В тази публикация прилагам извадки за суровата храна от различни източници.
" Има една стара и една нова наука за храненето.Старата се градеше върху принципа, че основния и най -важен хран. елемент са белтъците.Новата, модерна наука за хранене, стои на принцип тъкмо противен на горния.Тя твърди, че първенство по важност имат витамините и минералните соли.
Хран. соли са или неорганически основи, или неорганически киселини.Първите са съединения на кислорода с металите, вторите съединения на същия с металоидите.Съединения на кислорода с металоидите са фосфор и фосфорна киселина, силиций и силициева киселина,въглерод и въгледвуокис.Съединения на кислорода с металите са - калий, калций, натрий, магнезий и техните основи.Освен това в организма има и солна киселина. В организма киселините и основите се съединяват и образуват соли, които от своя страна дирижиратналягането на кръвта и телесните течности.Съединението в соли става като определено количество киселина се съединява с точно определено количество основа и дават точно определено количество соли.
Ако поради неправилно съчетана и комбинирана храна се образуват повече киселини отколкото основи, една част от първите остава несвързана и като свободна киселина упражнява вредно действие върху телесните белтъци.Здравата храна, следователно, трябва да съдържа повече основи отколкото киселини , и защото останали излишни , основите не оказват никакви поражения.
Мин. соли, витамините и основите се явяват като едни от преимуществените свойства на суровата храна.Изобилността на горните съставни части крият безспорно в себе си една част от онази чудотворна сила, която нарежда суровояденето в списъка на най - модерните и ефикасни лечебни фактори.
Но науката е установила, че значителна част от витамините, както и минералните соли се губят при процеса на варенето, като някои се разрушават, други се екстрахират и изхвърлят с водата и т.н.Онази малка част от витамините, която не би претърпяла унищожение при готвенето, остава неактивна, тъй като за да могат витамините да упражняват своето действие като активатори, нужно е да имат на разположение достатъчно основи, както и в правилно съотношение минерални соли.И понеже при варенето и готвенето както витамините, така и минералните соли претърпяват значително унищожение, наличните още витамини в готвената храна престават да бъдат полезни.
От тук следва, че витамини приети във форма на изкуствени специалитети, ако не губят напълно своята цена, то те в никой случай не притежават действието на дадените ни от природата в правилно съотношение и комбинация.Освен това, изолираните, получени по изкуствен начин и давани като специалитети витамини, притежават известни отровни, вредни действия, особено ако се вкарат в организма в по - голяма доза.
" Суровоядене като нововъведение в диетолечението по видни немски професори и лекари и първенци в науката за правилно хранене на човека " - Д-р Кирил Йорданов
" Всички животни и птици приемат храната такава, каквато им я дава природата.Само единствен човекът подхвърля по - голяма част от храната си на преработка с помощта на огъня и парата.Всички животни, с изключение на опитомените от него се хранят съвършено правилно, при все че храната им е всякога сурова.
При варенето растителните продукти губят слънчевата енергия / по теорията на Бирхер Бенер /, която те са натрупали по време на своето узряване под влиянието на слънчевите лъчи.
Витамините могат да проявят напълно своето действие , само ако имаме в тялото си излишък от алкални соли, каквито се намират единствено в овощията и зеленчуците.
И така, варената храна, в сравнение със суровата има следните недостатъци :
- изгубва хубавия си цвят и вид
- изгубва съвършено или отчасти миризмата, която възбужда храносмилателните жлези
- става мека и челюстите и дъвкателните мускули трудно се упражняват и развиват
- лишава се от слънчевата енергия, която растителните храни са натрупали по време на своето узряване
- губи всички витамини или част от тях
- белтъкът и е съсирен и с това става по - мъчно смилаем
- приучва човека да употребява голямо количество готварска сол, която разтройва минералния обмен на веществата
- дава му възможност да изяжда повече, отколкото трябва и с това затруднява храносмилането, трови тялото
Суровата храна е прекрасно и незаменимо средство при лекуването на много болести.Още през 1915 г. в Москва бил открит първият лечебен институт за лекуване на дълготрайни, хронически боледувания чрез сурова храна."
" Суровата храна и здравето " Н. Тарасов, Т.Бохановска, 1933 г.
" Теорията и практиката на суровоядството са разработени най - пълно от швейцарския лекар и диетолог Д-р Бирхер Бенер и от неговата школа.Според Д-р Бенер суровата храна е непосредствен акумулатор на слънчева енергия, тъй като единствено растенията под въздействието на слънчевата светлина превръщат водата и въглеродния двуокис от въздуха и неорганичните вещества от почвата в сложни органични съединения.При този процес погълнатата слънчева енергия се превръща в енергия на химичните връзки между атомите и молекулите на синтезираните вещества.
Живата клетка излъчва ултравиолетови лъчи, което доказва, че електроните на изграждащите я атоми се намират във възбудено състояние.Лъчението е толкова по - интензивно, колкото по - свежи са клетките и изчезва веднага щом живата клетка се обработи топлинно.Това означава, че от биофизична гледна точка в суровата храна има повече енергия.
Топлинната обработка на продуктите предизвиква неблагоприятни изменения в хранителните им свойства.Тя ги инактивира частично или пълно и дори разрушава биокомплексите между отделните хранителни компоненти- белтъци, мазнини, въглехидрати, соли, витамини, микроелементи - при което силно намалява физиологичното им действие.Високата температура коагурира бързо и необратимо белтъчините, вкл. ензимите.При нагряване над 150 градуса мазнините се окисляват и образуват вредни за организма вещества.Много от солите, напр. калциевите соли в млякото стават трудно разтворими.До голяма степен или изцяло се разрушават и витамините.Фитонцидите губят своето бактерицидно и антисептично действие.Излитат ароматните вещества.
" Слънчева храна за нашата трапеза " Т.Тодоров, М.Едрев, М. Цолова