Мисля, премислям и винаги първоначлната ми реакция е "абе , аджеба грешката в моя телевизор ли е ?!"🙈
Оказва се , не.
Позагубени в отношенията, приятелствата, връзките, нормалното.Това се получи.Няма да е еврика, но тежи.
Едно заседнало такова, немърдащо и доста инатливо загубване.
Вероятно не от сега, но показващо се в рацвета на разпадането си.
Тъжно.
А някъде е удобно.Съкращение на излишни емоции, умишлено тичане в обратна посока.
Не знам.Объркващо е.
Аз не се губя , но се намирам.Интересна е химията между реалността и онова непоказно Аз.Лудостта на смелостта да се покажеш истински ,с всичките аз, вече не е модерна.
Събрала съм много бръмбарски Аз, но докато днк-то няма счупвания, пак сме едно.
А хората около мен се оказва (повторението на точно таза дума е умишлено) искат да са модерни 🤷♀️
Не се колебая да си запазя многоликата лудост, шантавите идеи, цветното мислене и топлината към сродните.
Останалите ще си се губят.Намирането...не знам...вероятно според сезона🤔
Пролетта е хубаво време за намиране!😀🦋🌿🍀🙃
{photo by pinterest}
