Легендарните "симиди" с мая (квас) от нахут
Отговор на поставен въпрос: "Какво е това "симид" и как се е правил?"
Принципно, всеки хляб с мая (а това са поне 95% от известните ни хлябове) е "квасен" хляб.
Квас и мая са синоними.
При добро желание, от всеки вид брашно можеш да си направиш мая или квас.
Аз зная как се прави мая за симид.
Симидът се прави от възможно най-финото бяло брашно.
"Тайната" е в маята или квасът.
Квасът се прави от нахутено брашно.
Прави се кашичка от вода и нахутено брашно с много мъничко захар.
На гъстота като рядка боза.
Оставя се на топло. Навремето се е забърквал в керамична паничка и се е слагал на равномерна топлина до кандилото, в специалната за целта остъклена кутия, докато започне да втасва и да пуска мехурчета.
На всеки 24 часа се "храни" като се отнема половината от втасалата смес и се допълва с рядка кашичка от нахутено брашно, вода и много малко захар.
До следващия ден нахутената мая е втасала отново.
Това се повтаря няколко дни, след което маята може да се ползва по предназначение.
Ако искаш да съхраниш по-дълго такава мая, необходимо е да я държиш на топло - 40-45°С и да я "храниш" периодически.
Ако няма да а ползваш за известно време, можеш да я държиш в съдче с капак в хладилник и да я подхранваш на десетина дни веднъж.
А рецептата за легендарния хляб "симид" е приблизително следната:
2 обемни части фино бяло брашно, 3/4 обемна част хладка вода, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар (за предпочитане истинска кафява захар - у нас, това, което се продава като кафява захар е най-долнопробна имитация...), 1 с.л. олио (зехтин), 1 об.част от маята.
Всичко това се меси безмилостно в продължение на 15-20 мин.
Оставя се да втаса 2-3 часа (втасва по-бавно!), като си удвои обема се измесва отново и се слага да се пече. Най-добре става в леко намазана с мазнина правоъгълна форма за кекс.
Пече се на средна фурна, около 170 градуса, може и да не е загрята предварително.
Пече се 30 мин. при тази температура, след което малко се увеличава температурата (до 200 градуса) и се допича още 15 мин.
След изваждане от фурната, горната и долната кори се напръскват или намазват с вода и се увива в кърпа, за да се задуши и омекне кората.
Надявам се да съм ви бил полезен, да се върнете векове назад и да повторите легендата със собствените си ръце... :))
Отговор на поставен въпрос: "Какво е това "симид" и как се е правил?"
Принципно, всеки хляб с мая (а това са поне 95% от известните ни хлябове) е "квасен" хляб.
Квас и мая са синоними.
При добро желание, от всеки вид брашно можеш да си направиш мая или квас.
Аз зная как се прави мая за симид.
Симидът се прави от възможно най-финото бяло брашно.
"Тайната" е в маята или квасът.
Квасът се прави от нахутено брашно.
Прави се кашичка от вода и нахутено брашно с много мъничко захар.
На гъстота като рядка боза.
Оставя се на топло. Навремето се е забърквал в керамична паничка и се е слагал на равномерна топлина до кандилото, в специалната за целта остъклена кутия, докато започне да втасва и да пуска мехурчета.
На всеки 24 часа се "храни" като се отнема половината от втасалата смес и се допълва с рядка кашичка от нахутено брашно, вода и много малко захар.
До следващия ден нахутената мая е втасала отново.
Това се повтаря няколко дни, след което маята може да се ползва по предназначение.
Ако искаш да съхраниш по-дълго такава мая, необходимо е да я държиш на топло - 40-45°С и да я "храниш" периодически.
Ако няма да а ползваш за известно време, можеш да я държиш в съдче с капак в хладилник и да я подхранваш на десетина дни веднъж.
А рецептата за легендарния хляб "симид" е приблизително следната:
2 обемни части фино бяло брашно, 3/4 обемна част хладка вода, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар (за предпочитане истинска кафява захар - у нас, това, което се продава като кафява захар е най-долнопробна имитация...), 1 с.л. олио (зехтин), 1 об.част от маята.
Всичко това се меси безмилостно в продължение на 15-20 мин.
Оставя се да втаса 2-3 часа (втасва по-бавно!), като си удвои обема се измесва отново и се слага да се пече. Най-добре става в леко намазана с мазнина правоъгълна форма за кекс.
Пече се на средна фурна, около 170 градуса, може и да не е загрята предварително.
Пече се 30 мин. при тази температура, след което малко се увеличава температурата (до 200 градуса) и се допича още 15 мин.
След изваждане от фурната, горната и долната кори се напръскват или намазват с вода и се увива в кърпа, за да се задуши и омекне кората.
Надявам се да съм ви бил полезен, да се върнете векове назад и да повторите легендата със собствените си ръце... :))
