Life in photos

Понякога животът е по-абсурден и от най-смело пуснатото на свобода въображение.  Тогава го харесвам най-много. И някъде насред усмивката ми се струва, че е взаимно.

 Един откраднат миг чужд живот между вдигнатите завеси е от онези безопасните воайорства, които са сладки и не винаги забранени. Чрез тях надникваш в (не)обикновената реалност на другите. А това е интересно, особено когато видиш намачкани офисни щори и ръце по стъклото докато си в трамвая... 

Vivre et Aimer...Да живееш и да обичаш. Кожата. Линиите, които се свързват в любимо лице. Рисуването. На листа и по тялото. Белезите. За цял живот. Защото тях ги оставят и красиви неща...

И макар понякога наистина нещата да се попреебават в полет...

...Mъглата и мрачните мисли не са реалността. А само одеало. Което когато преценим че ни се гледа трезво, трябва само да отместим встрани...

 ...Без драми. Те стават за нещо само в областта на изкуството (Дори там: не винаги).

 

 И последно. Водата е ценен ресурс. Топлата още повече. Мислете зелено. Разделете душа и/ли ваната с друг.

А по принцип:
La vita e dolce :)