Ако имаше европейско първенство по футбол през Средновековието

Ако имаше Европейско първенство по футбол през Средновековието, какви ли щяха да бъдат коментарите от мачовете? Може би такива...

Коментар от мача България - Византия, играещ се в земите отвъд р. Дунав 681 г. :

"...България е за първи път на европейско първенство, но ето, че българският отбор със своите нови славянски попълнения, водени от капитана им хан Аспарух, печелят териториално преимущество и атакуват успешно византийската защита."

Коментар от мача Византия - Османската империя, играещ се в Константинопол 1453 г. :

"...Свидетели сме на истинска футболна драма! Османците имат убийствено нападение и са на път да елиминират Византия!"

Коментар от мача България - Латинската империя, играещ се в Одрин 1205 г. :

"...Латинските нападатели постоянно попадат в изкуствена засада и това ще им коства победата! Тежката и трудно подвижна защита на латинците отстъпва, целият цвят на латинската селекция е под унищожителните атаки на българското нападение - вече са само на един меч, пардон - мач, разстояние от пълното поражение! Червен картон за император Балдуин!"

Коментар от мача Видинско царство - Османска империя, играещ се във Видин 1396 г. :

"...Това е последен мач за Видинското царство. Мачът се играе пред вратата на видинци, на голлинията на свободата им!"

Коментар от мача цар Ивайло - Златната орда 1278 г. :

"...Това е изненадата на шампионата - никому познатият селски отбор на цар Ивайло надигра непобедимата, златна селекция на монголо - татарите!"

Коментар от мача Вандалско кралство - Източна римска империя, играещ се в Рим 455 г. :

"...Грозни сцени на футболно хулиганство - вандалите победиха, след което варварски изпочупиха стадиона на домакините!"

Коментар на тактическата схема, прилагана от хан Крум в мачовете на българския национален отбор (777 - 803 г.) :

"...На какво ли се дължи успешната тактическа схема на България?! Ханът не позволява на никого да влезе в наказателното поле безнаказано. А и може би Крумовите закони важат в пълна сила както за крадците, така и за слабо представилите се български играчи - посичане на ръцете и краката!"

Ако животът ми беше футболен мач,

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност вече ще са ми били дузпата.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност Съдията много ме обича, след като още не ми е вдигнал червен картон, за да ме изгони.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност накрая ще го изгубя.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност ще съм вратар, защото отвсякъде към мен се сипят неспасяеми топки.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност нямаше да съм нападател, защото не мога да нападам изненадващо и коварно.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност постоянно ще ме финтират и хвърлят в тъча.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност ще изоставам в резултата на полувремето.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност защитата ми ще прави грешки.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност накрая ще ме трансферират в друг отбор и ще играя на по- добро или по- лошо място.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност често ще играя на ръба на голлинията.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност досега ще съм отразил много преки свободни удари.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност ще се надявам след края на мача да има продължения.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност ще чакам с нетърпение почивката, защото съм уморен от тичане.

Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност ще имам отбелязани много автоголове.   Ако животът ми беше футболен мач, то със сигурност всеки ден ще го изиграя като финален и всяка победа ще я празнувам като шампионска.                                                             

IT прочит на Червената шапчица

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която живеела съвсем сама, вдън мрежите тилилейски. Бабата била много стара и бъгната версия, вече почти офлайн, на която захранването й бавно и безвъзвратно гаснело. Затова майката напълнила флашката на "Червената шапчица" с програми от първа необходимост за бабата и я изпратила до оптичния кабел, водещ към гъстата мрежа. Заръчала й да не се отклонява от кабела и да се пази от злите вируси, дебнещи зад всеки рутер в мрежата. Стартирала "Червената шапчица", но след един клик разстояние, в мрежата я пресрещнал вирус, наречен "Вълкът". "Вълкът" бил най- злонамерената и коварна програма в мрежата, той сканирал много бързо намеренията на "Червената шапчица" и проследил IP адреса на бабата. Така, докато "Червената шапчица" още се лутала из локалните мрежи, "Вълкът" атакувал операционната система на бабата и изтрил завинаги акаунта й, след което за да не бъде разпознат от антивирусната програма на момиченцето, се замаскирал. За целта "Вълкът" променил графичния дизайн на външния си вид, като копи - пейстнал и инсъртнал във фейса си черти от образа на бабата: нейните уши, очи, ръце и уста. Когато "Червената шапчица" най- накрая стигнала до родния сървър на баба си и кликнала на вратата й, тя с изненада установила, че порталът е достъпен и без въвеждане на парола. Влязла вътре, но като видяла баба си, се активирала антивирусната й програма със системно съобщение за открити при сканирането елементи, които са потенциално опасни: уши, очи, ръце и зъби. Затова "Червената шапчица" започнала да задава антивирусни тест въпроси:
- "Бабо, защо са ти толкова големи ушите?"
- "Защото съм си сложила големи PC слушалки, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи очите?"
- "За да те виждам с по- висока резолюция, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?"
- "Защото по цял ден чатя, бабиното!"

- "Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?"

- "За да ти отрежа с тях захранващия кабел!", отговорил "Вълкът" и след миг конвертирал "Червената шапчица" в МР 3 файл, който изпратил в кошчето на стомаха си. Доволен, с пълно до горе кошче с изтрити файлове, той легнал до една река в режим "заспиване". Тогава покрай него минал системния администратор, който отдавна търсел из мрежата "Вълкът" и все не можел да го улови. Сега трябвало само да натисне клавиш Del, за да изтрие вируса, но решил преди това да възстанови всички файлове от неговото кошче. Така системният администратор спасил "Червената шапчица" и нейната баба, а "Вълкът" поставил като елемент под карантина на антивирусната си програма.

Даваш ли, даваш, гратисджи Йово?

- Даваш ли, даваш, гратисджи Йово,
хубав билет на мобилна контрола?
- Море, контроло, глава си давам,
билет не давам на Градска мобилност!

Отсякоха му и двете надници,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, гратисджи Йово,
хубав билет на мобилна контрола?
- Море, контроло, глава си давам,
билет не давам на Градска мобилност!
Отсякоха му и двете заплати,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, гратисджи Йово,
хубав билет на мобилна контрола?
- Море, контроло, глава си давам,
билет не давам на Градска мобилност!
Перфорираха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава билета,
та я качиха на бърза патрулка
да я откарат долу в Районно,
долу в Районно, Фандъшко село.
Билет Йовану тихом говори:
- Остани глобен, брате Йоване!
- Хайде с глоба, хубав билете!
Очи си нямам от срам да те видя,
надница си нямам да те откупя ,
заплата си нямам акт да ти платя!

Когато днес завият сирени

Когато днес завият сирени
и всички крачки бъдат спрени,
ще разберем ли, че тревожният вой,
зове ни и днес за решителен бой.
За бой срещу всяко малодушие,
срещу вечното ни робско послушие,
за бой срещу съвестите заспали,
срещу всички Отечеството предали.
Или просто ще продължим след 12- тия час,
без да е трепнало нищо в нас.
И ще е напразен на сирените воя,
напразно ще е паднал Ботев в боя.

A улицата вече е пуста и тиха

В детството ни улиците се огласяха до късно,
всяко дете беше охлузено и мръсно,
тичахме след топката лудешки,
разказвахме си тъпи смешки,
скачахме високо на въже и дама,
не спазвахме забраните на мама,
закусвахме филия с бабин мед,
ближехме фунийки вкусен сладолед,
катерехме дървесните корони,
от картон ни бяха рицарските брони.
Всеки караше велосипед,
ходехме на кино следобед,
в локвите пускахме дървена лодка,
всеки майски бръмбар беше находка.
Беряхме череши от чуждия двор,
бяхме неразделни като отбор...
...А днес всички пораснаха безвъзвратно
и никое дете не ще се върне обратно,
улицата вече е пуста и тиха,
затова тъжно завърша ми стиха..