Зелето се отглеждало още през неолита, но точно кои негови форми още не е изяснено.Това важи за повечето от видовете, които били отглеждани от гърците и римляните. Предполага се, че цветното зеле и броколито са произлезли от дивия вид Brassica cretica от Източната Средиземноморска област.
При цветното зеле съцветието се е видоизменило до такава степен, че трудно би могло да се определи неговата истинска морфолигична същност, ако не се знае точно как се развива растението.Главната ос и страничните цветоносни разклонения са сбити и твърде силно месесто удебелени.Върху тях, доближени плътно едно до друго, са разположени неразвитите и месесто деформирани цветчета, така че се образува " цветето ", което се използва от човека.При сортовете, които се отглеждат сега, цветето в повечето случаи е бяло и по - рядко зеленикаво, жълто или виолетово.При нарастването на компактното тяло се оформят отделните стъбла на метлицата.Понеже само малка част от цветовете са разположени нормално, образуването на семена е ограничено.
Днес се отглеждат много сортове цветно зеле.Използва се различният вегетационен период на отделните сортове и като се разсаждат на етапи, цялогодишно на потребителя се предлага цветно зеле.В повечето случаи южноевропейските форми имат сравнително дълъг вегетационен период и образуват големи съцветия, индийските, обратно, узряват рано, а образуват малки глави.Особено голямо разнообразие на сортове от цветно зеле има в Южна Италия и Кипър.Цветното зеле се отглежда като полска и градинска култура.
Родината на карфиола е някъде в източната част на Средиземноморската област.За първи път за цветно зеле споменават арабски ботаници, които работели през 12 век в Испания и го описват като сирийско зеле.Вероятно в Европа било пренесено от Предна Азия от генуезците, които по това време имали силно развита търговия в Средиземно море, но едва през 16 век станало популярно растение.Дълго време семето за разсад било внасяно в северните страни от Южна Италия, Малта и Кипър.
Цветното зеле е ценен, богат на витамини зеленчук, който се използва по най - различни начини.
Днес ви предлагам една бърза за приготвяне, семпла рецепта за задушен карфиол.Аз използвах една глава карфиол, която измих и разделих на розички.За задушаването съм използвала чугунен тиган.Налейте вода в тигана, толкова, колкото да покрие дъното / около 50 - 70 мл./. Поставете карфиола и задушавайте под капак на слаб огън.Когато водата напълно изври,сервирайте карфиола овкусен със зехтин, лимонов сок и сол - на вкус или по желание с парченца краве масло.Цветчетата можете да оставите леко твърди в средата.Имайте в предвид, че чугунът след загряване бавно отдава топлината, така че намалете огъня до минимум.
Тази рецепта е подходяща при преходни диети, силно обострени язви или болки в червата, както и при всички диетични режими.Карфиолът може да се поднесе и без добавка на сол и може да се приготви през всички сезони.За целта си подгответе замразен на розички карфиол във фризера.
Да ви е сладко !
 |
| Измити розички суров карфиол |
 |
| Подготовка на чугунения тиган |
 |
| Готовият за поднасяне овкусен карфиол |
