Енио Мориконе: Предколедно удоволстивие в ноти

Вчера в Арена Армеец българската публика имаше огромното удоволствие (и бих казала: чест) да чуе на живо някои от най-прочутите композиции на гениалния Енио Мориконе, дирижирани от самия него и изпълнени от оркестъра и хора на Класик ФМ. 

На 85 години италианската легендa изглеждаше по-пълен с енергия от мнозина наполовина на възрастта му и остави огромно удоволствие на публиката с легендарните музикални теми от Имало едно време в Америка, Легенда за пианиста, Le professionnel,  Malena и, разбира се, Добрият, Лощият и Грозният (да, знам че на български по някаква причина се е утвърдило "и Злият", но предпочитам да ползвам оригиналното заглавие: Il buono, il bruto, il cattivo). След това излезе неуморно няколко пъти на бис, въпреки че от нашите места се виждаше как във всяка пауза се скриваше за малко да се бори със хремата, след което се връщаше сякаш нищо му няма и продължаваше да управлява струпаните таланти на сцената.

 Снимка: от галерията на Vesti.bg

След маестрото най-впечатляващото присъствие на сцената беше това на родената в Швеция oперна певица Сузана Ригачи, чието изпълнение на Ecstasy of Gold беше извън възможността на думите ми да го опиша. Гласът на Ригачи е изключителен и превърна слушането на живо на тази и без това безкрайно любима композиция от любим филм в изключително музикално изживяване. Само като се сетя и пулсът ми се учестява от вълнение. Прекрасна музика за споделяне с любимия човек, докато и двамата си тактувате въодушевено върху крака на другия.

Музиката на Мориконе е епична,  рязка, нежна, дръзка и трогваща емоциите. Да я слушаш на живо означава да обърнеш внимание на всички малки детайли в нея: богатството от инструменти, теми, безброй малки елементи, които събрани заедно допринасят за някои от най-запомнящите се композиции не просто в киното, но в историята на ХХвек. 

За да добие пълна представа за гения му, човек е хубаво да знае, че някои от най-прочутите мелодии на Мориконе са не просто илюстрация на вече заснет материал, а истинско творене на сляпо и музикално предугаждане на историята, която ще се разгърне на екрана. Италианецът пише музиката за филмите на легендата Серджо Леоне преди самите филми да бъдат заснети и в едно изключително интервю, самият Леоне разказва следното: 

"Моля Енио за музикални теми, които персонажите ми лесно да могат да "облекат". Той никога не е чел мой сценарий преди да започне да композира, защото в много от случаите е правил музиката преди сценарият изобщо да е написан. Давам му само насоки и му описвам персонажите си и тогава той често пише по цели 5 теми за даден персонаж. И 5 за друг. Тогава аз взимам част от едната композиция и я смесвам с друга, която пренасям върху характера на персонажа. След като той е "облечен" с музика можем да продължим с композирането и писането на сценария.

На снимачната площадка със Серджо Леоне.

Дори не навлизаме в подробности: предавам му усещането и предложенията си. Веднъж това почти предизвика скандал, когато на няколко актьора им се наложи да седят и слушат музикален запис, за да репетират за сцената, която трябваше да се снима...Някои актьори дори предпочитаха сами да дублират ролята си при пост-продукция (от италиански на английски, и обратно бел.прев.), за да не се губи синхрона с музикалния съпровод...

Винаги съм намирал музиката за много по-изразителна от диалога и винаги съм казвал, че моят най-добър сценарист и автор на диалози е Енио Мориконе...Ако успееш да изразиш нещо с погледа на актьора и музика, вместо да го кажеш чрез репликите във филма, за мен това е много по-завършено като творба."