iLoveU2

Вкопчил ли съм се в грешките от миналото?
Не!
Гледам ли напред?!
Не!
Знаеш ли кой съм, когато ми предлагаш себе си?
Не!
Знам за илюзиите ти, за перфектното щастие, но ти знаеш ли за моите?
Не!
Обикновенните бисквити, обикновенните закуски, не са за мен.
Знам, колко си страхлив. Знам какво няма да направиш и какво ще те спаси, но когато не търсиш спасение, то и не идва.
Не!
Пиеш хапчета, търсиш нещо в гардероба, забравено на закачалка.
Не, няма го там!
Не!
Вече не съм същия.
Не!
Гледам се в огледалото, понякога, дори в очите ти.
Не, не съм същия, както преди.
Смело чувам думи, които ме описват, такъв какъвто бях.
Не, това не съм аз сега.
Пия хапчета и аз, но моите са витамини.
Не, не са като твоите.
Смело заявяваш: Аз те зарязах някога, ама сега искам да ти кажа защо!
Не, неща да слушам за миналото ти, не искам още лъжи.
Не!
Развалих ли момента?
Да!
Помълчи, пък може и да ти хрумне нещо спонтанно.
И ето измисли: Да се правиш на идиот е защитен механизъм - ми казваш и не спираш до тук...
Не те познавам, Но искам да си до мен толкова силно. Сигурно е, защото си темерут.

1/88

времето минава и забравям
забравям колко много те обичам
забравям как сме се запознали
забравям какво сме преживели
забравям възможностите
времето минава, а сякаш искам то да е извинението, че забравям
забравям за себе си
но не забравям, това което научих от Теб

8/88

Смея се на глас четейки старите си текстове и ми е тъжно, че две години минаха като 1.

69/88

няма причина, но всъщност има - забравям за Теб, една година по-късно е още актуално -iTi 

iFB

Предлагаш ми приятелство във FB, а на мен ми стига приятелството ти, когато имах нужда от него. Сега незнам какво да направя. Имаш ли нужда от призраци в профила си? Имаш ли нужда от заблуди?
Нямаш.
Нямам и аз.

Фактура? Моля те, направо ми седни на кура!

Като ми взимаш хиляди за некав ремонт, който не е по моя вина, за кво ми е фактура?!
Но така е! Когато правиш добро ти го връщат тъпкано!
Питай ме дали друг път щи дам нещо, за да го направиш на пихтия? Не, няма!
Фукай се, когато направиш нещо стойностно, не с нещата, които са на другите.
Фукай се, когато можеш да си плащаш сметките, когато не си само въздух под налягане и думите и обещанията ти струват нещо.
Говори ми! Не ми пречиш.

i24 vs 34i

Дали, ако всички пият чай е чайна, щото, аз така с екипировката идвам, пък виждам, че и наргилета дърпате?!

На бара сме. Искаш нещо топло. Бармана седи и те гледа, говориш му, но не те разбира, поръчвам вместо теб. - Една топла вода или нескуик, каквото предцениш!

Гледаш ме, ама нищо не можеш да кажеш.
Базикам се, да каже каквото иска?

Късно е говориш ми някакви глупости.

- Не.

Виждам, че сама си си център. Дреме ми!

Питаш ме дали ще попълня лексикона ти? 

Избутваш авокадото от салатата. 

Отпиваш блудкавия шоколадов коктейл и се чудиш: Какво правя тук?

Стоиш. Чакаш да ти кажа: Хайде!

Не ти казвам нищо. 

Нищо. Супер!

Смея ти се. 

Страхът ти и е по-голям от самочувствието.

Гледаш ме право в очите и си мислиш: Е, тоя как го забих!

Криеш се зад тъпи смешки и се превръщаш в...
....

Пил ли съм?! 

Само две, за да мога да преглътна тъпата ситуация, в която дори сервитьорката е по-готина от теб.

На перона ми казваш: чакам 10-те цифри.

- Само това ще дочакаш... - А, това на глас ли го казах!? Продължавам:

- Отивам си в блатото да питам другите жабоци какво правят.

А ти казваш: Ако те целуна, може да се превърнеш в принц.

А, у. Умирам от смях. След унизителните ти първи думи на срещата си мисля: Много е...., че платих и сметката.

- 10-те цифри е това, с което ще си останеш вместо нещо друго с 18.

Хахах

Живота е ревю, в което мога да стоя в заведение с термобельо, заради студа, който лъха от душата ти.

Не очакваш нищо?!

- Какви са очакванията ти по скалата от едно до 10!?!

- 10 ли каза....

хахах

Добре, че се облякох като за поход, защото от студа ти, щях да замръзна.

Нищо. Супер. 

Извод: на светофарите се запознавам с по-готини от теб и другия път няма да ги оставя!