Да откриеш ...

Да откриеш човек,когото да и заслужава да обичаш,може да се окаже доста сложничко.Макар че някои не особено остроумни същества като че ли се ограничават само до това-мойто гадже... И забравят много ценни неща...Например,любовта е комплексо чувство между приятелство,разбиране,толеранс /все пак той е мъж,тя е жена,нормално да бъде идиот,идиотка чат-пат.../и ред куп други неща.
Да откриеш хората около себе си пък,както се оказва,е понякога доста по-сложно от това да откриеш себе си...Имам предвид,дори и да откриеш себе си като стойностна личност,хората,които евентуално ще оценят постигнатото от теб са все още напред във времето.
Да откриеш себе си-ценно,да откриеш приятелите около себе си и да откриеш,че никога не си сам-безценно...Това стихотворение,с което ще ви занимая сега е за един човек,привидно самотен,който обаче не се е предал,не се предавайте и вие. /Специално гуш с това за Жени,Нат,Мира,Тедо и всички,които не ме оставиха да се предам :)/

Песента на шамана

Огънят бе силен,но угасва вече
Могъщ нявга,но дребен си сега,човече
Но ти седиш усмихваш се и пееш
Нима не виждаш,че вятърът ще те отвее?
Довчера и те бяха тук и пяха,
Но ги няма вече-те умряха...
А ти седиш все тъй без страх,
Сякаш не усетил приближаващия крах.
Няма болка в твоята усмивка
Нито упрек в песента ти тиха
Нима лудост те е веч обзела?
Или пък душата се е примирила?
Лечител беше ти за горските деца,
Но тях ги няма,стене тя
А песента ти носи се над таз земя
О,нявга ваша беше тя!
Думите са нежни,напевът е чувствен
Отказваш да приемеш един нов свят,изкуствен
Вигвамът пуст,реката суха
Съдбата бе безмилостна и глуха.
„През третата луна,отвъд ей тая планина
Там ли ще застане тя-Господарка горда на съня
И зверовете ще отстъпят пред красота
Невиждана тогава от света
Жив ли съм или не съм?
Спокоен съм във твоя сън.
Господарката разстла крилата си над своя син
Болката я няма в този свят неповторим...”
Сянката му се стопява,изчезва и изтлява
За слънцето,що ей сега изгрява
Това е смърт злокобна-тъжна гледка
Но нощта си има други средства
Господарката отнесе душата на шамана
Но песента му нежна,тя остана...

Така де :)

Така де,май сама си останах да кандилкам тоя блог- Shoop pa paluba на сите вие,дето сте се сбъркали да погледнете.Малко историческа реалност за начало-Inspired key does not fuckin' exist anymore.Остана само ваша мила Алийанна Уиндсторм,понежето Диди си хвана некъф пич и с него си дигна чукалата от общата идея. ДА й е честито!!!

Айде,то и аз не съм останала по-назад-от 3 месеца насам се радвам на едно красиво слънце,което си найдох съвсем случайно на Цвете за Гошо-да ма ие честито!!!Да ви е и на вас честито,щото ще го видите ;)

Бетина уви,се оказа Бебина и ми врътна такъв жесток номер,че едва ли ще й бъде простено-да й е честито!!! Така де...

Хъмче хъката мъката да се пофаля тука некфа,че ще го ставам писател-да м ие честито!!! Пък и на вас,де ,че сега ще се самоспамя с едно стихче. Така де...

Кралят на сънищата

Пясъци пустинни дишат във врата ти.
Ветрове горещи затриват твойте стъпки.
Ти тръгнал си на път без посока,
Дирещ напразно нейде тук потока.
Сънят е хубав денем, но убийствен нощем.
Кошмарът тук се носи още.
Из главата ти завряла
сякаш всяка мисъл е умряла.
Защо, човече, тръгнал си на път?
Защо, човече, тръгнал си напук?
Не виждаше тогава тез беди.
Не беше гърлото почнало да гори.
За тебе нямаше ни уплах, нито слух,
За предупрежденията беше глух.
Моли се, пътнико,сега,
На онзи, когото ти презря.
Но Кралят е велик и горд, и с буен нрав.
Не ще те помилва, докато ходиш смел и прав.
В трудност, казват, вярата се връща,
Но само, за да види как Съдбата те прегръща.
О Кралю на сънищата, наказанието ти е сурово,
Но справедлив си ти, с десница от олово.
Клетият ни пътник превърна се на прах,
За да служи на Владетеля във своя грях.
Той пее тихо на убиеца заспал:
„ще плачеш ти, кат мене, ще събудя твойта жал.”
За клетника е ясно-
Слънцето прекрасно
Не ще да види вече той,
Но не вижда и кошмар, душата му в покой,
Кошмарът е самият той!!!
Лий