аз и моят домашен любимец

наблюдавам как цветето ми пие вода, толкова е вълнуващо.

а в главата ми са хипотези, теории и сие.

уф

много, ама много мразя да се публикуват лични обясняния, не, не, не мразя, всъщност се дразня!! мамка му, кой го интересува това, освен засегнатите. това е все едно, че крещиш пред народното събрание в софия. супер оригинално!!!
супер направо.
и не мога да кажа, че познавам втората назована лично. и това е смешно.

уф, глупости.

исках да постна това другаде, но там е заключено.

Why Can't I Be You?
you're so gorgeous i'll do anything!
i'll kiss you from your feet
to where your head begins!
you're so perfect!
you're so right as rain!
you make me
make me hungry again

everything you do is irresistible
everything you do is simply kissable
why can't i be you?

i'll run around in circles
'til i run out of breath
i'll eat you all up
or i'll just hug you to death
you're so wonderful!
too good to be true!
you make me
make me hungry for you

everything you do is simply delicate
everything you do is quite angelicate
why can't i be you?

you turn my head when you turn around
you turn the whole world upside down
i'm smitten i'm bitten i'm hooked i'm cooked
i'm stuck like glue!
you make me
make me hungry for you

everything you do is simply dreamy
everything you do is quite delicious
why can't i be you?
why can't i be you?
why can't i be you?

you're simply elegant!

Just Like Heaven

концертни кюър.
скоро, става все по-скоро.
първият изпит мина.
ух, аз все още си мисля за учителката ми и май сега
ще й пиша, сигурно ще й спомена за това място.
но не е сигурно.
чудя се пък сега къде ми изчезна профилът.
и в същото време си мисля дали ще има трета буреносна вечер.
мечтая си да снимам ей такива бури, но да им и малко слънце,
за да се получи приятна мешавицата от светлини и някак
колкото и да е мрачно и студено, когато я гледа човек, да се стопля.
хих, току що описах снимката, която никога няма да направя и
вероятно, която след време ще забравя, че съм искала да правя,
но нали има вино прекрасно.
какво повече му трябва на човек. =)

а да, срещнах го днес три пъти хахаха накрая просто се усмихнах,
защото е твърде голямо това съвпадение.
ам това е просто илюзия, която аз много обичам да си създавам.
а днес срещнах изнасилвача и всеки път ми се струва все по-отвратителен.
оо, какви хора.

и
наздраве!
и
поздрав с lullaby.
трябва да си направя кюър вечер скоро. скоро.

сълзлив смях през очи

след разговор с мам се опитвам да си представя захаринчо и жоро на концерт на deep purple в каварна + как захаринчо е крещяяял като луд и жоро го успокоява, ам по едно време жоро му казал "абе, татко, по-спокойно, по-спокойно!!!!!",а захаринчо му вика "абе, хлапе, гледай си работата" и продължил да вика.
хахахахха ох, просто през сълзи се смях докато четях това.
даже сега се сетих за друга случка с тях двамата, ам не мога да я разкажа, просто захаринчо е уникален от всякъде. цялото семейство са прекрасни и мн мн ми топлят душицата.
ух, не ми се спи, а трябва. утре пак ще ставам 07ч.30 и ще се боря с бибиткането.

мрачното време е толкова хубаво.
ще се ходи на концерт, на концерт.
вече трептя.
а и получавам смс от канадката, че е била на sigur ros и
ме побиват тръпки отново. чете и някак не вярвам, че е
успяла и това да направи. но ето- стават нещата.
само да кажа, че геоморфологията е част от физическата география,
а флувиалморфологията(речевата?) е част от геоморфологията.
това много горещо ме интересува в момента и ми е
супер интересно, да науча, че глациалните форми се образуват от
движението на глетчерите.. оле нинам дали има такива думи, ам все едно.
интересно е.
и тарамтамтам.
вали дъжд и е много сиво йе.

шарена като ярката дъга от късния следобед

снимах я.
дано да е останала със същите цветове.
не исках да се заличава, гледах я мн дълго.
сигурно нямаше да я забележа, ако не бях си запалила
лавандулените свещи.
мммм наздраве. прекрасното вино си каза думата.

the cure!!!!!!!!!!

оооо, ще се побъркааам от радосттт и без да имам билет все още.
за пръв път се радвам, че съм на 3часа път от истанбул. да да да да да да.
кой идва?!

олее

архивите ми, архивите миииииии, защо не ги виждам. хм
кой ми открадна архивите.
или
всъщност, защо си затрих архивите... хм.
ох, сега не ми се занимава да ги търся.
изчистих навсякъде, чисто е, хубавко е.
подредих си бюрото...
и продължавам да преписвам, ъъъъъ, себе си вече ще изпиша.
днес задачите от листчето май половинчато ще се
свършат, което е мнооого лошо. но има време да се поправи това.
а пък има билет казах ли, похвалих ли се?
ох, да всички знаете вече - когакъдекакизащо.
отрязвам юли и чакам август тромаво да се намеси.
мхм. точка.
а приказката как следва?

radiohead

целият ok computer [1997]
целият kid a [2000]
сега започна amnesiac [2001], казват ми: [20:52] ири какво ти стана?
[20:52] като се зацикли на рх начи не е добре работата
[20:52] да. рх = депресия.

да. тъжно ми е много. и не ми се излиза от това състояние.
защото знам как се чувства той, знам че го е боляло,
а той е най-важният на света.
той винаги ме е подкрепял.
а аз съм най-идиотското дете на света, което изпростява с всяка година
и не може да запомни една дата, важната!
11.07. но вече е запаметена като 11.09 примерно.

случката е следната:
аз се дрогирам с кофеин. майка ми се обажда, да пита тъпо въпроси от рода на *обади ли се на баща ти?? аз: не, защо?, тя: има рожден ден днес!!!! -тросна ми се тя-*.
затварям и в шок, че тъпо пита, дали съм ссе обадила, като знае, че не съм.
звъня и се правя, че просто съм закъсняла и честитя. но вътре ми е много гадно!!
подяволитеподяволите все се дъня на този ден, а той не го заслужава...
и сега, преди час разбрах, че брат ми въобще не се е обадил пък. мрън!!!
още по-зле. най-важните хора не сме му се обади ли.
толкова ми е тъжно.
толкова ми е.
плаче ми се.
плача.
.................................................................................

travis

I want to see what people saw
I want to feel like I felt before
I want to see the kingdom come
I want to feel forever young
I want to sing
To sing my song
I want to live in a world where I belong
I want to live
I will survive

+

I can't sleep tonight
Everybody saying everything's alright
Still I can't close my eyes
I'm seeing a tunnel at the end of all these lights

Sunny days
Where have you gone?
I get the strangest feeling you belong
Why does it always rain on me?
Is it because I lied when I was seventeen?
Why does it always rain on me?
Even when the sun is shining
I can't avoid the lightning

I can't stand myself
I'm being held up by an invisible man
Still life on a shelf when
I got my mind on something else
*

летяяяя. летяяя. летяяя и се разминавам в лъчите на слънцето.
докосвам листата и това не е щастие. това са обикновени чувства.
все си пия кафето сутрин като за първи път, задържам първата горчива глътка.
разговор с а. 1:24мин. в 1:17.
заради статистиката съм на числова вълна до 13ти.

момиче без спомени

съм.
и съм затънала в новата генерация на деня. и спомена закърпвам с противно чувство на несигурност. много говорене в последно време ми се отразява зле. или в някои моменти просто зациклям и цикля, цикля, докато изцикля съвсем.

...че са погълналиии напразно цял живооот...

дам, стоя, стоя, стоя и гълтам дим.

черно кафе. в шарена чаша. изкрящ маркер с много отбелязано. чета внимателно и разбирам, че не разбирам и упорито ще чета докато напиша това, което трябва да е написано за днес. закани не ми се правят.

...разкъсано живея, след своите стъпки тичам... и всяка сутрин плача в градината на света...

на тъмно играя живот -> свършва и идва ред на - обичам да се повдигам над мислите...

много нова генерация, даже ще кажа САМО нг!
защото е завинаги.
!

излизам и оставам навън, на една люлка между два моста и под мен е морето спокойно.
не ми се плува, само ей така искам да се люлям и люлям и балям.
и не ми се пише.
пишете ми.

тъжното

много ми е тъжно. но само толкова
имам едно демо на остава за такива моменти.
много силно пуснато е, надявам се съседите ми да ги няма.
да са на някои от партитата тази вечер.
гледех хубав филм, приятен беше.
после се разхождах, беше ми студено, но някак имах
нужда да усетя студа. по това време на годината рядко се
случва
и е хубаво да му се наслаждава човек
ше пиша писмо след малко, макар че съм малко замаена.
днес мислите м ибяха много груби, много реални.
нещо ще се случи до месец, усещам го и някак
готова съм.
мил емайл. на който ще отговоря също така мило.
..............
когато и думите объркват меееее
когатоо просто обичам тее
............
дали нюйорк е в твоите мечки
или е лондон париж берлин.
........
опитай, повярвай, че ние можем да бъдем мн добре.
човекът до мен играе моноспектакъл, новините болят...
...подарими нощта, не искам моноспектакъл
..............

пиене няма вече.изпих цялата замаеност на вечерта.
папарампапарарампапарам.