снощи гледах изгубената магистрала.
мъничко поспах на филма хаха.
по едно време ми се искаше да записвам въпросите на катето хаха.
или само да ги броя. много бяха.
днес плажувахме лежерно. плувааах, плуваах.
ех, хубаво. търсих шамандурите, после се оказа, че са твърде грозни и не исках да ги приближавам. искам на златна рибка. бистра водица и диво. и хубав пясък, прави ми се замък
=)
8.28.2005
8.25.2005
при бабз
снощи сънувах сън, който преди няколко часа исках да разкажа да човека, с който се видях, но забравих.
бяхме един до друг. дете ни говореше за зайчетата на стъклото, аз започнах да се навеждам, за да ги видя и й се чудех какво им гледа толкова. и тази частица ми остана май.
с бабз пак си говорихме за приятелството, тя беше купила специално вино за мен, траминер, а тя си караше на ракийка. няколко пъти повтори как не ми е приготвила нищо специално, а аз винаги й отговарях, че от хайвера й по-специално нещо няма. разказах й за разстроения ми спомен от бруксел, заради мам. и имитирах мам няколко пъти, много обичам да го правя. разсмях я няколко пъти.
бобо, 14 годишното куче вече го няма, забелязах още с влизането си, той винаги лаеш като луд. едно такова квичащо дразнещо лаене. от година милият ослепява, а в последните месеци съвсем. каза, че някой й го е откраднал, докато пазарила. чудех се, на кого му е затрябвало куче, подяволитенакого!! каза не през сълзи как вече наистина е останала сама. мъчно ми е. но знам и колко е щастлива. усещам го всеки път. и на мен тя ми е единствена. пак е била на планина и е покорявала хълмчета вече, защото кракът я боли, но въпреки това, не се е спряла. обещахме си да отидем на варвара. макар да не знаех кога и къде ще го сместя и това. но ще!
мн хубава вечеря беше. само дето с баба ми не си говорехме за сериали и плетки, а за добродетелите.
и всеки път, когато си тръгвам си мисля за нея, че ще я видя със сигурност пак. няма го онова черно и изтръпващо усещане, което присъстваше по коледа... и преди това.
тя е най-живият човек около мен. все още кипи.
бяхме един до друг. дете ни говореше за зайчетата на стъклото, аз започнах да се навеждам, за да ги видя и й се чудех какво им гледа толкова. и тази частица ми остана май.
с бабз пак си говорихме за приятелството, тя беше купила специално вино за мен, траминер, а тя си караше на ракийка. няколко пъти повтори как не ми е приготвила нищо специално, а аз винаги й отговарях, че от хайвера й по-специално нещо няма. разказах й за разстроения ми спомен от бруксел, заради мам. и имитирах мам няколко пъти, много обичам да го правя. разсмях я няколко пъти.
бобо, 14 годишното куче вече го няма, забелязах още с влизането си, той винаги лаеш като луд. едно такова квичащо дразнещо лаене. от година милият ослепява, а в последните месеци съвсем. каза, че някой й го е откраднал, докато пазарила. чудех се, на кого му е затрябвало куче, подяволитенакого!! каза не през сълзи как вече наистина е останала сама. мъчно ми е. но знам и колко е щастлива. усещам го всеки път. и на мен тя ми е единствена. пак е била на планина и е покорявала хълмчета вече, защото кракът я боли, но въпреки това, не се е спряла. обещахме си да отидем на варвара. макар да не знаех кога и къде ще го сместя и това. но ще!
мн хубава вечеря беше. само дето с баба ми не си говорехме за сериали и плетки, а за добродетелите.
и всеки път, когато си тръгвам си мисля за нея, че ще я видя със сигурност пак. няма го онова черно и изтръпващо усещане, което присъстваше по коледа... и преди това.
тя е най-живият човек около мен. все още кипи.
8.23.2005
тъмно е, нощта наближава.
почти цял ден the cure.
почвам да броя май. -11 дни!!
и друго няма да се пуска. друго не искам да слушам.
карам все по-добре хих, днес пробвахме извънградско.
ама някак нинам дали толкова ми харесва.
ще изчакам да се науча като хората и тогава да дрънкам.
ходи ми се в пловдив и созопол, старите градове.
ходи ми се боса по паветата студени.
занесете ме.
брат ми си идва на 09.09.05 за пръв път се радвам май,
ама много се радвам!!! и ще ходя към сф изглежда.
пак няма да избягам от нея. абе там ще живея някога и това е май.
но има и други хора, които искам да видя все пак.
и йеп.
the cure.
+
поклон
почвам да броя май. -11 дни!!
и друго няма да се пуска. друго не искам да слушам.
карам все по-добре хих, днес пробвахме извънградско.
ама някак нинам дали толкова ми харесва.
ще изчакам да се науча като хората и тогава да дрънкам.
ходи ми се в пловдив и созопол, старите градове.
ходи ми се боса по паветата студени.
занесете ме.
брат ми си идва на 09.09.05 за пръв път се радвам май,
ама много се радвам!!! и ще ходя към сф изглежда.
пак няма да избягам от нея. абе там ще живея някога и това е май.
но има и други хора, които искам да видя все пак.
и йеп.
the cure.
+
поклон
8.21.2005
въпросът на вчерашния неусетен ден.
свекървата пита организаторката на сватбата:
защо вали? КАЖЕ ТЕ МИ защо вали!!?!?!?!?
тя отг. като капак на всичко:
еми божа работа!
и се врътва и си тръгва.
хаха.
много добро, много добро мисля си и се сещам за майка ми, с която сутринта го обсъждахме това и тя каза: ей такава свекърва само да ти се падне.... и си допълвам на ум... - ще ми скаси живота с 15години поне. хаха.
след остава.
където мина твърде тихо. плавно и нормално.
свилен пее на телефона на пиф -стоп-, но е повече от прилично пиян и забравя текста хахахаха. ух мн смешно звучеше.
аз много много много скачах на mersi beaucoup и си затворих очите и си мислех за моментите отлепващи се от земята.
асето е направила точно тази вечер бъбречна криза - ужасно. май беше по-добре, че по-късно го разбра.
и всъщност варната си заслушаваше заради кучето с мърдащата се глава в колата, развеселяният човек с книжка от по-малко от 2 месеца, 2часа и половина сън и прекрасната силна музика.
дам. май ще видя и друг град скоро.
юпи я я я
защо вали? КАЖЕ ТЕ МИ защо вали!!?!?!?!?
тя отг. като капак на всичко:
еми божа работа!
и се врътва и си тръгва.
хаха.
много добро, много добро мисля си и се сещам за майка ми, с която сутринта го обсъждахме това и тя каза: ей такава свекърва само да ти се падне.... и си допълвам на ум... - ще ми скаси живота с 15години поне. хаха.
след остава.
където мина твърде тихо. плавно и нормално.
свилен пее на телефона на пиф -стоп-, но е повече от прилично пиян и забравя текста хахахаха. ух мн смешно звучеше.
аз много много много скачах на mersi beaucoup и си затворих очите и си мислех за моментите отлепващи се от земята.
асето е направила точно тази вечер бъбречна криза - ужасно. май беше по-добре, че по-късно го разбра.
и всъщност варната си заслушаваше заради кучето с мърдащата се глава в колата, развеселяният човек с книжка от по-малко от 2 месеца, 2часа и половина сън и прекрасната силна музика.
дам. май ще видя и друг град скоро.
юпи я я я
8.19.2005
знам.
днес ми казаха, че правя по-трудните неща, а елементарните не.
хм. взе да ме дразни това.
пак имам проблем с газта. хм.
ам все едно. след малко ще пътуваме с на виктор колата към варна,
хубавко и малко изнервено.
но оставащо.
стисках палци от както се събудих на две мили човечета.
и се надявам да е успешно всичко.
ъъ, не мога да спра да стискам хахах...
хайде събирам се в раницата и се оправям към любимото таванче.
ще се видим там.
хм. взе да ме дразни това.
пак имам проблем с газта. хм.
ам все едно. след малко ще пътуваме с на виктор колата към варна,
хубавко и малко изнервено.
но оставащо.
стисках палци от както се събудих на две мили човечета.
и се надявам да е успешно всичко.
ъъ, не мога да спра да стискам хахах...
хайде събирам се в раницата и се оправям към любимото таванче.
ще се видим там.
8.18.2005
реката богориди
мня спи ми се.
днес толкова много валя, че главната беше като река.
ако имах настроение за мокрене до костите сигурно щях да съм под дъжд, ам и си беше малко страшничко. бяхме в дете и ядохме паста. играхме на филми. утреее съм на концерт ябадабадуууу.
утре сутринта 10минути преди 11 ще има пак -
наместване на седалката.
оглеждане на огледалата.
съединител, врътване на ключа. само малко газ и леко отпускане на съединителя.
и след това превключване на втора без да забравям да натисна пак съединителя и ...
да, ей такива напрегнатости.
но послеее ще стегна бързичко багажа за варна и ще очаквам да стане 15ч., та да
тръгна към куфара.
асето каза, че ще има поздрав с -ти- за ири от триер хахаха и с -един ден- за всички.
м., каза, че й се разхожда из истанбул и няма да правим екскурзия, а просто ще се транспортираме там. вече не знам как. надявам се на колата... надявам се.
видях се с любимата ми учителка... и си мислех за него по едно време. после вече не.
искам утре просто да не вали вечерта.
само това.
днес толкова много валя, че главната беше като река.
ако имах настроение за мокрене до костите сигурно щях да съм под дъжд, ам и си беше малко страшничко. бяхме в дете и ядохме паста. играхме на филми. утреее съм на концерт ябадабадуууу.
утре сутринта 10минути преди 11 ще има пак -
наместване на седалката.
оглеждане на огледалата.
съединител, врътване на ключа. само малко газ и леко отпускане на съединителя.
и след това превключване на втора без да забравям да натисна пак съединителя и ...
да, ей такива напрегнатости.
но послеее ще стегна бързичко багажа за варна и ще очаквам да стане 15ч., та да
тръгна към куфара.
асето каза, че ще има поздрав с -ти- за ири от триер хахаха и с -един ден- за всички.
м., каза, че й се разхожда из истанбул и няма да правим екскурзия, а просто ще се транспортираме там. вече не знам как. надявам се на колата... надявам се.
видях се с любимата ми учителка... и си мислех за него по едно време. после вече не.
искам утре просто да не вали вечерта.
само това.
8.16.2005
пеещо
ъм трудно е да се описват или да се пишат за прекрасните неща. но ще се пробвам пък.
мина голямото чакане, мина голямото лутане из летището.
там се появяват две бебета, които на паспортно спират движението и прибавям още 40 минути към чакането. татко е на три големи крачки от мен, а аз трептя и трептя. след това илиан и ирта с миришещи на хубавко цветя ме чакат също. раздавам прегръдки!! и се чудя ккак не ми се спи, след като съм тръгнала от миналата вечер 21ч.30, а тогава беше 11ч. преди обяд.
усещам жегата и вече мрънкосвам. отиваме на пясъка, попличках се в морето, ех колко беше хубаво. ам вечерта се виждам с м., с катето, с ирта пак, а с детето говоря по телефона, защото то е на път за варна хаха... ам цъфва и зброкс, не знам, но на него също много се радвах. после още едно девойче, а ние с м. търчим от къщата на хипаря до гарата, да чакаме асето, което пристига от варна. там м. мрънкоти колко е гладна и гладна. подарявам на асето трите торбички лакриц, тя се радва. другите подаръци ги забравям. а ирта иртааааааааа и илиан ми подариха най-прекрасната овца на света, която й търся име, имам нещо предвид, но ще видим. имам си овца уляляля!!
след това се разделяме и аз започнах да си мисля за леглото, за съня, за спането и за липсата му и за нуждата му.
днес се събудих с майчена целувка. и с уговорена среща за теорията.
ох, прозяв.
давам я по-кратко. след това някои правеха торта, а други се появиха по-късно, но въпреки това на време. след това китайски ресторант с противно обслужване. аз се измъквам по някое време, за да уважа прекрасната мария, която е по-красива от всякога тази вечер звездна. всички я заглеждат с мръсни погледи. пием кокрайли. аз съм започнала от след обяд с водките. след това отиваме на караоке, мрънкам я да дойде, ако иска. но някак си мислех, че не й се иска толкова. но по едно време се появява и всички са вкуп около мен. с всеки дърдоря и гърлото ми дере, защото всъщност крещя. исках катето да пее. но й забравиха песента - идиоти. беше много много хубаво. и завършекът малко тромав. купувам си слънчо и лошата жена-продавачка ми се кара, че й давам 20 стотинки по 2 стотинки. казвам й клишето, че и това са пари и след като е такъв проблем да ми ги върне ще й дам други. тя не иска, но устата и широка 5 км и не спира да бълва и бълва гадости. много много глупава жена, но ми правеше кеф да се заяждам. защото е смотана. да и аз ставам смотана в тон, ам не ми пука. това са пари, все едно под каква форма са.
идиотка.
ууу сега се сетих за слънчото, който ще похапна. мнямии.
лека нощ
утре пак ще е прекрасно!
мина голямото чакане, мина голямото лутане из летището.
там се появяват две бебета, които на паспортно спират движението и прибавям още 40 минути към чакането. татко е на три големи крачки от мен, а аз трептя и трептя. след това илиан и ирта с миришещи на хубавко цветя ме чакат също. раздавам прегръдки!! и се чудя ккак не ми се спи, след като съм тръгнала от миналата вечер 21ч.30, а тогава беше 11ч. преди обяд.
усещам жегата и вече мрънкосвам. отиваме на пясъка, попличках се в морето, ех колко беше хубаво. ам вечерта се виждам с м., с катето, с ирта пак, а с детето говоря по телефона, защото то е на път за варна хаха... ам цъфва и зброкс, не знам, но на него също много се радвах. после още едно девойче, а ние с м. търчим от къщата на хипаря до гарата, да чакаме асето, което пристига от варна. там м. мрънкоти колко е гладна и гладна. подарявам на асето трите торбички лакриц, тя се радва. другите подаръци ги забравям. а ирта иртааааааааа и илиан ми подариха най-прекрасната овца на света, която й търся име, имам нещо предвид, но ще видим. имам си овца уляляля!!
след това се разделяме и аз започнах да си мисля за леглото, за съня, за спането и за липсата му и за нуждата му.
днес се събудих с майчена целувка. и с уговорена среща за теорията.
ох, прозяв.
давам я по-кратко. след това някои правеха торта, а други се появиха по-късно, но въпреки това на време. след това китайски ресторант с противно обслужване. аз се измъквам по някое време, за да уважа прекрасната мария, която е по-красива от всякога тази вечер звездна. всички я заглеждат с мръсни погледи. пием кокрайли. аз съм започнала от след обяд с водките. след това отиваме на караоке, мрънкам я да дойде, ако иска. но някак си мислех, че не й се иска толкова. но по едно време се появява и всички са вкуп около мен. с всеки дърдоря и гърлото ми дере, защото всъщност крещя. исках катето да пее. но й забравиха песента - идиоти. беше много много хубаво. и завършекът малко тромав. купувам си слънчо и лошата жена-продавачка ми се кара, че й давам 20 стотинки по 2 стотинки. казвам й клишето, че и това са пари и след като е такъв проблем да ми ги върне ще й дам други. тя не иска, но устата и широка 5 км и не спира да бълва и бълва гадости. много много глупава жена, но ми правеше кеф да се заяждам. защото е смотана. да и аз ставам смотана в тон, ам не ми пука. това са пари, все едно под каква форма са.
идиотка.
ууу сега се сетих за слънчото, който ще похапна. мнямии.
лека нощ
утре пак ще е прекрасно!
8.11.2005
uzwei
znaete li q grupata uzwei. =)
trqbwaha mi 5secundi predi da se izsmeq s glas!
dnes shte gledam charlie i shokoladovata fabrikaaa iieepii.
ostavat edin petyk i edna sybota.
prozqw, wypreki izpitoto kaffee.
i otiwam da se razhojdam s po pytq w chantata.
a planyt za nedelq e prekrasen.
samo trqbwa silite mi da izdyrjat.
wse oshte mi e prekrasno. =)
trqbwaha mi 5secundi predi da se izsmeq s glas!
dnes shte gledam charlie i shokoladovata fabrikaaa iieepii.
ostavat edin petyk i edna sybota.
prozqw, wypreki izpitoto kaffee.
i otiwam da se razhojdam s po pytq w chantata.
a planyt za nedelq e prekrasen.
samo trqbwa silite mi da izdyrjat.
wse oshte mi e prekrasno. =)
8.09.2005
животът е прекрасен
ето казах го, написах го.!!!
* билет за кюър
* наближаващ остава концерт!!!
* взет изпит
* прибиране до 5 дни...
* ъъъъъ достатъчни причини за да скачам и викам с пълно гърло
днес гледах предаване за нирвана и по тоя повод слушам ънплъгта и ми е сладко тъжно.
ааа да!
и да си почиваш, и да имаш свободно време се усеща, когато започна да чета книги и да си гледам библиотеката.
на шоколадовата фабрика съм. много е мила и весела и роалд дал е прекрасен!
и в четвъртък ще ходя на филма.
и трябва да минат тези 5 дни. вече искам да пътувам към летищетоо!!
ох, мн е хубаво.
nirwana- where did you sleep last night
дам, колко съм крещяла на тая песен само аз и слушалките ми знаят.
обичам я.
* билет за кюър
* наближаващ остава концерт!!!
* взет изпит
* прибиране до 5 дни...
* ъъъъъ достатъчни причини за да скачам и викам с пълно гърло
днес гледах предаване за нирвана и по тоя повод слушам ънплъгта и ми е сладко тъжно.
ааа да!
и да си почиваш, и да имаш свободно време се усеща, когато започна да чета книги и да си гледам библиотеката.
на шоколадовата фабрика съм. много е мила и весела и роалд дал е прекрасен!
и в четвъртък ще ходя на филма.
и трябва да минат тези 5 дни. вече искам да пътувам към летищетоо!!
ох, мн е хубаво.
nirwana- where did you sleep last night
дам, колко съм крещяла на тая песен само аз и слушалките ми знаят.
обичам я.
8.08.2005
красивото не може да се опише.
то е събрано в звуци, трептене и думи.
"I Remember"
I remember it well
The first time that I saw
Your head around the door
'Cause mine stopped working
I remember it well
There was wet in your hair
I was stood in the stairs
And time stopped moving
I want you here tonight
I want you here
'Cause I can't believe what I found
I want you here tonight
I want you here
Nothing is taking me down, down, down...
I remember it well
Taxied out of a storm
To watch you perform
And my ships were sailing
I remember it well
I was stood in your line
And your mouth, your mouth, your mouth...
I want you here tonight
I want you here
'Cause I can't believe what I found
I want you here tonight
I want you here
Nothing is taking me down, down, down...
Except you my love. Except you my love...
Come all ye lost
Dive into moss
I hope that my sanity covers the cost
To remove the stain of my love
Paper maché
Come all ye reborn
Blow off my horn
I'm driving real hard
This is love, this is porn
God will forgive me
But I, I whip myself with scorn, scorn
I wanna hear what you have to say about me
Hear if you're gonna live without me
I wanna hear what you want
I remember december
And I wanna hear what you have to say about me
Hear if you're gonna live without me
I wanna hear what you want
What the hell do you want?
damien rice. невероятно е.
настръхвам и мога веднага за заплача.
много силно.
"I Remember"
I remember it well
The first time that I saw
Your head around the door
'Cause mine stopped working
I remember it well
There was wet in your hair
I was stood in the stairs
And time stopped moving
I want you here tonight
I want you here
'Cause I can't believe what I found
I want you here tonight
I want you here
Nothing is taking me down, down, down...
I remember it well
Taxied out of a storm
To watch you perform
And my ships were sailing
I remember it well
I was stood in your line
And your mouth, your mouth, your mouth...
I want you here tonight
I want you here
'Cause I can't believe what I found
I want you here tonight
I want you here
Nothing is taking me down, down, down...
Except you my love. Except you my love...
Come all ye lost
Dive into moss
I hope that my sanity covers the cost
To remove the stain of my love
Paper maché
Come all ye reborn
Blow off my horn
I'm driving real hard
This is love, this is porn
God will forgive me
But I, I whip myself with scorn, scorn
I wanna hear what you have to say about me
Hear if you're gonna live without me
I wanna hear what you want
I remember december
And I wanna hear what you have to say about me
Hear if you're gonna live without me
I wanna hear what you want
What the hell do you want?
damien rice. невероятно е.
настръхвам и мога веднага за заплача.
много силно.
8.06.2005
с парещи очи на очи.
усещам вкуса на кафето.
мисля си за предстоящите вариабли и за отминалите снощни.
имаше една зависима, за щастие това не бях аз.
чувствах се толкова независима, че чак за влаченето и заплитането на думите ми
не ми дремеше...
колко е прохладно, толкова, че ми беше студено снощи.
и тази вечер ще си изровя тънката лятна завивка.
мисля си за довечера.
искам пак вино и вино и вино и пак да завърша с румкола.
яяя поздрав на всички четящи със
100 години
...промяна искам да ям.
./ме отива да пее в банята
хих
*
"Сто години"
Сто години минават
хлъзгави петна.
В бяло-черен прозорец
пише три имена.
Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст.
Виждам хълма обрасъл
в нежните слабини.
Моят малък приятел
е добре приет там, нали?
Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.
мисля си за предстоящите вариабли и за отминалите снощни.
имаше една зависима, за щастие това не бях аз.
чувствах се толкова независима, че чак за влаченето и заплитането на думите ми
не ми дремеше...
колко е прохладно, толкова, че ми беше студено снощи.
и тази вечер ще си изровя тънката лятна завивка.
мисля си за довечера.
искам пак вино и вино и вино и пак да завърша с румкола.
яяя поздрав на всички четящи със
100 години
...промяна искам да ям.
./ме отива да пее в банята
хих
*
"Сто години"
Сто години минават
хлъзгави петна.
В бяло-черен прозорец
пише три имена.
Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст.
Виждам хълма обрасъл
в нежните слабини.
Моят малък приятел
е добре приет там, нали?
Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.
колко ми е смешно
бях на вайнфест, колко глупаво звучи.
гледах фойерверки, колко прекрасни бяха.
исках в един момент да съм отблясък от цялото кълбо,
опитващо се да стигне до мен, протегнах ръка да го стигна - не успях.
ох, беше много красиво, сякаш всяка бляскаща частица е заради теб там,
сякаш тя иска и търси пътя до теб, но не го намира, без да се изгубва.
вали дъжд през цялото време. жорж държи чадъра ми, опитвайки се да скрие под него себе си, мен, джейми и зейнеп... много трудно. но ми се искаше в този момент да чувствам мокрите си дрехи, и да гоня тичащите светулки из небето.
анелия ме намира на телефона, после аз намирам нея след извесно лутане с джейми, който мрънка колко му били подгизнати краката, колко бил доволен, че бил навлякал с толкова дрехи, колко ... бла, накрая му казах да млъква, и че и на мен не ми е по-добре.
но това всичко така шеговито подхвърлено, колкото шеговито и изгълточих двете чаши вино. не подозирах, че крачолите ми, влачещи се след мен, са толкова мокри, до коленете.
със зейнеп обсъждахме минали отношения на този и онзи, но вече не помня какво съм мънкала, какво съм дрънкала и още по-малко помня какво съм казвала.
вече съм си вкъщи, трупясала съм, но някак умората напира повече от съня, т.е. мога да се боря още и да стоя тук поне още 2 часа, ако има защо,
но тъй като няма, просто се взимам в ръца и се занасям до леглото. и си припомням очакванията ми за идния обяд.
видях двама, които исках да видя, с които исках да говоря. говорих.
беше ми толкова прекрасно, колкото ми е все още.
за това не искам сякаш и да заспивам, ще започне онова въртене на главата, с което ще се гоним, докато не се уморим и не се унесем.
все едно.
аз заспах вече.
гледах фойерверки, колко прекрасни бяха.
исках в един момент да съм отблясък от цялото кълбо,
опитващо се да стигне до мен, протегнах ръка да го стигна - не успях.
ох, беше много красиво, сякаш всяка бляскаща частица е заради теб там,
сякаш тя иска и търси пътя до теб, но не го намира, без да се изгубва.
вали дъжд през цялото време. жорж държи чадъра ми, опитвайки се да скрие под него себе си, мен, джейми и зейнеп... много трудно. но ми се искаше в този момент да чувствам мокрите си дрехи, и да гоня тичащите светулки из небето.
анелия ме намира на телефона, после аз намирам нея след извесно лутане с джейми, който мрънка колко му били подгизнати краката, колко бил доволен, че бил навлякал с толкова дрехи, колко ... бла, накрая му казах да млъква, и че и на мен не ми е по-добре.
но това всичко така шеговито подхвърлено, колкото шеговито и изгълточих двете чаши вино. не подозирах, че крачолите ми, влачещи се след мен, са толкова мокри, до коленете.
със зейнеп обсъждахме минали отношения на този и онзи, но вече не помня какво съм мънкала, какво съм дрънкала и още по-малко помня какво съм казвала.
вече съм си вкъщи, трупясала съм, но някак умората напира повече от съня, т.е. мога да се боря още и да стоя тук поне още 2 часа, ако има защо,
но тъй като няма, просто се взимам в ръца и се занасям до леглото. и си припомням очакванията ми за идния обяд.
видях двама, които исках да видя, с които исках да говоря. говорих.
беше ми толкова прекрасно, колкото ми е все още.
за това не искам сякаш и да заспивам, ще започне онова въртене на главата, с което ще се гоним, докато не се уморим и не се унесем.
все едно.
аз заспах вече.
8.05.2005
под шарената сянка на месеца.
разпръстнат август, но някак май ще ми се оформи като любимец от месеците.
слушам nick drake и е по-приятно от всякога. след малко ще се върна към разни ти теории, хипотези, защото ми е до тях, защото трябва да ми е до тях без да искам.
а след това ще изляза, ще се видя с весели гости.
ще ме разсмиват. ще пием вино. и се надявам да надвия липсата ми на сън в последно време и да я наваксам утре.
утре предстои един доволен обяд, в който ще се разсъня с кафе.
ще протривам като дете очички и ще си мисля пак за хипотезите от днес и теориите от вчера.
билетите за кюър са на път, на мисловен път за сега. но важното е, че има някакъв напредък и там.
все още ми е в главата онзи филм. сякаш искам да остана за миг там, да си въобразя, че ми се случва, да се усмихна доволно и да се разплача още по-доволна от случилото се.
август, колко е прекрасен 20градусов, с малко дъжд, когато трябва, т.е. когато съм под него, с приятно слънце, т.е. когато се крия, с вятъра, без който нямаше да е същото.
летя.
слушам nick drake и е по-приятно от всякога. след малко ще се върна към разни ти теории, хипотези, защото ми е до тях, защото трябва да ми е до тях без да искам.
а след това ще изляза, ще се видя с весели гости.
ще ме разсмиват. ще пием вино. и се надявам да надвия липсата ми на сън в последно време и да я наваксам утре.
утре предстои един доволен обяд, в който ще се разсъня с кафе.
ще протривам като дете очички и ще си мисля пак за хипотезите от днес и теориите от вчера.
билетите за кюър са на път, на мисловен път за сега. но важното е, че има някакъв напредък и там.
все още ми е в главата онзи филм. сякаш искам да остана за миг там, да си въобразя, че ми се случва, да се усмихна доволно и да се разплача още по-доволна от случилото се.
август, колко е прекрасен 20градусов, с малко дъжд, когато трябва, т.е. когато съм под него, с приятно слънце, т.е. когато се крия, с вятъра, без който нямаше да е същото.
летя.
8.01.2005
Абонамент за:
Коментари (Atom)