб, за да направят щастлива някоя друга. ей така си върви животът. Сега си седя във фотьойла на баща ми, протягам се, гриза клечките от ометеното пиле и изобщо не подозирам какво ми готви животът.
Обаче съм свободна.
Мога да си наема апартамент в центъра. Мога да каня там всеки, който с помощта на малко статично електричество, колгейтория си дъх и достатъчно сцепление на съответните места ще ме накара да забравя. Мога да каня и всеки, който при определена светлина и под определен ъгъл прилича на него, за да си внуша за миг, че пак сме заедно. Мога да заредя кашон презервативи до леглото си и всеки път да бъркам като за томбола. Мога да заебавам компактдиска с нарязаната кока върху нощното шкафче, ако някога започна да шмъркам. Мога да оставям хора да спят до късно в огромната си спалня, когато отивам на работа. Мога да ги будя и да ги изхвърлям още с първия трамвай, за да си доспя сама. Мога да разхвърлям и да си подреждам. Мога да убия цветята с неполиване. Мога да си взема крокодил във ваната. Мога хиляди неща. Мога, но не искам.
Така. Ето за това ми беше думата. Когато ножът опре до кокал, излиза, че е много важно да знаеш какво искаш, но още по-важно е изобщо да искаш нещо. Точно това е проблемът със свободата, когато ти я сипят в чинията. Не знаеш откъде да я започнеш. Не искаш нищо специално. Достатъчна ти е анестезията на спокойствието, че не дължиш обяснение никому, примесена с приятен интерес както ще става оттук нататък. И малко тъга, разбира се. Мааааалко тъга.
Когато се уморих да се отричам и шестмесечните негови подозрения се превърнаха в чисто знание, напуснах общото ни жилище и се пренесох да поживея в апартамента на родителите си, докато те са на море. Трябваше ми време да си намеря свестен апартамент, а и завръщането в дома на детството успокоява. Чувстваш се малък, сигурен, неподлежащ на отговорност - все едно никога не си взимал тези хиляди решения, които са направили розовото парче месо, което си бил, жълтеникавия пергамент, който си сега. Първите пет дни се прибрах вкъщи в седем и половина. Обличах синя нощничка с дантелка, каквато не съм слагала от малка. Лягах си, докато децата на площадката още си играеха. "Изключи телефони, звънци и дразнители, и чети нещо, което си чела", посъветва ме един приятел. Послушах го. Игнорирах огледалата и когато случайно мярках с периферното си зрение силует в тях, имах чувството, че времето се е върнало и наистина съм на десет. Сенките под очите ми се отмиха.
Гледах само Анимъл Планет. Пингвините ме успокояваха.
Отначало честичко избухвах в сълзи при вида на изоставено яйце на кожогърба костенурка, но после почна да ми преминава.
Там някъде,в белите нощи на самотата си, разбрах, че не трагичните решения ни убиват, а колебанията. когато обяснява на хората как се става бог, месията по неволя Ричард Бах казва, че най-важното е да жертваш скуката. Е, бях го направила. Какво повече се искаше от мен? Бях се лутала между покрив и небе, и в пристъп на божествена глупост бях избрала небето. Но някъде на петото заспиване в ембрионална поза с притиснат към корема ми плюшен Мики Маус, осъзнах, че скуката не се жертва веднъж завинаги. Скуката трябва да се убива умишлено и по особено жесток начин всеки ден, всеки час, във всеки разговор. Това означава никога да не си купуваш люлеещ се стол или мек фотьойл, за да не може никога да се сгушваш толкова удобно, че да заспиш. Означава да приемеш, че си абсолютно, непоправимо сам, и всичко, което не прилича на самота, са само мигновени пресичания на орбитите на две небесни тема, 2 минути и 22 секунди съвместно просветление, което тези долу виждат като еклипс, защото те няма за тях. Това означава и тотално опериране на способността да се привързваш, защото зависимостта е слабост. А най-мъчителна е зависимостта от хората. Абстиненцията от нея те кара да виеш като куче, да трепериш до телефона, да се приспиваш с плач и да се събуждаш с колосана от сълзи възглавница. Все неща, които не искам да ми се случват повече.
Всъщност свободата е като гъската със златните яйца. Можеш да я заколиш и да я сготвиш както там се готви гъска. Обаче можеш да я оставиш да живее, да й слагаш чиста слама и да й събираш златните яйца.
Не че знам точно какво искам да правя с всичките златни яйца, но са ми важни. Дори в спукания балон и празното гърне от мед, които Пух и Прасчо подариха на Йори, има смисъл. Можеш просто да вадиш и слагаш едното в другото и пак да си щастлив. Серия безсмислени движения, които те оставят удовлетворен.
Смятам дълго да живея без любим. Поне три години. Добре де, поне три месеца.
Така мога да карам ролери в четири през нощта, да скачам с ластик в пет и да бродирам гоблени към шест и половина. Освен това, още е лято. Мога да отида на море където си поискам, с когото си поискам. Не мога да отида на море единствено с него, но това е друга тема. Пък и скоро е краят на века. Мога да посрещна 2000-та във Виена. Не, във Виена е студено, значи в Испания може би. Или в Рио. Без да трябва да се съветвам с никого.
Като се замисля, всичко това съм можела да го правя и преди.
Просто никога не съм го опитвала. Някак не ми беше нужно. Свободата беше на върха на неговото копие.
Ебаси колко тъпа съм била. Белезниците били пластмасови.
(понеже не искам да го чета за 5ти път днес, ако има някакви грешки крещете в коментарите, ще ги оправя...)
Свобода или смъртъ
краят на една връзка винаги е отрезвяващо изживяване. с подути от плач очи и.г. установи, че няма за какво да страда, защото малките й неволи са просто бурмичка от големия житейски кръговрат. и все пак...
Имам чувството, че от години си седя така. Потънала съм във фотьойла на баща ми, ям китайско (с клечки, за да заемам огромните излишни площи мозъчна повърхност) и гледам финалните надписи на една дълга връзка, която започна като романтична комедия, а завърши като психотрилър. Филмът свърши преди няколко седмици, но аз все още връщам края и търся името на шибания сценарист, за да го питам защо стана така. Къде сбърках? Или път къде постъпих правилно?
... Той беше талантлив, забавен и грижовен. Носеше ми топли кифлички за закуска, прегръщаше ме денонощно, вдъхваше ми вяра. Беше ми верен. И въобще Господ беше счупил формичката точно след като го бе отлял. Нямаше начин да намеря друг такъв. Но като истинска невротичка, превърнала неспокойствието в олимпийски спорт, а комплексите в пърформинг арт, това не ми беше достатъчно.
Исках си обратно онова, което, встъпвайки в съжителство с един човек, щешне щеш оставяш на стълбищната площадка. Абсолютната свобода. Слободията. Но тъй като не исках за сетен път да си призная, че любовта има срок на годност, и че като истинска мърла не съм спазвала температурата на съхранение, започнах да подправям датата върху капачката. Ден след ден. Отварях очи и първото, което минаваше през главата ми беше: "Каква е версията днес?"
И в края на филма този ангел четеше писмата ми, преравяше чантата ми за улики и ми преслушваше пейджъра. С постоянните си лъжи му бях докарала маниакално-депресивна невроза.
Е, вече знам - между хората всичко е по един особен начин справедливо.
Нараняваш или биваш наранен. Или нараняваш някого, за да направиш друг щастлив. Или утре ще наранят теб, за да направят щастлива някоя друга. ей така си върви животът. Сега си седя във фотьойла на баща ми, протягам се, гриза клечките от ометеното пиле и изобщо не подозирам какво ми готви животът.
Обаче съм свободна.
Мога да си наема апартамент в центъра. Мога да каня там всеки, който с помощта на малко статично електричество, колгейтория си дъх и достатъчно сцепление на съответните места ще ме накара да забравя. Мога да каня и всеки, който при определена светлина и под определен ъгъл прилича на него, за да си внуша за миг, че пак сме заедно. Мога да заредя кашон презервативи до леглото си и всеки път да бъркам като за томбола. Мога да заебавам компактдиска с нарязаната кока върху нощното шкафче, ако някога започна да шмъркам. Мога да оставям хора да спят до късно в огромната си спалня, когато отивам на работа. Мога да ги будя и да ги изхвърлям още с първия трамвай, за да си доспя сама. Мога да разхвърлям и да си подреждам. Мога да убия цветята с неполиване. Мога да си взема крокодил във ваната. Мога хиляди неща. Мога, но не искам.
Така. Ето за това ми беше думата. Когато ножът опре до кокал, излиза, че е много важно да знаеш какво искаш, но още по-важно е изобщо да искаш нещо. Точно това е проблемът със свободата, когато ти я сипят в чинията. Не знаеш откъде да я започнеш. Не искаш нищо специално. Достатъчна ти е анестезията на спокойствието, че не дължиш обяснение никому, примесена с приятен интерес както ще става оттук нататък. И малко тъга, разбира се. Мааааалко тъга.
Когато се уморих да се отричам и шестмесечните негови подозрения се превърнаха в чисто знание, напуснах общото ни жилище и се пренесох да поживея в апартамента на родителите си, докато те са на море. Трябваше ми време да си намеря свестен апартамент, а и завръщането в дома на детството успокоява. Чувстваш се малък, сигурен, неподлежащ на отговорност - все едно никога не си взимал тези хиляди решения, които са направили розовото парче месо, което си бил, жълтеникавия пергамент, който си сега. Първите пет дни се прибрах вкъщи в седем и половина. Обличах синя нощничка с дантелка, каквато не съм слагала от малка. Лягах си, докато децата на площадката още си играеха. "Изключи телефони, звънци и дразнители, и чети нещо, което си чела", посъветва ме един приятел. Послушах го. Игнорирах огледалата и когато случайно мярках с периферното си зрение силует в тях, имах чувството, че времето се е върнало и наистина съм на десет. Сенките под очите ми се отмиха.
Гледах само Анимъл Планет. Пингвините ме успокояваха.
Отначало честичко избухвах в сълзи при вида на изоставено яйце на кожогърба костенурка, но после почна да ми преминава.
Там някъде,в белите нощи на самотата си, разбрах, че не трагичните решения ни убиват, а колебанията. когато обяснява на хората как се става бог, месията по неволя Ричард Бах казва, че най-важното е да жертваш скуката. Е, бях го направила. Какво повече се искаше от мен? Бях се лутала между покрив и небе, и в пристъп на божествена глупост бях избрала небето. Но някъде на петото заспиване в ембрионална поза с притиснат към корема ми плюшен Мики Маус, осъзнах, че скуката не се жертва веднъж завинаги. Скуката трябва да се убива умишлено и по особено жесток начин всеки ден, всеки час, във всеки разговор. Това означава никога да не си купуваш люлеещ се стол или мек фотьойл, за да не може никога да се сгушваш толкова удобно, че да заспиш. Означава да приемеш, че си абсолютно, непоправимо сам, и всичко, което не прилича на самота, са само мигновени пресичания на орбитите на две небесни тема, 2 минути и 22 секунди съвместно просветление, което тези долу виждат като еклипс, защото те няма за тях. Това означава и тотално опериране на способността да се привързваш, защото зависимостта е слабост. А най-мъчителна е зависимостта от хората. Абстиненцията от нея те кара да виеш като куче, да трепериш до телефона, да се приспиваш с плач и да се събуждаш с колосана от сълзи възглавница. Все неща, които не искам да ми се случват повече.
Всъщност свободата е като гъската със златните яйца. Можеш да я заколиш и да я сготвиш както там се готви гъска. Обаче можеш да я оставиш да живее, да й слагаш чиста слама и да й събираш златните яйца.
Не че знам точно какво искам да правя с всичките златни яйца, но са ми важни. Дори в спукания балон и празното гърне от мед, които Пух и Прасчо подариха на Йори, има смисъл. Можеш просто да вадиш и слагаш едното в другото и пак да си щастлив. Серия безсмислени движения, които те оставят удовлетворен.
Смятам дълго да живея без любим. Поне три години. Добре де, поне три месеца.
Така мога да карам ролери в четири през нощта, да скачам с ластик в пет и да бродирам гоблени към шест и половина. Освен това, още е лято. Мога да отида на море където си поискам, с когото си поискам. Не мога да отида на море единствено с него, но това е друга тема. Пък и скоро е краят на века. Мога да посрещна 2000-та във Виена. Не, във Виена е студено, значи в Испания може би. Или в Рио. Без да трябва да се съветвам с никого.
Като се замисля, всичко това съм можела да го правя и преди.
Просто никога не съм го опитвала. Някак не ми беше нужно. Свободата беше на върха на неговото копие.
Ебаси колко тъпа съм била. Белезниците били пластмасови.
(понеже не искам да го чета за 5ти път днес, ако има някакви грешки крещете в коментарите, ще ги оправя...)
11.19.2007
послания и крясъци с паузи
искам да се науча да пиша с писалката му
да съм в побелялата софия
точно сега, в този час, минута, простичък момент и да се събудя
от няколко дни ми е в главата един сън. сънят в морето, в морето, в което не влизам, оставам на брега, не помня вече от какво бягахме и кои точно бяхме, но всички трябваше да влязат ужасно навътре, толкова че вече не ги видях и останах съвсем сама.
вчера си спомнях повече за него
иначе това го очакваме =) с нетърпение, нали буу!! =)
и всичко това се роди покрай думата munkeln
да съм в побелялата софия
точно сега, в този час, минута, простичък момент и да се събудя
от няколко дни ми е в главата един сън. сънят в морето, в морето, в което не влизам, оставам на брега, не помня вече от какво бягахме и кои точно бяхме, но всички трябваше да влязат ужасно навътре, толкова че вече не ги видях и останах съвсем сама.
вчера си спомнях повече за него
иначе това го очакваме =) с нетърпение, нали буу!! =)
и всичко това се роди покрай думата munkeln
11.18.2007
ядосаното
не е честно,
честно, не е честно,
честното не е честно,
нечестното е честно...
такива неща се случват всеки час. сигурна съм. не искам да решавам, но решавам. не искам да се замислям, но се замислям. и пак съм сигурна. и най-вече не искам да усещам усещанията си и да знам, че илюзията 'сега се опитвам да спя, но не спя' не е просто ей така там. и ме е страх от туптенето забързано.
when you fall and you
can't find your way
push a hand up to the sky
I will run just to
to be by your side
честно, не е честно,
честното не е честно,
нечестното е честно...
такива неща се случват всеки час. сигурна съм. не искам да решавам, но решавам. не искам да се замислям, но се замислям. и пак съм сигурна. и най-вече не искам да усещам усещанията си и да знам, че илюзията 'сега се опитвам да спя, но не спя' не е просто ей така там. и ме е страх от туптенето забързано.
when you fall and you
can't find your way
push a hand up to the sky
I will run just to
to be by your side
ja m es
I hold a vision
that all visions are impure
the rising of the serpent
the apple in the fall
don't trust the angels
may be devils in disguise
don't trust the preacher
all his words don't make him wise
there are no promises that anyone can speak
the future's full of secret
the past can never keep
yes, I know I'm falling down
this incline is far too steep
tell me when I hit the ground
you're too high for me to reach
we can weather uncharted oceans
though the map reads
lost at sea
when we break through
or get broken
will you stand here
close to me
close to me
You are the universe
and God knows I'm the fool
I've journeyed round the outer worlds
to return home to you
I've found a lover
knows me better than myself
sees through all my subtle lies
and touches me to health
we can weather uncharted oceans
though the map reads
lost at sea
when we break through
or get broken
will you stand here
close to me
we can weather uncharted oceans
though the map reads
lost at sea
when we break through
or get broken
will you stand here
close to me
here comes the choices
it's consume or be consumed
jump if you feel crazy
and jump if you're no fool
that all visions are impure
the rising of the serpent
the apple in the fall
don't trust the angels
may be devils in disguise
don't trust the preacher
all his words don't make him wise
there are no promises that anyone can speak
the future's full of secret
the past can never keep
yes, I know I'm falling down
this incline is far too steep
tell me when I hit the ground
you're too high for me to reach
we can weather uncharted oceans
though the map reads
lost at sea
when we break through
or get broken
will you stand here
close to me
close to me
You are the universe
and God knows I'm the fool
I've journeyed round the outer worlds
to return home to you
I've found a lover
knows me better than myself
sees through all my subtle lies
and touches me to health
we can weather uncharted oceans
though the map reads
lost at sea
when we break through
or get broken
will you stand here
close to me
we can weather uncharted oceans
though the map reads
lost at sea
when we break through
or get broken
will you stand here
close to me
here comes the choices
it's consume or be consumed
jump if you feel crazy
and jump if you're no fool
11.13.2007
shine
Please don't cry
You know I'm leaving here tonight
Before I go I want you to know
There will always be a light
And if the moon had to runaway
And all the stars didn't wanna play
Don't waste the sun on a rainy day
The wind will soon blow it all away
So many times I'd planned
To be much more than who I am
And if I let you down I will follow you 'round
Until you understand
And if the moon had to runaway
And all the stars didn't wanna play
Don't waste the sun on a rainy day
The wind will soon blow it all away
Yeah, oh Yeah
Well the days all feel the same
Don't feel the cold or wind or rain
Everything will be okay
We will meet again one day
And I will shine on, for everyone
So please don't cry
Although I leave you here this night
Where ever I may go how far I don't know
I will always be your light
And if the moon had to runaway
And all the stars didn't wanna play
Don't waste the sun on a rainy day
The wind will soon blow it all away
Yeah, oh yeah
Well the days all seem the same
Don't feel the cold or wind or rain
Everything will be okay
We will meet again one day
And I will shine on, for everyone
Shine on, for everyone
Well the days all look the same
Don't fear the cold or wind or rain
Everything will be okay
We will meet again one day
And I will shine on, for everyone
Shine on, for everyone
You know I'm leaving here tonight
Before I go I want you to know
There will always be a light
And if the moon had to runaway
And all the stars didn't wanna play
Don't waste the sun on a rainy day
The wind will soon blow it all away
So many times I'd planned
To be much more than who I am
And if I let you down I will follow you 'round
Until you understand
And if the moon had to runaway
And all the stars didn't wanna play
Don't waste the sun on a rainy day
The wind will soon blow it all away
Yeah, oh Yeah
Well the days all feel the same
Don't feel the cold or wind or rain
Everything will be okay
We will meet again one day
And I will shine on, for everyone
So please don't cry
Although I leave you here this night
Where ever I may go how far I don't know
I will always be your light
And if the moon had to runaway
And all the stars didn't wanna play
Don't waste the sun on a rainy day
The wind will soon blow it all away
Yeah, oh yeah
Well the days all seem the same
Don't feel the cold or wind or rain
Everything will be okay
We will meet again one day
And I will shine on, for everyone
Shine on, for everyone
Well the days all look the same
Don't fear the cold or wind or rain
Everything will be okay
We will meet again one day
And I will shine on, for everyone
Shine on, for everyone
11.11.2007
хаотично асоциално
мисля си, че сутрин не само аз имам нужда от време докато се събудя и осъзная, а и лаптопът ми. представях си как ще го сменя, разкарам, заменя и ми стана чак гадно. мразя да се материализирам по този начин, но ако можех да му оставя кожата поне, да се залъжа сама, че ще издържи така още няколлко години със сменените вътрешности.
друго от тази сутрин е... без какво не мога в хладилника...
мляко
мляко
мляко
ъм казах ли го вече... мляяяяяяко.
когато ми идвате на гости носете ми, ще ви се зарадвам и никога няма да е излишно...
може да ходя на mum, може и да не
а heima е прекрасен... точно така си го представях всичко около тях, точно така. и с историйката накрая и с краткия кадър как са супер пияни и как свирят легнали по пода...
искам отново.. кога!
иначе с брат ми си разменяме вече коледните подаръци хаха
друго от тази сутрин е... без какво не мога в хладилника...
мляко
мляко
мляко
ъм казах ли го вече... мляяяяяяко.
когато ми идвате на гости носете ми, ще ви се зарадвам и никога няма да е излишно...
може да ходя на mum, може и да не
а heima е прекрасен... точно така си го представях всичко около тях, точно така. и с историйката накрая и с краткия кадър как са супер пияни и как свирят легнали по пода...
искам отново.. кога!
иначе с брат ми си разменяме вече коледните подаръци хаха
11.08.2007
тайното вкъщи
Sigur Ros - Heima (Special Edition Limited, 2 DVDs)
получих го!!! има прекрасна книжка със снимки 116 страници.
довечера ще гледам, слушам замаено...
а сега отивам да си суша косата с песен =)
11.07.2007
11.06.2007
11.05.2007
run
Run with me baby, let your hair down
Through every station, through every town
Run with me baby, let's take a chance
From Heathrow to Houndslow, from the Eastern block to France
Europe is our playground, London is our town
So run with me baby now
Run with me baby, let your hair down
Through every station, through every town
Run with me baby, let's make a stand
From peepshow to disco, from Spain to Camber Sands
Europe is our playground, London is our town
So run with me baby now
Through every station, through every town
Run with me baby, let's take a chance
From Heathrow to Houndslow, from the Eastern block to France
Europe is our playground, London is our town
So run with me baby now
Run with me baby, let your hair down
Through every station, through every town
Run with me baby, let's make a stand
From peepshow to disco, from Spain to Camber Sands
Europe is our playground, London is our town
So run with me baby now
11.03.2007
onaip
Hit her with a hammer
Teeth smashed in
Red tongue twitching
Look inside her skeleton
My fingers sting
Where I feel your fingers have been
Ghostly fingers
Moving my limbs
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Daddy's in the corner
Rattling his keys
Mommy's in the doorway
Trying to leave
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Teeth smashed in
Red tongue twitching
Look inside her skeleton
My fingers sting
Where I feel your fingers have been
Ghostly fingers
Moving my limbs
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Daddy's in the corner
Rattling his keys
Mommy's in the doorway
Trying to leave
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Nobody's listening
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
Oh God I miss you
11.01.2007
дом
когато напиша, че нещо ще бъде довършено еди.си.кога просто знам, че няма да го направя, няма да го пипна повече, няма да му сложа никакъв замислен край, ще го оставя ей така. по същия начин си стои един съхранен пост от лондон, който е без заключение, всъщност е до втория ни ден от престоя. до коледа може и да го пусна ей така ужасно неадекватно...
иначе ми предлагат да работя на коледния пазар, край свещите или край шапките (познай какво избрах). в малка дървена къщурка с много елхови клонки отгоре ще се продават. и ще е ужасно студено... обмислям колко шала и ръкавички да нахлузя и как само нослето да ми се подава... или просто да откажа... но мисля, че ще е забавно, макар коледното настроение тук да започва месец по-рано, даже два, защото и сега вече продават украси и елени, и дядомразовци и...
пак дойде периодът на зимните музики... поръчах си го!поръчах си го! и нямам търпение.
----------------
Listening to: Sigur Ros - Svo Hljott
via FoxyTunes
иначе ми предлагат да работя на коледния пазар, край свещите или край шапките (познай какво избрах). в малка дървена къщурка с много елхови клонки отгоре ще се продават. и ще е ужасно студено... обмислям колко шала и ръкавички да нахлузя и как само нослето да ми се подава... или просто да откажа... но мисля, че ще е забавно, макар коледното настроение тук да започва месец по-рано, даже два, защото и сега вече продават украси и елени, и дядомразовци и...
пак дойде периодът на зимните музики... поръчах си го!поръчах си го! и нямам търпение.
----------------
Listening to: Sigur Ros - Svo Hljott
via FoxyTunes
10.31.2007
нашите
донесоха, взеха, пазариха, изплатиха
и си тръгнаха
хареса им скокът във времето
зарадваха се на хотела от височина и пейзажа
вече с лична карта може да се пътува
лекомислие или леко мислене...
и снимки... красиви снимки... нощни.
...
ще дописвам.
и си тръгнаха
хареса им скокът във времето
зарадваха се на хотела от височина и пейзажа
вече с лична карта може да се пътува
лекомислие или леко мислене...
и снимки... красиви снимки... нощни.
...
ще дописвам.
10.17.2007
all I need...буу
докато говоря развълнувано и хилещо се
се случва
без да звучи като прекъсване
а както аз го правя понякога
и обратното
обяснявайки ужасно ядосана
сама объркваща се в думите
някакви неща край мен
то пак се случва и се казва...
без да е смущаващо
а тогава дори два пъти.
и е прекрасно
ужасно прекрасно
и се усмихвам щастливо без да казвам благодаря.
но се усеща всичко
усещам
се случва
без да звучи като прекъсване
а както аз го правя понякога
и обратното
обяснявайки ужасно ядосана
сама объркваща се в думите
някакви неща край мен
то пак се случва и се казва...
без да е смущаващо
а тогава дори два пъти.
и е прекрасно
ужасно прекрасно
и се усмихвам щастливо без да казвам благодаря.
но се усеща всичко
усещам
10.15.2007
10.12.2007
всичко е толкова 3измерно
връщам се... и всички ме питат <<слуша ли го... слуша ли го вече?>>
не, не съм го слушала, защото изживях нещо също толкова прекрасно, колкото него. и когато си го пуснах се повтори всичко. ден по ден, два по два. и не исках да изключвам нищо, но поне успях там да изчезна от себе си за 5 дни, от това което съм. някак се научих да казвам на хората около мен, че са много красиви. не знам дали това се научава, но ми е по-лесно и по-приятно.
не мога да го опиша...
или не искам.
родителите му. прекрасни мили и весели хора, пиещи много чай, но имащи и кафе, разтворимо.
той, елегантно непознат, но всъщност зад дрехите си е същото човече, което живееше до моята стая, борихме се кой ще влезе пръв в банята или кой колко е стоял, ходихме към унито заедно, когато тогава... и харесвах рошавата му коса, смеех му се когато ходеше бос из къщата, защото знаех колко е мръсен пода, а той го усещаше. и ми беше наистина тъжно, когато си тръгна... всъщност когато си тръгнаха всичките от германия тогава и някои никога не се върнаха, други за щастие няколко пъти вече...
*лондон!
посрещането. топло и организирано. докато се обърна и вече червената раничка беше в колата на майка му, която ни беше донесла плодове.
смутено отказахме, но с всеки изминал ден, след втория въпрос дали наистина не искаме еди.си.какво просто отговаряхме предполагащо положително. защото исках да им кажа, че ще се скрия под голямото легло, където имаше допълнителен матрак, само и само да остана още малко там, в къщата с баня с отделно кранче за топла и друго за студена вода, в тяхната къща с брави, където някои ти стигат до нослето, а други до кръста, в зависимост на кой етаж си.
...
и това няма да го довърша... поствам го по повод един мейл, които ме усмихна преди няколко дни.
не, не съм го слушала, защото изживях нещо също толкова прекрасно, колкото него. и когато си го пуснах се повтори всичко. ден по ден, два по два. и не исках да изключвам нищо, но поне успях там да изчезна от себе си за 5 дни, от това което съм. някак се научих да казвам на хората около мен, че са много красиви. не знам дали това се научава, но ми е по-лесно и по-приятно.
не мога да го опиша...
или не искам.
родителите му. прекрасни мили и весели хора, пиещи много чай, но имащи и кафе, разтворимо.
той, елегантно непознат, но всъщност зад дрехите си е същото човече, което живееше до моята стая, борихме се кой ще влезе пръв в банята или кой колко е стоял, ходихме към унито заедно, когато тогава... и харесвах рошавата му коса, смеех му се когато ходеше бос из къщата, защото знаех колко е мръсен пода, а той го усещаше. и ми беше наистина тъжно, когато си тръгна... всъщност когато си тръгнаха всичките от германия тогава и някои никога не се върнаха, други за щастие няколко пъти вече...
*лондон!
посрещането. топло и организирано. докато се обърна и вече червената раничка беше в колата на майка му, която ни беше донесла плодове.
смутено отказахме, но с всеки изминал ден, след втория въпрос дали наистина не искаме еди.си.какво просто отговаряхме предполагащо положително. защото исках да им кажа, че ще се скрия под голямото легло, където имаше допълнителен матрак, само и само да остана още малко там, в къщата с баня с отделно кранче за топла и друго за студена вода, в тяхната къща с брави, където някои ти стигат до нослето, а други до кръста, в зависимост на кой етаж си.
...
и това няма да го довърша... поствам го по повод един мейл, които ме усмихна преди няколко дни.
10.10.2007
10.07.2007
lo
udivitelna
triabva da spra da si mislia, che chervenite avtobusi sa podvijni pametnici i syshto taka i chernite taxita...
tochka
triabva da spra da si mislia, che chervenite avtobusi sa podvijni pametnici i syshto taka i chernite taxita...
tochka
10.01.2007
9.30.2007
всичките деца наредени
като за снимка.
хубаво е от време на време да си деля 16кв. метровата стая+баня+кухничка с нея.. в банята стоят вече две четки. бутате се в коридора. отваряш й вратата след работа късно, защото сте с един ключ. поръчваш да полее цветята. правиш кафе за двама и после другият мие каничката. някой мрънка и търси личното си пространство. но всъщност е прекрасно. и ще ми липсва много.
колкото сме различни, сякаш толкова по-добре успяваме да се разбираме и намерим из малките останали кътчета.
когато се върнах, беше наредила така плюшковците и просто нямаше начин да не се захиля, въпреки умората от деня, ужасно напрегнат и изнервен... нещо толкова мъничко и глупаво ме зареди с нови сили. и си помислих, утре вече няма да ми е на ръка разстояние заспала на диванчето, няма да е етаж по-горе, но за щастие ще е все още в този град, но и това няма да трае толкова дълго. написаното тук никога няма да прочете.
***
9.28.2007
или париж... мюнхен... ууаа
хайде на the cure в berlin
...
Feb. 2oo8 Sat 16 Berlin Arena
TICKETS ON SALE Sat 29th Sept 9am
или
Feb. 2oo8 Thu 21 Prague Saska Arena
TICKETS ON SALE Thurs Nov 1st
www.sazkaticket.cz
...
9.24.2007
9.22.2007
9.21.2007
какво трябва да се види...
в лондон.
в мейла включих следните
swiss re-tower
british museum
soho
piccadilly
houses of parliament
hyde park, notting hill
но все си мисля, че може да се добавят и още неща, за да може да се оплакваме как нямаме никакво време =). така, че ако някой се сети за нещо, което е видял там, е искал да види, е мислел, но не е успял... ммм, очаквам включвания =)
обещавам да разкажа подробно и лично, как е било!
в мейла включих следните
swiss re-tower
british museum
soho
piccadilly
houses of parliament
hyde park, notting hill
но все си мисля, че може да се добавят и още неща, за да може да се оплакваме как нямаме никакво време =). така, че ако някой се сети за нещо, което е видял там, е искал да види, е мислел, но не е успял... ммм, очаквам включвания =)
обещавам да разкажа подробно и лично, как е било!
9.11.2007
in my mind
clean up your eyes and i'll
dance alone with you in daylight.
your skin reminds me of
sleeping on the clouds in my mind.
clean up your eyes this time.
clean up your eyes this time.
your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel at all.
all things aside i'm not sure if i
can help you this time
you smile your eyes and i
see your face for the first time.
lets not hide this time.
lets not hide this time.
your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel at all.
what you don't have
what you don't need
what you can't reach
what you can't see
your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel anymore.
clean up your eyes this time
clean up your eyes this time
dance alone with you in daylight.
your skin reminds me of
sleeping on the clouds in my mind.
clean up your eyes this time.
clean up your eyes this time.
your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel at all.
all things aside i'm not sure if i
can help you this time
you smile your eyes and i
see your face for the first time.
lets not hide this time.
lets not hide this time.
your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel at all.
what you don't have
what you don't need
what you can't reach
what you can't see
your breathing in when i breath out
its not like me
i never feel this far from someone
from anyone at all.
if you leave now you leave with a piece of me
and a piece of us
its not like me i never feel anymore.
clean up your eyes this time
clean up your eyes this time
9.06.2007
картички
нямадатеоставя
втазиледенастая
беззащитен
смутенследраздялата
едвамсепрокрадваслънце
едвамсветилампата
щепренесавнимателно
частитенацялатакомпозиция
щетезапазя
всетакаусмихнатихладен
чудесен(настената)
с.ч.
втазиледенастая
беззащитен
смутенследраздялата
едвамсепрокрадваслънце
едвамсветилампата
щепренесавнимателно
частитенацялатакомпозиция
щетезапазя
всетакаусмихнатихладен
чудесен(настената)
с.ч.
9.05.2007
away
See the stone set in your eyes
See the thorn twist in your side.
I wait for you.
Sleight of hand and twist of fate
On a bed of nails she makes me wait
And I wait without you
With or without you
With or without you.
Through the storm, we reach the shore
You gave it all but I want more
And I'm waiting for you
With or without you
With or without you.
I can't live with or without you.
And you give yourself away
And you give yourself away
And you give, and you give
And you give yourself away.
My hands are tied, my body bruised
She got me with nothing to win
And nothing else to lose.
And you give yourself away
And you give yourself away
And you give, and you give
And you give yourself away.
With or without you
With or without you
I can't live
With or without you.
With or without you
With or without you
I can't live
With or without you
With or without you.
See the thorn twist in your side.
I wait for you.
Sleight of hand and twist of fate
On a bed of nails she makes me wait
And I wait without you
With or without you
With or without you.
Through the storm, we reach the shore
You gave it all but I want more
And I'm waiting for you
With or without you
With or without you.
I can't live with or without you.
And you give yourself away
And you give yourself away
And you give, and you give
And you give yourself away.
My hands are tied, my body bruised
She got me with nothing to win
And nothing else to lose.
And you give yourself away
And you give yourself away
And you give, and you give
And you give yourself away.
With or without you
With or without you
I can't live
With or without you.
With or without you
With or without you
I can't live
With or without you
With or without you.
9.04.2007
докато
вървя хората гледат неприкрито мацката на блузата ми и това не ми харесва,
както и да ме питат колко е часът, докато слушам музика на слушалки и пиша нещо.
нищо не е на правилното си място, нищо не е на правилното си място
слушам и противореча, гледам и противореча наум и после пак, но този път
никой не е на правилното място, никой не е на правилното място
провлачено
късам стари егоисти (и искам да звучи буквално, но няма как), отделяйки стратии на ина и реклами на абсолют. пък деси прави същото, ако не знаете =).
и сладоледът е кафяв, прекрасен, става ти тежко от кофичката
т. спасов пък беше скучен, но се радвам за концерта и за абсолютната мишел, където сервитьорката чете естествен роман и иска да й платим, когато и ние точно това искаме.
!
спрете да ме питате докога или колко още ми остава, подяволите.
повече от 1095 дни може да е, може и да е три месеца.
о! и вчера си изхарчих всичките пари за книги и ми беше толкова хубаво да го мисля, звучи толкова успокояващо, даже успявам да ги събера в чантата си хех!
...да изчезна масово. да изчезна.
stp whsprng
както и да ме питат колко е часът, докато слушам музика на слушалки и пиша нещо.
нищо не е на правилното си място, нищо не е на правилното си място
слушам и противореча, гледам и противореча наум и после пак, но този път
никой не е на правилното място, никой не е на правилното място
провлачено
късам стари егоисти (и искам да звучи буквално, но няма как), отделяйки стратии на ина и реклами на абсолют. пък деси прави същото, ако не знаете =).
и сладоледът е кафяв, прекрасен, става ти тежко от кофичката
т. спасов пък беше скучен, но се радвам за концерта и за абсолютната мишел, където сервитьорката чете естествен роман и иска да й платим, когато и ние точно това искаме.
!
спрете да ме питате докога или колко още ми остава, подяволите.
повече от 1095 дни може да е, може и да е три месеца.
о! и вчера си изхарчих всичките пари за книги и ми беше толкова хубаво да го мисля, звучи толкова успокояващо, даже успявам да ги събера в чантата си хех!
...да изчезна масово. да изчезна.
stp whsprng
9.01.2007
ние сме болни
умираме преди смърта
ние сме млади
свежи, силни докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това
тази сутрин кафето е по-горчиво от всякога. обрича хора, запечатва ги като болни, макар да са като всички нас, раними. и ми казват -аз съм против- и аз трябва да кимам безмълвно, защото е тяхно мнение и не забраняват, а просто споделят. не искам да го чувам, не съм питала. и сигурно пак преувеличавам.
уж не ми пука, но ме засяга повече от всякога и никак не е лесно.
ние сме млади
свежи, силни докога?
ние сме горди
боли, но въпреки това
тази сутрин кафето е по-горчиво от всякога. обрича хора, запечатва ги като болни, макар да са като всички нас, раними. и ми казват -аз съм против- и аз трябва да кимам безмълвно, защото е тяхно мнение и не забраняват, а просто споделят. не искам да го чувам, не съм питала. и сигурно пак преувеличавам.
уж не ми пука, но ме засяга повече от всякога и никак не е лесно.
8.28.2007
8.17.2007
321: улица каваците
и светът се срутва... прекрасноо... ауууаа
muse са потвърдили датата и ще се побъркам от кеф...
снимам.
созопол.
паникън бяха невероятнии.
бащата на марийката също е там и ни радва.
щастлива съм подяволите!
и много се усмихвам и шляпам с чехалките зелени =).
а сега УБВлак към сф...
muse са потвърдили датата и ще се побъркам от кеф...
снимам.
созопол.
паникън бяха невероятнии.
бащата на марийката също е там и ни радва.
щастлива съм подяволите!
и много се усмихвам и шляпам с чехалките зелени =).
а сега УБВлак към сф...
8.09.2007
вкъщии
лаллалала
и е задушно и започвам да мрънкам,
но всъщност ми е толкова прекрасно,
че не се усеща като мрънкане...
пътуването мина нормално... като изключим 3те часа киснене на летището, но какво пък. поне телефонирах хахз!
отивам да спя... поне да опитам.
и е задушно и започвам да мрънкам,
но всъщност ми е толкова прекрасно,
че не се усеща като мрънкане...
пътуването мина нормално... като изключим 3те часа киснене на летището, но какво пък. поне телефонирах хахз!
отивам да спя... поне да опитам.
8.03.2007
сцената
телепатия е дума с друго значение...
дес ми обяснява за скоро гледан филм и онази сцена и не знам как, аз просто директно се сещам за 'фонтанът', който гледах снощи и не мога да си събера късчетата впечатления и емоции...
и да, говорим си без да знаем, че говорим за едно и също...
уникално...
и имам билет за 9ти, не за концерт на мюз хахаха... а за море и много планове и правене на игри.. ха!
дес ми обяснява за скоро гледан филм и онази сцена и не знам как, аз просто директно се сещам за 'фонтанът', който гледах снощи и не мога да си събера късчетата впечатления и емоции...
и да, говорим си без да знаем, че говорим за едно и също...
уникално...
и имам билет за 9ти, не за концерт на мюз хахаха... а за море и много планове и правене на игри.. ха!
8.01.2007
хвърчило и небе. искам!
прекрасно е и пак ми се крещи, докато гледам и нямам търпение да пипна това двд!
йехз...
7.29.2007
butIdon'twanttotakeyourheart
and I don't want a piece of history
no I don't want to read your thoughts anymore
my God...
'cause today my heart swings
yyyyyyyyyyyyyyyyyyeeeeah, today my heart swings
харесва ми, но можеше и повече да се постараят... и ми се ходи и на интерпол... подяволите.
а краят, а автобусът, а червеното човече, а тя върви напред, а другите назад.
и черен екран.
no I don't want to read your thoughts anymore
my God...
'cause today my heart swings
yyyyyyyyyyyyyyyyyyeeeeah, today my heart swings
харесва ми, но можеше и повече да се постараят... и ми се ходи и на интерпол... подяволите.
а краят, а автобусът, а червеното човече, а тя върви напред, а другите назад.
и черен екран.
7.26.2007
по прозореца
...пердето ми се вее.
ако продължавам така, скоро усещам ще си метна компютъра (атойнеобичадагонаричамтака) през прозореца без да искам...
новото чувство да се изгубиш в youtube, забравяйки за какво си влязал там и изгледал вече десетина клипчета...
новият бьорк... страх ме е... но се тегли още.
маймуните, новият слуша се в момента.
ако продължавам така, скоро усещам ще си метна компютъра (атойнеобичадагонаричамтака) през прозореца без да искам...
новото чувство да се изгубиш в youtube, забравяйки за какво си влязал там и изгледал вече десетина клипчета...
новият бьорк... страх ме е... но се тегли още.
маймуните, новият слуша се в момента.
7.23.2007
7.21.2007
the big ask
thom
кликклик
хахаха... ъм... ъм... хиля се идиотско, ще замълча, за да не кажа някоя глупост. лала =)
кликклик
хахаха... ъм... ъм... хиля се идиотско, ще замълча, за да не кажа някоя глупост. лала =)
7.19.2007
flowers
When I first held I was cold
a melting snowman I was told
but there was no one there to hold
before I swore that I would be alone for ever more
wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so
let's watch the flowers grow
there is no reason to feel bad
but there are many seasons to feel bad sad mad
it's just a bunch of feelings that we have to hold
but I am here to help you with the load
wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow
so now we're here and now is fine
so far away from there and there is time time time
to plant new seeds and watch them grow
so there'll be flowers in the window when we go
wow look at us now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow
oh wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
‘cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow, grow
let's watch the flowers grow
a melting snowman I was told
but there was no one there to hold
before I swore that I would be alone for ever more
wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so
let's watch the flowers grow
there is no reason to feel bad
but there are many seasons to feel bad sad mad
it's just a bunch of feelings that we have to hold
but I am here to help you with the load
wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow
so now we're here and now is fine
so far away from there and there is time time time
to plant new seeds and watch them grow
so there'll be flowers in the window when we go
wow look at us now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
’cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow
oh wow look at you now, flowers in the window
it's such a lovely day
and I’m glad you feel the same
‘cause to stand up out in the crowd
you are one in a million
and I love you so let's watch the flowers grow, grow
let's watch the flowers grow
silent ....
Come see what we all talk about
People moving to the moon
Stop baby don't go stop here
Never stop living here
Till it eats the heart from your soul
Keeps down the sound of your
Silent sigh
Silent sigh, silent sigh silent sigh
Keeps down all move me down
Could we love eachother
People moving to the moon
Stop baby don't go stop here
Never stop living here
Till it eats the heart from your soul
Keeps down the sound of your
Silent sigh
Silent sigh, silent sigh silent sigh
Keeps down all move me down
Could we love eachother
7.16.2007
where? where? where?
where is it?
where is home?
where is it?
where is home?
____
вчера заспах с мисълта за къща в морето и ми е ужасно интересно... ха! и няма да си довърша изречението.
в българия май (незнамкаквоеглавнабуквапък) е станало модерно да ползваш скайп и доста съученички от гимназията ме намират там, някак е мило. всъщност е много мило, защото не са от онези досадните, които си разменяха огледалцата в час и ходейки си въртяха задничетата, а от другите, с които си говорил за първите неща в живота ти, смял си се и си се напивал...
where is home?
where is it?
where is home?
____
вчера заспах с мисълта за къща в морето и ми е ужасно интересно... ха! и няма да си довърша изречението.
в българия май (незнамкаквоеглавнабуквапък) е станало модерно да ползваш скайп и доста съученички от гимназията ме намират там, някак е мило. всъщност е много мило, защото не са от онези досадните, които си разменяха огледалцата в час и ходейки си въртяха задничетата, а от другите, с които си говорил за първите неща в живота ти, смял си се и си се напивал...
7.05.2007
013
тя пречи сега,
от 2 до 4 нарушава реда
мухата я гоня от няколко дни и се опитвам да й покажа, че онова голямото там отвореното е прозорецът, на няколко пъти не успях да я убия, твърде бавна съм... и наистина ми пречи, особено сутрин. не знам колко ангела има, но са повече от 4. трябва да я махна, вбесявааамеее... уфз...
-?как се гонят мухи-
и не мога да си намеря песента, ужас.
(...обичаш ли да си съвсем една от другата страна...)
edit: хванах я в шепички и я пуснах през прозореца, като преди това два пъти я зашлевих и тя се скри, но на третия път вече просто я захлюпих и я усещах по кожата си... вече я няма... -само.тя-
от 2 до 4 нарушава реда
мухата я гоня от няколко дни и се опитвам да й покажа, че онова голямото там отвореното е прозорецът, на няколко пъти не успях да я убия, твърде бавна съм... и наистина ми пречи, особено сутрин. не знам колко ангела има, но са повече от 4. трябва да я махна, вбесявааамеее... уфз...
-?как се гонят мухи-
и не мога да си намеря песента, ужас.
(...обичаш ли да си съвсем една от другата страна...)
edit: хванах я в шепички и я пуснах през прозореца, като преди това два пъти я зашлевих и тя се скри, но на третия път вече просто я захлюпих и я усещах по кожата си... вече я няма... -само.тя-
7.02.2007
.:lost:.
...As I live out the story of a stranger in love Waking up going on In the other world that spins around undone...
I got lost ~
някак си повтарям онова за жълтата тиква, презрялата и вече простееща.
*
hoaan си тръгва, а на мен ми става толкова тъжно и сутринта в автобуса на път за работа се разплаквам, ужасно е, искам да спра да правя така за всякакви неща и е толкова лесно, само трябва да си помисля нещо и се чувствам като намокрена от дъжд, от който не мога да изсъхна с дни... а следваше вечерта изпращане. после вкъщи намирам подарък на него пише канада и да отида да я посетя някога. искам. някога. но ме съмнява, макар да не знам какво ще ми се случи идните години, просто си мисля, че може и въобще да не я видя. но пък светът е малка пингпонгова топчица и се върти, а човек никога не знае...
иначе с дес сме с бактериална инфекция, каквото и мамка му да значи това, но от седмица гърлото още го усещам дразнещо и се надявам скоро да забравя за това чувство...
~
още 31 дена и светът ще се срути по най-красивия и топъл възможен начин.
I got lost ~
някак си повтарям онова за жълтата тиква, презрялата и вече простееща.
*
hoaan си тръгва, а на мен ми става толкова тъжно и сутринта в автобуса на път за работа се разплаквам, ужасно е, искам да спра да правя така за всякакви неща и е толкова лесно, само трябва да си помисля нещо и се чувствам като намокрена от дъжд, от който не мога да изсъхна с дни... а следваше вечерта изпращане. после вкъщи намирам подарък на него пише канада и да отида да я посетя някога. искам. някога. но ме съмнява, макар да не знам какво ще ми се случи идните години, просто си мисля, че може и въобще да не я видя. но пък светът е малка пингпонгова топчица и се върти, а човек никога не знае...
иначе с дес сме с бактериална инфекция, каквото и мамка му да значи това, но от седмица гърлото още го усещам дразнещо и се надявам скоро да забравя за това чувство...
~
още 31 дена и светът ще се срути по най-красивия и топъл възможен начин.
6.26.2007
side.south
първи ден климатизация....
втори ден вече идеята за връщане в неделя е отлетяла
трети ден толкова слънчев, че изгорях на очила
гледах ме 20 групи!! за три дни. ясно е, че някои само 3-4 песни чухме, а на други по 1час от 1ч.30, но то е защото ужасно много неща се застъпваха и търченето в лява или дясна посока в един момент беше без значение, ориентирахме се по цветовете - зелената, синята и дните. такава кал не бях виждала никъде и никога. и отивам да си изпера панталона, че още си стои в торбичката и нинам дали ще излезе всичко. палатката пък пропускаше само вятър и още се чудя как издържа на дъжда.
та чух, видях, усетих, разплакаха ме следните групи:
петък
manics (те почват и ние все още не можем да се намерим с дес, почти ми идва да крещя, че е сама, че т-мобайл тентата е малката, че тя отива към голямата рекламна, че о2 са тъпаци и няма връзка с никакъв момер и от пет проби да звъниш на някой се свързваш веднъж, и чувам your love alone is not enough, вече съм повече от бясна, че така започва всичко и я чувам от ужасно далече, чрез смси се намираме сред незнамколкохилядихораикакваплощ и крещим, и се прегръщаме хахаха, и вече всичко е наред)
incubus (чух love.hurts и повече не можах да издържа, май не трябва да ги слушам много много, за да си пазя сълзите.)
editors (прекрасни. прекрасни. ъм прекрасни. подяволите бяха прекрасни и ние най-отпред и валя, и ни смачкаха, и не е готино така отпред пък)
me first and the gimme gimmes (забавни)
събота
art brut (не ми харесаха, даже ме издразни държанието на вокала)
kings of leon (ъм, някак не ги запомних много, но може и в мен да е проблема и след време да се усетя =))
sonic youth (лудницааа. стоях като вцепенена и не можех да скоча от радост. невероятни ей... a какви неща прави с китарката си thurston, a как kim готино танцува, сбъдната мечта)
jet (първата група, която ме очарова без да съм слушала нищо тяхно преди това, всъщност не знаех, че are you gonna be my girl е тяхна)
placebo (хубави както обикновено, бяхме доста назад, но пак доволно)
pearl jam (подяволите разплаках се на alive и този глас)
queens of the stone age (малко чух, но ми харесаха, просто след всичко по-горе бяхме толкова уморени, че трябваше някой да ме влачи до палатка в калта)
неделя
the sounds (ммм...)
mogwai (третото очарование, лалала те са за полянка и да ги слушаш излегнал се, или седнал по турски, или просто пльоснал се)
modest mouse (трябва ми време...)
bright eyes (ммм пак очарована като при jet)
arcade fire (трябваше да внимавам повече, да съм по-отпред, не искам да си призная, че мънинко бях разочарована от продължителността на изявата им... можеше и още малко.)
bloc party (ууууууууууаааааааааапааааааааоооаауауауауа. да, супер са наистина на живо, искам пак!)
interpol (казаха 5 думи и оставиха всичко на музиката, много добри!)
snow patrol (set the fire to the third bar и вече за втори път ни впечатляват, и run посветиха на починалия санитар и другия, който е в болница и не се знае дали ще оживее тук второ разреваване. а когато казват да крещим, не успях, не успях да си отворя устата, беше ужасно, и двете минути мълание... разтърсващо тъжно.)
beastie boys (тези са нечовеци хахаха... и скачам)
и другият път с кола. и хубава палатка.
втори ден вече идеята за връщане в неделя е отлетяла
трети ден толкова слънчев, че изгорях на очила
гледах ме 20 групи!! за три дни. ясно е, че някои само 3-4 песни чухме, а на други по 1час от 1ч.30, но то е защото ужасно много неща се застъпваха и търченето в лява или дясна посока в един момент беше без значение, ориентирахме се по цветовете - зелената, синята и дните. такава кал не бях виждала никъде и никога. и отивам да си изпера панталона, че още си стои в торбичката и нинам дали ще излезе всичко. палатката пък пропускаше само вятър и още се чудя как издържа на дъжда.
та чух, видях, усетих, разплакаха ме следните групи:
петък
manics (те почват и ние все още не можем да се намерим с дес, почти ми идва да крещя, че е сама, че т-мобайл тентата е малката, че тя отива към голямата рекламна, че о2 са тъпаци и няма връзка с никакъв момер и от пет проби да звъниш на някой се свързваш веднъж, и чувам your love alone is not enough, вече съм повече от бясна, че така започва всичко и я чувам от ужасно далече, чрез смси се намираме сред незнамколкохилядихораикакваплощ и крещим, и се прегръщаме хахаха, и вече всичко е наред)
incubus (чух love.hurts и повече не можах да издържа, май не трябва да ги слушам много много, за да си пазя сълзите.)
editors (прекрасни. прекрасни. ъм прекрасни. подяволите бяха прекрасни и ние най-отпред и валя, и ни смачкаха, и не е готино така отпред пък)
me first and the gimme gimmes (забавни)
събота
art brut (не ми харесаха, даже ме издразни държанието на вокала)
kings of leon (ъм, някак не ги запомних много, но може и в мен да е проблема и след време да се усетя =))
sonic youth (лудницааа. стоях като вцепенена и не можех да скоча от радост. невероятни ей... a какви неща прави с китарката си thurston, a как kim готино танцува, сбъдната мечта)
jet (първата група, която ме очарова без да съм слушала нищо тяхно преди това, всъщност не знаех, че are you gonna be my girl е тяхна)
placebo (хубави както обикновено, бяхме доста назад, но пак доволно)
pearl jam (подяволите разплаках се на alive и този глас)
queens of the stone age (малко чух, но ми харесаха, просто след всичко по-горе бяхме толкова уморени, че трябваше някой да ме влачи до палатка в калта)
неделя
the sounds (ммм...)
mogwai (третото очарование, лалала те са за полянка и да ги слушаш излегнал се, или седнал по турски, или просто пльоснал се)
modest mouse (трябва ми време...)
bright eyes (ммм пак очарована като при jet)
arcade fire (трябваше да внимавам повече, да съм по-отпред, не искам да си призная, че мънинко бях разочарована от продължителността на изявата им... можеше и още малко.)
bloc party (ууууууууууаааааааааапааааааааоооаауауауауа. да, супер са наистина на живо, искам пак!)
interpol (казаха 5 думи и оставиха всичко на музиката, много добри!)
snow patrol (set the fire to the third bar и вече за втори път ни впечатляват, и run посветиха на починалия санитар и другия, който е в болница и не се знае дали ще оживее тук второ разреваване. а когато казват да крещим, не успях, не успях да си отворя устата, беше ужасно, и двете минути мълание... разтърсващо тъжно.)
beastie boys (тези са нечовеци хахаха... и скачам)
и другият път с кола. и хубава палатка.
6.22.2007
хубавото
червената раничка ме намери и всичко е много усмихнато, дано така остане и до завръщането.
стискайте палци... да вали мъничко или пък изобщо.
и просто да се прибера цяла.
ще видя sonic youth.... sonic youth!!!
ауааахз май вече и за време не ми пука след като започвам да осъзнам този факт, а и имам фенерче.
това май трябваше да го озаглавя -> нелогичното!
стискайте палци... да вали мъничко или пък изобщо.
и просто да се прибера цяла.
ще видя sonic youth.... sonic youth!!!
ауааахз май вече и за време не ми пука след като започвам да осъзнам този факт, а и имам фенерче.
това май трябваше да го озаглавя -> нелогичното!
6.20.2007
distance
ядосано. това ще е ядосаното. и на себе си и на всички едновременно. времето не мога да променя. а искам. прочетох я. искам си онези последни 20 страници обратно, т.е. отново изживяни. и то скоро. багажът не се събира. и ми писна. заплатата ми закъснява с 5 дни и всичко обърква. сутрешната градушка ме събуди и едва не се разревах, защото не искам да вали и ме е страх да вали тогава, защото не просто ще се намокря, а ще бъда три дни така, всъщност четири. в неделя всичко е позволено, но не и в петък, събота и понеделник. и живея в хаос или хаосът живее в мен, не знам вече. остава месец и седмица до края на броенето, което не знам че броя. също не знам откога тя спи при него и това не искам да го мисля. просто хората... човеците са ужасно неблагодарни, сигурно и аз съм такава. но простичко е, подяволите на добрите намерения, само те не са достатъчни, да се промени каквото и да било.
търся си ъгъл, в който да се свия и да мълча.
търся си ъгъл, в който да се свия и да мълча.
6.16.2007
книга-на-забравите
дори в сънищата си вече отивам на концерт... там беше дес и майка й. някъде в чехия, но не съм много сигурна. питахаме даже за виза, казват че ще ми говорят на румънски, обяснявам че няма да ги разбера, продължават на английски, едва отговарям, накрая стигат до немския и вече съм сякаш в свои води и се радвам. и през цялото време си мисля дали дес и майка й ще стигнат навреме, тук вече не знам къде сме, но го мисля...
и дес, не ме питай какво прави майка ти в съня ми... хаха
важното е че си намери билета... билет имаш лалала. и изолатор имаш, ама още не знаеш, но пък мисля въобше да не го взимам, а покривка за пикник, за да спим на нея в спалните чували и да не мъкна много неща уж, а тя е голяма и карирана. търся фенерче и аптечка трябва да си направя кхаха. и другата седмицаа няма да съм тук, толкова е хубавооо. три дни мръсотия (това.не.е.много.хубаво.пък) и молби да не вали, защото палатката ни е ужасно паянтова и малко по-силен вятър и после не можеш да я откриеш на кой край я е запратил. и има колчета за забиване, и се разпъва за 10минути (почти го засякох хаха), събират се трима човека и дано не ни миришат краката.
а 'любовтатраетригодини' е наистина хубава, ъм поне засега.
и дес, не ме питай какво прави майка ти в съня ми... хаха
важното е че си намери билета... билет имаш лалала. и изолатор имаш, ама още не знаеш, но пък мисля въобше да не го взимам, а покривка за пикник, за да спим на нея в спалните чували и да не мъкна много неща уж, а тя е голяма и карирана. търся фенерче и аптечка трябва да си направя кхаха. и другата седмицаа няма да съм тук, толкова е хубавооо. три дни мръсотия (това.не.е.много.хубаво.пък) и молби да не вали, защото палатката ни е ужасно паянтова и малко по-силен вятър и после не можеш да я откриеш на кой край я е запратил. и има колчета за забиване, и се разпъва за 10минути (почти го засякох хаха), събират се трима човека и дано не ни миришат краката.
а 'любовтатраетригодини' е наистина хубава, ъм поне засега.
6.10.2007
в кратунчето
Say goodbye to everyone
You have ever known
You are not gonna see them ever again
I can't shake this feeling I've got
My dirty hands, have I been in the wars?
The saddest thing that I'd ever seen
Were smokers outside the hospital doors
Someone turn me around
Can I start this again?
How can we wear our smiles
With our mouths wide shut
'Cause you stopped us from singin'
вървя и си я тананикам, усещам как ще бягам от едната сцена към другата, за да не ги изпусна, усещам как ще мръзнем вечерите, усещам как пак организацията ни е наникъде и ще сме твърде късно там, всъщност нищо не усещам от два дни, но просто си мисля...
и подяволите се разболях и изядох почти два лимона с кората и с мед. и пак подяволите съм на работа. тъпа съвест.
You have ever known
You are not gonna see them ever again
I can't shake this feeling I've got
My dirty hands, have I been in the wars?
The saddest thing that I'd ever seen
Were smokers outside the hospital doors
Someone turn me around
Can I start this again?
How can we wear our smiles
With our mouths wide shut
'Cause you stopped us from singin'
вървя и си я тананикам, усещам как ще бягам от едната сцена към другата, за да не ги изпусна, усещам как ще мръзнем вечерите, усещам как пак организацията ни е наникъде и ще сме твърде късно там, всъщност нищо не усещам от два дни, но просто си мисля...
и подяволите се разболях и изядох почти два лимона с кората и с мед. и пак подяволите съм на работа. тъпа съвест.
6.08.2007
обърканото
закусвам със сладкиши от вчера, ако бях ги оставила на работата щяха да са в кофата вечее... имам и паста в хладилника и тя от вчера, нея по-късно може да я унищожа и усещам как довечера ще повръщам от ядене на толкова тъпотии. всъщност студено мляко сутрин е прекрасно и ей сега допивам чашата и пак отивам към кафето, където се моля да не ме занимават с хора, искам като роботче да им правя капучиното и глезотийките, само не и да им ги нося с усмивка и повтарящо се заповядайте на масата.
вече трябва да завали.
да завали вече трябваа!!
и тениската ми се суши в банята на включена печка
и деси ми е изпрала чорапите
и от тоя пост нищо не се разбира, ама то и в главата ми вече е някакво такова неясно...
ииии мразя да правя какао, пък те само това пият, когато не трябва и даже и бяло такова има... баси.
но важното е, че като се изхиля и аз не знам на какво и се чува нещо като - хехехе, хубаво е, че има още хора тук, които се смеят... аз понякога така вътрешно си крещя или рева, ама те не знаят... не им и трябва твърде добри са или обратното.
вече трябва да завали.
да завали вече трябваа!!
и тениската ми се суши в банята на включена печка
и деси ми е изпрала чорапите
и от тоя пост нищо не се разбира, ама то и в главата ми вече е някакво такова неясно...
ииии мразя да правя какао, пък те само това пият, когато не трябва и даже и бяло такова има... баси.
но важното е, че като се изхиля и аз не знам на какво и се чува нещо като - хехехе, хубаво е, че има още хора тук, които се смеят... аз понякога така вътрешно си крещя или рева, ама те не знаят... не им и трябва твърде добри са или обратното.
6.05.2007
хора, които винаги ще се радвам да чуя отново
джейми ми звъни от лондон, уууааа и когато казвам hallo и той, hallo, ирина чан хахаха. тоя човек винаги ще ме разсмива. и пак пита кога ще го посетя, и пак ми се кара, че все съм казвала някога. а аз му обяснявам, че ще е спонтанно, че наистина искам, че нямам пари сегаа... а той пак вмъква неговия си щур план да ходи да работи в япония в някаква банка за година или нещо такова. тези англичани явно никога не губят надежда... да и това е от момчето, което обиколи света и на което забравих да честитя рождения ден, но е толкова мил, че както се вижда не ми се сърди...
и се зарадвах за пръв път днес просто ей така.
иначе пътуването към фестивала е май планувано вече, сборен пункт е карлсруе и се издирват палатки. една няма да ни стигне!
и освен това всеки един ден е изпитание, което искам да сдъвча и изплюя с отвръщение, но за момента просто се задавям...
и се зарадвах за пръв път днес просто ей така.
иначе пътуването към фестивала е май планувано вече, сборен пункт е карлсруе и се издирват палатки. една няма да ни стигне!
и освен това всеки един ден е изпитание, което искам да сдъвча и изплюя с отвръщение, но за момента просто се задавям...
6.03.2007
на заспиване
си мисля малко капучино с едно еспресо, голямото с две, всичко останало с нормално кафе и много мляко, и много пяна. и не мога да заспя, звъня два пъти, никой не отговаря... и се опитвам отново да си мисля за нещо и пак се започва горната кафена история плюс това, че editors са също толкова прекрасни колкото и interpol, подяволите приличат си все едно са една група хъм, да видим новите им албуми и пак хъм. освен това пак снощи smashing live на рок ам ринг и *тъттъттът* изпълниха the end на doors ииии... дам, баси какво трябва да напиша още или всъщност мога ли да напиша нещо, в което да не се намесва музика...
бях казала, че i don't want to fall in love е прекрасна за танцуване, ето че се случи и ми я пуснаха в петъка.
[people are fragile things, you should know by now
you'll speak when you're spoken to
you'll.speak.when.you're.spoken.to
you'llspeakwhenyou'respokento
he'll speak when he's spoken to
she'll speak when she's spoken to]
бях казала, че i don't want to fall in love е прекрасна за танцуване, ето че се случи и ми я пуснаха в петъка.
[people are fragile things, you should know by now
you'll speak when you're spoken to
you'll.speak.when.you're.spoken.to
you'llspeakwhenyou'respokento
he'll speak when he's spoken to
she'll speak when she's spoken to]
6.01.2007
300
.:партито се очертава да е прекрасно, особено след като сред споменатите групи, които може би ще прозвучат са bowie, arcade fire, james, patrick wolf и много други, които светльо поне е обещал:.
това е като с бритпоп партитата на асето, които пропускам... яд ме е.
и утре за празника, да си купите киндер яйце и да споделите играчката, която ви се е паднала... по идея за втора година на ирта =)
5.31.2007
doolb
Blood runs through your veins thats where our similarity ends Blood runs through your veins If there's hope in your heart It would flow to every part If there's hope in your heart
_
сънувам не когото трябва
но поне плача за когото трябва
и
боде
.
_
сънувам не когото трябва
но поне плача за когото трябва
и
боде
.
5.27.2007
космическо
казах си, че искам да опиша следобеда вчерашния.
(изтрих написаното. нищо няма да описвам пък. следват само ключови думи)
снимки има на онова място =)
организация липсваше, но сякаш имаше някакво нещо като инстинкт и като видехме отворени врати се бягаше, на моменти крещеше, даже малко ни валя и накрая макар да бях повече от убедена, че последния влак няма начин да го хванем, обичам така да се залъгвам хех. и много бягахме казах май хаха до 00ч. за автобуса дори. и редбул forever хаха, защото в един момент усетих, уаааа мен вече не ме боли цялото тяло и скокнах и изкрещях два, три пъти на път към rockhal. и люксембург ми стана мъничко симпатичен пък. ха!
а muse трябва да ги видя пак, защото просто бяха много добри, ъм... уникална визия, светлини, балони, глас, китари. да. стига толкова.
_____
1. Knights of Cydonia
2. Hysteria
3. Supermassive Black Hole
4. Map of the Problematique (New effect that sounds more like the studio version)
5. Butterflies & Hurricanes
6. Microcuts
7. Hoodoo
8. Feeling Good
9. Sunburn (Matt on piano)
10. Invinvible (Cool video)
11. Starlight (New Video)
12. Spanish Riff
13. Time is Running Out (Matt's mic broke after 2nd chorus)
14. Riff 2
15. Newborn + Riff
16. Unintended (Matt on acoustic guitar)
17. Plug in baby (Balloons)
18. Crazy Daft Punk Style Riff with Korg pad
19. Stockholm Syndrom + Riff
20. Take a Bow
(копирах го от форума хъхъ)
_____
_____
следващото е southside, където ще умра по някое време само за секунди...
засега сме три. аз. дес. и канадката. =)
5.22.2007
5.20.2007
short films
въртележка (Mark Osborne)
The Man with the Beautiful Eyes (Jonathan Hodgson)
afri-cola (wim)
kraftwerk - untitled (wim)
!wim
Le Puits [The Well] (Jérôme Boulbès)
Ten Minutes Older
милият ми трафик, почти не остана. взе сериозно да ми писва от него! зарових се в търсенето на късометражни филми (,които тук миналата година са били прожектирани и се разочаровах всъщност, че повечето са от преди 2-3 години...), после се сетих за рекламите на вим и така се събра всичко това накуп.
The Man with the Beautiful Eyes (Jonathan Hodgson)
afri-cola (wim)
kraftwerk - untitled (wim)
!wim
Le Puits [The Well] (Jérôme Boulbès)
Ten Minutes Older
милият ми трафик, почти не остана. взе сериозно да ми писва от него! зарових се в търсенето на късометражни филми (,които тук миналата година са били прожектирани и се разочаровах всъщност, че повечето са от преди 2-3 години...), после се сетих за рекламите на вим и така се събра всичко това накуп.
5.18.2007
5.17.2007
хапче
dressed up to the eyes it's a wonderful surprise to see your shoes and your spirits rise throwing out your frown and just smiling at the sound as sleek as a shriek spinning round and round always take a big bite it's such a gorgeous sight to see you eat in the middle of the night you can never get enough enough of this stuff it's Friday, I'm in love
[пея.си.и.подскачам.си.пък]
[пея.си.и.подскачам.си.пък]
5.16.2007
(o.d.s.)
.:forcing our darkest souls to unfold and forcing our darkest souls to unfold and pushing us into self destruction pushing us into self destruction:.
5.15.2007
друга котва
#елада.пиньо.и.времето#
не, все още не съм я прочела. сякаш всяка книга си има време и когато от първия път не тръгне потъващо и замайващо, май е по-добре да се остави... на времето или изобщо. чета 3-4 книги, учебник и след като завърших тази на вим, се чудех дали към пол пак се върна или към гроздински, или пък към ангелова. ето я и последната до възглавницата ми, която описва уникални картини и не само. и благодаря, дес! =)
(някой ми говореше за този филм - elephant. от снощи е вече гледан. ама че 360градусови въртения на камерата, ...ммм скоро повече от записките... на тъмно.)
не, все още не съм я прочела. сякаш всяка книга си има време и когато от първия път не тръгне потъващо и замайващо, май е по-добре да се остави... на времето или изобщо. чета 3-4 книги, учебник и след като завърших тази на вим, се чудех дали към пол пак се върна или към гроздински, или пък към ангелова. ето я и последната до възглавницата ми, която описва уникални картини и не само. и благодаря, дес! =)
(някой ми говореше за този филм - elephant. от снощи е вече гледан. ама че 360градусови въртения на камерата, ...ммм скоро повече от записките... на тъмно.)
закотвила се от два дни
The Mess We're In
( Thom Yorke )
Can you hear them
The helicopters
I'm in New York
No need for words now
We sit in silence
You look me
In the eye directly
You met me
I think it's Wednesday
The evening
The mess we're in
And ooooh...
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
( Thom Yorke )
Night and day
I dream of
Making love
To you now baby
Love making
On screen
Impossible dream
And I have seen
The sunrise over the river
The freeway
Reminding of
This mess we're in
And ooooh...
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
( PJ talking / Thom singing...together )
What were you wanting / What was that you wanted
I just wanna say
Don't ever change now baby
I'd thank you
I don't think we will meet again
And you must leave now
Before the sun rises
Over the skyscrapers
And the city landscape comes into view
Sweat on my skin
Oh
This mess we're in
Ooooh...
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
( Thom Yorke )
Can you hear them
The helicopters
I'm in New York
No need for words now
We sit in silence
You look me
In the eye directly
You met me
I think it's Wednesday
The evening
The mess we're in
And ooooh...
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
( Thom Yorke )
Night and day
I dream of
Making love
To you now baby
Love making
On screen
Impossible dream
And I have seen
The sunrise over the river
The freeway
Reminding of
This mess we're in
And ooooh...
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
( PJ talking / Thom singing...together )
What were you wanting / What was that you wanted
I just wanna say
Don't ever change now baby
I'd thank you
I don't think we will meet again
And you must leave now
Before the sun rises
Over the skyscrapers
And the city landscape comes into view
Sweat on my skin
Oh
This mess we're in
Ooooh...
( PJ Harvey )
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
The city sunset over me
5.13.2007
An American Self-Portrait
'Depicts 11,000 jet trails, equal to the number of commercial flights in the US every eight hours.'
още тук
още тук
по нощница с луните и звездите
когато забравиш да си нагласиш отвратително писукащия часовник и то умишлено, тогава просто се оставяш на въртенето в леглото, което и то в един момент те изнервя и не започнеш да си мислиш за горчивото кафе, за което пък ти казват по идиотската телевизия, от която от месеци искаш да се откажеш, че търсят нов сорт, който да не е така горчив. пфуз! и от вчера ми е останала една реклама на nike в главата, която започва (глупости не започва с това, но да.. хаха) с крилатото 'оставям.се.на.музиката...' и да, докато си пускам поредната песен си го мисля. и днес също така.
<очите си изгарям за пореден път и така и не разбирам дали е от пероксидния разтвор или да.>
снощи гледах Live Forever, който асето ми записа преди ууаа поне 2 години и така и не намерих време, настроение, място, хора... та да го гледам. но вече го направих сама, без настроение, вкъщи и се разочаровах. имаше много oasis и blur, в което няма нищо лошо, но беше твърде много и сякаш те бяха централните фигури, около които се въртеше всичко. на това някак не мога да повярвам и не мисля, че беше обективно поднесено, по-скоро някак манипулиращо . единственото, което ми остана е моментът, опс... секундите от клипа на street spirit, когато си помислих !най-великият клип, ето го!!. с риск след време това да е поредното моето противоречие. все едно.
[музика: pj harvey - Stories From the City, Stories From the Sea, и се губя прекрасно уютно]
a неделята се обеси в приятно.
<очите си изгарям за пореден път и така и не разбирам дали е от пероксидния разтвор или да.>
снощи гледах Live Forever, който асето ми записа преди ууаа поне 2 години и така и не намерих време, настроение, място, хора... та да го гледам. но вече го направих сама, без настроение, вкъщи и се разочаровах. имаше много oasis и blur, в което няма нищо лошо, но беше твърде много и сякаш те бяха централните фигури, около които се въртеше всичко. на това някак не мога да повярвам и не мисля, че беше обективно поднесено, по-скоро някак манипулиращо . единственото, което ми остана е моментът, опс... секундите от клипа на street spirit, когато си помислих !най-великият клип, ето го!!. с риск след време това да е поредното моето противоречие. все едно.
[музика: pj harvey - Stories From the City, Stories From the Sea, и се губя прекрасно уютно]
a неделята се обеси в приятно.
5.11.2007
m.p.ost.
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I will see you in the next life
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I think you're crazy, maybe
I will see you in the next life
5.10.2007
if I only could make a deal with god
we're just a million little god's causin rain storms
turnin' every good thing to rust.
и bowie аууаа! и колко много инструменти ууухууу и рижав барабанчик крещи... хаха
йех!!
____
отлагам.
отлагам ужасно важни неща и докато си казвам 'това.ще.го.направя.утре,другатаседмица' и си се ядосвам. измъчена усмивка, като завеса. да, понякога мога да имам и маска, играейки самата себе си.
~и ако аз съм в твоя живот постоянно, то ти си бил винаги там.~
(всъщност границата на постоянно и винаги май почти я няма и да. хах =])
искам да изровя онова простичкото изказване от амели, за времето. [*говори се за времето, за да се забрави, че то тече*] защото от два дни се сещам все за него, защото на хората това им е първото изречение като за -здравей-. сигурно и аз съм така. може пък и да не съм.
снощи четох !поздрави от мен боговете! и на слушалки любимите от отвъд... с лошото качество.
забравям
въпросът последните няколко дни е:
каква ми е целта? или каква искам да стана като порастна... и пак са предимно възкликвания.
от мързел (ми иде да се гръмна) изпуснах хубав филм, за който нищо не знаех, но ми е достатъчен режисьорът на 'мъжът без минало', който много ме впечатли.
а докато чета към края книгата на вим, критиката му за der untergang е злобно добра и ми отваря очите колко повърхностно гледам филми. и ме кара да изгледам отново всичките си любими...
последно гледан филм: little children
и не искам да кажа само, че беше хубав. всъщност още обмислям.
вик ми каза да чуя tv on the radio, чувам ги като ги слушам... всъщност им давам втори шанс. да видим.
turnin' every good thing to rust.
и bowie аууаа! и колко много инструменти ууухууу и рижав барабанчик крещи... хаха
йех!!
____
отлагам.
отлагам ужасно важни неща и докато си казвам 'това.ще.го.направя.утре,другатаседмица' и си се ядосвам. измъчена усмивка, като завеса. да, понякога мога да имам и маска, играейки самата себе си.
~и ако аз съм в твоя живот постоянно, то ти си бил винаги там.~
(всъщност границата на постоянно и винаги май почти я няма и да. хах =])
искам да изровя онова простичкото изказване от амели, за времето. [*говори се за времето, за да се забрави, че то тече*] защото от два дни се сещам все за него, защото на хората това им е първото изречение като за -здравей-. сигурно и аз съм така. може пък и да не съм.
снощи четох !поздрави от мен боговете! и на слушалки любимите от отвъд... с лошото качество.
забравям
въпросът последните няколко дни е:
каква ми е целта? или каква искам да стана като порастна... и пак са предимно възкликвания.
от мързел (ми иде да се гръмна) изпуснах хубав филм, за който нищо не знаех, но ми е достатъчен режисьорът на 'мъжът без минало', който много ме впечатли.
а докато чета към края книгата на вим, критиката му за der untergang е злобно добра и ми отваря очите колко повърхностно гледам филми. и ме кара да изгледам отново всичките си любими...
последно гледан филм: little children
и не искам да кажа само, че беше хубав. всъщност още обмислям.
вик ми каза да чуя tv on the radio, чувам ги като ги слушам... всъщност им давам втори шанс. да видим.
5.09.2007
5.07.2007
сънувам
подяволите ужасни неща.
нещо обръчово ме стяга, опитвам се да се измъкна. после изпод кожата на гърба се показват някакви гадости, които трябва да махна и усещам докато ги издърпвам как се плъзгат и е отвратително. и после се появява горящ човек... и бягаме.
събуждам се в 03.47 и пак заспивам ужасно тъжна.
нещо обръчово ме стяга, опитвам се да се измъкна. после изпод кожата на гърба се показват някакви гадости, които трябва да махна и усещам докато ги издърпвам как се плъзгат и е отвратително. и после се появява горящ човек... и бягаме.
събуждам се в 03.47 и пак заспивам ужасно тъжна.
5.06.2007
когато пети, не винаги е пети май
и ми напомнят, че имам имен ден. благодаря на всички включили се, получих повече смси, отколкото на рождения ми ден. отвръщам на честитката на !ирта с честитка хихи.
излизат разни дати, които хем са изненада, хем пък не съвсем. наближават и други дати, започвам да осъзнавам, че ще съм на концерт на muse. в същото време се чудя деси какво ще прави в северна германия?! случващото се ще е в южна! за да ни е още по-горещо.
и мирише ужасно силно на прах и омекотител от прането.
отивам да се задавям с икономика.
излизат разни дати, които хем са изненада, хем пък не съвсем. наближават и други дати, започвам да осъзнавам, че ще съм на концерт на muse. в същото време се чудя деси какво ще прави в северна германия?! случващото се ще е в южна! за да ни е още по-горещо.
и мирише ужасно силно на прах и омекотител от прането.
отивам да се задавям с икономика.
5.04.2007
осем, какво?
____
One night of magic rush
The start: a simpel touch
One night to push and scream
And then relief
Ten days of perfect tunes
The colours red and blue
____
и тази вечер ще се направя на мамуна.
кхуихихи
One night of magic rush
The start: a simpel touch
One night to push and scream
And then relief
Ten days of perfect tunes
The colours red and blue
____
и тази вечер ще се направя на мамуна.
кхуихихи
5.02.2007
защо са така далече...
искам да можех да гледам в очите хората, когато говоря по телефона.
____
направихме си излет в гората, край рекичката вървяхме, стълби изкачвахме, мрънкахме и се смяхме, имаше и въжен мост, клатещ се и ме беше страх пък, зави ми се свят и исках да се хвана за някой, а не за въжетата. направихме си полянка от ръбести клони и на ръба на пропаст пихме кафе с клечки и сухи листа и ядохме сандвичи. малко след това легнахме на зелено тревиста такава и бърборкахме гризейки лъскави ябълки като от приказка измъкнати. накрая с уморени усмивки си тръгнахме. остана маршрут за довършване за следващия първи май.
____
и кога блоговете ни не са били лични?
____
говорят ми все за връщане, само това чувам и слушам внимателно без да записвам цифри. без да смея да искам.
____
вечер със затварянето на очите искам да си изключа мисълта, която жонглира неуморно. за да не се разплаквам от нищо. защото съм глупаво.
____
____
направихме си излет в гората, край рекичката вървяхме, стълби изкачвахме, мрънкахме и се смяхме, имаше и въжен мост, клатещ се и ме беше страх пък, зави ми се свят и исках да се хвана за някой, а не за въжетата. направихме си полянка от ръбести клони и на ръба на пропаст пихме кафе с клечки и сухи листа и ядохме сандвичи. малко след това легнахме на зелено тревиста такава и бърборкахме гризейки лъскави ябълки като от приказка измъкнати. накрая с уморени усмивки си тръгнахме. остана маршрут за довършване за следващия първи май.
____
и кога блоговете ни не са били лични?
____
говорят ми все за връщане, само това чувам и слушам внимателно без да записвам цифри. без да смея да искам.
____
вечер със затварянето на очите искам да си изключа мисълта, която жонглира неуморно. за да не се разплаквам от нищо. защото съм глупаво.
____
4.24.2007
нека не четем вестници и не слушаме радио за ден...
искам да нося новини
искам да нося крещящи новини и
в един глас да се надвикваме.
и без аз да съм новината.
=)
искам да нося крещящи новини и
в един глас да се надвикваме.
и без аз да съм новината.
=)
4.23.2007
easy like 'monday' morning
какво е станало с маргаритките? - пита.
ем те няма теб да чакат. - отговаря.
нови придобивки ли трябва да имаме, за да се захванем за нещо сериозно, за да ни е съвестно и да се трудим сериозно. и от вчера слушам и чета ужасно много музика. мили хора от или мил човек от екскурзията във франция ме намира. радвам се. отговарям на стара бележка, като очаквам да не я прочетат. включват се от испания и там пиша няколко реда, че ще разкажа скоро, но това никога не го правя, знам го, но продължавам да го пиша с тъпа надежда. и ми е хубаво, защото сънувам и заспивам с играчка. и наистина ми е хубаво подяволите. имам лекции само в понеделник и вторник. странно ми е. за пръв път от както следвам имам уни само в два дни, преди винаги е било възможно най-гадно, т.е. поне 4 дни, ужасно разкъсани с рано ставане и с много неща за правене. сега не е особено по-различно, просто имам много да чета. а не чета. и ще си изям пръстите, но ми е хубаво и се хиля, и се повтаряяяям и ляляляляяляяя
искам да е ***. =) а когато дойде ще се разбере защо. а после искам да е септември.
но сега нека е май. =)
и катето да дойде. гостенчее... ухз. дано.
ем те няма теб да чакат. - отговаря.
нови придобивки ли трябва да имаме, за да се захванем за нещо сериозно, за да ни е съвестно и да се трудим сериозно. и от вчера слушам и чета ужасно много музика. мили хора от или мил човек от екскурзията във франция ме намира. радвам се. отговарям на стара бележка, като очаквам да не я прочетат. включват се от испания и там пиша няколко реда, че ще разкажа скоро, но това никога не го правя, знам го, но продължавам да го пиша с тъпа надежда. и ми е хубаво, защото сънувам и заспивам с играчка. и наистина ми е хубаво подяволите. имам лекции само в понеделник и вторник. странно ми е. за пръв път от както следвам имам уни само в два дни, преди винаги е било възможно най-гадно, т.е. поне 4 дни, ужасно разкъсани с рано ставане и с много неща за правене. сега не е особено по-различно, просто имам много да чета. а не чета. и ще си изям пръстите, но ми е хубаво и се хиля, и се повтаряяяям и ляляляляяляяя
искам да е ***. =) а когато дойде ще се разбере защо. а после искам да е септември.
но сега нека е май. =)
и катето да дойде. гостенчее... ухз. дано.
4.18.2007
!
Before you slip into unconsciousness
I'd like to have another kiss
Another flashing chance at bliss
Another kiss, another kiss
The days are bright and filled with pain
Enclose me in your gentle rain
The time you ran was too insane
We'll meet again, we'll meet again
Oh tell me where your freedom lies
The streets are fields that never die
Deliver me from reasons why
You'd rather cry, I'd rather fly
...
I'd like to have another kiss
Another flashing chance at bliss
Another kiss, another kiss
The days are bright and filled with pain
Enclose me in your gentle rain
The time you ran was too insane
We'll meet again, we'll meet again
Oh tell me where your freedom lies
The streets are fields that never die
Deliver me from reasons why
You'd rather cry, I'd rather fly
...
4.16.2007
днес. утре и май!
концентрацията ми е слънчасала.
някакви гадни немски тийнчета са се пльоснали на полянката долу и от поне 4 часа ги чуваам. в един момент става повече от непоносимо, някой там дорииии пее или всъщност вика дерящо!! искам да го замеря с от днеска купените домати така, че да се задави в изненада откъде му е дошло. много съм лоша, много... =))
.
утре ще стана рано.
утре ще ме заболи устата от повтаряне и писане.
.
сега се сетих какво забравих днес.
о! новината!
smashing pumpkins в люксембург, два дни преди muse.
искам да ограбя някоя банка. сериозно.
- и споделена утрин... уууааа, хихиихз... лека нощ!
някакви гадни немски тийнчета са се пльоснали на полянката долу и от поне 4 часа ги чуваам. в един момент става повече от непоносимо, някой там дорииии пее или всъщност вика дерящо!! искам да го замеря с от днеска купените домати така, че да се задави в изненада откъде му е дошло. много съм лоша, много... =))
.
утре ще стана рано.
утре ще ме заболи устата от повтаряне и писане.
.
сега се сетих какво забравих днес.
о! новината!
smashing pumpkins в люксембург, два дни преди muse.
искам да ограбя някоя банка. сериозно.
- и споделена утрин... уууааа, хихиихз... лека нощ!
4.15.2007
хауууааа
southparkstudio
и да, това правя когато имам да уча... моля ви се! =)
и the pipettes ме веселят. ляля ля лял я
4.14.2007
изливане
трябва да го кажа, напиша, изкрещя... без глас и мастило. но просто трябва, защото ще полудея от питанки и две зони. и липса на глас, един единствен.
мятам се от леглото на стола, от стола на леглото, от там на автобуса до магазина и обратно. нося си тежестта и се опитвам да свиквам, да е така както си го направиш, отново и за пореден път.
...
естествено този път е друго. ммм. =)
...
сега разбирам прекрасно много хора край мен, осъзнавам, че прекалявам със зелените слушалки и други бутони. отрежете ми пръстите и ми запушете устата... ъм... тогава и нослето трябва да ми клъцнете... -хилясе!- ммм и сега му е мястото *туптуп.като.мамунче.доволно*, само бу ще разбере. =)
и ми липсва м., скучно ми е като на нея, съгласна съм с последното й изречение, искааам в берлин и аз! хайде! кога? всъщност какъв берлин? защо? уф, не са ми важни отговорите, просто хайде!
...
иначе ме чака една тухла икономика, която трябва да сдъвча, изгризкам, схрускам или просто изям, някакво такова смилащо глаголно си избирам и почвам. макар да съм закъсняла с един семестър не е така страшно. а и вторият сега започва, от прекалено рано е твърде летен, вече няколко дни градусите са около 22 и чак не му се радвам много, защото колко ще стане до юни, не искам жеги, не!
и май мрънкам.
а не исках.
но ми е усмихнато пък!
мятам се от леглото на стола, от стола на леглото, от там на автобуса до магазина и обратно. нося си тежестта и се опитвам да свиквам, да е така както си го направиш, отново и за пореден път.
...
естествено този път е друго. ммм. =)
...
сега разбирам прекрасно много хора край мен, осъзнавам, че прекалявам със зелените слушалки и други бутони. отрежете ми пръстите и ми запушете устата... ъм... тогава и нослето трябва да ми клъцнете... -хилясе!- ммм и сега му е мястото *туптуп.като.мамунче.доволно*, само бу ще разбере. =)
и ми липсва м., скучно ми е като на нея, съгласна съм с последното й изречение, искааам в берлин и аз! хайде! кога? всъщност какъв берлин? защо? уф, не са ми важни отговорите, просто хайде!
...
иначе ме чака една тухла икономика, която трябва да сдъвча, изгризкам, схрускам или просто изям, някакво такова смилащо глаголно си избирам и почвам. макар да съм закъсняла с един семестър не е така страшно. а и вторият сега започва, от прекалено рано е твърде летен, вече няколко дни градусите са около 22 и чак не му се радвам много, защото колко ще стане до юни, не искам жеги, не!
и май мрънкам.
а не исках.
но ми е усмихнато пък!
4.12.2007
!manics
your love alone – is not enough not enough not enough
when times get tough they get tough they get tough they get tough
4.08.2007
вчерашно... позакъсняло
имахме каквото ни трябваше с малки, може би не много малки изключения.
но така е. като някои неща са на километри... и не са неща. и да.
*
останаа бутилка вино половин, мисля да се справя с нея тази вечер. *шептящо* аз и тя. уа =)
и ще пиша на бу. мдам. хихи
4.06.2007
Line-Up
Aereogramme * Arcade Fire * Beastie Boys * Frank Black * Bloc Party * The Bravery * Bright Eyes * Bromheads Jacket * Datarock * Dendemann * Dropkick Murphys * Editors * Die Fantastischen Vier * The Films * Fotos * The Good, The Bad & The Queen * Hayseed Dixie * The Hold Steady * Incubus * Interpol * Isis * Jet * Johnossi * Juliette & The Licks * Just Jack * Karpatenhund * Kings of Leon * Less Than Jake * Manic Street Preachers * Marilyn Manson * Me First and the Gimme Gimmes * Modest Mouse * Mogwai * Mumm-Ra * Ohrbooten * Pearl Jam * Placebo * Porcupine Tree * Queens Of The Stone Age * Satellite Party * Snow Patrol * Sonic Youth * The Sounds * Super 700 * La Vela Puerca * Virginia Jetzt!
Aereogramme * Arcade Fire * Beastie Boys * Frank Black * Bloc Party * The Bravery * Bright Eyes * Bromheads Jacket * Datarock * Dendemann * Dropkick Murphys * Editors * Die Fantastischen Vier * The Films * Fotos * The Good, The Bad & The Queen * Hayseed Dixie * The Hold Steady * Incubus * Interpol * Isis * Jet * Johnossi * Juliette & The Licks * Just Jack * Karpatenhund * Kings of Leon * Less Than Jake * Manic Street Preachers * Marilyn Manson * Me First and the Gimme Gimmes * Modest Mouse * Mogwai * Mumm-Ra * Ohrbooten * Pearl Jam * Placebo * Porcupine Tree * Queens Of The Stone Age * Satellite Party * Snow Patrol * Sonic Youth * The Sounds * Super 700 * La Vela Puerca * Virginia Jetzt!
3.30.2007
.ключови.думи.
бургас
глуповатата история за куфара в градинката на гарата
към плажа на разходка и боси крачета на припек след шляпане в леденото, синьо, голямо безкрайно, то.
и двоен захарен памук, не успяваме да лепнем по цялото лице, но става тръпчиво сладко, накрая тайно си мисля за още... за още лепнене... =)
хъскита и пинчери. преследват ни.
слънчо
созопол
бате насо - име на лодка...
сладурско накривени къщички
всички се познават
изглед, засичаме залеза два пъти, а той е огнен.. уа
котките, плашат се
люлки, детенцето в оранжево с опашлета до мен казва на майка си, 'искам силноо, още по-силно, мамо, ооооще по-силно, искам да стигна слънцето', а тя 'друг път'
затварям си очите и ме води, не се спъвам, само мънинко
разказвам за 'вечно вплетени' и минала незабравима остава в комина
салът е още там и графитите (имаснимкитук)
камъчета в морето правят еднакви форми все кръгли
а преди това жабки, понякога повече от три дори, радостно е
и слънцето, изгарям на очила, но не си личи, казва ми. =)
!пейки
валя се оказва ужасно мила жена, на която мъжът й май е полицай...
ул. крайбрежна .пакзабравихномера.
бутилка вино, не се справяме =)
предлагат ни в такси да пътуваме, но се качваме в дрънкащ автобус, аз пускам музиката. слушалките падат.
софия
пак плиска на ъгъла. първа случайност или пък не точно, ирта се появява просто ей така
вратата се отваря със завъртане, няма ключ, а пощата е прекрасна!
пух по леглото
светлината! мека.
парк - слончето; езерото с лилиите...
витоша утре витоша уа - сняг! като в онези кутийки се чувствах, където някой постоянно я разклаща и снежинките некоординирано падат и не затварям очи. напротив. и бягане и мятане в снега. простичко без дъх. блясък. и лифтовете. и creep. и няма да сложа точка
след сватбата. плача малко преди края и защо никой не ми каза, че започва и свършва със sigur ros!!
рибарят и неговата душа. и все пак колкото и да обяснявах, че мариус не е режисьор, а само нямазначениекаквовече, то 'не' е излишно, защото съм заблудена, ама ми е простено хих
отпечатък оставих и доволно повторих, докато спеше. ха!
родна реч. пък после ми се скараха как съм можела на литературно четене да съм лалала. ми мога пък. доволно усмихнато и се тупа в гърдите като мамунче.
и
край уж ама без точки защото е край без край
и
ей така
3.15.2007
weil ich...
първо това...
после това...
аз потъвам между звуците и изчезвам за известно време... надявам се...
и ми е престъпно хубаво.
йехз!
после това...
аз потъвам между звуците и изчезвам за известно време... надявам се...
и ми е престъпно хубаво.
йехз!
3.13.2007
~
това начало, там... тук... тогава... мисля, че имаше снежинки... уахз...
за всички деца...
coconut skins &Jammin'
me, my yoke, and I
след втората минута се слуша ужасно на записа, но беше ... дрехите ти трептяха и в такива моменти заставаш на едно място и усещаш звука. и светлините... светлините...
за всички деца...
coconut skins &Jammin'
me, my yoke, and I
след втората минута се слуша ужасно на записа, но беше ... дрехите ти трептяха и в такива моменти заставаш на едно място и усещаш звука. и светлините... светлините...
3.12.2007
()
I can't take my mind off of you
Cause I'm a creep...
и просто понякога искам да крещя, както той го направи на I remember.
нищо не искам да определям, нищо.
и няма.
Cause I'm a creep...
и просто понякога искам да крещя, както той го направи на I remember.
нищо не искам да определям, нищо.
и няма.
3.09.2007
не знам откъде да започна (чувството или пълнежа)
отнякъде...
<- от края или някъде преди края, по пътя, когато крачетата туптяха щастливо уморени. уа!
_______
пътуването пак има отпечатък неотпечатан на билета ми естествено, контрольорката е лоша и ме ядоса, все едно аз съм виновна и нарочно съм го направила, да ходи да глобява автомата, на който точно за датата на валидност не му е стигнало мастило или нинам... а и аз съм блейка де *признаваси.невинно*. 5 минути след това влакът спира и се съобщава, че чаакаме линейка и молят за разбиране... пуа. пък аз гледам така спокойно.
пристигам най-накрая и срещам дес, по-шарена от всякога, така... така... й се радвааам. говорим много, тя задава въпросите, хубавите, даже успявам да се замисля и да намеря понякога примери към отговора, но повечето започват с -чувствала ли си се..., имала ли си усещането..., позначаш ли го това състояние, когато..., а мислила ли си, че всъщност..., а случайностите случайно ли са...- и аз на всичко отговарям с да. да. да.! да, разбирам те, както и ти мен! (разменямесимартеничкихаха)
и по пътя за карлсхоф (прекрасномясто) в един парк (негосъщогопомнямногодобре) изкрещявам, после веднага обяснявам, че това са ми нормалните изблици последния месец, да не се стряска... хаха... следващата стъпка е подскок. йех! и се усмихвам непростоейтака. следва ядене на пролет, т.е. на kreppel. маниии колко е вкусно и се изклепвам цялото, а при второто ядене на другия ден вървейки, вече имах и по якето олелей и съм доволно от плескането хаха. когато тръгваме към франкфурт напомням, как искам да опитам от онзи шоко.лааад (беззахармоля) häagen. вървим двете с чашите и говорим, и говорим, и е уа... хубаво. така далече за малко (за една вечер) от трир, а като се върнах имах странното усещане все едно седмица ме е нямало.
подгряващата група беше толкова добра, колкото и самите the feeling, малко е глупаво, да не искаш да си тръгват хех... а самото клубче е много приятно, през цялото време си мислех, че съм на концерт на остава, не знам защо. след това 2 сетлиста за мен, а както вече се написа дес има втора палка вече в колекцията и след това си мислим как аз имам кашон със сетлистове, а тя с палки хахаха... доволно съм, че бях там. сега си мисля за неделята и се разтрепервам...
прибирането ни към дармщадт в един момент е вървене около 30 минути, студено е, но с букви се сгрявам. йехз. правим си спагети bolognese и забравяме за мартинито, забравяме за ботушите, за книгата. и накрая дори да казва, че е лош гастгебар, който пита - искаш ли чай? и после - ей там е, направи си. хахаха =) го знам.
и обожавам сбогувания с думите... до след два дни. където ще се удавим в реване. или пък по-скоро не. =)
_________
малко снимки
_________
дърво пред клубчето:
voll im leben:
the feeling много бийтълско, нали!:
...
...
...
...
... краят
3.06.2007
'в три букви'
вим вендърс е НЕчовек!!!!
и това искам да го изкрещя.
чета го и се съгласявам с всичко. с истроиите, които носи човек у себе си, че не може да са 100, а две или три... и ги следва през цялото време и е толкова прав, подяволите.
а аз съм пак подяволите далече и не мога да го видя.
а!
кдлпшавсейофиев
препоръчвам - небето над берлин; париж, тексас; душата на човек!! (ей, на това изкрещях във киното, когато видях, че е негов, ама наистина изкрещях, но това не е толкова важно, имаше и без това само още трима или четирима човека, ха!)
ох, обичам го тоя човек.!!
3.03.2007
so lovely, it feels so right
Got a big plan, his mind's set, maybe it's right
At the right place and right time, maybe tonight
In a whisper or handshake sending a sign
Wanna make out and kiss hard, wait never mind
Late night, in passing, mention it flip to her
Best friend, it's no thing, maybe it slipped
but the slip turns to terror and a crush to like
when she walked in he froze up, leave it to fright
It's cute in a way, till you cannot speak
And you leave to have a cigarette, knees get weak
escape was just a nod and a casual wave
Obsess about it, heavy for the next two days
It's only just a crush, it'll go away
It's just like all the others it'll go away
Or maybe this is danger and you just don't know
You pray it all away but it continues to grow
I want to hold you close
Skin pressed against me tight
Lie still, and close your eyes girl
So lovely, it feels so right
I want to hold you close
Soft breath, beating heart
As I !whisper in your ear
I want to fucking tear you apart
Then he walked up and told her, thinking maybe it'd pass
And they talked and looked away a lot, doing the dance
Her hand brushed up against his, she left it there
Told him how she felt and then they locked in a stare
They took a step back, thought about it, what should they do
Cause theres always repercussions when you're dating in school
But their lips met, and reservations started to pass
Whether this was just an evening or a thing that would last
Either way he wanted her and this was bad
Wanted to do things to her it was making him crazy
Now a little crush turned into a like
And now he wants to grab her by the hair and tell her
I want to hold you close
Skin pressed against me tight
Lie still, and close your eyes girl
So lovely, it feels so right
I want to hold you close
Soft breath, beating heart
As I whisper in your ear
I wanna fucking tear you apart
At the right place and right time, maybe tonight
In a whisper or handshake sending a sign
Wanna make out and kiss hard, wait never mind
Late night, in passing, mention it flip to her
Best friend, it's no thing, maybe it slipped
but the slip turns to terror and a crush to like
when she walked in he froze up, leave it to fright
It's cute in a way, till you cannot speak
And you leave to have a cigarette, knees get weak
escape was just a nod and a casual wave
Obsess about it, heavy for the next two days
It's only just a crush, it'll go away
It's just like all the others it'll go away
Or maybe this is danger and you just don't know
You pray it all away but it continues to grow
I want to hold you close
Skin pressed against me tight
Lie still, and close your eyes girl
So lovely, it feels so right
I want to hold you close
Soft breath, beating heart
As I !whisper in your ear
I want to fucking tear you apart
Then he walked up and told her, thinking maybe it'd pass
And they talked and looked away a lot, doing the dance
Her hand brushed up against his, she left it there
Told him how she felt and then they locked in a stare
They took a step back, thought about it, what should they do
Cause theres always repercussions when you're dating in school
But their lips met, and reservations started to pass
Whether this was just an evening or a thing that would last
Either way he wanted her and this was bad
Wanted to do things to her it was making him crazy
Now a little crush turned into a like
And now he wants to grab her by the hair and tell her
I want to hold you close
Skin pressed against me tight
Lie still, and close your eyes girl
So lovely, it feels so right
I want to hold you close
Soft breath, beating heart
As I whisper in your ear
I wanna fucking tear you apart
3.01.2007
ето ти.
март и баба марта. и всичко с м., като милувка.
...
снощи на свещ и с познати лица философстваме на три чаши червено италианско вино хубаво. а аз само повтарям, не съм тук, не съм. там съм, там... още само мъничко и си мисля не гледай цифрите, спри. остани на масата и вдигни наздравица... за нещичко, което наум си казваш, а друго изговаряш. и е хубаво така до последния автобус, а уж за малко щяхме да минем, 'халло' цу заген. та останахме сами в целия ресторант. чува се:
тук се чувствам все едно съм си в българия, толкова е бяло и чисто... виж го! (не смея да се огледам, не смея и не се обръщам) това го повтори няколко пъти не ги броя. но го чух... и в един момент ми се приспа, толкова много и така се зарадвах, че ще се събудя и пожеланието за чао ще се сбъдне с едното лягане... т.е. 'хайде, до другия месец! =)' в автобуса пред мен момчето чете книга, толкова не ме интересува какво чете, че при опита да видя заглавието не го дочетох. [другаде съм, в друг свят съм.] стоя и ги гледам около мен още две момичета се обясняват за дипломни работа и други неща, но не мога да се съсредоточа да ги слушам, само следя погледите, как те пречат той да си чете книжката, поглежда ги продължително, първо едната, после другата, а аз всичките накуп в отражението им в стъклото (хитричко), но те са от несмутимите. опитвам се да не се разсънвам. прибирам се в хаоса отново, нищо не оправям, не ми е до това, просто се пльоскам и заспивам... и след 6 часа се събуждам, стряскам се от тракащите капки по прозореца, не мога да ги игнорирам, спи ми се, но ги чувам, чувам ги и не знам дали го искам или не, но просто е твърде рано, за да стана сега, нечовешки рано е. а те не спират и се засилват от време на време, после вятър, много силен вятър, плаши ме леко... след това отварям прозореца, за което се жалявам, защото толкова е силен, че едва успявам да го затворя...
и ето ти. март е тук. и март.а, и всички да сте много здрави и да си сложите много от червените и белите кончета, а пък аз имам баба марта на метла, да гонела лошото, казаха. и забрадката й е тъмно сива на жълти цветчета. ха.
числото е 17. и все едно съм на толкова години и всичко е така първично, от най-простичките сладости.
и сега ей така си тече, това:
length of love -> .interpol.
...
снощи на свещ и с познати лица философстваме на три чаши червено италианско вино хубаво. а аз само повтарям, не съм тук, не съм. там съм, там... още само мъничко и си мисля не гледай цифрите, спри. остани на масата и вдигни наздравица... за нещичко, което наум си казваш, а друго изговаряш. и е хубаво така до последния автобус, а уж за малко щяхме да минем, 'халло' цу заген. та останахме сами в целия ресторант. чува се:
тук се чувствам все едно съм си в българия, толкова е бяло и чисто... виж го! (не смея да се огледам, не смея и не се обръщам) това го повтори няколко пъти не ги броя. но го чух... и в един момент ми се приспа, толкова много и така се зарадвах, че ще се събудя и пожеланието за чао ще се сбъдне с едното лягане... т.е. 'хайде, до другия месец! =)' в автобуса пред мен момчето чете книга, толкова не ме интересува какво чете, че при опита да видя заглавието не го дочетох. [другаде съм, в друг свят съм.] стоя и ги гледам около мен още две момичета се обясняват за дипломни работа и други неща, но не мога да се съсредоточа да ги слушам, само следя погледите, как те пречат той да си чете книжката, поглежда ги продължително, първо едната, после другата, а аз всичките накуп в отражението им в стъклото (хитричко), но те са от несмутимите. опитвам се да не се разсънвам. прибирам се в хаоса отново, нищо не оправям, не ми е до това, просто се пльоскам и заспивам... и след 6 часа се събуждам, стряскам се от тракащите капки по прозореца, не мога да ги игнорирам, спи ми се, но ги чувам, чувам ги и не знам дали го искам или не, но просто е твърде рано, за да стана сега, нечовешки рано е. а те не спират и се засилват от време на време, после вятър, много силен вятър, плаши ме леко... след това отварям прозореца, за което се жалявам, защото толкова е силен, че едва успявам да го затворя...
и ето ти. март е тук. и март.а, и всички да сте много здрави и да си сложите много от червените и белите кончета, а пък аз имам баба марта на метла, да гонела лошото, казаха. и забрадката й е тъмно сива на жълти цветчета. ха.
числото е 17. и все едно съм на толкова години и всичко е така първично, от най-простичките сладости.
и сега ей така си тече, това:
length of love -> .interpol.
2.25.2007
oh, shte opitam...
да чуя ирта за рождения й ден беше ужасно мило, същата бърбореща и ме разсмива, и ме разбира, и казва дори да не те видим, ще ти се радвам в кюто да разкажеш... и ми споделя впечатления от бургас, които и аз съм имала, след толкова връщания, всичкото там си стои както си го оставил, усетила го е. значи наистина е така. после се намесват разни кметове и аз се кикотя, макар да не знам дали на казаното или просто защото много й се радвам. и продължава как дете я питала какво да й купи и да казвала по-скоро, щото там валяло вече сняг хаха (каквото и да значи това), а там е в центъра, чак си представям и мястото където е застанала...
изслушвам я и казвам, че искам да съм при тях и да ги видя, ама всичките накуп и да се радват, и пеят, и аз само да ги гледам, защото не знам дали имам сили и емоции за повече... и после другата мисъл... този път предпочитам друго, Другото, около което ще се върти всичко и съжалявам останалото просто няма значение... но знайте, че ви обичам всичките.
и майка ми... майка ми реагира по най-адекватния начин, и повече от всякога искам да я напиша с главно М... ето Майка ми е нечовек. йех! =) задава правилните въпроси и е по-лесно да съобщаваш решени неща... или желани...
и днес... Kubb по телефона... естествено, че не ги разпознавам веднага, но като затварям си мисля, подяволите, това толкова съм го слушала какво беше... а такива въпроси задавам на ифф, когато съм вече толкова алкохолизирана, че и в края на friday i`m in love пак бих питала, -?какво беше това??- хахаа... да... ох, мн ми е смешно...
отивам да чистя, така както трябваше преди месец... два... +
[burn again]
изслушвам я и казвам, че искам да съм при тях и да ги видя, ама всичките накуп и да се радват, и пеят, и аз само да ги гледам, защото не знам дали имам сили и емоции за повече... и после другата мисъл... този път предпочитам друго, Другото, около което ще се върти всичко и съжалявам останалото просто няма значение... но знайте, че ви обичам всичките.
и майка ми... майка ми реагира по най-адекватния начин, и повече от всякога искам да я напиша с главно М... ето Майка ми е нечовек. йех! =) задава правилните въпроси и е по-лесно да съобщаваш решени неща... или желани...
и днес... Kubb по телефона... естествено, че не ги разпознавам веднага, но като затварям си мисля, подяволите, това толкова съм го слушала какво беше... а такива въпроси задавам на ифф, когато съм вече толкова алкохолизирана, че и в края на friday i`m in love пак бих питала, -?какво беше това??- хахаа... да... ох, мн ми е смешно...
отивам да чистя, така както трябваше преди месец... два... +
[burn again]
2.21.2007
2.17.2007
щастие, блгрд ти!
ако можех да рисувам щях да създам най-красивия си автопортрет
ако умеех да уловя тоновете и да ги пресъздам в песен без текст, това щеше да е моята песен, сега.
ако пишех поезия, нямаше да напиша стихотворение, а нещо което никога не е писано преди...
нещо не.нормално!
-readmymind.thekillers.-
а като си помисля, както ми минаваше през главата преди 12часа... щях да взема хапчето на ифф, да заспя и да се събудя както тя казва като парцал на сутринта. не, няма нищо страшно в казаното, просто юбаремоционално и фантазия... и после се лети...
и няма друг такъв глас. няма. и ако след време го разкажа цялото на някого, ще ме помисли за луда, сигурна съм.
ах...
и се смея... и смея... и смея.
ако умеех да уловя тоновете и да ги пресъздам в песен без текст, това щеше да е моята песен, сега.
ако пишех поезия, нямаше да напиша стихотворение, а нещо което никога не е писано преди...
нещо не.нормално!
-readmymind.thekillers.-
а като си помисля, както ми минаваше през главата преди 12часа... щях да взема хапчето на ифф, да заспя и да се събудя както тя казва като парцал на сутринта. не, няма нищо страшно в казаното, просто юбаремоционално и фантазия... и после се лети...
и няма друг такъв глас. няма. и ако след време го разкажа цялото на някого, ще ме помисли за луда, сигурна съм.
ах...
и се смея... и смея... и смея.
2.11.2007
не.искам.да.свършва!
[
I wish we could open our eyes
To see in all directions at the same time
Oh what a beautiful view
If you were never aware of what was around you
And it is true what you said
That I live like a hermit in my own head
But when the sun shines again
I'll pull the curtains and blinds to let the light in.
]
~само да премине в ново ниво...
I wish we could open our eyes
To see in all directions at the same time
Oh what a beautiful view
If you were never aware of what was around you
And it is true what you said
That I live like a hermit in my own head
But when the sun shines again
I'll pull the curtains and blinds to let the light in.
]
~само да премине в ново ниво...
2.07.2007
всичкоенаредвсичковсичко
грейпфрут ям и признавам си от дес го прихванах,
която пък си е получила пликчето и всичко се намества,
даже и усмивките.
а тази сутрин... просто искам да я забравя.
добре, че не сънувам, защото ако, то тогава щях да плача през цялото време... и то защото прекалено много мисля пак, а всичко е така простичко.
припомням си death in vegas, толковаа са успокояващи.
и продължавам с
грей.п.фрут.а - прекрасна дума.. хаха
която пък си е получила пликчето и всичко се намества,
даже и усмивките.
а тази сутрин... просто искам да я забравя.
добре, че не сънувам, защото ако, то тогава щях да плача през цялото време... и то защото прекалено много мисля пак, а всичко е така простичко.
припомням си death in vegas, толковаа са успокояващи.
и продължавам с
грей.п.фрут.а - прекрасна дума.. хаха
2.06.2007
в приказка живях...
заваля. заваля. от онези големите снежинки, тях чаках цял месец. и вече имат и друго значение. тръгнах пеша за лекцията. наваляха ме. ааааах...
и след няма и 2 часа, всичко беше вече погълнато. останаха само некапещите капки. пипнах няколко с пръстче и бяха ледени, ама ми хареса и го повторих, потретих... ммм.
и след няма и 2 часа, всичко беше вече погълнато. останаха само некапещите капки. пипнах няколко с пръстче и бяха ледени, ама ми хареса и го повторих, потретих... ммм.
Абонамент за:
Коментари (Atom)