weselo na wsichki!! =)

.:швейцария тупти:.

днес донякъде подготовка, донякъде туткане с пълна пара.
та утре в объркан ред...
- рано ставане
- 4/5 смени на влакове
- междудругото слушане на музика и четене.
- по някое време търсене на кафе, ама злобно в ранните часове.
- вечерта ми се пие тихо.
- докъсно бъбрене

и ... наслада на околността и.... Ааааааалпите!
поне се надявам да ги зърна,
за друго няма да имам време.

весела нг от сега!
не отг. на телефонни обаждания, само смсно от утре. щото о2 за идиоти.

аа!
п.с. вкъщи има 10 цветя, две от които ми стигат по кръста, а стаята ми е около 12кв. и един простор, които заема 1/6та и просто нямааааа място.
крещи се от всякъде -махнисемахнисепречиш-
п.сс. черно бялото коте ме посети и не можех да го изгоня от вкъщи... пфуз.
хайде!
заспах.

кино вечер

гледах сахара и някакъв find call, вторият много слаб филм, а сахара приятен.
всички си заминаха по къщята, няма мрънкащи хора по телефона, в последно време получавам само смси.
скучно е и няма какво да се пише.
чакам да стане 29ти, да се помотая малко из влакове,
а до тогава ме зове статистика и някви реки и ледове и блах.
ах и работа.
вчера разпратих няколко картички...
за малка радост на мили хора.

101 пост!

но най-съществен от всички до сега.

м.> vzeha me
аз.> aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

изненадки.

DEPECHE MODE в бг с цени на билети от 25лв до 50лв.! ААаааа.
прекрасно.
ааа.
ще гледам за евтини билети за бг по това време и ще се прибера спешъл за това!
уа уа уа.
радостно ми е. разбрах и кой праща съобщения от моя юзър в мтел. стана ми мило. и се сетих за онова време, колко беше непринудено, наивно и по свой начин диво.

mhm

*
Wir haben uns im Traum verpasst

Du träumst mich ich dich
Keine Angst ich weck' dich nicht
bevor du nicht von selbst erwachst
*
много много галещо ми действа и леко тъжно.
мили гласове.

*
We missed each other in our dreams

You dream me, I you
Don’t worry, I won’t wake you
Before you wake up yourself
*

малкият свят без сняг.

понякога тази ограниченост от пространствена гледна точка има и добри страни, може за един ден да срещнеш красив човек точно три пъти, да говорите доста. да обядвате. но поради различните нагласи за деня, да не успеете да пийнете нещо вечерта заедно. но въпреки това самите случайни срещи, на два пъти вечерта за 1час из улиците в големия студ, бяха просто като отскоци от земята, хих. едно прекрасно бяло яке, като снежно човече и две бистри езера за очи.
и е странно когато пратиш смс с обяснението колко е малък триер и как си видял някого и точно на него го пратиш и в същия миг, когато натискаш send и той влиза в същото заведение...
дам, вълнуващо беше.

малки новости

откъсвам от календара ноември и се показва зелен декември.
!ще има depeche mode в бг догодина.
!!!имам билет за швейцария за нова година.
докато стигна до там ще мина през 5 смени на влакове в продължението на 8-9часа,
ще ми напомня на лятото, само дето ще е много студено...
и искам да видя алпите и цюрих!! йеп.

иначе звучи нещо такова ->
сантиментално глупава. пфуз:
"You Stole The Sun From My Heart"

Drinking - water to stay thin
Or is it to purify
I love you all the same

But there's no - no real truce with my fury
You don't have to believe me
I love you all the same

But you stole the sun from my heart
You stole the sun from my heart
You stole the sun from my heart
You stole the sun from
You stole the sun from

You have - broken through my armour
And I don't have an answer
I love you all the same

I paint - the things I want to see
But it don't come easy
I love you all the same

But you stole the sun from my heart
You stole the sun from my heart
You stole the sun from my heart
You stole the sun from
You stole the sun from

Think I'm - I'm lost among the undergrowth
So much so I woke up
I love you all the same

But you stole the sun from my heart
You stole the sun from my
You stole the sun from my heart
You stole the sun from
You stole the sun from

I have - I've got to stop smiling
It gives the wrong impression
I love you all the same

филмът

BOM, YEOREUM, GAEUL, GYEOWOOL, GEURIGO, BOM или
SPRING, SUMMER, FALL, WINTER … AND SPRING!

за любовта, самотата, грешките, съдбата, болката и как всичко това се променя със смяната на сезоните. много символи, ужасно първично, прекрасно зелено, камъните в сърцето, къщата във водата, къщата в леда, бяла котка, змия, жаба, рибки, дивост.

красиво е.

:
Meine Absicht war es, Fröhlichkeit, Wut, Leid und Freude in unserem Leben im Laufe der vier Jahreszeiten und des Lebens eines Mönchs darzustellen, der in einem Tempel im Jusan See lebt, nur von der Natur umgeben. Die fünf Geschichten vom kindlichen Mönch, vom heranwachsenden Mönch, dem erwachsenen Mönch, dem älteren Mönch und dem alten Mönch spiegeln sich in den Bildern der einzelnen Jahreszeiten. Es geht um die Bedeutung der Reife in unserem Leben, wie wir uns entwickeln, um die Grausamkeit von Unschuld, das Besessensein von Begierden und den Schmerz mörderischer Intentionen. Kim Ki-Duk

ха така.

преди 1час гледан тим бъртънс филм ->


ах, мн хубав, ама не знам защо убийствено се борех по време на киното очите ми да не се затворят. мн неприятно. а иначе се изумявах колко интересееен е. имаше бебета скелетчета хаха и куче скелет. абе просто класика си е за мен това.
иначе един g-sides на горилаз бумти сега, има някакви неясни японски драсканици на обложката и хм, не разбирам. но му се радвам. + million dollar baby в чантата, подготвен за утре.
един взет изпит за по-малко от 10минути. ха.
все повече ме вбесяват всичките тези украси тук преди декември.
хубаво е на работата ми, която няма да работя цял живот и имам ужасна шефка и прекрасен шеф, в последно време ми доставя удоволствие и ме радва дори. знам, кога отивам просто защото ми трябват пари и друг път, когато ми е все едно дали ще работя тоя ден, та просто съм там защото ми е до хората.
и сметката ми се изпразва. пращайте ми пари. хъхъхъхъ.
май съм малко болно. пия фервекс, а преди това ром с чай, който мн ми хареса. понеже принципно не я обичам мн тази комбинация... ам тоя път бях приятно изненадана.

коледна мелодия. блах

получих писмо от дете.
най-накрая. имам и рапанче, малко, прекрасно.
мразя делниците официално.
искам да е все 18ч.
да се прозявам като сега и да не казвам нищо.
коледата тука напира от две седмици.
сложиха новогодишната украса по улиците,
има дядо мразовци на някои входове.
продават се играчки и коледни сладки.
подтискащо е.
задушавам се в червено и бялото.
а студът се наплъстява все повече.
декември ще е някакъв мъртъв.
януари ми се ходи на остава тук някъде.
уф, абе празнословнича.

възклицателно съм в нечий друг блог.
интересно.
ама защо точно това.
хм.
питане?

ах

./ме

The Magic Circus

не мога да кача никоя от тях тук. мрън. не искат да се местят.
ах, много малки неща навсякъде.
прекрасно.

music: world in my eyes -the cure-

=><=

трудно е да намериш хора, които безусловно да те обичат.
sex and the city

blah

Mein Vater Erklärt Mir Jeden Samstag Unsere Neun Planeten.

Merkur, Venus, Erde, Mars, Jupiter, Saturn, Uranus, Neptun, Pluton

go

музика: trust
the cure
wish

днес едно мило гебуртстагскиндче съобщава, че ще ми дойде на гости за следващата събота и неделяяя. но чакам да си купи билет, та да се радвам скачащо. ах, че ми е разглобено, но не ми се остава вкъщи тази вечер, но някак ми се иска пък да съм сред хора или хората да са сред мен. снощи работата беше толкова зареждаща, толкова весело не ми е било отдавна с тези хора там.
сутринта е много хубаво да се разходиш през празното уни, което през седмицата е тъпкано с народ, който само ти пречи. и само при мисълта, че е така ти се отщява да се вясваш там, но няма как. от утре 70% от деня ще съм там. ще е скучно и благословя брат ми всеки път когато си слагам белите слушалки, които май вече са засмяна. едната бръмчи. ужас!
някога ще оглушея за което.
и сега завършек хубав с прекрасната -cut-

п.с. има някакъв линукс от бс, който дзяпа, да си признае бързо кой е =).

скучен корем и гео парти пропуск

ух, днес ми писна да си мисля -> ще се прибирам ли или няма. да, ще! ааа не, няма.
уф... накрая ще си остана тука или накрая ще летя.
и да, пак не знам нищо.
и по-скоро май не.
хм.
мн глупаво.
ама мишмашът ми е прекрасен, пък.
мдам...
и сега глупавите награди.

wake me up, when september ends

рано събуждане от самосебе си в 5 часа. но просто не можах да го преживея и се въртях до 06 в леглото, после станах и си направих кафе. не ми се спеше вече, което е май добре. днес се започва заетостта. а на мен на главата ми е съвсем друго.
едно дъждовно такова, кално и облачно. време беше да се усети есента, ама през ноември някак не пасва. случилите се неща се трупат и трупат, но някак не са толкова за тук или там, или закъдетоидабило.
ааааааааа oasis aaaaaaaaaa mtv aaaaaaaaa don`t look back in anger
Please don’t put your life in the hands
Of a rock and roll band
[and? you’ll? ] throw it all away
йе йе йе
At least not today.
йеп.

уууу сега пък green day. абе днес е хубава сутрин, радваме.

напомня ми на караокето тази песен. дам свърши септември, трябва не да се ококорвам, ако направо да се скача и търчи, защото листата кой ще ги събира и кой ще ги хвърля след 4 години складиране.

кой?

четения

18% повече изригвания на вулкани по двете половини на земята, когато на север е зима.
хм
представете си паразит дълъг 1 метър в тялото ви, под формата на червей бляк. за справка -> dracunculus medinensis.
ларвите се крият в някакви малки раци във водните басейни, които приличат на някакви водни бълхи. пък те са се пръкнали от постоянната употреба на водните басейни (езера, блата блабла) от бедните хора, да се къпят, мият посуда... когато пият водата с бълхите... ух гнусно е, после могат от крака да им изкарат около метър дълъг червей. за щастие почти е заглъхнала тази масова зараза и до 2009 трябва да я няма вече, ам пък знаеш ли...
хм. въпреки всичко в африка има все още 16 000 заразени хора. за 1 година се покачва червеят от краката или ръцете нагоре по тялото. преди края на червея се разкъсва кожата и можеш да го издърпаааааш. ааааааа бляк. гаднооо. ......д.жеовгеригерогрегревгх

точки по ръцете

объркация по улиците. особено по паветата.
подушвам мириса на свежестта по въздуха и си мисля как мога да се занимавам с копи и пейст цял ден и той да си мине просто ей така - скучноват.
но след малко се хващам за яката и се изнизвам на разходка.
всеки път като си помисля за -път- си мисля за последните 40страници от по пътя, които са ми останали от доста време до възглавницата.
а ме чака едно national geographic списание с ужасно интересни неща за чума и сие. и една нойбаутен книга, иииии какволиощенеподяволите. понякога ми се иска да си остана вкъщи седмица затворена и доволно да си изчета регалите, но просто не ме свърта до 2рия час. хм.
и едно висящо писмо отстрани си стои. изобщо не съм в час и даже свиквам да се питам по 10 пъти на ден каква дата е и колко е часът.

един слънчо пробива.
отивам да го хванаа.

п.с. първият бек бил хубав. преди нинам защо не ми е харесал, хм. ->настроение!

напомнящо ми на .... хм. да, живях в песен?!

This Is A Lie

how each of us decides
i've never been sure
the part we play
the way we are
how each of us denies any other way in the world
why each of us must choose
i've never understood
one special friend
one true love
why each of us must lose everyone else in the world

however unsure
however unwise
day after day play out our lives
however confused
pretending to know to the end

but this isn't truth this isn't right
this isn't love this isn't life this isn't real
this is a lie

how each of us believes
i've never really known
in heaven unseen and hell unknown
how each of us dreams to understand anything at all
why each of us decides
i've never been sure
the part we take
the way we are
why each of denies every other way in the world

however unsure
however unwise
day after day play out our lives
however confused
pretending to know to the end

but this isn't truth this isn't right
this isn't love this isn't life this isn't real
this is a lie
this isn't truth this isn't right
this isn't love this isn't life this isn't real
this is a lie

ах, преди 20мин, 20 минутно прибиране.

мисля си колко сладкодумно беше, колко ухилено ми е.
как оставаме в 83.
как е някак мило
и как сега cure ми звучат по-дарк от всякога.
ах, прекрасно. =)
club america yeee

so we talk for a while about some band you saw on tv
but i don't listen to you and you don't listen to me
yeah it's an old routine but it's a very special part of the game
and you don't really care what i call you at all
when i can't quite remember your name

yeaaahh!

björk

http://www.livejournal.com/community/bjorkish/1313641.html

ah, swejooo. podseshtane za marian.

прекрасна лирика. ах...

A Pain That I'm Used To

I'm not sure
What I'm looking for anymore
I just know
That I'm harder to console
I don’t see who I'm trying to be
Instead of me
But the key
Is a question of control

Can you say
What you're trying to play anyway
I just pay
While you're breaking all the rules
All the signs that I find
Have been underlined
Devils thrive on the drive
That is fuelled

All this running around
Well it’s getting me down
Just give me a pain that I'm used to
I don't need to believe
All the dreams you conceive
You just need to achieve
Something that rings true

There's a hole in your soul
Like an animal
With no conscience
Repentance unkown

Close your eyes
Pay the price for your paradise
Devils feed on the seeds
That are sown

Can't conceal what I feel
What I know is real
No mistaking the faking
I care
With a prayer in the air
I will leave it there
On a note full of hope
Not despair

All this running around
Well it's getting me down
Just give me a pain that I'm used to
I don't need to believe
All the dreams you conceive
You just need to achieve
Something that rings true

*
Martin Gore е ъъъ, невероятен...
имам плакатче с рошово човече. ах, ах, ах,...

01:00; 00:10; 00:01.

не съм в час.
питам се за минутите и секундите.
и цикля на pure morning, особено на началото.
тънтънтънтън... и тъ.нъ.
хайде пак навън.

забравени

ъъъ снощи в 23:16 съм говорила по телефона с нюни и просто не го помня. казах й не го помняяя, тя, ами виж в телефона, кой те е търсил последно. ъ аз, поглеждам, ъъъъъ!! *ококор* вЕрноо сме говорили. ужас. колко съм била уморена не е истина... но не помня и момента, в който съм вдигнала телефона, нищичко. хм това, значи че мога всичко да направя в този момент и после просто да не го помня. ъъъ, това ме плаши. хм.

ах и хубавото от вчера е рожден ден, на прекрасен човек, който много много обичам. =)
да. да. да.
иии ъъъ работата до неделя свърши, хубавооо е така. утре ще спааа докогато си искам.
ах и lucky - rh е в главата ми от сутринта.

хм

едно голямо хм и объркани представи за усещания и закаквотосесетите.
една точка се превърна в гигапитанка без сама да иска.
май съм станало късопамерно и все още не мога да запомня кой кой е.
очакваме ранно ставане за работа и с надежда утрешният ден да не е като днешния.
днес имаше cure- last dance, наистина е Тъжна. мдам...
и сънувам.
*

тъкнемогадаизмислязаглавиепасващо.

получавам хубав email, от който имах нужда снощи, но и за днес си подейства. там имах поръчка да гледам wächter der nacht (ночной дозор!?), йеп. много добро. а снощният сън помня, че беше глупав и си мислех на сутринта как не е нужно да пиша тук всяка глупост сънувана, ама го правя от радост, че съм ги запомнила хаха.
ух, сега suede - Can`t get enooooough!!! i feel real now yeep
I feel real now talking like buddha and doing it again
I get kick I rip it up kick it up take it like a teenage tough
I feel real now talking like sugar and shaking that stuff

а пощальоните не са навсякъде в жълто, в пълна заблуда може да е човек без да иска. видях ги и в синьо в broken flowers... а вкъщи пък нямат никакво специално облекло, само чантата с леко подаващите се писма ги отличава от останалите...
ъъъ, stay together!
Come to my arms or not,
Just you and me together in the year of the hawk.
Single file in the nuclear night,
And we can feel a little closer as we tumble through the sky.
мдаммдаммдамдам.
ух хайде лека нощ.

огледално

We live in a beautiful world, Yeah we do, yeah we do...
първият coldplay е просто прекрасен, а последният е просто писклив, но за сега.
./ме пее в тон с всяка песен от parachutes и някак всичко е друго наоколо.

вчера докато слизах по стълбите си мислех, как е крайно време да си купя огледало, голямо и без рамка. супер просто. което пък не значи, че суетнея, все пак от 6 месеца почти съм в това жилище и все излизам по преценка на погледа ми надолу или по този на ан., но малко понякога ми помагат и вратите на етажите. ама само когато се сетя. хъх. но сега, хих, цялата ми стая се побира в него. вмъкнах го между регала и голямото бюро.
приятно е.

спрях да си чакам колоните, писна ми.

ааа сънищата днессс, сънувах дете. празнувахме нещо в някакво място, където тя живееше, беше на два етажа и тясно, майка й спеше горе, а преди това бяхме на козметик?!, където козметичка беше учителката ми по литература?! хаха, като се пробудих си го повторих съня два пъти и ето успях до сега да го запомня. исках да й го напиша на писмо, но не мога. ако можеше някой вместо мен да пише, сигурно щях да съм пратила вече две. пращайте ми писмааааааа... всеки ден си проверявам пощата, като знам, че няма нищо. но ми е като мила изненада всеки път. особено когато има реклами хаха. ех, как лесно се заблуждавам.

и имам лошо домашно на главата виси някак там, лошо. хм.

не ми се спи.
гледам лошо.
парят ми очите.
хм.

du-bist-deutschland

*Ein Schmetterling kann einen Taifun auslösen. Der Windstoß, der durch seinen Flügelschlag verdrängt wird, entwurzelt vielleicht ein paar Kilometer weiter Bäume. Genauso, wie sich ein Lufthauch zu einem Sturm entwickelt, kann deine Tat wirken. Unrealistisch, sagst du? Warum feuerst du dann deine Mannschaft im Stadion an, wenn deine Stimme so unwichtig ist? Wieso schwenkst du Fahnen, während Schumacher seine Runden dreht? Du kennst die Antwort: Weil aus deiner Flagge viele werden und aus deiner Stimme ein ganzer Chor. Du bist von allem ein Teil. Und alles ist ein Teil von dir.

Du bist Deutschland.

Dein Wille ist wie Feuer unterm Hintern. Er läßt deinen Lieblingsstürmer schneller laufen und Schumi schneller fahren. Egal, wo du arbeitest. Egal, welche Position du hast. Du hältst den Laden zusammen. Du bist der Laden.

Du bist Deutschland.

Unsere Zeit schmeckt nicht nach Zuckerwatte. Das will auch niemand behaupten. Mag sein, du stehst mit dem Rücken zur Wand oder dem Gesicht vor einer Mauer. Doch einmal haben wir schon gemeinsam eine Mauer niedergerissen. Deutschland hat genug Hände, um sie einander zu reichen und anzupacken. Wir sind 82 Millionen. Machen wir uns die Hände schmutzig. Du bist die Hand. Du bist 82 Millionen.

Du bist Deutschland.

Also: Wie wäre es, wenn du dich mal wieder selbst anfeuerst? Gib nicht nur auf der Autobahn Gas. Geh runter von der Bremse. Es gibt keine Geschwindigkeitsbegrenzung auf der Deutschlandbahn. Frage dich nicht, was die anderen für dich tun. Du bist die anderen.

Du bist Deutschland.

Behandle dein Land doch einfach wie einen guten Freund. Meckere nicht über ihn, sondern biete ihm deine Hilfe an. Bring die beste Leistung, zu der du fähig bist. Und wenn du damit fertig bist, übertriff dich selbst. Schlag mit deinen Flügeln und reiß Bäume aus. Du bist die Flügel, du bist der Baum.

Du bist Deutschland*

+ видеото е доста провокативно. хм. тук може да се види филмчето.

а преди малко бях на broken flowers, ууу беше ууууу много хубаво. бавничко беше, но хубаво. май доста ме грабна мистър Jarmusch, вече трети негов филм гледам и винаги си заслужава. дам. следващият път мисля да гледам sin city, ам да видим.

прасковка за закуска. днес направих май най-дългия си сън от ужасно много време. някъде около 14часа. с много сънуване помежду... бях в морето, после в една пробна, а другите не ги помня както обикновено. прекрасното време вика от прозореца ми закрит с пердета. някак всеки ден се изплъзва. сутринта докато си говорих с един човек за новия на депеш, как ще търся да си го изтегля от някъде, след по-малко от 5мин. ми се включи друг с мястото откъдето да си го изтегля. хъх. та сега е на 17% и му трябва още доста 3часа и 54мин. ужас!
аа вчера видях едно прекрасно мъжко яке (какво пък!), беше ужасно на високо и там си остана с внушителната цена от 285евро. ееееееегати. чудех се откъде толкоз претенция за такава цена. пфу. после ми казаха, че преди време (доста отдавна трябва да е било) пак съм го загледала и възмутила. после в същия магазин видях още едно за 386е!!! и реших, че тези трябва да се гръмнат, иначе ще им мухляса стоката така на закачалката. пфууу. тъпо.
уф кви глупости пиша.
скука ми е от седмица. тюх.

всеки път назад.

четири дни, напълно празни, но пък някак доволни. wish цдто нещо не е наред и май ще го върна, но сърце не ми дава, егати!!! как ги намерих. в последно време сънувам ужасно много и даже помня ненужни откъси, които нищо не значат и даже не мога да ги разкажа. сещам се за мариан, които си записваше сънищата, сещам се и за онзи ми сън, когато спа вкъщи, когато трябваше да си оправя куфара или нещо такова и да. пак е някак неясно... сега е wendy time и бюрото ми е все същата каша, домашната все така стояща само на заглавие, а работата все повече и все по-писваща май. но от толкоз много плащания никво мрънкане! някакво тъжно ми стана днес изведнъж... залипсваха ми летните моменти. да.да.
снощи бях изпълнена с добро настроение и на работата се паднаха на моята маса двама професори. единият ми беше на семинара, а другият на лекцията. важности някакви! беше ми някакво мило. не знам. имах нуждата да се усмихвам на всеки и да се хиля сама, сама знаеща на кого и за какво. а пък от няколко дни си припомних една игра. да съзерцавам хората дълго, докато те ме погледнат. много, много, весело е. очи в очи. мммм.
let`s get happy....
и това и това е прекрасна част.
***it's a perfect day to throw back your head
and kiss it all goodbye!

it's a perfect day for getting wild
forgetting all your worries
life
and everything that makes you cry
let's get happy!
it's a perfect day for dreams come true
for thinking big
and doing anything you want to do
let's get happy!***

макар да няма такова нещо като перфектното... но пък какво от това.

тегаво ми е. разбираш нали? а се сещаш нали?
тюх тюх тюх
оберете ме, моля ви, ужасно е, едва се сдържаааам, днес отнесох това:



дадададададада.
и сега отивам да пера ризи, и да се коконя. ааа да и почваме училище на 31ви окт. направо ще падна от смях. още един месец. работаработадомашнаработадомашнаа! да! и е много студено. мрънкам. и рооооптая. хм.

много ми се спи, просто съм трупясало. плямпах си с мам. йеп. и мънинко се разсъних, но само толкова. от няколко дни пръстите ми на ръцете са се разчекнали до максимум - ужас, лудото харчене на пари. добре, че ме чака и някво лудо работене идните дни, щото лошо.
единият от музикантите на тоя юбилей, където обслужвахме, беше едно 100% депеш мод фен, ама нинам, просто като го погледах ми изглеждаше на тяхния стил от средата на 80те - нинам. много мило беше. мисля си, че светът е ужасно малък, така че все повече ми се ходи на 15ти на партито, послучай новият албум. ам да видим.
утре:
една екскурзия с учебна цел и глупав протокол.
скучно е донякъде, има 4 филма, които са по кинава все още и просто си умирам да ги гледам, ама май няма да успея:
1. Bin-Jip (първият на този режисьор, които гледах беше внушителен, още са ми картините пред очите от -пролет, лято, есен, зима-)
2. Broken Flowers (заради Jim Jarmusch, за да се разочаровам първо и после да ми е кеф, че съм гледала негови филми, винаги е така засега при него.)
3. Sin City (любопитство и толкова...,но пък достатъчно)
4. няма да го кажа, щото е някакъв, дето и аз не съм сигурна дали ми се гледа и дали пък още по-малко трябваа??! ам важното е, че има какво, но няма кога. тюх.

спящо

донякъде ми е тъжно, дотолкова ми е хубаво тук от другата страна.
но най-вече ми се спи, убийствено много.
един пътнически ден с ужасно тежък куфар и накрая с вино и сладка приказка.
ух.
лека нощ и
*затворихочи*

дал

пак гледах чарли преди повече от ден и се сетих за гдв, а от там пък за едно листчета с думишки от книгата от рода на лъжмамник, лъжбаламосвам, дрънказливи, хвърпаруда, прасохлюви (ъъ, праскови хаха), праставица, зрила, хизнезнателно, будаламосвам, екстрамляспревъзходни, празна глава като бръмбалон, я не джунглирай с думите, хипопотъпи и крокодундили, дръндрънвизията или по радиописканциите.
и
за нищо под слънцето.
хахаххихихихихохохо
и днес съм на the shins -new slang-

а киното в бургас е умряло, тъжна история, продавачките на билети е противно невъзпитана и ни се тросна, че след като сме решили да гледаме детска приказка и да платим още един билет, това си бил наш проблем.
ужасен човек. да!
гледахме приказката и за възрастни и я псувахме, но само в началото. пфуз

последна вечер преди предпоследната

дано да ми е толкова хубаво, колкото ми беше когато ги видях всичките за пръв път това лято.

едно студено е, ама сякаш малко ми липсва слънцето днес.
а случката днес:
сервитьорките ме познават вече, което е някак крещящо -спри с кафето, моля те-, макар тази да беше мила и й се чудех откъде ми е толкова позната. а когато поисках кафе с доза мляко, тя направи физиономия -ами точно такова нямаме тук-. та изрязах претенцията на *дозата с мляко* и си останах на баналното виенско кафе, при което тя като ми го донесе ми каза -ама тук не го правят като в класика, друго е-. малко тъпо ми стана, щото не съм претендирала за нищо. ам хм.. нинам. мил човек явно. казах ухилено -няма нинакъв проблем- и продължих другата история.

а това е песента на деня:
A Night Like This

Say goodbye on a night like this
If it's the last thing we ever do
You never looked as lost as this
Sometimes it doesn't even look like you
It goes dark
It goes darker still
Please stay
But I watch you like I'm made of stone
As you walk away...

I'm coming to find you if it takes me all night
A witch hunt for another girl
For always and ever is always for you
Your trust
The most gorgeously stupid thing I ever cut in the world

Say hello on a day like today
Say it everytime you move
The way that you look at me now
Makes me wish I was you
It goes deep
It goes deeper still
This touch
And the smile and the shake of your head...

I'm coming to find you if it takes me all night
Can't stand here like this anymore
For always and ever is always for you
I want it to be perfect
Like before...
I want to change it all

I want to change

ах, ах, от това няма излизане. искам остана между скобите по-горе и да крещя, както го правих преди малко, но ме заболя гърлото хахаха *мрън*

сънено сиво.

-оцелелият- започва отзад напред. иска ми се за една седмица да изчета света. малко вероятно да стане. и към това да си преработя и прегледам цялата музика, която е сигурно повече от 10гб! но какво пък, нищо не ми пречи да пробвам.
днес съм на генерацията, малко пауза на кюър. ще се занимавам с бюрокрация - ужасТ!
и търся информация за франкфурт хаан и окръга, за последиците от буума на евтините полети. хм. и си пея -обичаш ли да си съвсем една от другата страна-.
май ми харесва времето навън- облачно, хладно, сиво. в настроение съм на дългия ръкав. но не и на дебелите якета и шалове, още не, моля!

в winamp-a -> 100 години * част от колекция * обичам * момиче без спомени * градината на света (в друг ред обаче)
и подсвирквам на първата. йеп!

числата

21 е голямо число вече за мен. звучи поне такова.
оз ми каза да спра да пораствам.
а м. ми честити новата година и е измислила песничката -
тииии сама си избраа
тозиии подаръъъккк
вечната черна овца =).
хихихи. същата със сини очи виждали ли сте?

като ягодова маргарита

без захар по края й.
и boys don`t cry, всеки път, всеки път когато ги слушам от ТОГАВА е ужасно различно. ужасно хубаво. ужасно! =) но пък с една ееееееееееееей такава усмивка ми е отвътре.
липсва ми германия вече признавам си.
липсва ми а. и м., и настроението там. мястото. всичките ми овце хихи.
имам си една нова щипкова от дете.
и три вече малко стари, но много мили.
да да да да да да
*the cure - TIB*

Ostava - 24 - Bez Lubov (za men i upu).mp3

ох, много мило.
*любовта ни е толкова тъпа*
ей тва е.
и никола вика на тая песен много. чува се.

ох, не мога да заспя.
сетих се днес по едно време, че не съм отразила остава в плд, явно не ми е харесало толкова много(идиот съм, писала съм вече за това. ам все едно.), но пък имаше спешъл хора и просто не мога да каже, че беше гадно, но някак не се отличаваше свиренето с друг път. май ще чакам новите неща и дотогава ще ми е все едно дали пропускам или не. но пловдив е дъждовен и прекрасен, само да имаше някой да измете прахта по главната. дюнерите не ми харесаха. и добре, че само росеше, че щеше да се прецака всичко. замаено ми беше през цялото време. после гонихме влак в 01ч. към 06ч. бяхме в бургас. м. обърка гарата хаха заради мен. прибрах се и заспах по-доволна от всякога. като изключим заспиването ми на 04.09 към 03ч.30!
да.
и сега сънчо ме придърпва към възглавницата.
а аз го следвам.

някак

някак щастливо ми е. просто сякаш спокойствието ме е намерило и съм го гушнала. не чувам нищо само новия sigur ros, който още не е изслушан докрай, приятно дълъг е и ми прави кеф да го слушам разкъсано. мисля си, че ще е хубаво да се събуждам с него.
не ми пречи горещото, не мрънкам някак днес. разхожда ми се из морската. но това по-късно. вече нищо не искам, толкова ми е доволно, толкова хубаво беше през последните седмици, че се оставям на насладата.
разтапям се някак като мед в чая на баба.
влизам в банята за да събера свежестта на студената вода. =)
цамбур

фервекспрекрасенбабинчайсмучещибонбони и

So happy and so young
And I stare... But...
I can't find myself
I can't find myself
I can't find myself
I can't find myself
I got lost in someone else.

не знам какво да напиша тук.
искам да отрязвам моменти и срещи с хора, и впечатления, но в главата ми е все пътяТ, пътят, който ми липсва. пътува ми се. все още не ми е писнала, макар да чувствам някаква лека умора вече от самата идея. но всъщност е заблуда.
и така кашлуккашлук, болно съм.

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

THE CURE саа невероятни !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!!!!
аааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
нямам глас вече.

преди 01.09

ммм нетърпеливо пътуване с чакане 30 минути на магистралата. ужасно много ме беше страх, от доста време не бях се страхувала така. тъпи тираджии бибиткаха, по едно време един спря отсрещната посока. бях готова да тичам с все сили. не знам какво правеше. не го гледах. просто чаках, а после просто трептях.
и след това се открих с всички чакащи ме. видях асето, която ми беше сладката изненадкаа юпиии.
концертът беше много мил, скачащ, с прекрасен лек дъждец, когато и колкото трябваше.
исках заради smashy девойка бяла фея, но онези се направиха на интересни или нинам и не я изсвириха. хм.
след това вървене до гарата за влака в 01ч., спахме със слушалки и Диска - a marvelous compilation by ** =), много много точен край и някак любовен.
на пристигане малко объркахме спирката в бургас хахаха. но ни поправи на време лошата контрольорка. =)
и както пристигнах от бургас в плд в 18ч. така в 06ч30 си бях изкъпано в леглото и трупясало. а пък в събота, т.е. вдруги ден ме чака най-изтрещяното. ъъъ, истаааааааанбул!!
да да да да да да
имам вече и любим албум.
ех, плд беше много хубав. прашен и почти не го усетих хаха.
и радост усмихната имаше май в повече =).
да.

снощи гледах изгубената магистрала.
мъничко поспах на филма хаха.
по едно време ми се искаше да записвам въпросите на катето хаха.
или само да ги броя. много бяха.

днес плажувахме лежерно. плувааах, плуваах.
ех, хубаво. търсих шамандурите, после се оказа, че са твърде грозни и не исках да ги приближавам. искам на златна рибка. бистра водица и диво. и хубав пясък, прави ми се замък
=)

при бабз

снощи сънувах сън, който преди няколко часа исках да разкажа да човека, с който се видях, но забравих.
бяхме един до друг. дете ни говореше за зайчетата на стъклото, аз започнах да се навеждам, за да ги видя и й се чудех какво им гледа толкова. и тази частица ми остана май.
с бабз пак си говорихме за приятелството, тя беше купила специално вино за мен, траминер, а тя си караше на ракийка. няколко пъти повтори как не ми е приготвила нищо специално, а аз винаги й отговарях, че от хайвера й по-специално нещо няма. разказах й за разстроения ми спомен от бруксел, заради мам. и имитирах мам няколко пъти, много обичам да го правя. разсмях я няколко пъти.
бобо, 14 годишното куче вече го няма, забелязах още с влизането си, той винаги лаеш като луд. едно такова квичащо дразнещо лаене. от година милият ослепява, а в последните месеци съвсем. каза, че някой й го е откраднал, докато пазарила. чудех се, на кого му е затрябвало куче, подяволитенакого!! каза не през сълзи как вече наистина е останала сама. мъчно ми е. но знам и колко е щастлива. усещам го всеки път. и на мен тя ми е единствена. пак е била на планина и е покорявала хълмчета вече, защото кракът я боли, но въпреки това, не се е спряла. обещахме си да отидем на варвара. макар да не знаех кога и къде ще го сместя и това. но ще!
мн хубава вечеря беше. само дето с баба ми не си говорехме за сериали и плетки, а за добродетелите.
и всеки път, когато си тръгвам си мисля за нея, че ще я видя със сигурност пак. няма го онова черно и изтръпващо усещане, което присъстваше по коледа... и преди това.
тя е най-живият човек около мен. все още кипи.

тъмно е, нощта наближава.

почти цял ден the cure.
почвам да броя май. -11 дни!!
и друго няма да се пуска. друго не искам да слушам.
карам все по-добре хих, днес пробвахме извънградско.
ама някак нинам дали толкова ми харесва.
ще изчакам да се науча като хората и тогава да дрънкам.
ходи ми се в пловдив и созопол, старите градове.
ходи ми се боса по паветата студени.
занесете ме.
брат ми си идва на 09.09.05 за пръв път се радвам май,
ама много се радвам!!! и ще ходя към сф изглежда.
пак няма да избягам от нея. абе там ще живея някога и това е май.
но има и други хора, които искам да видя все пак.
и йеп.
the cure.
+
поклон

въпросът на вчерашния неусетен ден.

свекървата пита организаторката на сватбата:
защо вали? КАЖЕ ТЕ МИ защо вали!!?!?!?!?
тя отг. като капак на всичко:
еми божа работа!
и се врътва и си тръгва.
хаха.
много добро, много добро мисля си и се сещам за майка ми, с която сутринта го обсъждахме това и тя каза: ей такава свекърва само да ти се падне.... и си допълвам на ум... - ще ми скаси живота с 15години поне. хаха.

след остава.
където мина твърде тихо. плавно и нормално.
свилен пее на телефона на пиф -стоп-, но е повече от прилично пиян и забравя текста хахахаха. ух мн смешно звучеше.
аз много много много скачах на mersi beaucoup и си затворих очите и си мислех за моментите отлепващи се от земята.
асето е направила точно тази вечер бъбречна криза - ужасно. май беше по-добре, че по-късно го разбра.
и всъщност варната си заслушаваше заради кучето с мърдащата се глава в колата, развеселяният човек с книжка от по-малко от 2 месеца, 2часа и половина сън и прекрасната силна музика.

дам. май ще видя и друг град скоро.
юпи я я я

знам.

днес ми казаха, че правя по-трудните неща, а елементарните не.
хм. взе да ме дразни това.
пак имам проблем с газта. хм.
ам все едно. след малко ще пътуваме с на виктор колата към варна,
хубавко и малко изнервено.
но оставащо.
стисках палци от както се събудих на две мили човечета.
и се надявам да е успешно всичко.
ъъ, не мога да спра да стискам хахах...
хайде събирам се в раницата и се оправям към любимото таванче.
ще се видим там.

реката богориди

мня спи ми се.
днес толкова много валя, че главната беше като река.
ако имах настроение за мокрене до костите сигурно щях да съм под дъжд, ам и си беше малко страшничко. бяхме в дете и ядохме паста. играхме на филми. утреее съм на концерт ябадабадуууу.
утре сутринта 10минути преди 11 ще има пак -
наместване на седалката.
оглеждане на огледалата.
съединител, врътване на ключа. само малко газ и леко отпускане на съединителя.
и след това превключване на втора без да забравям да натисна пак съединителя и ...
да, ей такива напрегнатости.
но послеее ще стегна бързичко багажа за варна и ще очаквам да стане 15ч., та да
тръгна към куфара.
асето каза, че ще има поздрав с -ти- за ири от триер хахаха и с -един ден- за всички.
м., каза, че й се разхожда из истанбул и няма да правим екскурзия, а просто ще се транспортираме там. вече не знам как. надявам се на колата... надявам се.
видях се с любимата ми учителка... и си мислех за него по едно време. после вече не.

искам утре просто да не вали вечерта.
само това.

пеещо

ъм трудно е да се описват или да се пишат за прекрасните неща. но ще се пробвам пък.
мина голямото чакане, мина голямото лутане из летището.
там се появяват две бебета, които на паспортно спират движението и прибавям още 40 минути към чакането. татко е на три големи крачки от мен, а аз трептя и трептя. след това илиан и ирта с миришещи на хубавко цветя ме чакат също. раздавам прегръдки!! и се чудя ккак не ми се спи, след като съм тръгнала от миналата вечер 21ч.30, а тогава беше 11ч. преди обяд.
усещам жегата и вече мрънкосвам. отиваме на пясъка, попличках се в морето, ех колко беше хубаво. ам вечерта се виждам с м., с катето, с ирта пак, а с детето говоря по телефона, защото то е на път за варна хаха... ам цъфва и зброкс, не знам, но на него също много се радвах. после още едно девойче, а ние с м. търчим от къщата на хипаря до гарата, да чакаме асето, което пристига от варна. там м. мрънкоти колко е гладна и гладна. подарявам на асето трите торбички лакриц, тя се радва. другите подаръци ги забравям. а ирта иртааааааааа и илиан ми подариха най-прекрасната овца на света, която й търся име, имам нещо предвид, но ще видим. имам си овца уляляля!!
след това се разделяме и аз започнах да си мисля за леглото, за съня, за спането и за липсата му и за нуждата му.
днес се събудих с майчена целувка. и с уговорена среща за теорията.
ох, прозяв.
давам я по-кратко. след това някои правеха торта, а други се появиха по-късно, но въпреки това на време. след това китайски ресторант с противно обслужване. аз се измъквам по някое време, за да уважа прекрасната мария, която е по-красива от всякога тази вечер звездна. всички я заглеждат с мръсни погледи. пием кокрайли. аз съм започнала от след обяд с водките. след това отиваме на караоке, мрънкам я да дойде, ако иска. но някак си мислех, че не й се иска толкова. но по едно време се появява и всички са вкуп около мен. с всеки дърдоря и гърлото ми дере, защото всъщност крещя. исках катето да пее. но й забравиха песента - идиоти. беше много много хубаво. и завършекът малко тромав. купувам си слънчо и лошата жена-продавачка ми се кара, че й давам 20 стотинки по 2 стотинки. казвам й клишето, че и това са пари и след като е такъв проблем да ми ги върне ще й дам други. тя не иска, но устата и широка 5 км и не спира да бълва и бълва гадости. много много глупава жена, но ми правеше кеф да се заяждам. защото е смотана. да и аз ставам смотана в тон, ам не ми пука. това са пари, все едно под каква форма са.
идиотка.
ууу сега се сетих за слънчото, който ще похапна. мнямии.
лека нощ
утре пак ще е прекрасно!

uzwei

znaete li q grupata uzwei. =)
trqbwaha mi 5secundi predi da se izsmeq s glas!
dnes shte gledam charlie i shokoladovata fabrikaaa iieepii.
ostavat edin petyk i edna sybota.
prozqw, wypreki izpitoto kaffee.
i otiwam da se razhojdam s po pytq w chantata.
a planyt za nedelq e prekrasen.
samo trqbwa silite mi da izdyrjat.
wse oshte mi e prekrasno. =)

животът е прекрасен

ето казах го, написах го.!!!
* билет за кюър
* наближаващ остава концерт!!!
* взет изпит
* прибиране до 5 дни...
* ъъъъъ достатъчни причини за да скачам и викам с пълно гърло
днес гледах предаване за нирвана и по тоя повод слушам ънплъгта и ми е сладко тъжно.

ааа да!
и да си почиваш, и да имаш свободно време се усеща, когато започна да чета книги и да си гледам библиотеката.
на шоколадовата фабрика съм. много е мила и весела и роалд дал е прекрасен!
и в четвъртък ще ходя на филма.
и трябва да минат тези 5 дни. вече искам да пътувам към летищетоо!!

ох, мн е хубаво.
nirwana- where did you sleep last night
дам, колко съм крещяла на тая песен само аз и слушалките ми знаят.
обичам я.

красивото не може да се опише.

то е събрано в звуци, трептене и думи.

"I Remember"

I remember it well
The first time that I saw
Your head around the door
'Cause mine stopped working

I remember it well
There was wet in your hair
I was stood in the stairs
And time stopped moving

I want you here tonight
I want you here
'Cause I can't believe what I found
I want you here tonight
I want you here
Nothing is taking me down, down, down...

I remember it well
Taxied out of a storm
To watch you perform
And my ships were sailing

I remember it well
I was stood in your line
And your mouth, your mouth, your mouth...

I want you here tonight
I want you here
'Cause I can't believe what I found
I want you here tonight
I want you here
Nothing is taking me down, down, down...

Except you my love. Except you my love...

Come all ye lost
Dive into moss
I hope that my sanity covers the cost
To remove the stain of my love
Paper maché

Come all ye reborn
Blow off my horn
I'm driving real hard
This is love, this is porn
God will forgive me
But I, I whip myself with scorn, scorn

I wanna hear what you have to say about me
Hear if you're gonna live without me
I wanna hear what you want
I remember december
And I wanna hear what you have to say about me
Hear if you're gonna live without me
I wanna hear what you want
What the hell do you want?

damien rice. невероятно е.
настръхвам и мога веднага за заплача.
много силно.

с парещи очи на очи.

усещам вкуса на кафето.
мисля си за предстоящите вариабли и за отминалите снощни.
имаше една зависима, за щастие това не бях аз.
чувствах се толкова независима, че чак за влаченето и заплитането на думите ми
не ми дремеше...
колко е прохладно, толкова, че ми беше студено снощи.
и тази вечер ще си изровя тънката лятна завивка.
мисля си за довечера.
искам пак вино и вино и вино и пак да завърша с румкола.

яяя поздрав на всички четящи със
100 години
...промяна искам да ям.
./ме отива да пее в банята
хих

*

"Сто години"

Сто години минават
хлъзгави петна.
В бяло-черен прозорец
пише три имена.

Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст.

Виждам хълма обрасъл
в нежните слабини.
Моят малък приятел
е добре приет там, нали?

Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.

колко ми е смешно

бях на вайнфест, колко глупаво звучи.
гледах фойерверки, колко прекрасни бяха.
исках в един момент да съм отблясък от цялото кълбо,
опитващо се да стигне до мен, протегнах ръка да го стигна - не успях.
ох, беше много красиво, сякаш всяка бляскаща частица е заради теб там,
сякаш тя иска и търси пътя до теб, но не го намира, без да се изгубва.
вали дъжд през цялото време. жорж държи чадъра ми, опитвайки се да скрие под него себе си, мен, джейми и зейнеп... много трудно. но ми се искаше в този момент да чувствам мокрите си дрехи, и да гоня тичащите светулки из небето.
анелия ме намира на телефона, после аз намирам нея след извесно лутане с джейми, който мрънка колко му били подгизнати краката, колко бил доволен, че бил навлякал с толкова дрехи, колко ... бла, накрая му казах да млъква, и че и на мен не ми е по-добре.
но това всичко така шеговито подхвърлено, колкото шеговито и изгълточих двете чаши вино. не подозирах, че крачолите ми, влачещи се след мен, са толкова мокри, до коленете.
със зейнеп обсъждахме минали отношения на този и онзи, но вече не помня какво съм мънкала, какво съм дрънкала и още по-малко помня какво съм казвала.
вече съм си вкъщи, трупясала съм, но някак умората напира повече от съня, т.е. мога да се боря още и да стоя тук поне още 2 часа, ако има защо,
но тъй като няма, просто се взимам в ръца и се занасям до леглото. и си припомням очакванията ми за идния обяд.
видях двама, които исках да видя, с които исках да говоря. говорих.
беше ми толкова прекрасно, колкото ми е все още.
за това не искам сякаш и да заспивам, ще започне онова въртене на главата, с което ще се гоним, докато не се уморим и не се унесем.
все едно.
аз заспах вече.

под шарената сянка на месеца.

разпръстнат август, но някак май ще ми се оформи като любимец от месеците.
слушам nick drake и е по-приятно от всякога. след малко ще се върна към разни ти теории, хипотези, защото ми е до тях, защото трябва да ми е до тях без да искам.
а след това ще изляза, ще се видя с весели гости.
ще ме разсмиват. ще пием вино. и се надявам да надвия липсата ми на сън в последно време и да я наваксам утре.
утре предстои един доволен обяд, в който ще се разсъня с кафе.
ще протривам като дете очички и ще си мисля пак за хипотезите от днес и теориите от вчера.
билетите за кюър са на път, на мисловен път за сега. но важното е, че има някакъв напредък и там.
все още ми е в главата онзи филм. сякаш искам да остана за миг там, да си въобразя, че ми се случва, да се усмихна доволно и да се разплача още по-доволна от случилото се.
август, колко е прекрасен 20градусов, с малко дъжд, когато трябва, т.е. когато съм под него, с приятно слънце, т.е. когато се крия, с вятъра, без който нямаше да е същото.

летя.

е.

август е!
първи е!
=)

аз и моят домашен любимец

наблюдавам как цветето ми пие вода, толкова е вълнуващо.

а в главата ми са хипотези, теории и сие.

уф

много, ама много мразя да се публикуват лични обясняния, не, не, не мразя, всъщност се дразня!! мамка му, кой го интересува това, освен засегнатите. това е все едно, че крещиш пред народното събрание в софия. супер оригинално!!!
супер направо.
и не мога да кажа, че познавам втората назована лично. и това е смешно.

уф, глупости.

исках да постна това другаде, но там е заключено.

Why Can't I Be You?
you're so gorgeous i'll do anything!
i'll kiss you from your feet
to where your head begins!
you're so perfect!
you're so right as rain!
you make me
make me hungry again

everything you do is irresistible
everything you do is simply kissable
why can't i be you?

i'll run around in circles
'til i run out of breath
i'll eat you all up
or i'll just hug you to death
you're so wonderful!
too good to be true!
you make me
make me hungry for you

everything you do is simply delicate
everything you do is quite angelicate
why can't i be you?

you turn my head when you turn around
you turn the whole world upside down
i'm smitten i'm bitten i'm hooked i'm cooked
i'm stuck like glue!
you make me
make me hungry for you

everything you do is simply dreamy
everything you do is quite delicious
why can't i be you?
why can't i be you?
why can't i be you?

you're simply elegant!

Just Like Heaven

концертни кюър.
скоро, става все по-скоро.
първият изпит мина.
ух, аз все още си мисля за учителката ми и май сега
ще й пиша, сигурно ще й спомена за това място.
но не е сигурно.
чудя се пък сега къде ми изчезна профилът.
и в същото време си мисля дали ще има трета буреносна вечер.
мечтая си да снимам ей такива бури, но да им и малко слънце,
за да се получи приятна мешавицата от светлини и някак
колкото и да е мрачно и студено, когато я гледа човек, да се стопля.
хих, току що описах снимката, която никога няма да направя и
вероятно, която след време ще забравя, че съм искала да правя,
но нали има вино прекрасно.
какво повече му трябва на човек. =)

а да, срещнах го днес три пъти хахаха накрая просто се усмихнах,
защото е твърде голямо това съвпадение.
ам това е просто илюзия, която аз много обичам да си създавам.
а днес срещнах изнасилвача и всеки път ми се струва все по-отвратителен.
оо, какви хора.

и
наздраве!
и
поздрав с lullaby.
трябва да си направя кюър вечер скоро. скоро.

сълзлив смях през очи

след разговор с мам се опитвам да си представя захаринчо и жоро на концерт на deep purple в каварна + как захаринчо е крещяяял като луд и жоро го успокоява, ам по едно време жоро му казал "абе, татко, по-спокойно, по-спокойно!!!!!",а захаринчо му вика "абе, хлапе, гледай си работата" и продължил да вика.
хахахахха ох, просто през сълзи се смях докато четях това.
даже сега се сетих за друга случка с тях двамата, ам не мога да я разкажа, просто захаринчо е уникален от всякъде. цялото семейство са прекрасни и мн мн ми топлят душицата.
ух, не ми се спи, а трябва. утре пак ще ставам 07ч.30 и ще се боря с бибиткането.

мрачното време е толкова хубаво.
ще се ходи на концерт, на концерт.
вече трептя.
а и получавам смс от канадката, че е била на sigur ros и
ме побиват тръпки отново. чете и някак не вярвам, че е
успяла и това да направи. но ето- стават нещата.
само да кажа, че геоморфологията е част от физическата география,
а флувиалморфологията(речевата?) е част от геоморфологията.
това много горещо ме интересува в момента и ми е
супер интересно, да науча, че глациалните форми се образуват от
движението на глетчерите.. оле нинам дали има такива думи, ам все едно.
интересно е.
и тарамтамтам.
вали дъжд и е много сиво йе.

шарена като ярката дъга от късния следобед

снимах я.
дано да е останала със същите цветове.
не исках да се заличава, гледах я мн дълго.
сигурно нямаше да я забележа, ако не бях си запалила
лавандулените свещи.
мммм наздраве. прекрасното вино си каза думата.

the cure!!!!!!!!!!

оооо, ще се побъркааам от радосттт и без да имам билет все още.
за пръв път се радвам, че съм на 3часа път от истанбул. да да да да да да.
кой идва?!

олее

архивите ми, архивите миииииии, защо не ги виждам. хм
кой ми открадна архивите.
или
всъщност, защо си затрих архивите... хм.
ох, сега не ми се занимава да ги търся.
изчистих навсякъде, чисто е, хубавко е.
подредих си бюрото...
и продължавам да преписвам, ъъъъъ, себе си вече ще изпиша.
днес задачите от листчето май половинчато ще се
свършат, което е мнооого лошо. но има време да се поправи това.
а пък има билет казах ли, похвалих ли се?
ох, да всички знаете вече - когакъдекакизащо.
отрязвам юли и чакам август тромаво да се намеси.
мхм. точка.
а приказката как следва?

radiohead

целият ok computer [1997]
целият kid a [2000]
сега започна amnesiac [2001], казват ми: [20:52] ири какво ти стана?
[20:52] като се зацикли на рх начи не е добре работата
[20:52] да. рх = депресия.

да. тъжно ми е много. и не ми се излиза от това състояние.
защото знам как се чувства той, знам че го е боляло,
а той е най-важният на света.
той винаги ме е подкрепял.
а аз съм най-идиотското дете на света, което изпростява с всяка година
и не може да запомни една дата, важната!
11.07. но вече е запаметена като 11.09 примерно.

случката е следната:
аз се дрогирам с кофеин. майка ми се обажда, да пита тъпо въпроси от рода на *обади ли се на баща ти?? аз: не, защо?, тя: има рожден ден днес!!!! -тросна ми се тя-*.
затварям и в шок, че тъпо пита, дали съм ссе обадила, като знае, че не съм.
звъня и се правя, че просто съм закъсняла и честитя. но вътре ми е много гадно!!
подяволитеподяволите все се дъня на този ден, а той не го заслужава...
и сега, преди час разбрах, че брат ми въобще не се е обадил пък. мрън!!!
още по-зле. най-важните хора не сме му се обади ли.
толкова ми е тъжно.
толкова ми е.
плаче ми се.
плача.
.................................................................................

travis

I want to see what people saw
I want to feel like I felt before
I want to see the kingdom come
I want to feel forever young
I want to sing
To sing my song
I want to live in a world where I belong
I want to live
I will survive

+

I can't sleep tonight
Everybody saying everything's alright
Still I can't close my eyes
I'm seeing a tunnel at the end of all these lights

Sunny days
Where have you gone?
I get the strangest feeling you belong
Why does it always rain on me?
Is it because I lied when I was seventeen?
Why does it always rain on me?
Even when the sun is shining
I can't avoid the lightning

I can't stand myself
I'm being held up by an invisible man
Still life on a shelf when
I got my mind on something else
*

летяяяя. летяяя. летяяя и се разминавам в лъчите на слънцето.
докосвам листата и това не е щастие. това са обикновени чувства.
все си пия кафето сутрин като за първи път, задържам първата горчива глътка.
разговор с а. 1:24мин. в 1:17.
заради статистиката съм на числова вълна до 13ти.

момиче без спомени

съм.
и съм затънала в новата генерация на деня. и спомена закърпвам с противно чувство на несигурност. много говорене в последно време ми се отразява зле. или в някои моменти просто зациклям и цикля, цикля, докато изцикля съвсем.

...че са погълналиии напразно цял живооот...

дам, стоя, стоя, стоя и гълтам дим.

черно кафе. в шарена чаша. изкрящ маркер с много отбелязано. чета внимателно и разбирам, че не разбирам и упорито ще чета докато напиша това, което трябва да е написано за днес. закани не ми се правят.

...разкъсано живея, след своите стъпки тичам... и всяка сутрин плача в градината на света...

на тъмно играя живот -> свършва и идва ред на - обичам да се повдигам над мислите...

много нова генерация, даже ще кажа САМО нг!
защото е завинаги.
!

излизам и оставам навън, на една люлка между два моста и под мен е морето спокойно.
не ми се плува, само ей така искам да се люлям и люлям и балям.
и не ми се пише.
пишете ми.

тъжното

много ми е тъжно. но само толкова
имам едно демо на остава за такива моменти.
много силно пуснато е, надявам се съседите ми да ги няма.
да са на някои от партитата тази вечер.
гледех хубав филм, приятен беше.
после се разхождах, беше ми студено, но някак имах
нужда да усетя студа. по това време на годината рядко се
случва
и е хубаво да му се наслаждава човек
ше пиша писмо след малко, макар че съм малко замаена.
днес мислите м ибяха много груби, много реални.
нещо ще се случи до месец, усещам го и някак
готова съм.
мил емайл. на който ще отговоря също така мило.
..............
когато и думите объркват меееее
когатоо просто обичам тее
............
дали нюйорк е в твоите мечки
или е лондон париж берлин.
........
опитай, повярвай, че ние можем да бъдем мн добре.
човекът до мен играе моноспектакъл, новините болят...
...подарими нощта, не искам моноспектакъл
..............

пиене няма вече.изпих цялата замаеност на вечерта.
папарампапарарампапарам.

мътно остава

валя точно няколко минути и сякаш спря, останаха само сивите разлято обаци и надеждата за още капки по-късно. запалих си свещите - ммм, мирише хубаво!! и слушам остава и ще драсна някои цитатчета, които ми пасват с настроението сега.
:
понякога искам да съм детееееее
не искаш ли да поговорим за теб
...
здравей, знак стоп
добър ден, свят
ще кажеш ли нещо вместо мен
просто думите объркват ме.
*радио.*

и сега *лондон париж берлин* - еее това е просто много много хубаво.
:
обикновен ден като мен
спокойно е като любовна
сцена
....
обикновен ден, може би
красиво е каво любовна сцена
... или пък сбърках нещооо.

*понеделник*
добро утро, аз съм добре, мигам с очи умно и
поглеждам навън - сив град, нормално е някак.
отново за всички е делник. отново сърдит понеделник.

лааа, лааа, лааа
....
щастливи вървим в сив град
по-силни дори от целия свят


---------------------------------------------------
пак заваля.
а аз съм на *един ден*.
и си мисля. небето е близо


и ми е толкова хубаво, че ако бях свещ, щях цяла вечер да горя сияещо.
дори малките мечета с пунктирани сърца от нощничката ми се усмихват.



.... един мой глупав ден., зная...

прашинки

денят е пясък, аз съм песъчинка и минавам между пръстите - като време.
време на разместване, време на губене из клоните на живота.
чета,чета,чета и спирам и пак чета, чета, чета тая немска книга и наум се върти
едно и също нещо - скучна е, скучен си, скучна е.
но ще я прочета.
една салата, две кафета и напиращо трето ми е в непредвидимата програма.
днес май няма да спя, просто ей така, за да може утре на път за геото да
не усещам горещината, а ритъма. още две минути и ще изфърча без да летя,
само ей така навън, ще тръгна без да се разхождам, ще седна без да съм ставала.
и ще снимам, ако има облачета и лъчите, за които си мисля, които искам да снимам.
стоп
и
край.

веселина касарова по арте

много топло ми става, макар в бг никога да не оставя дълго да гледам такова нещо.
тук е друго, а по арте доста често дават за българия, вчера имаше за изборите, а преди няколко дни за българите, които са напуснали страна и защо.
топло ми е. във всякакъв смисъл!

?

ще гласувате ли?
защо не!?

знаково

снощи, вчера - ужасно горещ ден и за нещастие бях целия ден нанякъде. вечерта едно момиче повърна в автобуса точно до анелия, след това на партито друго припадна точно до нас - ужасно. сякаш нещо лошо витаеше и не ми даваше да се смеем с глас. друг се обади, че ще е там, а после си тръгна ей така. но пък всичко остнало беше на другата крайност. снощи просто не можех да намеря средата. все бях на минуса или плюса, което не мога да определя като приятно усещане, но не и като неприятно. беше толкова топло, че не ми се пиеше. аааа вчера и ни готвиха, закараха ме до геото, абе вчера беше странен ден. ту много угаждания, ту много неразбирателства. но мина. днес е друго, освен топлото.

но още ми е в главата как онова момиче се струполи, изтръпнах, стъписах се, ужасно беше и не беше филм.

прозяв

трептяща съм.
още съм в съня ми, който бе прекъснат от биб-биб-биб-биб-часовниково.
прозяв
снощи луната имаше пипала, но не можех да ги стигна.
а днес ще се крия от лъчите слънчеви.
прозяв

кратко е.

сложих си мрежа на прозореца, а сега искам да я махна. променя ми цветовете на изгледа и ме дразни, но пък вечерта ще ме пази от гадните малки мушички и гнусните големи комари. на кого да угодя, на себе си или на себе си. ?
имам проблем със ставането. не ми се става сутрин, но и някак не ми се стои в леглото, защото жегата е непоносима в един момент. тук пак същият въпрос!?
днес!днес! ще е пълнолуние (*реших го сама, не съм сигурна), денят ще е най-дългият в годината, а нощта най-късата. как не мога да понасям жегата, как ме дразни, как искам вятър мек и прохладен, и шарена сянка, и тревичка зелена, и рекичка, и да си топвам крачетата, и водата да е ледено студена. искам в планината. ааааааааааааааааааааааааааааааааааа - !!! -
ще го сънувам това.
поне тогава ще е хубаво.
дам.
а сега ме чака една лазаня, която не ми се яде толкова, но за която се говори, че е ужасно вкусна и е направена от един весел канадец. кикикз.

топчестата луна

красива е без да е пълнолуние, но утре или в други ден ще почервенее и ще я снимам.
говоря с чинката на майка ми по яху месенджъра и ми е странно, хахаха и готино де.
иска ми се баба ми да можеше така да борави с технологиите както тя.
и да мога с нея да си говоря, понякога.
но...
слушам dave matthews band, които са прекрасни за днешното ми настроение и ми напомнят на м.ария, дамм. а опитах се да гледам изгубената магистрала на дейвид линч, но нещо не ми пасва сега. не ми се гледа, а все така казвам, явно не ми харесват неговите филми. нинам. но се чудя, защо се мъча и настоявам, че трябва да ги гледам. да - сигурно е гениален. но аз не го разбирам. или не под тази форма, под която той представя идеите си. мдам. ама пък ще опитам пак... някога. хих. а катя беше казала нещо много свежо по този повод - "когато д. линч започне да прави филмите си по-разбираеми, тогава ще го гледам." или нещо такова хихик.
и стига за днес.

7:55,20.06.05

оранжевото цвете някой ми урочаса, слънцето му изпепели цветовете. мрънмрънмрън.
искам само малко дъжд вечерта, може и гръмотевички, но на сутринта да е свежо.
нищо не намерих на фройд... мммм лошо. пред очите ми е само една негова книга,
която не е моя и е вкъщи от една година мисля. *апчих*
ух днес слънцето ми е в повече. не ми се пише.

пие ми се чай. но нямам как да го приготвя, което ме кара да си направя кафе. за което пък е всичко много лесно...
*сменям рекламите, много са пищящи*
три-четири парченца кашкавал стоят на масата ми. не ми харесват вече.
днес слънцето изгря само и ще залезе само, чувам само птича песен и не усещам жегата навън.
грижа се за две цветчета, давам им вода, милите са толкова жадни, заради жарките лъчи. всъщност имам и един бамбунк, който още не е посаден. мдам. но така е по-ефектен.
красиви са дърветата в люксембург от криви по-криви. ето ги:




а това е мак- вярвай те!:



красив е пък. и е за едно облаче.

и стига вече.

бях на високо. много ми хареса.

закачах пердета, новички и освежаващи атмосферата. качих се на бюрото и въпреки страха ми от високо, ми беше толкова хубаво, че исках да си остана там. с виснали крачета от прозереца и гледаща надолу докато мам ми глади пердетата, защото й се занимава.
бяхме в метц днес. беше весело. имаше много месо, видях врабче с главичка, но с голо телце и с оченце- тъжно. грозна гледка... имаше по едно време много кашкавал. после красива катедрала, след това много магазини, от които си купих оранжева рокличка, която сега докато пиша цвета й ми напомня на дете, която е луда по този цвят. дам дам дам и от там нататък само повтарях - имаааам рокляяя - ляля! сприятелих се с навигатора в колата, но той изведнъж спря да говори, спря с многобройното -завийте след 100м наляво, след 100м наляво, наляво, наляво, налявооо -. дам. 100 километра в повече, заради затворени улици, пропуснати улици, улици в ремонт и сие...
айде, иринке,- каза мам. пак се качвам на високоо йееп.

оставам там.

мразя*мразя*мразя сбогуванията

понякога ми се иска да съм по-сантиментална от най-сантименталния човек на света. да прегърна, да плача на рамото, да повтарям колко е било хубаво и весело и как не съм спирала да се смея, и да се питам кога стана това, кога се сприятелихме. наистина не помня. може би телевизорът ни сближи, може би и други неща. но наистина е тъжно това. писна ми. да намирам хората и те са изчезват. просто ей така, защото пътят им се разклонява не там ,където и моят. няма да плача, ще се смея до последно. защото така започна и така ще свърши. по-естествено от всякога. само тя да не се разплачи хах, това не може да се случи, това няма да го повярвам. хих. утре .. ъъъ, днес, ме очаква един кобленц с манго магазин пак, ооо, боже, това е след по-малко от 4 часа. и не мога да заспя. не ми се спи. днес пих какво ли не- скоч с някакъв друг 36градусов алкохол + кола и лед, а преди това симона направи нейния новооткрит коктейл - малинова водка с лимета и много лед. малко сладнееше повече, но беше окей. после какво беше, а пак от онова 36градусово нещо. след това на смешното парти някакво вино, ама съвсем малко, а и вкъщи пак малко ром. оле. но въпреки всичко съм окей. леле колко много нося на алкохол. просто не е истина. дам, никой няма да ме види пияна-заляна. това е най-грозното нещо, което бих си причинила. трябва да съм много отчаяна, за да го направя. ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!
мам и тат ще прелетят до тук, ууу колко се радвам само, колко е мило всичко в последните дни, как ми е като във филм или не, сериалено всичко. въпросът е, че никой не преиграва, всичко е толкова искрено, толкова. дам. май ми се наня вече. имам три часа. ....
лека нощ + райски газ сега за вас деца.
=)

слушам го:

Ich+Ich
„Du erinnerst mich an Liebe“

Wenn meine Seele grau ist nichts macht mehr Sinn
Ich bin ganz oben und ich weiss nicht mehr wohin ich gehen soll
Wo viele Schatten sind, da ist auch Licht
Ich laufe zu Dir, ich vergess' Dich nicht
Du kennst mich und mein wahres Gesicht

Du erinnerst mich an Liebe
Ich kann sehen wer Du wirklich bist
Du erinnerst mich daran wie es sein kann

Wozu der ganze Kampf um Macht und Geld
Was soll ich sammeln hier auf dieser Welt
Wenn ich doch gehen muss, wenn mein Tag gekommen ist
Wenn meine innere Stimme zu mir spricht
Ich bin taub und hör sie nicht
Dann schau mich an und halte mich

Erinner mich an Liebe
Zeig mir wer Du wirklich bist
Erinner mich daran wie es sein kann
Erinner mich an Liebe
Zeig mir wer Du wirklich bist
Erinner mich daran wie es sein kann

Da ist ein Weg so weit
Und endet in Unendlichkeit
Da ist ein Fluss lang und schön
Ich kann das Ende nicht sehen

Du erinnerst mich an Liebe
Ich kann sehen wer Du wirklich bist
Du erinnerst mich daran wie es sein kann
Erinner mich an Liebe
Zeig mir wer Du wirklich bist
Erinner mich daran wie es sein kann

Wenn meine Seele grau ist nichts macht mehr Sinn
Ich bin ganz oben und ich weiss nicht mehr wohin ich gehen soll


п.с. и има мн светкавици навън, и е мн страшно, и святкат непрекъснато, и на два пъти щеше да спре тока... мрън. страх ме е. =(

събирам се в себе си, свита и щастлива.

през седмица ми пише. мисля си за сладките моменти, когато откривахме всичко. когато се карахме. когато той се криеше на втория етаж. когато аз не знаех защо. така и не разбрах. а онова невероятното в летния дъжд. такива неща не мога да забравя. не знам дали искам да ги повторя. сигурно не. защото те просто не могат да бъдат повторени. чувствата са ценни с мимолетността си. тя е най-сладка и най-незабравима.
и накрая винаги си повтарям, че е минало. че беше наивно, но това го прави красиво. помня толкова малко неща. може би трябва да спра до тук. да не го чета. той няма да пише за мен там. други са около него.
*

хората минават край теб и те подминават. заради кръстовищата, заради точката, от която следва новият, другият път. с повече постоянности и по-малко свобода. колкото по-голям става човек, толкова повече свободата му се стеснява. просто трябва да се борим за моментите, в които ще й се наслаждаваме и ще ги ценим като такива. правейки различни, нови неща, преотриваме непознати усещания, които са толкова специални, че мигът остава- спомен. мигът, който май понякога е в размер от година, месеци, дни, час.
*

пак съм във фаза- вървя и пиша наум. без да помня след това, какво е било. нещо като сънищата, които сънуваме всеки ден и рядко ги помним. поне аз съм така. но когато се подсетим чрез нещо на сутринта, то сънуваното много често е било някаква глупост или нещо обезпокояващо - кошмар. баба ми каза последния път като си бях вкъщи - "има някои неща, които друг не бива да научава, защото са лични, защото са прекрасни и са си само твои". събирам си всички сетива и усещам колко е права. отбелязвам си ги с химикал прозрачно пишеш и им се усмихвам, плача, смея се, крещя.
*

има дни, в които ми се привиждат страшни неща, плашещи ме до смърт. какво означава това ли, не мога да го опиша, но е някакво изтръпване. случвало ми се е в автобуса докато пътувам, просто плача. случвало ми се е докато се смея гръмко и очите ми се насълзяват, но в един момент вече са просто сълзи. това прочиства, след това настъпва някакво спокойствие, сякаш всичко е погребано и продължавам със следващия автобус. понякога си мисля, на това ли му викат хората истински моменти, истинско изживяване, истинско.
*

и в този тон ми се иска да вали от онзи летен дъжд, който колкото плаши, толкова и радва. и мокрото не ме притеснява. прекрасно е да усещаш всяка капка. но за нещастие жегата е седнала до мен и не мога да я изгоня два дни подред. но какво от това. всичко някога има край, като това тук. като всичко наоколо. за да не е тъжно. по стълбите вече се катери подскачащо като топче - пингпонг - началото.
=)

.::заспивам с това в главата::.

Title: Aufstehen

Lyrics: Peter Chana
Music: Peter Chana
Original Composer/Artist: Sven Schuhmacher

-----
Aufstehen, aufeinander zugehen,
voneinander lernen, miteinander umzugehen.
Aufstehen und zu Sarah hingehen,
miteinander singen, um sie später auszuführen.

Wir wollen aufstehen, aufeinander zugehen.
Aufstehen und zu Sarah hingehen.

Aufstehen, in die Kälte rausgehen,
sich der Sonne sehnen, ohne dabei abzutauen.
Aufstehen, aufeinander zugehen,
voneinander lernen, miteinander umzugehen.

Wir wollen aufstehen, in die Kälte rausgehen,
aufstehen, aufeinander zugehen

сънища

днес се подсещам за сънувани неща. не знам дали снощи го сънувах това, но беше нещо от сорта:
дете е получило писмото, ама значката не, защото не можело то таака да се пращат значки и я нямало в писмото. та аз почвам да си мисля къде може да е. тя е специална значка, но явно някоя от пощальонките й е харесала и си я свила, после се харесала на дъщеря й и така и не достига до детето. аз си мрънкаммрънкам,защото то писмото без това малко нещо е нищо.
това беше единият сънчо.
следният е малко предупредителен или на мен така ми звучи. започвам да си лепя хартийките по стените, а те падат и когато поглеждам надолу има вече залепена и паднала заедно със част от стената. почвам да си мисля за кауциона (300евро за щетите), който си стои замразен и който май така и ще си остане неотмразен. успокоявам се, че ще го замажа с някоя бяла боя и толкова, но пък си мисля за хаусмайстера колко е гаден и как всичко оглежда. и бляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя. искам си парите!!! искам пари!!!
тюх.
за пръв път на сутринта се радвах на празнотата изпо белите ми стени. хм хм хм.

секс ин дъ сити

добр вечер.
замаено е по много хубав начин. обиколихме три заведения и след второто започна пиенето. първо беше 0,5л. на човек прекрасно бяло вино, а после аз бях на коктейл с ново измислено име - секс -> ин дъ сити. дам. хората ни гледат. наконтени сме. но какво от това, нали всичко е ужасно смешно. обичам такива вечери, които са много искрени и мигновени. получаваме неочаквани смси. да си пийнал и да го знаеш наслаждавайки се е просто прекрасно. но да питаш сервитьорката в понеделник, дали промоцията в неделя важи за цялата неделя, понеже не знаеш какъв ден е днес, малко преминава границата на смешното и навлиза в тази на сладкия срам. след това я питаме дали не е гео, защото ни е ужасно позната. аз вече имам повече от приповдигнато настроение и някак не съм толкова депресарски настроена. кикот.кикот и пак кикот. всяка се сеща за Някой, който ще запомни за цял живот и който няма да забрави. лошото е, че и на двете този някой все още се бърка там където не трябва. но пък това по никакъв начин не ни натъжава, защото сякаш тази вечер сме изпили смеха на земята и всичко останало е все едно. изпуших първата си цигара ей така от години. не че я усетих, не че имаше смисъл, не че се гордея с това. но просто чувствах, че така трябваше да го направя. беше поседната. сигурно няма да го направя отново. знам, че мога и без това. но точно тази вечер, не исках да мисля какво мога и защо го мога.

ще повторим. скоро.

.:иджедан етимелог:.

пак. отново. и пак. и си мисля за онази красива целувка на чешмичката. и си мисля за картините криво нарисувани, но всъщност чаровни. и си мисля за зеленото, което ми е мания в последно време. и спирам да мисля.
а. спи на леглото ми, а отгоре й са пух&ко.вече има фотосесия на спящите стоики. *прозяв*.
ще започна да публикувам текстове на песни, които са в тон с деня, с мен, с нас, с Теб, с Него. и ще се науча да не си насълзявам очите, когато чуя поредните сантиментални думи. макар понякога да ми писва да казвам *ще*. важното е да не спирам.
във филма имаше нещо от рода на - тук мирише на мъртви цветя и на котешка пикня. как мирише това? обонянието ми е слабо явно. или банално.

das gefühl
wieder schleicht es sich von hinten an
und es fragt mich ob es helfen kann
es umschmeichelt mich mit Plüsch und Samt und sagt „schau dich mal an“
das Gefühl ist aus der Kiste raus
und es sieht wieder so blendend aus
und das Leben wird zum Warenhaus ich behalt es gleich an

Ewigkeiten kommen und gehen
hab sie mehr als einmal anprobiert

hier zu eng, da zu streng
irgendwo kneift es mich
zu skurril, nicht mein Stil
das Gefühl steht mir nicht
ich schau mich nur um
schau mich nur mal um

es beschleicht mich wieder das Gefühl
fragt mich leise was ich wirklich will
und dann schickt es mich in den April und sagt "ha’m wir nicht da!"
das Gefühl ist wie der letze Schrei
kaum verschwindet es und geht vorbei
dann verlacht man es und denkt dabei "ach wie dumm ich doch war"

Ewigkeiten kommen und gehen
hab sie mehr als einmal anprobiert

hier zu eng...

das Gefühl ist aus der Kiste raus
und es zieht mir schon die Schuhe aus
doch das Leben ist kein Warenhaus denn es nimmt nichts zurück...

Ewigkeiten kommen und gehen
hab sie mehr als einmal anprobiert

hier zu eng....

homesick

от следобяд ми е тъжно и се залъгвам, че не ми е, че всичко е окей, че слушам хората до мен, с техните големи проблеми и с моите малки недоволства. м. е на две крачки от вкъщи, само дето аз съм на хиляди километри от там. днес просто за миг ми идваше да ревна крещящо защо??? защо? не може точно ей сега за два дни просто да се пренеса на 15 минути от морето и на 5 минути от всичко любимо. днес май направих рекорд. беше неусетно и непринудено. вече нечувствам д.-то си. а точно в този момент всички спят, само аз мога да заспя, но не го правя, просто защото мога и да не спя. представям си таванчето на м., с липсващата вероятно вече тарантинова снимка в тоалетната, но пък съм сигурна, че 10годишната й врата си е там.
искам да е август 15ти, всичките марии на света да имат имен ден, а моите да мога лично да прегърна по повода. *прозяяв* и лека нощ, прекрасен бургас.

мечопухйоритигърчоипрасчо

са на кръгла възглавница, с която се сдобих случайно. тя беше от нещата, които съм искала да имам, но когато съм я видяла преди време с чуденето не сме се разбрали просто. този път нямаше такова, имаше сграбчване и търчене към касата. много е удобна, не ми се отделя от нея. когато се прибирам радостна, прахосвам време до предполагащата безсмислена среща за поредния проявил желание за старата стая. след това се запътвам към уговореното място, което си остава предвидено пусто. връщам се леко изнервена и си мисля за хората от къщата, как искам точно в този момент да се прибера там, да се наядосвам пред тях, да побъбря с тях. но не. ограничавам се само до телефонно обаждане до ману. по-късно се навъртам около комп. включвам го - той не. буум - грозен син екран с бели букви. трептя. казвам си в отговор на питането от екрана- спокойно, ясно, това не ти се е случвало, просто трябва да рестартираш. бууум черен екран с много по-малко бели букви. синьото по ми харесваше. вече топли вълни люхлюх... уууууууууууууужаааааааааааааасТ! подивяване. дрънвам на м. и той ме пита що мънкам такава, а аз си мисля щото пак я забърках една от моите... беше 21:40, каза да го почакам и до 1ч. ще се уговорим нещо, че не било страшно, ще се поправи, не било хубаво това черното, ама... аз чакам, чакам, чакам гушнала всичките мечопухови приятели и зяпнала часовника. чакаааам и търпението ми се изчерпа в 23ч.40. а и някак ми се спи. оставаме го за утре сутринта 09ч. с майтапа *тая вечер май няма да спиш от тревога...*. колкото и шеговито да звучи, едва затворих очи към 02ч. и после към 06ч. се стреснах да не би да съм се успала. след това към 07.50 се почука на вратата и едно ококорено човече с каничка кафе ме посреща. този път просто гледах повече от размазано и й казах да се обслужва сама, щото аз искам още 3мин в леглото на топлууу. за миг забравих за компютър и за черносиньото и бях вече дала 100те евро и лишила себе си от 2седмична бракмичка. и накрая, който е необяснимо необясним, а и тъп, се оказва, че всичко е окей и само дето съм се тровило. след това лекцията почти не я усетих, пак се издразних на тъпотата на някой хора, който стават тип *защо да казвам -чао-, толкова е безсмислено* ........ уууууу почервеняха ми ушлетата някой ме говори в 02ч.27*вторник*10.05.05.
ще потърся клас.
ще послушам дете.
/

сутринта

лекар 50минути
греШна миШка
и дъжд сега. напомня малко летен дъжд, но всъЩност носеЩата се хладина го прави по скоро пролетен. нЮансираното зелено навън ми се иска да го вмъкна в стаята и то да носи мириса на разцъфнало дръвче. оглеждам малки покривчици и въпреки нуждата от тях, не мога да реШа дали искам точно такива. мразя се когато съм ей такова Шиле и се туткам покрай стоки и им се чудя. сякаШ ги чакам да ми изкреЩят *вземи ме*. навръЩане в автобуса времето ми се стори, че минаваШе ужасно бавно. на прозореца на domänenstr. 154 се провеси за миг симона, една такава сънена и толкова много ми се искаШе да сляза и да я изненадам, но вече бяхме тръгнали. и така нагоре си мрънках подноса.

новото вкъЩи е вече на лице

колкото е ново, толкова ми e оЩе чуждо. днес три качвания нагоре и надолу. първите два бяха достатъчно рано, за да се сместят частици от кроасанчета (отново сладка идея от а.=). когато започваме всичко ми звучи като майка ми, малко се изнервям, но после захвърлям всякакви такива нервотии и се наслаждавам на 30 минутно сваляне на дреболийки от стената и се проклинам как може да съм такава. стената е частично с накъсани тапети, грозна е. получавам преди три дни бележка от тъжен човек. мисля мисля мисля и спирам за миг без отговор. а това само между другото. иначе в автобуса забелязвам красив червен цвят на коса - отбелязвам го. спирките се подминават като неспирки, освен една клЮчова и все така ни тръгва и следваЩите пъти. нинам дали е късмет, дали е съдба.
във всеки случай за пореден път се убеждавам, че се преместих във втори бургас. малкият свят, където няма скрито покрито. и продължавам да не разбирам хората. моята ценностна система ли е преобърната наопаки или тяхната. утре. утре. ухз сега като се сетих и пак се заядосвах, но една прозявка ме свести и напомня, че е по-добре да си лягам вече, отколкото да се занимавам с патка.
трябва да пиШа писмо на дете, трябва да пиШа писмо на дете.
трябва и много други важни неЩа.
но сега нанина и да не проспя лекаря *утре*
=)

styklarii w 23.01

uhz pisna mi da chakam da se opitwam da se swyrja s poredniq site i da kiriliziram napisanoto. po-natatyk shte se pogrija i za tova. sega na glawata mi sa naredeni, kato nesimetrichno razpolojeni kyshtichki ot kartinka v detska knijka, sumati neshta. "prelistih" nqkolko bloga i w dwa ot tqh stavashe duma za ostava, kolko losho. tochno sega ne mi i do towa.
no pyk mi se pishe neshto tuk. mislq si i za nqkoi ot blogovite hora i chakam otgowor na belejka ot okolo sedmica mislq, ne pisha pisma, no pyk si prowerqwam wsichki poshti, za koito chovek moje da se seti i se musq, kogato noviqt mi sykwartirant poluchi porednata pratka ot liubovta na jivota mu... qwno e takawa... snoshti gledaha mathilda i tolkowa se radwah, che im e haresal, tochno ot nego chuh za cvetovete, koito i na men mi bqha naprawili vpechatlenie, eh... dam... naistina krasiwa liubovna istoriq... otnovo snoshti wdigahme hubaw shum na sysedite, zaradi ekstremnoto iziurkwane ot strana na Simona, da izhwyrlqme burkanchetata, shishencata i wsqkakwitimi podobni styklarii. zaslushah se w trosheneto i imah chuvstwoto, che nqkoga ako neubauten (nai-weche na tqh im paswa da go naprawqt) naprawqt takawa pesen (wsyshtnost to veche moje da sa naprawili...), az prosto ne mislq, che bih mogla da q slusham. moje bi samo w momenti kogato nervite sa mi taka opynati, che za da e pylen haosa bih si q pusnala, ta da mi izbie nqkak wsichko. pyk moje i da mi zaharesa i da se sybujdam s neq... hahaha ole, predstawqm si alarma na budilnik *chupene na stykla*. ulqlq...

dnes edna gospoica se izkreshtq grozno (*eeeeeiiii, batka, wzemi i za nas nqkolko!!!*...). ponqkoga si stoq taka iz mejdu horata i se chuvstwam tolkowa daleche ot tqh, koeto ne znam dali e dobre, no nqkak izlizam ot kojata si i gledam otstrani, koeto pyk mi hareswa. smeq se, a te si mislqt, che s tqh se smeq. koeto pak ne znam dali e hubawo, no wse edno. wyjnoto e che semenaryt, koito iskah da prawq (kunstgeschichte -> pop art) se zastypwa s drug i mnogo mnogo qd. a da, nai-vajnoto... skoro se iznasqm da napomnq za zabrawilite hahaha =), no nqkak mi e malko tyjno da napusna tazi kyshta, kato znam kolko neshta stawaha tam, kolko hora bqha i si zaminaha i kak shte sym saminkoooo w obshtejitieto... ama nqma kak za wsichko si ima i +ve i -si, taka che =)
i da se zahwashtam s Geoto.

i tyrsq ian brown starite neshta, koito mi e zapisan nqkyde iz 100 mp3-cdta, molq nqkoi, ako znae kyde e da mi kaje.
a i tyrsq nqkoi, na koito mu se dawat ei taka 205e za naem na staqta, w koqto nqma da sym.
i stiga weche.
na rabota.

уляляяяя местя се, местя се, хипхип-ураа. днес пак ми споменаха zа остава и концерти и бля, но покрай голямата радост zа новото жилиЩе почти не се натЪжих. почтито обхваЩа скоростно прехвЪрляне на минали картини и думи, и мили усмивки. писах вече на две места zа тоzи концерт и нямам май сили вече да го направя и тук. осТАВАт само оЩе 5 дни докато вzема снимките и си одера кожата zа тях =).
та таzи сутрин се сЪбудих с часовник в рЪка и след секунди на осЪzнаване- малко стресната, че zа малко да иzпусна zаписване zа просеминар. вече минало. в zалата ми дрЪнка бибитката *непоzнат номер* и отсреЩа ме питат дали искам да се нанеса в обЩежитие от 01.05 май. ЪЪЪЪЪЪ аzz... такова... някакЪв Шах в главата ми, давам си 1ч. да помисля. Та... вече всичко е органиzирано и Ще се местяяя няняняняня. обмислям какво ми трябва zа таzи стая и усеЩам, че нямаааа паричкии, което е ужасноо, но пЪк не чак толкова. постепенно Ще си я наконтя и накипря. ех, ех, ех, как искам да сЪм вече там... и ето с ей такова мрЪнкане ми минава почти целия ден. =)
дам. мислено местене zапочва от СЕГА. =)
нямаме ъъъ мисля хихz

ooooooocmaBa!

ocmaBa => karlsruhe => AKK (Arbeitskreis Kultur und Kommunication)
ieeeeeee bih kazala i shte razkaja poveche sled tova.
imam cherno bql film, iskam da go izshtrakam.
dano uspeq.

kirk... m. ... upma... i wsichki deca... mn shte mi lipswate tam.
*mrynz*

море от мъртви делфини или част от лош сън.

уморени очи мигат.миг.миг. целият ден ми е някак накъсан в главата, опитвайки се да запомня какви ли не реално ненужни неща, но пък веселяшки.
изненадахме баба ми, видя всичките си внуци накуп за около 5мин. жената цъфтеше от щастие. само повтаряше да не забравим да си вземем от хайвера в хладилника, даже се обади по телефона да напомни. после вместо евро каза "оро", ама по онзи сладък начин греши, все едно дете в 1-2кл. се опитва бързо да научи всичко и си оплита езичето. много си я обичам. сега ще ходи на екскурзия в кушадасъ за 60 оро хихиз.
*след това в ресторанта една жена едва удар не получи докато обясняваше за тока, който този месец бил 80лв. и как тя почти не го ползвала. готвела на газ, перяла два пъти на две седмици след 00ч., мъжът й се къпел незнамсикъденонеивкъщи, а тя един-два пъти на седмица вечер късно. единствено имала хладилник и бойлер, който само от време на време се включвал.
как намирате тази картинка? не е много весело и розово, нали... хм.
*и после си спомням как баба ми разказваше за друга баба, която открила, че водомерът й неотчита, когато водата просто капе от чешмата и така цяла нощ се събира тази вода в кофа, за да замести след това пускането на сифона. хаха...
понякога ми се ще да събирам ей такива сладки житейски историйки... но само понякога.
ай! днес имаше пак море и ми замръзнаха ушите, на масата зад нас имаше бабки, които си разказваха една на друга за дързост и красота. сетих се за а. тогава хахаха... този сериал ще побърка младите. моля ви забранете го!
брат ми сваля 9те сезона на досиетата х и си мисли, че всичките ще ги замъкна. иска ми се, но няма да мога. май.
и да! искаааааам, подяволите *тът*, остава в пловдив през лятото, което поръчвам да не е много жегесто.
и ми е усмихнато, защото открих стар мой сайт със стари снимки, който сега отивам да му гадая паролата. знам, че няма да е трудно.

уляля много писах днес. прелях.

на морето.

ръчкане от мам за добро утро и хайде на морето, не било толкова студено.
продължавам да лежа още 10мин. макар да знам, че последна ще се приготвя и ще се туткам.
тръгнахме опаковани, но всъщност не беше толкова студено, имаше прекрасно слънце,
което пак грееше по онзи любим начин - право срещу мен. отидохме на кафето, където и преди една година ходехме. почти същото си е, само малко позеленяло е. сядаме на слънчева маса, напича. иска ми се да си остана там целия ден. просто ей така със лъчите върху мен. от вчера ме гони някаква жажда, пия много вода. а! по пътя на отиване разказвах на мам за ротари клуб (тогава изведнъж се сетих за името хихз) и за 620-те лв., разказвах й и за ирта и за катя и тя все не можеше да ги оправи, коя коя е и ги бъркаше непрекъснато. чернокосата, русокосата... =)
вкъщи разсипвам корнфлейкса, заради недъгавото отваряне от брат ми. смея се, защото пада из пръстите ми. после купувам мляко от нацупената продавачка в магазина. и похапвам с мед. мммм, колко беше вкусноо. звъни се на вратата и си имаме вече пухино гостинче за няколко дена във формата на куче. изпреварвам майка ми като казвам типично нейна реплика в стил "ходи като гламаво сега!". милото животинче нищо не му е познато из моето вкъщи. то е дъщеря на кучето ми, което вече 6та година го няма. не смея да си играя с него. непознато ми е. страх ме е.
*
днес ще търся очила. тъмни, тъмни, като тъмна земя... без светлини =)

слънцето пред мен

обожавам този момент, когато вървя по богориди надолу към часовника и слънцето залязва. носиш се бавно и то те топли, а на теб ти идва просто да се сгушиш. с катя под ръка вървим, предлагам да отидем в класик, но някак по навик, не че толкова ми се ходи там вече. просто защото колкото и да е хубаво и приятно - писва! а и беше тъпкано и задимено. отправяме се към groovy, там пък е пусто и се чуваше силно удряне по топки (билярдни.!=). гледахме и правихме снимки + горещ шоколад (многоо вкусен, бях го позабравила. прелях с тези кафета, а ромът в 18ч. ми се стори твърде ранен...). появи се ирта с дарени й 620лв. за поредния, взимащ й съня проект. аз снимам. аз снимаааааХ. и двете бърбореха много приятно. ето от това имах нужда тия два дни. историята покрай тези 620лв. е наистина впечатляваща... ето пак забравих как се казваше организацията р... р.... р....ро... (*тът-ядосващо-тът*). събрани заможни хора накуп, които подхвърлят пари (по 100лв./по 50лв.) просто ей така, сякаш за спорта- културни събития (което не знам как е дефинирано в главите им.) или поне аз така разбрах. а ирта обяснява пред тях с болно гърло. въпреки всичко е радостно, че планираното ще се състои. евала! с купищата проекти, с които се е захванала.
.....
а сега си мисля за записването на един диск-изненада. отивам да го правя.

ето пак.

някакво завръщане би трябвало да е това.
два концерта на остава объркаха цялата ми ориентация
за навън и навътре и отношение далече - близо.
прескачах от песен на песен,
подскачах от време на време.
гледах хората, много ме радваха всички.
после се натъжих, че това просто няма да се повтори
скоро. защото изборите ми винаги са били далече от
всичко, което ме изпълва с радост (това пък е супер моментно, кое точно ме изпълва...).
винаги съм си се чудила. но все пак си мисля, ако
бях направила обратното на това, което направих, дали
наистина би било това, което си мисля. пак няма гаранция.
така, че май е по-добре да си съхранявам миговете в
мене си, в листчета и къстчета от странни материални предмети
и след време разравяйки боклука (т.е. шкафовете из стаята ми)
да се усмихвам доволно за споделените усмивки и погледи.

снимането е някаква друга тема. интересно е как преди да
отида някъде правя снимки в главата си, а след това, когато
трябва да ги реализирам, вече нямам желание. сякаш е някакъв страх
от разочарование от получения продукт. все искам да е изпипано
и наистина постигнато това, което е било в главицата ми.

няма снимки. има само някакви проби, които днес ще проявя.

но пък има слънчо, на котто не мога да не се усмихна.
йе йе йе.