Ако Фройд беше автомобилен инструктор

Ако Фройд беше автомобилен инструктор, тогава едни негови обяснения по време на кормуване ще звучат може би така...

..."Завъртете ключа на контакт, за да инициирате стартиране на причинно - следствената верига от взаимодействащи помежду си физико - химико- кинетични процеси в двигателя, водещи до генериране на изначален механичен импулс на движение в транспортното средство. Упражнете съзнателно волеви физически натиск докрай върху педала на съединителя, използвайки за целта най- близко дислоцирания до него свой крайник - левият. Предприемете с дясната си ръка реализация на постъпателно движение напред със скоростния лост до позицията, указана от производителя като първа предавка. Отпуснете педала на съединителя чрез плавно реализирана постъпателност на движението в обратна посока и задайте физически натиск с десния си крайник върху педала на газта с дозирана градация на подбедреното мускулно усилие. Повторете така дефинираната принципна процедура на действие за превключване във възходящ ред на скоростните предавки до пета, влагайки в реализацията на движенията си по- висока скорост, запазвайки строгия ред на тяхната закономерна последователност и синхрон. При неотложна нужда от намаляване на скоростта в случай на изненадващо възникнали инцидентни казуси по време на движение, използвайте мускулните ресурси на десния си крайник за упражняване на силен физически натиск върху педала на спирачката. Ако под въздействието на внезапния, неконтролируем приток на адреналин, генериращ се при решаване на аварийни пътни казуси, объркате дислокацията на педалите, и вместо процес на спиране, инициирате ускоряване - тогава не изпадайте в състояние на примиренчески - пораженска физическа пасивност, очаквайки на ирационално теологично ниво свръхестествената намеса като изход. По- добре логически преценете ситуацията относно разположението на педалите в краката ви, използвайки в индуктивно - дедуктивния си анализ механизма на артикулиране на решения чрез метода на "проба - грешка", докато уцелите правилната комбинация за спиране. В случай, че не генерирате своевременен процес на спиране преди сблъсък със съседно на транспортното ви средство твърдo тяло, съсредоточете фокуса на цялото си съзнателно внимание върху волана като последен орган на управление и екзистенциална надежда. Чрез волана може да упражните изначалното си човешко право на свободна воля и да решите къде и как да се блъснете. Може би не случайно в своя граматически състав думата волан съдържа същия корен като воля. Защото той ще реализира последната ви воля за желана посока, по която да продължите - към красотата на полета в бездната на зейналата пропаст на смъртта или към грозното малодушие на последните метри живот, опитващи се да избегнат с жалко криволичене фаталния сблъсък. Затова дръжте волана докрай, каквито и психо - физиологически сили да ви коства това, защото, докато кормувате, вие ще бъдете не просто водач, а творец на собствената си посока и съдба!Край на урока!"...    

Любовното обяснение на един Опел до Ферари

Здравейте, прекрасна непозната (извинявам се, но не ви запомних регистрационния номер)!

Срещнах ви пред един търговски център и вие направо ми разбихте сърцето, пардон - двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ви, ми завря антифриза в охладителната система, светнаха ми фаровете на дълги и се почувствах отново млад, сякаш вчера съм слязъл от конвейра в Германия. Повярвайте ми, изминал съм стотици хиляди километри, но такава красавица като вас фаровете ми не са виждали. Така се развълнувах, че вдигнах оборотите на празен ход до червената линия на оборотомера, изгоряха ми всички температурни датчици и накрая скъсах водно съединение, та целия се разтекох. Хората на това му казват - "изтекоха ми лигите"! Е, на мен не лиги, а антифризът ми изтече! Но вие дори и с един мигач внимание не ме удостоихте. Но аз ви разбирам, доколкото ми позволява бордовия компютър - все пак вие сте Ферари, а аз стар Опел, при това Астра! Затова сега се чувствам скапан! Защото не само че ми се скапва ламарината, но и клетата ми душа. Но какво знаете вие за измъчената ми опелска душа!? Знаете ли, че след като ме продадоха втора ръка в България, вече душа не ми остана, нито пък амортисьори, шарнири и накладки. Карам на магия. И тази магия сте вие - по- светлият от дълги фарове спомен за вас, който ме крепи като болт гума! Да, кълна се в името на инженер - конструктора ми, вие, а не бензинът сте това, което гори дълбоко в цилиндрите на четиритактовия ми двигател. И всеки оборот на коляновия ми вал е насочен към вас - към нова случайна среща с вас по пътищата и паркингите на Живота. Но фаровете ми вече тъжно гаснат, помътнели от влага, търсейки да ви зърнат за един светофар време на някое кръстовище. Миг, в който бих разкрил като при годишен технически преглед цялото си състояние пред вас, бих ви споделил като на стенд в сервиз всяко свое скърцане и хлопане на клапаните, бих ви изповядал цялата си компресия на буталата, бих ви изпял нежна фалцетна песен с разхлабения ми ангренажен ремък. Бих ви доказал, че съм готов да мина и на червен светофар заради вас (повярвайте ми, няма да бъде трудно, защото спирачките ми не работят!). Бих ви доказал, че съм готов да участвам и в ПТП заради вас, само и само за да ви разкрия колко е уязвима привидно грубата ми предна броня. Но...вие сте просто образ от рекламен билборд. Изкусителен образ на бленувана кола, заснета някъде в Италия. Докато аз съм един стар Опел в България. Вие сте блян, а съм реалност. Вие сте лъжа, аз съм истина. А от истината винаги боли. И тя е, че аз ще умра в България, а вие ще живеете в Италия - ще умираме и ще живеем в нашия щастливо общ европейски дом!

С изгаряща като бензин А98 любов: Опел Астра, производство 1998 г. 

Животът като банкова сметка

Колко лесно щеше да бъде, ако Животът ни се превеждаше всеки месец подобно на заплата по картова сметка. Получаваш превод, отиваш на банкомата и теглиш - 30 дни живот. Така всеки ще знае, че има 30 дни - нито повече, нито по- малко. И ще живее някак с тези 30 дни до следващия превод и месец. Колко ли страшно тогава ще звучат такива иначе безобидни автоматични съобщения, излизащи при теглене от банкомата, като "Недостатъчна наличност"!? Тогава това съобщение ще означава...недостатъчна наличност на Живот по сметката. Или с други думи - смърт! В такъв случай метафората "виждане на сметка" ще придобие ужасяващо буквален смисъл! Защото ще видите, че са ви видели сметката. Ама как така!? Веднага с треперещи пръсти и пулсиращо до пръсване сърце ще изискате справка за състоянието по картовата сметка. Секундите, преди да излезе справката на монитора, ще ви се сторят дълги колкото цяла вечност. Най- накрая ще излезе информацията с движението по сметката и...Ще видите, че дните Живот са предварително изтеглени и похарчени. А, как така?! Ами, така - под формата на планове за бъдещето. Информацията ще бъде безмилостно статистически точна - ще видите как сте си изтеглили бъдещето в настоящето и сте го изживели предварително, но само мислено, в планове и намерения, а не в пълнокръвен живот. В отчаянието си ще се обадите до картов център. И оттам ще ви видят напълно сметката! Даже може да ви отговорят, че тя вече е закрита. Направо ще побеснеете и ще се решите на нещо наистина отчаяно, но и смело - да оберете банкомата и да си откраднете още няколко дни Живот - живот, откраднат от смъртта. Тогава всеки откраднат ден ще ви бъде по- скъп от всички останали именно защото не са ви го дали, а сте го взели, не е бил транзакция, а акция, не е бил по сметка, а извън всякаква сметка, непресметнат, неосчетоводен, освободен от данъци и такси, чиста печалба живот...

...И така посланието "Недостатъчна наличност" ще бъде достатъчен повод не да умрете, а да живеете, не да изгубите, а да спечелите живота си!

Дневникът на една българска пътна дупка

Ден първи:

В началото бях просто една пукнатина в асфалта и на никой не му пукаше за мен. Докато не спуках една гума! Първата ми спукана гума беше велосипедна – едно дете ме уцели, докато караше, и отрева за вкъщи, бутайки колелото си. Беше толкова малко и сладко, а вече трябваше да научи първия си голям и горчив урок за българската пътна действителност – „Не внимаваш ли с пукнатините, спукана ти е работата!”...

Ден втори:

Днес спуках първата си автомобилна гума в живота! Някаква жена караше колата си, говорейки по телефона, не ме видя и налетя право в мен. Слезе от колата и започна да ме оглежда с уста, по- широко разтворена и голяма от моите размери. След като ме разгледа, спомена Господ и някаква стара майка, но нито един от двамата не й помогна. Тази жена разбра една от големите теологични истини за родната пътна действителност – „Бог прощава, българските пътните дупки – не!”

Ден трети:

Разбрах, че съм станала сериозна дупка, когато счупих амортисьора на един ТИР, минал през мен. Шофьорът на ТИР- а беше турчин и като видя каква беля е станала, се хвана за главата и призова Аллах! Но и Аллах не се отзова - той още от хайдушки времена не смее много да стъпва по българските пътища, та камо ли сега, когато по тях е пълно с всякакви хайдути и катаджии. Този клет мюсюлманин разбра, че на света има и по- коварни терористи от техните ислямски джихадисти – българските дупки!

Ден четвърти:

Вече съм не просто пътна дупка, а яма – в мен падна човек! То пък един човек – катаджия! Засили се да спре една кола, стъпи накриво и хоп – право в мен. Така този катаджия разбра, че по българските пътища не падат само пари, но и хора...

Ден пети:

Загазих! Дойдоха хора от Пътното и ми очертаха ръбовете за запълване с асфалт. Така се изплаших и разтреперах, че водата, насъбрала се от дъждовете в басейна ми, стана на вълни със сила 8 бала, които отнесоха цялото крайбрежие на мравките, живеещи в съседство с мен. Но скоро разбрах едно – много по- вероятно е да дочакам Второто пришествие на Христос, отколкото повторното идване на хората от Пътното. Така – едно, че оцелях, но и от силното вълнение на водата в мен се разрастнах до размерите на средноголям лунен кратер, през който само извънземни или българи могат да преминат.

Ден шести:

Станах знаменитост – толкова съм голяма, че дори и Бойко Борисов ме забеляза и показа на цяла България в един телевизионен репортаж, коментирайки: „На мястото на тази дупка ще построим магистрала!” Да беше казал, че ще построи метростанция, повече щяха да му повярват хората!

Ден седми:

Тези от Пътното дойдоха, но вместо с асфалт, ме запълниха на първо време с пясък. Така станах не просто дупка, а кална дупка. И номерата, които погаждах на шофьорите по пътя, станаха не просто номера, а кални номера – в преносен и буквален смисъл. И странно – тези от Пътното се чувстваха с чиста съвест, че са ме запълнили с мръсна кал!

Ден осми:

Плаша се от себе си – вече ме изследват...геолози!

Ден девети:

...И археолози!

Ден десети:

Боже, започнаха да идват и спелеолози, но не и асфалтаджии!

Ден последен:

Това е краят! Трябваше да предизвикам автомобилна катастрофа, за да се сетят за мен. Трябваше да се превърна не в дупка, а в гроб, за да ме запълнят най- накрая с асфалт. Но и целият асфалт на света не може да запълни душевната празнина, зейнала след смъртта на загиналите в катастрофата. Целият асфалт на света не може да запълни дупката на страха, които оставих след себе си в шофьорите след дългите години, през които те избягваха да ме срещнат по пътя си. Целият асфалт на света не може да запълни бездната на вината, която някой трябва рано или късно да понесе за мен!     

Ако Фройд напише любовно писмо до българска чалга певица

Здравейте,

Пиша ви това писмо със скромното намерение да се опитам да дефинирам в епистоларна форма сложната семантика на дълбоко интровертните чувства, генерирани на съзнателно и подсъзнателно ниво в мен вследствие прякото въздействие на вашите чисто анатомични измерения.Част от елементите на вашата анатомия, носещи в себе си най- висок заряд на пряко и контекстуално еротично въздействие, присъстват ежедневно и навсякъде под формата на агресивно преекспонирана медийна презентация и достигат до мъжката ми сетивност посредством механизма на натрапчивата визуална повтаряемост. Като физиологично закономерен причинно - следствен резултат от това в подсъзнанието ми постепенно се генерира еротичен копнеж по вашата личност, който на ниво съзнание се реализира в строго цензуриран вид на платонично изявена любов. Но в името на научната коректност, аз ще бъда честен спрямо вас, като ви разкрия истинската природа на моите чувства. Тя е доминирана от чисто плътски нагони и има допирни точки с любовта, но само в нейните физико - химико - биологично процесуални измерения. Разбира се, грубата форма и съдържание на тези нагони преминават през облагородяващата редакция на възпитателно заложените цивилизационни механизми в съзнанието ми и вие може да разчитате, че крайният психологически продукт на любовта ми съдържа в себе си и субстанция на духовност. Но искам да ви споделя, че именно това поражда в мен страхов синдром на неразбиране. Страхът ми се генерира на база мои емпирични наблюдения относно нивото на еволюционно развитие на вашата мозъчно - функционална дейност, произвеждаща мисловна продукция, която трудно обезпечава с разбиране отвъдочевидните изяви на човешкото поведение. Затова ще си позволя да акцентирам в моята епистоларна презентация не на духовното, а на плътското ми отношение към вас, което, вярвам, че лесно ще разберете по индуктивно - дедуктивен път. Аз наистина съм подсъзнателно фокусиран върху всички плътски и химико - технологични елементи на вашата анатомия. Ценя опита ви да коригирате с драстична редакционна намеса естетиката на делата или безделията на Майката природа по вашето тяло. Намирам, че някой елементи на анатомията ви са коригирани повече количествено, отколкото качествено, но аз като патопсихолог разбирам симптоматиката на тези прояви и бих ви предложил терапия вместо естетска критика. А моята терапия се нарича - ирония. И тя лекува всичко, дори тежки патологии като чалга културата, чийто материално - комерсиален продукт сте вие. За да има пълен ефект терапията е нужно да разберете или да не разберете иронията на всичко написано дотук. Разберете или не разберете, написаното ще ви провокира да умрете от скука или смях, а това е най- силното лекарство и имунизация срещу токсичния ефект на чалга съзнанието, защото ще ви направи естествена. Ще ви направи човек  - скучаещ или смеещ се, но човек, а не механично автоматизирана конструкция от чужди поведенчески клишета. Това, вярвам, ще ви спаси от самата себе си като ви изгради механизъм на личностна идентификация чрез чувството на добронамерена самоирония, която е първата стъпка на безусловно себеприемане. Този механизъм ще ви спаси и от мен, от моите епистоларни обяснения в любов. А спасите ли се, значи любовта ми е имала висш смисъл. Защото висшият екзистенциален смисъл на една любов е да спасява дори и неспасяемото...

Искрено, съзнателно и подсъзнателно ваш: Фройд