go to the land of bliss and joy

i'll meet you halfway
and with just a kiss we'll be lost
come on my love
come to me
and i'll take you to the other side
take my hand my love
kiss me
love me
trust me

и утрото ще бъде красиво

Светкавици и картини преминават пред погледа ми. Не трябваше да се получава така. Исках просто да избягам. Но музиката ме понесе, по-скоро повлече и нямаше как да спра. Опитвах се да печатам бързо в notes на телефона си. Това прекрасно устройство. Но картините препускаха пред погледа ми. Няма ли начин просто нещо да запише мислите ми. Може би е по-добре, че няма такова чудо на науката. Не знам, но искам да ви разкажа история.  So here we go - a bedtime story to disturb your dreams.

The end of an era is close. Thank you my love for the lovely moments and good bye. Till death do us apart is meant for the souls. Maybe we’ve hurt each other too much, maybe our souls died. After all we are two old souls trapped in a fish bowl. What have you found? The same old fears. (6^th may)

Изведнъж загубвам семята под себе си, празнота запълва гръдния ми кош, идва онази лекота точно като преди битка, адреналинът нахлува във вените ми, ушите ми бучат. И тогава си отварям устата и говоря тихо, кълна бавно и методично. Мускулите ми набъбват в очакване, едва дишам. Но отмъщението се сервира студено. А сега съм гореща, ето я, кипвам. СПРИ!!! Не сега. Сега ще получа отговори- дали да е бързо или ще мога да се насладя. Сърцето ми се забавя и вече мога да чуя какво ми се говори. Чудесно, ще мога да се насладя на преследването, унижението и накрая болката.

 Минават дни, разговори, срещи, секс, алкохол, пак срещи, пак алкохол. Благодаря ти, че ме задържаш в ясно съзнание. Не искам да проваля всичко със сляпата си ярост. Твърде хубаво е, за да прибързам. Искам всеки един атом от съществото ми да се напои с гняв и решителност, искам всяка пора да попие страха и болката., искам да събера Ада в клетките си. Ще разруша всяка една частица човек, която си притежавала, ще те накарам да не искаш да живееш, но да нямаш друг избор. Тогава и само тогава ще мога да заспя.

Минават дни преди да намеря мястото и инструментите. Всичко трябва да е перфектно. Накрая успявам. Не може да не обичаш големия град с всичките си изоставени строежи. Има ги във всеки квартал, дори не е необходимо да мисля за транспорта. Пък и в града се случват лоши неща, какво да правиш- живот, просто неща се случват. Нали така казваш, Слънце.

Времето е прекрасно- горещо като в пещ, всеки бърза да се прибере и не обръща внимание на света около себе си, няма дори едно облаче, но във въздуха се усеща тежест, наближава буря. Опасно близо е, толкова близо, че те изпълва с тревога. 

Ето я, приближава се. Сърдечният ми ритъм се учестява, кръвта толкова бързо нахлува в главата ми, че за момент не мога да чуя нищо друго. Спокойно, само не я изпускай. Нали затова чака толкова дълго, не го проваляй. Трак-трак, пауза....1...2...3...виждам сянката, което означава, че е тук....4 и вече вратът и е между ръцете ми, запушвам устата и се шмугвам обратнозатягамхваткатаставатежкапритискампритискамприти...и пускам, няма да има късмета да не усети нищо.

Нагласям я на куката, свалям и дрехите и изпразвам чантата си. Като за толкова малка чантичка има голям обем. Екзалтацията се усеща по бързите ми движения. Най-накрая дойде моментът на разплата. Но докато се събуди нощтта бавно си проправи път. Нямам против. На свещи ще е по-красиво.

Опитва се да ми говори. Глупачка, все едно има някакво значение какво ще ми каже сега. Когато имаше възможност си мълчеше като путка. Сега ще разбере какво реално ми е причинила. Хващам едната свещ от червен восък и бавно оставям какпите да прогорят кожата около пръстите на краката. Малко хора знаят, че там е наситено с нервни окончания. Хубавото на червения восък е, че изстива много бавно и можеш да го усетиш как гори. Оставям свещта и се наславдавам на болката, изписана на лицето и, на ужаса, който си пробива път в очите и. А нощта е толкова млада. Отварям си ледено студена бира и с охота изсипвам блавенство в гърлото си докато восъкът си проправя път към коленната сгъвка. Но стига съм те глезила, това е само първият кръг от ада.

Чупя дъното на вече празната бутилка и прокарвам назъбените краища по червения път. Забивам леко в края от вълнение. Бликва по-силна струйка кръв. Трябва да внимавам. Не искам да ми се изплъзне от кръвозагуба. Отварям втора бутилка. Студеното ме успокоява, ръцете и спират да треперят, успявам да се овладея. Отпивам още веднъж, искам да се нахраня от болката и, искам да е в съзнание, искам това да я преследва за целия и жалък остатък от време. Докато си допия биричката си поигравам още малко с бутилката, няма причина да се спирам само на долната част от тялото. Все пак е държала моята любов с цялото си тяло. Писъците стават по-силни, движенията ми по-бавни. Толкова е хубаво, мога да подуша ужаса. Чак смърди, смърди на боклук. Взимам кофата с вода и отмивам екскрементите. Приближаваме кулминацията. Не искам да настъпя нещо в сюблимния момент.

С едно бързо движение и чупя коляното. Писъкът е с висока честота. Методично разкачам всяка връзка в тялото и. Шибаната курва отново припадна. Нищо, тъкмо е време за цигара. Събуждам я и паля цигара.

-          Спокойно, скоро няма да усещаш нищо – лека надежда се прокрадва в погледа и, да точно така, остави това усещане да се настани. Ще бъде толкова прекрасно, когато ти отнема надеждата- Няма да те убия, не и физически. Но ще отнема достойнството ти.

Ужасът отново се настанява в бадемовите очи. Точно така, ти просто ще вегетираш. Взимам шилото за лед и се приближавам зад гърба и. 

-          Казах ти – забивам остроето в 21-ви ломбален прешлен- че повече – забивам в 15-ти гръден прешлен- няма да усетиш нищо – забивам в 5-ти шиен прешлен – Повече няма да усетиш топлината на нечия ръка, няма да усетиш прегръдката, милувката, целувката. Ще ти останат само спомени, ще ти остане само миналото.

Бавно хващам ножа, усещам как хладната стомана става едно с ръката ми. Усмихвам се, удоволствието се разлива по цялото ми тяло. Закрепям щипците, за да не може да си затвори устата, издърпвам езика и бавно го отделям от основата му. Бликва алена кръв по лицето и врата ми. Повече няма да можеш да изричаш лъжи, НИКОГА ПОВЕЧЕ.

Тази вечер ще се наспя и утрото ще бъде красиво.