Делнично

Какво нещо е съдбата , ей ?!

source internet 

7:20 ( примерно) сутринта си чета аз книжка в един прилично чист и топъл вагон , в един влак, някъде в Лондон. 

Книгата е "Адвокат на улицата" на Джон Гришам. Накратко : замогнал се адвокат се сблъсква със съдбата на бездомниците във Вашингтон по не особено приятен начин. 

Описанието на "не особено приятния начин" се лее около 4-5 страници и така се набива в съзнанието ти , че започваш да се чудиш "абе аз с какво съм помогнал на тоя свят, на бедните, на изоставените, на гладните?".

Не ме подмина и мен това чудене. Замислих се , че ми предоставят по един ден всяка година  за благотворителност заплатена от фирмата, в която работя , а аз дори не съм се въползвала. Срамота!Наистина се засрамих и веднага се замислих как, къде и кога да поправя това. Написаното наистина ме бодна.

Слизам си на гарата, минавам си по обичайния маршрут към офиса. Пред входа на супермаркета онази по-горе описаната чуденка се визуализира. Беше рошав, раздърпан , но много мил!

- Добро Утро ! - поздравиха ме две молещи очи , широка усмивка и дяволити очи

- Добро Утро! - отговорих с усмивка

- Бихте ли ми купили храна от магазина моля!

( звучи като оправдание , но наистина не се замислих нито за секунда в отговора си) 

- Да, разбира се. 

На влизане персонала се усмихна и ми каза, че съм 4я човек тази сутрин , който му купува храна. 

Не се почувствах измамена. Напротив , насърчих го да си избере каквото поиска. Беше скромен и много странен избор. Сандвич, консерва боб и два сникерса. Платих и той си замина. Нямаше го отвън , когато аз си тръгвах. Веднага сглобих сценарий в главата си , че ако съм четвъртата , той просто събира храна за повече хора, семейство, деца, други приятели по улицата. Усмихнах се. 

Но там не приключих с книгата , нито с чуденката. 

Разбира се , че адвокатът ще се превърне в добрия самарянин и ще защитава бедните с безплатни услуги и прочие. Това е книга. 

Но усмивката от сутринта си е реалност. И този ден на година мен чака. 

Та съдбата я има. 

А аз имам дела за вършене. 

Да си помагаме. 

Дядо Боже гледа!

Лека Нощ!

Сливи за смет ( инглиш вържън)

Каква е разликата между боклук в торба и боклук в пластмасова касетка?!

Разликата е едни 146 паунда на месец. Сто четиридесет и шест! 

Напълно заставам зад разделното рециклиране и много послушно си отделям стъкларията , пластмасата , хартията. По цвят. Па измити тарелка. Па без етикети. Измити бурканчета. Добре де, шишетата са немити, ама са празни!

Редовен платец на въпросните 146 английски (******) лири. 

Не ми харесва да вдигам скандали на местната управа и винаги изчаквам преди да започна с лютнята.

Достатъчно дълъг реверанс от моя страна беше. Ама днес ми прекипя на рециклиращата душица.

Чакам си аз липсващи и допълнителни контейнери от има няма Февруари/Март. Много търпеливо пиша едни любезни писъмца с различни служители. Плащам си всеки месец.Подчертавам ги тия 1-4-6 камъка!!! И след периодични безпочвени обещания , мъкнени на торби със стъклария ( епа пийваме си!) и прилежно натъпкване на н-на брой пластмасови ( гадни, противни, смърдящи макар и измити ) тарелки , НЕ МИ ВЗЕХА БОКЛУКА БЕ!Тоя евтин , лъскав, почти педантично подреден , ама БОКЛУК. 

Очевидно съм ядосана.По-скоро бясна, че чак да се разпиша в блога!!!

Не е приятно да се молиш на служител облян в пот и гледаш някак ядосанко , че нямаш синя касетка за стъкло , но пък втора седмица трупаш стъкларийка ( щото нали пийването де) , но пък една ултра, мега, гига любезна леличка от кансъла ти е казала  да не го приемаш толкова насериозно и да си редиш торбичките. Без торби.Туй то. Каза служителят в отговор на моите молещи очи , две торби, чорлава тиква и чехли с панделки. 

Е, постигнахме консенсус . Изсипах си шишетата в копанката на комшията и ги взеха. Дотежаха му две торби , ама каза без торби беее алоууу. 

Е то хубаво се отървахме от бутилчиците, ама умилението и пърхащите мигли не помогнаха за пластмасата ( втора поредна седмица) . Ем, оставих си културно торбето на тревичката пред къщенцету и набрах оня ми ти кансълски орган.

Много ми се извиняваха.Ама м-н-о-г-о. Можех да ги мъча до 146 пъти, ама викам айде че нямам цял ден за тоя реквием , боклучарски при това. И все пак ще чакам. 

И ще си платя де. И  ще мия, подреждам...бля-бля.

Обаче! Много искам да ми обеснят каква е тая толкова голяма , непреодилима , и айде си го кажем честно , доста скъпа разлика между това да изсипеш боклука от касетка, не от чанта. 

Не можаха да ми отговорят.Ама пак ще питам!

Битовизмите в английски вариант са скъпинки , дългички и изнервящи. 

Мрънкам си :) 

Пробуждане

Писателно ми е . От няколко дни .Приятно подканващо.

Има толкова за описване, написване, разказване и доразказване, но и четенето не е за изпускане :) 

Четенето е в превес от доста дълго време. Хигиена или нежелание за разголване наделяват над писането .Общи приказки бол. Бла-бла-бла.

Но идва един момент , в който дори премахваш маникюра ( без майтап) , за да ти е удобно писането. И после става лесно. Пишеш и бришеш :) Хубавата комбинация за разтоварване..

А има толкова много и за гледане. 

Чувствам се пълна и завършена.1 секунда смелост и каруцата баш в гьола . 

***

Пролет идва .Това пробуждане обичам. 

И замириса...

...на емигранти. 

Започвам много , до предел на търпимост и възпитание , да се изнервям на всякакви видове летящи коментари, сценки и прочие изказвания за Българи от България , за Българи в Чужбината.

Понякога ме досрамява от вас бе хора!

Използването на тоя фейсбук не го разбрахте правилно и туй то! Тролствате си , заработвате си , а то на българина му подай , той ще се отблагодари достойно. Ама то са излияния , то са вицове и хуморески , и дори висша журналистика. Подавайте бе!То ние ще си траем до едно време! Ние и Вие - то така от белота, та до правителството, начина на сприятеляване и всичко , което можете да се сетите делимо на две! Да се делим - това ми идва на ум като лозунг веднага като видя летище, знамена и грим с два сака Шанел § Гап. 

Не разбирам коментарите , които прокламират как видиш ли ние сме гъзомийници предатели, които са си спасили кожите у чужбината.Д*ба тая чужбина 'начи!Д*ба тая хорска завист бе!

Много ми иска да съм в идеалната ви представа как си чопля маникюра с една стотачка видиш ли , и баба Ели, пък може и Зизи ( Елизабет е) ми се усмихва от ъгъла ...После се навеждам към поредната бутилка Moet (червен етикет) , за да си преглътна  стридата! И едно ми е леко на душата, на банковата сметка и псувните! И да не забравите да си ме представите в яко лъсквото ми къще с две бентлита отпред! Щото нали и аз да видя Бентли бе!

Истината мили мои , както обикновено става, е съвсем друга. 

Много ми се искаше ( 5 години точно) да избягвам обяснението какви ги търся и аз тук , измежду тоя Шанел, Айфон7, Бентли , 4-5 цифрена заплата на месец и бахтибахти хепи фейса/лайф/че и стайл. Повярвайте ми опитах се !

Ама то не се търпи!

Не мога да говоря за хората, за другите, но мога да дам личен пример и да споделя един мой работен и един мой почивен ден. Няма смисъл от повече.Защото всички са еднакви. И тук започва безинтересното. Няма да има псувни (соре!), няма да мога да запаля туй Бентлей ( то аз и нямам шофьорска книжка) , няма да фъсна от тоя Шайнел ( нещо не  ме кефи) , няма и да мога да преглъщам с Моет ( горчи бе!). 

Един работен ден . 

Имам навите две аларми. Преди за 5,30 , сега за 6:23.Разликата от 1 час без 7 минути се нарича О.Радост,О.Сън. Ставам , пикая, правя си кафе , пуша точно 1 цигара.Тоалетна с новините.Мия , трия , сресвам.Търся дрехи за офиса .Слагам някакъв грим.Целувам и в 7.30 ме чака бяло БМВ ( тука ви оставям да си правите сценарии, истината ще е друга) . 08:40 паркиране, малко смях за нагласа, врати с чип достъп, компютър , телефон , два монитора и 10-на англичани в сутрешно настроение. Средно 40 мейла (сутрин) , до 150 общо получени и изпратени на ден . Много телефонни разговори, суми, кабели, карти, чертане , тук-таме някоя лакардия.Здравословен обяд ( не винаги) , цигара , още толкова работа .Евентуално 1 час фитнес. Душ. Евентуално готвене , или салата с червено вино. 1 час на вайбър/месинджър с мама. Белот ( в последно време) или книга.09:30 сън! 

Горното умножено по 5 . После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо. 

Един почивен ден. 

Нагласа за спане до 12 (минимум)!!!Реалността е между 7 и 8 (максимум) !!! Кафе с много цигари и интернет. Чистене , пазаруване. Евентуално излизане в града , ама много евентуално. Евентуално няколко часа битов алкохолизъм,ама много евентуално. Сън. 

Умножено по 2. После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо.

Някой желаещ да ме смени?!Шедра съм. Готова съм да платя бе , да се разменим!!!

А всъщност днес имам жълти лалета.Това е радостта на емигранта.Жълти ла-ле-та през Февруари!

Малките неща са важни.Те събуждат заспалите ни сетива и ни карат да си спомним за истинското . 

Колко е хубаво да се прибереш и да ти се усмихне цъфнал жълт нарцис посред зима.

*picture : me 

Някъде в Англия. Вали. С вода.

През изминалата седмица успях да достигна личната си граница на търпимост. Дълго време се опитвах да постигна цел , която сама знаех че е много висока за мен.Много трудно се отказвам и признавам поражение, защото съм научена да се боря и да се трудя за победите. Много дълго време се поставях в ситуации в професионален план, които доказваха качествата ми , доказваха на мен самата , че мога да се развивам , да постигам , да се изкача по стълбата.Учих се на търпение .Учих се да на чужди протоколи и прилагах наученото много успешно.Въвлякох всичко , което мога да дам. Видяното и резултатът са лично удовлетворение , но недостатъчно.Погледах през годините и видях себе си на същото място, на различно бюро.Не съжалих за всичко научено. За създанената култура на работа , за контактите и хората, които разпознаха потенциала в начина ми на работа.

Всичко звучи леко напудрено нали?!Работата си е работа. Всеки ден по график , на бюрото се клатят два чифта високи токчета и десет лакирани нокти щракат безсмислени текстове за английски лири на час. Така виждат хората моята работа. 

Трудно се комуникира в такава среда.Смених я.За да успея да превъзмогна догмата на стереотипите и да успея по начина , по който аз съм планирала и съм работила за което. 

Винаги се намира един шеф.Там е и границата в развитието. Преминеш ли линията на "царя дава, пъдаря не дава' си готов, прясно и неминуемо успял.

Шефовете тук са като всички останли . Няма разлика в стремежа да свършен обем от работа за сметка на този, които стои извънредно с офиса да трупа точки пред началството и винаги си остава там. Няма разлика в отношението и изкривената любезност .Отново въпрос на обем свършена работа. Дори и да надскачаш собсвените си възможности, да рискуваш личното си пространство , за да успееш да се докажеш професиоално - пак е същото. И винаги се намират няколко 'бекита' , които да те довършат.Хубавото си остава натрупания опит и познанствата в сфера , която е спесифична и пазара на работна ръка е високо квалифициран. Мотивацията остава.Разбираш , че не си блъскал напразно и все пак ( независимо от положителната нагласа) ти се иска да си вземеш дарц с лицата на шефа + бекитата. Тези моменти не се избягват. Не са негативи , а реалност . 

Границата ми на търпимост се изпари.Миналата седмица. В началото на 5-тата година. 

Взех мерки , предприех действия, рискувах. Хората ми показаха, че без да ме познават  и благодарение на целия ми труд , този момент си е заслужавал. 

2-та чифта токчета , 10-те лакирани нокътя , изправения перчем и моята усмивка. На друго бюро, с друг изглед, с желание за развитие , с шеф.

Някъде в Англия.Студено е . С нови сили. Хубава и успешна седмица!