{2024}

Октомври.

Не съм го планирала.То идва.

От нужда, от умора, от любов , от всичко.

8:22 , 2 градуса с кафе.Болна съм.

Не се оплаквам , повтарям си го.

Времето на блоговете заспа.Хората се увличат по мързеливото.Гледат, не четат.

А при мен блогуването си остава, топло място за споделяне, бягане, писане.

2024та , една много различна.Осъзната, отговорна, трудна.

Когато искам да не мисля, а да пиша, идвам тук.

Хубаво е.

{било е август}

Смътно разплитам текстовете измежду бръмбарите.

Така намирам тази чернова.Октомври е.Бръмбарите са си тук.Смътно не знам дали е, но е замазано.

Трудно се обеснява с думи , онова което сам не разплиташ.Идват изречения, спомени, картини.Бутат се измежду случващото се.После нямаш времево разпределение за подреждане и те , текстовете, остават в мъглата.

Така се връщаш към Август през Октомври.

Сезоните на думите.Изгревите на мислите.Залезите на спомените.

Права линия, чист текст.Едва ли?!

Небето е тетрадка.

истории

Снимам, за да разказвам Да запомня, да не забравя, да се връщам, да се усмихвам, да тъгувам, да съхраня, да бъдем.Не разбирам снимането за полза, показване или пари.Пословично сантиментална съм и никак не го крия.Всички снимки, които някога съм правила са истории.В повечето случаи мои, после наши, а сега още повече наши.Неопетнен от мисли спомен, спонтанност, красота, цвят.Дърво от истории.

Спомням си за времето, когато беше нашумял проектът 365.Не си падам по трендове, мода и вървежност.Правя нещата във времето, когато съм готова за тях.Сега съм готова за 365.

Проектът е учебник за търпение, търсене и постоянност.Да завършиш нещата, което при мен винаги е преливало в "оставям това за после" ....

В мислите си започнах 365 на 17ти.4 дни на осмисляне, борене с "утре, може би" и паралелно 4 поредни дни публикувах снимки.Този път ще го завърша. 

365/3

Грижа

Стоим си двете, с елхата.В тъмното.До тук добре.Аз пия чай и ям сутрешен мъфин.За хората, които ме познават, първото изобщо няма да им направи впечатление.Сама, елха, лампички.Нормално!

Аз и чай...тук вече може и да има няколко вдигнати вежди😳

Ами то и на мен ми е странно, ама на, пия чай.Праскова и портокал за имунитет (така пише)!Не е лош.

За тези, които още по-добре ме познават, веждите тук са две, барабар с нарисуваните.

Странна работа е тоя чай ....

Вярно е.

Вярно е и че се променяме, наместваме, разместваме и натаманяваме.Има хиляди клишета за тоя чай.

Не е от чая обаче мили ми смехурко.

Аз даже й си го купих напълно умишлено.Странно е , но е това което ми дава минути спокойствие, тишина , разговор с елхата , бръмбарите в строй.

Изморена съм от не странности , и хоп чай!

Няма да е редно да не е в цвят, щото нали....

Топъл, тръпчив, в цвят и любима чаша.

Достатъчен.

Грижете се за себе си и ако пиенето на чай е нужната 5 минутка, нека!

Здрави да сме ❤️🍀

22:26

Много ме бива да не ми се спи.Пълнолуния ме морят, бръмбарите танцуват, вълнения и страхове се разхождат свободно, тялото не иска да стои мирно....🙈

Много ме бива да подържам нежеланието за заспиване и да си измислям задачки-закачки🤷‍♀️

Днес ми беше един размествателен ден.План програмата беше замислена със съвсем различна цел , тематика и бля-бля по 100...Та така де, поразмествах, поработвах, понаготвих , поиграх ...да поспа?! 

Успях и елфът да го измисля и в един момент закъсах откъм задачки😕

Тук винаги си е моят остров.Няма да ме приспи, няма да ме обвини в натрапничество, няма да ми е неловко в обясненията.И между всичките тези "няма" , няма да спя пак изплува.

Май съм се наспала ....което не е невъзможно всъщност.Има си физика, химия, биология да дават дефиниции, но аз нали съм спец по логика, считам за разумна диагноза : прЕспан.

Скоро ме посъветваха да се отпусна и да се наслаждавам на новостта, свикването и аз , ами аз така не мога бе?!Relax ...ама после не мога да спя!!!

Още много мога да ги редя , мрънкам и добавям , ама положението на острова си остава неспящо, с много излишна енергия и 3 дни пълна луна ...шЪ му сЪ ни види 'начи🙈

Здрави да сме, все ще преброим овцете 😃🍀❤️

седмична мотивация

Ставам една такава усмихната, предразположена към приятности.Есен е , мирише на тиква, мокра трева и капчици роса галят прозорците.Слънцето гъделичка заспалата ми наивност.

Понякога е по-добре да се самозаблудиш , да сложиш тия розови цайси и да ти е едно такова лежерно, спокойно....

20 минути от гореописаното...

Винаги има после и стандартния сценарий те "удря с правата лопата"

Пиша този пост в един шокиращо натъпкан влак, подпряна на нещо си и невярваща ...

Не съм се сблъсквала с толкова народ, дори и преди пандемията, или нямам спомени за такова натъпкване.

Разбира се, че хората не са ми виновни за натъпканото усещане...ама байгън.

Следващата спирка, слизат няколко, качват се още толкова,че и повече.

Преди време си бях казала с прекалена доза наивност, че никога, ама никога няма да живея в този град....глупава.

Тази сутрин наивността е изместена от мотивация.Да не се качвам на точно този влак.Вече мога да избирам Свобода.

Не необходимо да си причиняваме случки, които можем да избегнем и които не ни носят нищо освен усещането за неописуема тясност, нежалано присъствие, натъпкваност, зависимост и все едни такива стягащи гърлото нерадости.

Мотивацията ми помага да стоя изправена, поклащайки се в един претъпкан влак, 7:36 to London Waterloo.

Поуката мили мои ...винаги имаш избор и когато си готов да смениш посоката, не се качвай на този влак, защото се чувстваш длъжен.Слизай, сменяй и продължавай.

Вечерно след нормално претъпкан влак , мотивацията си стои и една студена бира й прави компания 😀

мешана скара

Когато много ти се иска да го започнеш точно онзи проект, за който си си купил специален тефтер , химикал и си го изписал.Когато материалите за този същия проект те преследват от всеки ъгъл.Когато по цели нощи въртиш, сменяш, нагласяш идеи, стъпки, пазаруваш със скрийн шотове и си правиш папки в Pinterest.Когато ясно си представяш всеки един детайл, цвят и изпълнение.

И после когато "когатото" се изпари.

Ама ей така, изведнъж, без предупреждения, няма го.

И так няколко оборота в седмица.

И става едно размотано, недовършено, почти безсмислено.Мешана скара.

Докато пак се върне....

Пена на Гурбет 2

Все някога трябваше да има част 2 .Не чак след 10 години , ама туй то 🤷‍♀️

Да припомним началото през далечната 2012 

https://firedblood.blogspot.com/2012/02/blog-post_24.html?m=1

Част 2 [ Делчо 1 ]

Телеграмата Пенъ гЪ забута в най-долния долап и галибъ гЪ забури...на моментя!

В 8 сутринта в Сряда , Делчо вече приключил със закуската,мина през външната чешма, позами се , сложи каскета и с тиха стъпка се отправи към портата

-Дельо, 'де отьоЪш бря?

-Отивам при Киро.Кафе да пием.

- Кафе да пиели.Мноу ти пораснъ рабтътъ на тебе .Па и каскетя турил.А яла тука.

Пена не беше глупава, само така искаше да я мислят по село, че да не я закачат за нищо.Па и от ръки й идваше да мяза на онея от Макаренкото.

Делчо я погледна, па се врътна и излезе.

-Довиждане Пенке, ще си дойда за обяд.

Пена поседя , погледа подредения двор, изметената пътека, мързеливата котка до кладенеца, па влезе в лятната кухнята.

Зарзаватя готоф , 'ляба топъл.Ми сиге?!

-Къвъ да гЪ фатъм ся ?!

Погледна , почуди се , па се запъти към долапету. Уж да подрежда.
Огледа се , бръкна в най-долния долап и извади плика с телеграмата.Ама телеграма вътре нямаше!
-Въх майкоууу!Ми ся!Къ Зъ съ обесняЪм на Ганъ...
Изрови целия долап, изкара сите баклуце и от другите , телеграмата я намаше.

Застанала с ръце на кръста, пот на мустака и прах по престилката Пена въздъхна тежко, отрои потта на мустакя и смърмори....
- Дельоооо, мискин с мискина ти!!!!! Я зЪ тЪ научъ тебье !!!
Часът беше 11 и половина, хаменчи обедно време.
*****

Три къщи по-надолу Делчо трепна на стола и обърна чашката с кафе.
-Дельо, ко станъ въ артикь?
-Ба де да знам бе Киро, дай един парцал
-Ей, не гъ научи саа приказкъ въ.На, земь саа гюдерия
-Киро, парцал си е парцал, ама не кът парцалету на жинъ хни
-А, саа гъ можиш.

Изпиха си кафетата двамата приятели, разделиха се с уговорка за пазара в Събота и Делчо тръгна към вкъщи.

Много тихо му се стори.Погледна си часовника, 12:15..хм.Къде ли е Пенка.
Влезе в лятната кухня и спря на входа.
Пена беше разсипала обяда по чиниите, нарязала хляба , турила нова покривка , чак здравец на масата.

" Ей ся я втасах" каза си на ум Делчо

-Здравей Делчо.Как беше кафето? -без засукан мустак изчурилика леля ви Пена.
Делчо я погледна , огледа се , пак я погледна и седна на стола.Пенка говореше на книжовен български, беше си махнала мустака, сресана, облякана, без черно под ноктите и май намирисваше на лавандула.Реши да си мълчи за промяната.
-Пенке, много хубаво беше ама го разлях.
-Защо така бе Делчо, да не ти прилоша?
-Ами не знам, одеве към 11 и половина , седим си с Киро и едно като ток ме удари по ръката, дясната, и айде отиде кафето.
-Към 11 и половина, а?Дясната ръка.Хм.
-Да, точно тогава беше и на дясната ръка, ей на полях си и часовника.
-Ми то в същия час на полета за Париж бе Делчо.На 5ти.

Делчо зяпна.

"Таман да почна част 3 и дребният спука балон на ухото ми🙄"

{влияние}

Който ди мисли, че социалните мрежи не промиват с големия моп, да ми идентифицира.

Но!

Влиянието можело да бъде и вдъхновяващо, усмихващо и доста влиятелно бе!

Завряла съм се в едни групи (нямам идея как попаднах там) и си въздишам.

Редовната носталгична въздишка, вече в алт.

То са едни селски къщурки (снобските хвалебствени ги пропускам), една тревица с всичките му жужащи прекрасности, цветенца, животни и свобода.Зелено, доматено и онова родно небе.

Бръмбарите са събудени и са много настоятелни!

{чуденка}

08:40 Неделя , духа, пия кафе на балкона .

Странна чуденка се появи.

Как да свържа нивата и технологиите.

Не става дума за бърз интернет (да си кажа де).

Гледката на голям , узрял ,български домат е някак покоряваща.Какво да сложа там, че да бъде технологично и прилично за този век , без да е кантар.

Какви технологии помагат на тоя домат?!Същото е положенито с чушката, лука, марулята и ягодите.

Искат си побарване!

Човешката ръка им е технологията и модерното.Иначе е пестицид , неистинско и невкусно.

Следващата чуденка...защо им е тогава да я развиват тази технология ?! Салата с ракия , няма нищо технологично бе.Хибридни домати и дестилация не става пак.

Мотиката е ясна.Първична технология , подлежаща на усъвършенстване.Дори не зная дали в днешно време съществуват производители на мотики?!🤷‍♀️

Селото, нивата, къщата (барабар с окабеляването) е свещена общност.

Няма технолигия , която да я замени.

Извод : не е нужна технология за душата, нужна е вяра, човечност и истинско усещане.

Искам на нивата, с мотиката, под ореха!

❤️

{написаното}

*не помня кога го започнах, но го дописах днес във влака*

Да пишеш не е никак лесно.
То говоренето вече е висша форма на пилотаж....
Писането като блогуване да се счита, макар че има доста читави писания из социалните мрежи.
Не държа на перфектност в писането или педантичност в изказа, но да ме задържи като читател поне след второто изречение е някак наложително.
Аз чета ( по-скоро препрочитам) себе си.Не метафорично, а буквално.Често ми се случва да не помня как и защо е  написан даден текст , някъде през времето...
Два или три разказа не мога да обесня как са написани , а да навържа повода / спомена - въобще.
Защо пиша за писането ли ?!Защото все някой, някога и някъде ще го прочете.
Чета какви ли не писания и понякога не обръщам внимание на минималната нескопосаност на изказа, защото съдържанието ме е грабнало.
Разбира се, че съм критична към постове  обяви , статии, които така се набиват и то не заради видимо набързо напечатване или недоглеждане.
Българският бидейки роден ....да се научите да пишете грамотно за мен е задължително.Не е нужна университетска димплома, за да се изразиш правилно, нали?!
Дори, че аз съм филолог о/у сагата ме мъчи редовно🤷‍♀️
Много се ядосвам в случаи, когато първо ми идва думата на английски и след това на български, или изобщо да не мога да се сетя ...срамота.Но признавам, случва се доста често напоследък...
Та, за писането идеше реч.
То е за четене!Дори и сам да си го препрочиташ, пак е за четене.Четенето води до натрупване на знание, развиване на онези 3% и пълнота.
Та такива размисли си пиша 😃

{моменти}

Има едни такива моменти, които са толкова заредени с розАво, приятно гъделичкащо, цветно, достатъчно и щастливоносещо.

Идват точно, когато ти се иска да се откажеш, да се заровиш в пясъка, да спреш, да крещиш, да не си ти.

И са навсякъде.

Благодаря за такива моменти.Имам нужда!

Списък със ...

Скоро попаднах на интересна дискусия за човешките странности, които не винаги са такива според сходността с другите.Споделих някои от моите бидейки убедена, че единични случаи ръсят оцет на пържени картофи, ама нейсе!😁

В този ред на мисли сме голяма група чудаци и измежду нашите си страностите се превръщат в навици и нормалност.Какво им е на п.к., риба, боб & супи, варени яйца заляти с  оцет?!

Извън този кръг на себеподобни обаче те чакат странни хора със списъци със странности (как така толкова "с"-та се насъбраха🤷‍♀️), които път те имат за странен тип.

Някои от моите са така чудновати, че чак самата аз им се изненадвам ...понякога (рядко)🙈

Тъй като блогът си остава формат "мило дневниче" е редно да си го напиша този списък със странности.

Класацията води непоносимостта да ми бъркат в чинията🤨Sharing is caring, съгласна, но всеки да си знае паницата!

Следва битов тип странност свързан с прането този път : да не видя дрехи простряни на опаки...изтръпвам!Дънки със закопчани копчета в пералнята, вдигам пръст.Чорапи без да са на чифт ...не бива така!

Цветовата понисимост съм я "подстригала" с два цвята.Обичам шарено, пъстро, мешавица от цветове, но бяло и червено ...стигам до мартеница и пердета (бяло) и приключвам.Нямам бели и червени дрехи , нито бельо, нито чаршафи, нищо!

Скорошна чудатост (придобита) е да козирувам на птици по веднъж за поздрав , ако е една .Става дума за сойка.Моя приятелка на село все се размахваше.Имало такова поверие, че и песен ...странна му работа, ама ей на козирувам си, а то на острова сойки да искаш🤭

Поредна битова...ям с определена вилица и нож и пия в точно определени чаши.Не съм имала такава чак привързаност като по-малка...ама ей на.Ресторантските обаче, хич не ги подбирам😂

Останалите привички са някак типични за мен самата и са по-скоро характер, настроение и бля-бля.Трябва да има бла-бля🙃

Туй то със странностите.

извънреден труд ...

Ще трябва да се потрудя извънредно.

Наложителен е основен ремонт на изкъртено настроение, нацепени емоции, затлачено търпени и запушени  щастливости.

Необходими са материали в розово, синьо, жълто и шарено, много шарено, чак дразнещо очите.

В списъка с инструменти се налага включване на балони, музика, храна, слънце, зелено, хора, кръчми, кафе и кафенета, паркове, градински центрове, нови дрехи, обувки и грим.За правата лопата ще обмисля множество приложения, че ми е само една.

24/7 работен ден, тренировки и възвръщаемост на полу-усмивки, полу-обещания, полу-мечти.

Никакви почивки!

Започваме с влакчета!🍀😍🦋

загубени в ...

Пандемична загуба на човечност.Това ми се върти днес в главата.

Мисля, премислям и винаги първоначлната ми реакция е "абе , аджеба грешката в моя телевизор ли е ?!"🙈

Оказва се , не.

Позагубени в отношенията, приятелствата, връзките, нормалното.Това се получи.Няма да е еврика, но тежи.

Едно заседнало такова, немърдащо и доста инатливо загубване.

Вероятно не от сега, но показващо се в рацвета на разпадането си.

Тъжно.

А някъде е удобно.Съкращение на излишни емоции, умишлено тичане в обратна посока.

Не знам.Объркващо е.

Аз не се губя , но се намирам.Интересна е химията между реалността и онова непоказно Аз.Лудостта на смелостта да се покажеш истински ,с всичките аз, вече не е модерна.

Събрала съм много бръмбарски Аз, но докато днк-то няма счупвания, пак сме едно.

А хората около мен се оказва (повторението на точно таза дума е умишлено) искат да са модерни 🤷‍♀️

Не се колебая да си запазя многоликата лудост, шантавите идеи, цветното мислене и топлината към сродните.

Останалите ще си се губят.Намирането...не знам...вероятно според сезона🤔

Пролетта е хубаво време за намиране!😀🦋🌿🍀🙃

{photo by pinterest}

Делнично

Какво нещо е съдбата , ей ?!

source internet 

7:20 ( примерно) сутринта си чета аз книжка в един прилично чист и топъл вагон , в един влак, някъде в Лондон. 

Книгата е "Адвокат на улицата" на Джон Гришам. Накратко : замогнал се адвокат се сблъсква със съдбата на бездомниците във Вашингтон по не особено приятен начин. 

Описанието на "не особено приятния начин" се лее около 4-5 страници и така се набива в съзнанието ти , че започваш да се чудиш "абе аз с какво съм помогнал на тоя свят, на бедните, на изоставените, на гладните?".

Не ме подмина и мен това чудене. Замислих се , че ми предоставят по един ден всяка година  за благотворителност заплатена от фирмата, в която работя , а аз дори не съм се въползвала. Срамота!Наистина се засрамих и веднага се замислих как, къде и кога да поправя това. Написаното наистина ме бодна.

Слизам си на гарата, минавам си по обичайния маршрут към офиса. Пред входа на супермаркета онази по-горе описаната чуденка се визуализира. Беше рошав, раздърпан , но много мил!

- Добро Утро ! - поздравиха ме две молещи очи , широка усмивка и дяволити очи

- Добро Утро! - отговорих с усмивка

- Бихте ли ми купили храна от магазина моля!

( звучи като оправдание , но наистина не се замислих нито за секунда в отговора си) 

- Да, разбира се. 

На влизане персонала се усмихна и ми каза, че съм 4я човек тази сутрин , който му купува храна. 

Не се почувствах измамена. Напротив , насърчих го да си избере каквото поиска. Беше скромен и много странен избор. Сандвич, консерва боб и два сникерса. Платих и той си замина. Нямаше го отвън , когато аз си тръгвах. Веднага сглобих сценарий в главата си , че ако съм четвъртата , той просто събира храна за повече хора, семейство, деца, други приятели по улицата. Усмихнах се. 

Но там не приключих с книгата , нито с чуденката. 

Разбира се , че адвокатът ще се превърне в добрия самарянин и ще защитава бедните с безплатни услуги и прочие. Това е книга. 

Но усмивката от сутринта си е реалност. И този ден на година мен чака. 

Та съдбата я има. 

А аз имам дела за вършене. 

Да си помагаме. 

Дядо Боже гледа!

Лека Нощ!

~Довършено~

Още се брои за Нова Година. Не алкохолно-романтично .Все пак е Януари!

Заплатата е изтъняла, килограмите са се закръглили, поизморили сме се от купони , недоспасли сме. Идеално време за моята равносметка. 

Правих няколко опита да започна това писане.И всеки път се сещах , че няма значение дали ще успея през Януари или ще се върна през Август. Важното е да го довърша!

Някой много специален за мен ме е учил да си довършвам започнатото. Хубава мантра.

Този блог започва 11-та си година без обещания, без нова премяна, но е тук.

Аз обаче започнах и миналата година  с новости. Научиха ме още ,освен  да давам съвети за хигиента в интернет и да ги прилагам.Новостите си остават, във фейсбук без чак такава хигиена ( хилежно).

Хаосът в блога, в мен, наоколо и въобще си остава в същите приятни нюанси на моите шарени мисли и настроения.

И точно там е смисълът на това писане. Да започнеш , да пишеш , да усещаш собственото си присъствие в пространството , да довършиш започнатото. Без времеви ограничения, без обещания, без правила. 

И точно там е смисълът на желанията , на мечтите. Да сбъдваш , да се катериш, да ожулиш коляното, да спукаш тая вежда , да се наслаждаваш на белезите, да довършиш това изкачване без да има значение дали си успял за една минута или за десет години. 

Мислите ми често не са толкова шарени, колкото ми се иска , но цветовете се идеални. 

Партитата често се ограничават до чаша вино и нетфликс, но това ме устройва идеално. 

Емоциите са на ново ниво и ме оставят да ги изживея по няколко пъти, за да разбера какво е усещането от това ново. Прекрасно е.Лудо е. Още по-хубаво е. 

Приятелите се завърнаха заедно с цялата лудост , която бяха запазили за нашите моменти. 

Мечтите нямаляха, не защото съм забравила да мечтая - просто се сбъднаха. 

Специалните за мен хора са винаги до мен. Обичам ви и Благодаря!

Тишината е все така приятелски настроена и ми липсва. 

Книгите се увеличиха- значително. Четенето е хигиена. 

Писането се превърна в мислене , обещание да бъде довършено. 

Сливи за смет ( инглиш вържън)

Каква е разликата между боклук в торба и боклук в пластмасова касетка?!

Разликата е едни 146 паунда на месец. Сто четиридесет и шест! 

Напълно заставам зад разделното рециклиране и много послушно си отделям стъкларията , пластмасата , хартията. По цвят. Па измити тарелка. Па без етикети. Измити бурканчета. Добре де, шишетата са немити, ама са празни!

Редовен платец на въпросните 146 английски (******) лири. 

Не ми харесва да вдигам скандали на местната управа и винаги изчаквам преди да започна с лютнята.

Достатъчно дълъг реверанс от моя страна беше. Ама днес ми прекипя на рециклиращата душица.

Чакам си аз липсващи и допълнителни контейнери от има няма Февруари/Март. Много търпеливо пиша едни любезни писъмца с различни служители. Плащам си всеки месец.Подчертавам ги тия 1-4-6 камъка!!! И след периодични безпочвени обещания , мъкнени на торби със стъклария ( епа пийваме си!) и прилежно натъпкване на н-на брой пластмасови ( гадни, противни, смърдящи макар и измити ) тарелки , НЕ МИ ВЗЕХА БОКЛУКА БЕ!Тоя евтин , лъскав, почти педантично подреден , ама БОКЛУК. 

Очевидно съм ядосана.По-скоро бясна, че чак да се разпиша в блога!!!

Не е приятно да се молиш на служител облян в пот и гледаш някак ядосанко , че нямаш синя касетка за стъкло , но пък втора седмица трупаш стъкларийка ( щото нали пийването де) , но пък една ултра, мега, гига любезна леличка от кансъла ти е казала  да не го приемаш толкова насериозно и да си редиш торбичките. Без торби.Туй то. Каза служителят в отговор на моите молещи очи , две торби, чорлава тиква и чехли с панделки. 

Е, постигнахме консенсус . Изсипах си шишетата в копанката на комшията и ги взеха. Дотежаха му две торби , ама каза без торби беее алоууу. 

Е то хубаво се отървахме от бутилчиците, ама умилението и пърхащите мигли не помогнаха за пластмасата ( втора поредна седмица) . Ем, оставих си културно торбето на тревичката пред къщенцету и набрах оня ми ти кансълски орган.

Много ми се извиняваха.Ама м-н-о-г-о. Можех да ги мъча до 146 пъти, ама викам айде че нямам цял ден за тоя реквием , боклучарски при това. И все пак ще чакам. 

И ще си платя де. И  ще мия, подреждам...бля-бля.

Обаче! Много искам да ми обеснят каква е тая толкова голяма , непреодилима , и айде си го кажем честно , доста скъпа разлика между това да изсипеш боклука от касетка, не от чанта. 

Не можаха да ми отговорят.Ама пак ще питам!

Битовизмите в английски вариант са скъпинки , дългички и изнервящи. 

Мрънкам си :) 

Пробуждане

Писателно ми е . От няколко дни .Приятно подканващо.

Има толкова за описване, написване, разказване и доразказване, но и четенето не е за изпускане :) 

Четенето е в превес от доста дълго време. Хигиена или нежелание за разголване наделяват над писането .Общи приказки бол. Бла-бла-бла.

Но идва един момент , в който дори премахваш маникюра ( без майтап) , за да ти е удобно писането. И после става лесно. Пишеш и бришеш :) Хубавата комбинация за разтоварване..

А има толкова много и за гледане. 

Чувствам се пълна и завършена.1 секунда смелост и каруцата баш в гьола . 

***

Пролет идва .Това пробуждане обичам. 

Надраскано

Първосигнало надрасках няколко реда за това, как ми липсват времето на оживено и почти всекидневно блогуване. Последва мрънкане , че това блогуване се е пренесло във фейсбук (необратим процес). 

Всъщност вълненията ми са в друга посока. Съвсем тривиални, простички и човешки. 

Чета как хората се осъзнават. Бавно , с несигурни стъпки се завръщат към изначалните морали , на които са ни учили баба и дядо, мама и тати и всички тези, хубави и прекрасни хора от времето преди фейсбук.

Няма да даваме крачка назад в технологиите.И това е необратим процес. Не можем да си позволим да изоставаме.Връщането към истинския живот е друга бира.От чист хмел и приятни балончета.

Все повече чета как хората са изморени от мръсотията в отношенията, ненужната помпозност и изтърканата показност. Вероятно е било необходимо време , за да се установи баланс в мислите  и действията. Баланс, който да ни върне във времето на приятелските срещи на мегданя и приказките на две газирани води до сутринта.

Звуча архаично и соц- меланхолично. 

Все такива житейски-битово-обикновени мисли. Не мога да бъда розава и недодялано надута, когато ми се иска да ида на панаир , да се охлепам с памук-шекер (не захарен памук народе) и да се наплюскам с тройка кебапчета завити във вестник.Няма много морализъм или нравствено израстване в това простичко желание, но малко и аз се изморих от здравословното битие, програмираното ежедневие и тегавото чакане на евтини билети.

Надрасканото спасява мислите ми .Не ми дава да забравя . Оцветява.